РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. гр. Хасково, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100077 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.286, ал.1, вр. чл.309 от Търговския закон ТЗ/, във
вр. с чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от „Национална
електрическа компания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, 1000, ул. „*******, представлявано от М. И.Г. – изпълнителен директор, съдебен
адрес: гр.Пловдив, ул. ********, против „Аква Конструкт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“********, представлявано от А. Д. А.,
съдебен адрес: гр.София, п.к. 1618, район Витоша, ул.“*****, адв. Г. Ч. от АК - Пазарджик.
За претендираните суми е издадена заповед № 861 от 29.09.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2102 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка, на 28.02.2023г. между страните бил сключен договор № 22ИП-Т50А073 с предмет:
ВЕЦ „****“ – „Подмяна на покривно покритие с ново от термопанели по покриви над
машинна зала (МЗ) 430 кв.м. и командна зала (КЗ) 380 кв.м, нови обшивки и отводнителни
системи“. Договорът представлявал търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от
Търговския закон предвид обстоятелството, че предметът на договора представлявал
строително монтажни работи, а предметът на дейност на ответника включвал „извършване
на строителна дейност и строителни услуги“. Срокът за изпълнение на договора започнал да
тече съгласно чл. 4 от него от датата на сключването му - 28.02.2023г. Съгласно чл. 5, ал. 1
1
срокът за изпълнение на поръчката бил 50 календарни дни, считано от датата на протокола
за предаване на работна площадка, след получено разрешение от ДАНС за работа в
стратегически обект. Член 7 от договора определял мястото на изпълнението му, а именно
ВЕЦ „*****“, която с постановление на Министерски съвет на Р. България - № 181 от
20.07.2009 г. (т. VI.2.8) била обявена за стратегически обект от значение за националната
сигурност. Издаване на разрешението от ДАНС за работа в стратегически обект на
служители на изпълнителя било условие за предадена работната площадка и стартиране на
уговорените строително монтажни работи - изискване на разпоредбите на Закона за ДАНС и
Правилника за прилагане на ЗДАНС. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 20 от договора, ответното
дружество се задължило „в срок до 10 работни дни след сключване на Договора да изпрати
до управление „Сигурност“ в НЕК ЕАД на адрес: гр. София, ул. „****** писмо с искане за
извършване на проверка за издаване на разрешение за изпълнение на конкретно възложена
задача в стратегическите зони на стратегическия обект или до зоните, свързани с
изпълнението на стратегическата дейност, съдържащо списък на физическите лица, които
пряко ще извършват договорената работа и следните придружаващи писмото документи: за
всяко едно от лицата по списъка се прилагат попълнен въпросник (приложение № 6 от
ППЗДАНС), свидетелство за съдимост, документ за липса на водени срещу лицето
досъдебни или съдебни производства за престъпления от общ характер, издаден от
Прокуратурата на Република България и валиден удостоверителен документ за липса на
психични заболявания. В случай, че се представят документи за чуждестранни граждани,
приложения към въпросника, съгласно ППЗДАНС, същите следва да са с легализиран
превод на български език.“
Поддържа се в исковата молба, че на 04.04.2023 г. по електронна поща, изпълнителят
бил уведомен, че не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 1, т. 20 от договора, като не
представил необходимите документи за издаване на разрешение за работа. На изпратеното
съобщение не бил получен отговор. На 02.05.2023 г. в сграда на „НЕК“ ЕАД в гр. Пловдив
била проведена двустранна работна среща между представители на възложителя (Д. Д.,
експерт к. с.) и изпълнителя (И. Б. т./п.) по договора за обсъждане на въпроси, свързани със
започване изпълнението на договора. За срещата бил съставен протокол, съгласно който
изпълнителят поема ангажимент да представи дата и организация на изпълнение на обекта
след извършване на повторен оглед на 04.05.2023 г.
Повторен оглед бил извършен във ВЕЦ „*****“ на 04.05.2023 г., но изпълнение на
задължението си по чл. 24, ал. 1, т. 20 от договора изпълнителят не предприемал. В тази
връзка, с писмо (изх. номер ВЦ № 05-298-1/18.05.2023 г.,) С. С., пълномощник на
изпълнителния директор на НЕК ЕАД, уведомил изпълнителя „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“
ЕООД, че все още не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 1, т. 20, което осуетявало
цялостното изпълнение предмета на договора - получаването на разрешение за изпълнение
на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическия обект било
задължителна предпоставка, персоналът на изпълнителя да бъде допуснат и да започне
работа на обекта. Поискано било да се представи незабавно информация за изпълнение
2
задължението на ответника, с предупреждение, че ищецът ще предприеме действия за
прекратяване на Договор 22ИП-Т50А073 от 28.02.2023 г., на основание чл. 38, ал. 3, т.1. от
същия по вина на изпълнителя, ведно с всички произтичащи от това неблагоприятни
последици. Писмото с изх. № ВЦ-05-298-1/18.05.2023 г. било получено от изпълнителя на
25.05.2023 г. Въпреки това ответникът не изпълнявал задължението си по чл. 24, ал, 1, т. 20
от договора, за което свое задължение изпълнителят изпаднал в забава на 16 март 2023 г.,
когато изтекли 10 работни дни, считано от пораждане на задължението на 28.02.2023г.
Предвид последвалото неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1, т. 20 от договора, с
писмо на Изпълнителния директор на НЕК ЕАД до изпълнителя с изх. № ЦУ- 26-00-
1095/03.07.23 г., получено на 10.07.2023 г., последният бил уведомен, че НЕК ЕАД
едностранно прекратява договора на основание чл. 38, ал.3, т.1 от него поради виновното
неизпълнение на договорните задължения от страна на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД.
Договорът се считал за прекратен от датата на получаване на изпратеното уведомление, а
именно 10.07.2023г., установено от товарителница към писмото CL006365083BG. На
основание чл. 33, ал.1 от договора, в същото писмо НЕК ЕАД претендирал от изпълнителя
неустойка в пълен размер за виновно неизпълнение на договорно задължение, а именно 23
482, 24 лв., представляващи 10% от общата стойност на договора - 234 822, 37 лв. Към
10.07.2023г. изтекли повече от 10 дни от неизпълнението на задължението на изпълнителя,
произтекло от чл. 24, ал, 1, т. 20 от договора. А съгласно чл. 33, ал. 1 от него, за всеки случай
на неизпълнение, в т.ч. и забавено изпълнение на кое и да е от задълженията, Изпълнителят
дължал на Възложителя неустойка в размер на 1% на ден от стойността на договора, но не
повече от 10 % от същата стойност. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора ищецът предприел
действия по частично усвояване на дължимата неустойка като задържал гаранцията за
изпълнение в пълен размер - в размер на 11 741,12 лв. Сумата била изплатена по сметка на
„НЕК“ ЕАД на база застраховка, служеща за обезпечение на договорните задължения на
изпълнителя, а именно полица: „Разни финансови загуби“ № **********/27.01.2023 г. Тъй
като сумата по дължимата неустойка била в по-голям размер от частично усвоената такава,
в писмото за прекратяване на договора ищецът канел изпълнителя да заплати разликата до
пълния размер на дължимата неустойка (23 482, 24 лв.), а именно - 11 741,12 лв. в 10 дневен
срок по предоставена банкова сметка. Срокът изтекъл на 20.07.2023 г.
Ищецът посочва още, че към 28.09.2023 г., ответното дружество не изпълнявало
задължението си да плати разликата до пълния размер на дължимата неустойка, поради
което депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На
29.09.2023 г. Районен съд- Хасково издал Заповед № 861 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Със съобщение от 06.12.2023 г., получено на 14.12.2023 г.,
ищецът бил уведомен от PC- Хасково, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 20235640102102/2023 г. било подадено в срок възражение от длъжника.
С тези мотиви се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата в размер на 11 741,12 лева - неустойка, представляваща разликата между дължимата
и частично усвоената неустойка за неизпълнение по Договор № 22ИП-Т50А073/28.02.2023г.
3
с предмет „ВЕЦ Въча 1 - Подмяна на покривно покритие с ново от термопанели по покриви
над машинна зала (МЗ) 430 кв.м. и командна зала (КЗ) 380 кв.м., нови обшивки или
отводнителни системи; сумата в размер на 295,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 21.07.2023 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК — 28.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се направените в настоящото и в заповедното производство съдебни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
На първо място се оспорва извършеното прекратяване на сключения договор.
Съгласно писмо с изх. № 769/20.07.2023 г., входирано в НЕК ЕАД с № ЦУ-26-00-1095-
1/24.07.2023 г., ищецът бил уведомен, че ответникът оспорва извършеното с писмо с изх. №
ЦУ-26-00-1095/03.07.2023г. едностранно прекратяване на договора. В изпратеното писмо
били изтъкнати обстоятелства, че не са налице предпоставките за разваляне на сключения
договор. Съгласно чл. 39, ал. 1 от същия, всяка от страните може да развали договора при
виновно неизпълнение на съществено задължение на другата страна по Договора, чрез
отправяне на писмено предупреждение и определяне на подходящ срок за изпълнение. В
ал.2 на цитираната разпоредба, били описани за целите на договора случаите на виновно
неизпълнение на съществено задължение, а именно: Изпълнителят да не е започнал
изпълнението на дейностите в срок до 5 (пет) дни, считано от датата на предаването на
работната площадка; Изпълнителят да е прекратил изпълнението на дейностите за повече от
5 (пет) дни; Изпълнителят да е допуснал съществено отклонение от Техническата
спецификация и Техническото предложение. В настоящия случай, описаното от ищеца
неизпълнение не попадало в гореизброените хипотези. Цитираната от ищеца разпоредба на
чл. 38, ал. 3, т. 1 от договора, на която последният се позовавал, влизала в противоречие с
клаузата на чл. 39, ал. 1 от договора, както и с императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, поради което същата следвало да бъде обявена за нищожна и неприложима.
Отделно от гореизложеното, с изпратеното писмо с изх. № 769/20.07.2023 г.
ответникът изтъкнал и представил доказателства, че се намира в съгласувателна процедура
на изготвения от него проект за временна организация и безопасност на движението на
обекта. Поел и ангажимент за представянето на списък на физическите лица, които пряко
ще извършват договорената работа, както и декларации за материалите и строителните
продукти, които ще бъдат използвани при изпълнение на възложената работа, в
съответствие с чл. 24, ал. 1, т. 26.
Поетите ангажименти били изпълнени, което се установявало от изпратеното на
26.07.2023 г. до възложителя писмо с изх. № 779/26.07.2023 г. и вх. № ВЦ-26-00-1095-
2/27.07.2023 г., ведно с приложенията към него. Изпратени били и изискуемите документи
до управление „Сигурност“, въз основа на които били издадени разрешения за изпълнение
на конкретно възложена задача, чл. 24, ал. 1, т. 20, а именно: Разрешение с рeг. № СО-63-
4
724291/03.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо peг. № ЦУ-12-00-542/13.07.2023
г.; Разрешение с рeг. № С0-63-724296/03.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо
peг. № ЦУ-12-00-542/13.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № СО-63-724897/09.08.2023г.,
издадено въз основа на искане/писмо peг. № ЦУ-12-00-583/25.07.2023 г.; Разрешение с рeг.
№ СО-63-725192/11.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-
586/26.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № СО-63-725898/15.08.2023 г., издадено въз основа на
искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-558/18.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № С0-63-
725900/15.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-558/18.07.2023г.;
Разрешение с рeг. № С0-63-725901/15.08.2023 г., издадено въз основа на искане/ писмо вх.
№ ЦУ-12-00-558/18.07.2023г.; Разрешение с рeг. № СО-63-725902/15.08.2023г., издадено въз
основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-558/18.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № СО-63-
727311/24.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-573/20.07.2023г.;
Разрешение с рeг. № СО-63-727312/24.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо вх.
№ ЦУ-12-00-573/20.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № СО-63-727313/24.08.2023г., издадено въз
основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-573/20.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № С0-63-
727319/24.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-573/20.07.2023г.;
Разрешение с рeг. № СО-63-727321/ 24.08.2023г., издадено въз основа на искане/писмо вх.
№ ЦУ-12-00-573/20.07.2023г.; Разрешение с рeг. № СО-63-72732/24.08.2023 г., издадено въз
основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-573/20.07.2023 г.; Разрешение с рeг. № СО-63-
727324/24.08.2023 г., издадено въз основа на искане/писмо вх. № ЦУ-12-00-573/20.07.2023 г.
На следващо място се сочи в отговора, че в противоречие с чл. 87 ЗЗД, ищецът
прекратил договора, без да даде подходящ срок за изпълнение. Не се твърдяла от ищеца
необходимостта от изпълнение на строително-монтажни работи да е отпаднала и
изпълнението да е станало безполезно за възложителя, за да се премине към директно
прекратяване на договора - арг. чл. 87, абзац втори ЗЗД. Съдебната практика била
непротиворечива, че за да упражни кредиторът правото си на извънсъдебно разваляне,
трябвало да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което отговаря, и че договорът
се разваля без кредиторът да отправи искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл.
87 ал. 2 ЗЗД, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря,
или безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато
е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). При тази
предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следвало да установи по
безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на
забавата на длъжника.
Оспорва се и размерът на претендираната неустойка. От разпоредбата на чл. 88 ЗЗД
следвало, че развалянето има обратно действие. Обратното действие на развалянето водело
до заличаването на правоотношението с обратна сила. Поради тази причина, претендирането
на неустойки, начислени на основание развален договор били неоснователни. Съгласно чл.
88, ал. 1, изр. второ ЗЗД кредиторът имал право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. В настоящия случай, начислената неустойка в размер на 23
5
480,24 лева значително надхвърляла размера на вредите от неизпълнението на договора,
наличието на каквито не се твърдели в подадената искова молба и не се сочели
доказателства.
По гореизложените съображения, ответникът счита предявените искове за
неоснователни и недоказани по основание и размер като претендира присъждане на
направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, се прави възражение за
прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – ст.юрк. К. К., който
поддържа предявеният иск, а в хода на устните състезания излага допълнителни доводи за
неговата основателност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. В депозирана по делото
писмена молба от неговия процесуален представител– адв.Г. Ч., същият заявява, че
поддържа отговора си на исковата молба и излага доводи по съществото на спора в насока
неоснователност на исковите претенции. Моли за отхвърляне на исковете и претендира
присъждане на разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2102/2023 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 12322/28.09.2023 г. в полза на ищцовото дружество срещу длъжника
„Аква Конструкт Груп“ ЕООД е издадена Заповед № 861/29.09.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми: сумата в размер на 11 741,12
лева – неустойка за неизпълнение на задължение по Договор № 22ИП-Т50А073/28.02.2023 г.
с предмет „ВЕЦ Въча 1 – Подмяна на покривно покритие с ново от термопанели по покриви
над машинна зала (МЗ) 430 кв.м. и командна зала (КЗ) 380 кв.м., нови обшивки или
отводнителни системи; сумата в размер на 295,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 21.07.2023 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.09.2023 г. до окончателното й изплащане,
както направените по делото разноски от 234,82 лева - за заплащане на държавна такса и
80,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от ответното дружество и с разпореждане от 05.12.2023 г. на заявителя е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като
последният е сторил това в срок.
Липсва спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства -
6
Договор №22ИП-Т50А073 от 28.02.2023г., че на основание чл. 194, ал. 1 от ЗОП и утвърден
протокол от Изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД за определяне на изпълнител на
обществена поръчка с предмет: „ВЕЦ „Въча 1“ - Подмяна на покривно покритие е ново от
22
термопанели по покриви над машинна зала (МЗ) 430м и командна зала (КЗ) 380м, нови
обшивки и отводнителни системи“, че между страните, ищцовото дружество- в качеството
на възложител, а ответното – в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на
който ищецът възлага, а ответникът се задължава да извърши срещу заплащане следните
дейности - Подмяна на покривно покритие с ново от термопанели по покриви над машинна
22
зала (МЗ) 430м и командна зала (КЗ) 380м, нови обшивки и отводнителни системи на
обект - ВЕЦ „Въча 1“, в съответствие с клаузите на този договор и в обем, съгласно
приложенията към него, представляващи неразделна част от същия. По силата на чл.2 от
договора, ответникът в качеството си на изпълнител е поел договорното задължение да
извърши дейностите в съответствие с Техническата спецификация, Техническото
предложение на изпълнителя, Ценовото предложение на изпълнителя и чрез лицата,
посочени в Списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на
ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, съставляващи съответно
Приложения № 1, 2, 3 и 4 към договора и чрез лицата, посочени в списък на персонала,
който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния състав, които ще
отговарят за изпълнението. Съгласно чл.8 от договора, за извършване на дейностите по
същия, възложителят заплаща на изпълнителя цена според ценовото му предложение
/Приложение № 5/, а именно – обща цена в размер на 234 822,37 лева.
Съгласно уговореното от страните в чл.4 от договора, той влиза в сила на датата на
последния поставен подпис и е със срок на действие до изпълнение на всички поети от
страните задължения по него, в т.ч. гаранционни такива, а според чл.5 - срокът за
изпълнение на поръчката е 50 календарни дни, считано от датата на протокола за предаване
на работната площадка, след получено разрешение от ДАНС за работа в стратегически
обект, а според договореното в чл.7, мястото на изпълнение на договора е ВЕЦ “Въча 1“. В
тази връзка, видно от съдържанието на Приложение №1 към договора – „Техническа
спецификация за строителство“, в Раздел 6 от същото „Други условия за изпълнение на
поръчката“, т. 6.1.4., е посочено, че ВЕЦ „Въча І“ е стратегически обект и че за извършване
на конкретно възложена задача в стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение
на стратегически дейности е необходимо издаване на разрешение за работа, а в тази връзка е
необходимо представителите на изпълнителя да бъдат проучвани по реда на чл.40
ППЗДАНС.
Съгласно чл.24, ал.1 т.20 от договора, изпълнителят е поел задължение в срок до 10
(десет) работни дни след сключването му, да изпрати до управление „Сигурност“ в НЕК
ЕАД на посочен адрес, писмо с искане за извършване на проверка за издаване на разрешение
за изпълнение на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическия
обект или до зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност, съдържащо
списък на физическите лица, които пряко ще извършват договорената работа, ведно с
7
придружаващи писмото документи, а именно - за всяко едно от лицата по списъка -
попълнен въпросник (приложение № 8 от ППЗДАНС), свидетелство за съдимост, документ
за липса на водени срещу лицето досъдебни или съдебни производства за престъпления от
общ характер, издаден от Прокуратурата на Република България и валиден удостоверителен
документ за липса на психични заболявания, като в случай на представяне документи за
чуждестранни граждани, приложения към въпросника, съгласно ППЗДАНС, същите следва
да са с легализиран превод на български език.
В чл.38 от договора страните са уговорили изрично условията за прекратяване на
сключения между тях договор, като видно от ал.3 от същия, са предвидили и възможност за
едностранното му прекратяване/разваляне от страна на възложителя, с писмено
уведомление до изпълнителя, както и за усвояване на гаранцията за изпълнение, в един от
следните случаи: 1. в случай че изпълнителят забави изпълнението на кое да е задължение
по договора с повече от 5 (пет) дни; 2. при неизпълнение, различно от забавено изпълнение,
от страна на изпълнителя на едно или повече от задълженията му по Договора, за което той
е бил уведомен и не е взел необходимите мерки в определения за това срок; 3. в случай, че
изпълнителят използва подизпълнители без да е декларирал това в документите за участие
или използва подизпълнител, който е различен от този, който е посочил, освен в случаите, в
които замяната, съответно включването на подизпълнител е извършено със съгласието на
възложителя и в съответствие с разпоредбите на ЗОП.
В случаите на неизпълнение на задължения на страна по договора, в него са
предвидени и “Санкции при неизпълнение“, като според чл.33, ал.1, за всеки случай на
неизпълнение, в това число - забавено изпълнение, лошо/некачествено изпълнение и/или
частично изпълнение на което и да е от задълженията на изпълнителя за изпълнение на
дейностите, предмет на договора, същият дължи на възложителя до изправяне на
неизпълнението и/или преустановяване на забавата, неустойка в размер на 1% (едно на сто)
на ден от стойността на договора, но не повече от 10 % (десет на сто) от същата стойност.
Във връзка с изпълнение на поетите от страна на изпълнителя задължения по така
сключения договор е била проведена писмена кореспонденция между съконтрагентите.
От представена от ищеца извадка от електронна поща, се установява че на
04.04.2023г. от негова страна е било изпратено писмо до ответника, в което във връзка с
неизпълнение в срок на задължението по чл.24, ал.1, т.20 от сключения между страните
договор, той е поканил изпълнителя в спешен порядък да изпълни поетото задължение да
внесе в деловодството на НЕК ЕАД списък на физическите лица, които ще изпълняват
поетите дейности, предмет на договора, придружен със съответните документи за
получаване на разрешение от ДАНС за работа в стратегически обект ВЕЦ „Въча 1“,
напомняйки, че без получаването на такова разрешение от посочените лица изпълнението на
работата на обекта не може да започне.
По - късно, на 02.05.2023г., между представители на страните по договора е била
проведена работна среща във връзка с изпълнението му, на която е било взето решение
изпълнителят да представи дати и организация на изпълнение на обекта след извършване на
8
повторен оглед на 04.05.2023г., за което обстоятелство на същата дата – 02.05.2023г. е бил
съставен Протокол от работна среща във връзка с изпълнение на Договор.
С писмо до ответника, изх. № ВЦ-05-298-1 от 18.05.2023г., ищецът е посочил
констатацията си за все още продължаващо неизпълнение на задължението по чл.24 , ал.1
т.20 от договора от страна на изпълнителя, като е настоял за незабавна информация за
изпълнение на това задължение, предупреждавайки го, че в противен случай ще предприеме
действия за прекратяване на договора на осн. чл.38 ал.3 т.1 от същия по вина на
изпълнителя, ведно с всички произтичащи от това неблагоприятни последи за същия.
Според отразеното в приложеното известие за доставяне от 23.05.2023г., това писмо е било
получено лично от представляващия ответното дружество на 25.05.2023г.
С последващо писмо с изх. № ЦУ-26-00-1095 от 03.07.2023г. от възложителя до
изпълнителя, ищецът уведомява последния, че на основание чл. 33, ал.1 от договор № 22ИП-
Т50А073/28.02.2023г., претендира от него неустойка в пълен размер за виновно
неизпълнение на договорно задължение, а именно – неустойка в размер на 23 482,24 лева,
представляващи 10% от общата стойност на договора - 234 822,37 лева, както и че в тази
връзка ще предприеме необходимите действия за усвояване на сумата по предоставената
застраховка, служеща като обезпечение изпълнението на договора, а именно – сумата от 11
741.12 лева, като наред с това отправя покана до ответника да заплати разликата от 11
741,12 лева в 10 (десет) дневен срок по посочена в писмото банкова сметка. С това писмо
ищцовото дружество заявява още, че поради виновното неизпълнение на договорни
задължения от страна на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, едностранно прекратява договор №
22ИП-Т50А073/28.02.2023г. на основание чл. 38, ал.3, т.1 от същия, като договорът се счита
за прекратен от датата на получаване на уведомлението. Според отразеното в приложеното
известие за доставяне от 03.07.2023г., това писмо е било получено лично от
представляващия ответното дружество на 11.07.2023г.
В отговор на гореописаното писмо, от ответното дружество е било изпратено такова с
изх. №769/20.07.2023г. до възложителя, с което оспорва извършеното едностранно
прекратяване на договора и го уведомява, че към момента тече съгласувателна процедура на
изготвения от него проект на Временна организация на движението в ОДМВР-Пловдив и че
в управление „Сигурност“ е входирано писмо с искане за извършване на проверка за
издаване на разрешение за изпълнение на конкретно възложена задача в стратегическите
зони, съдържащо необходимите документи съгласно чл.24 ал.1 т.20 от договора. Във връзка
с последното се задължава в срок до 26.07.2023г.да представи на възложителя списък на
физическите лица, които пряко ще извършват договорената работа, както и документи по
чл.24 ал.1 т.26 от договора.
Това е било направено от ответното дружество с писмо изх. №779/26.07.2023г.,
входирано в „НЕК“ ЕАД на 24.07.2023г., с което според отразеното приложено са били
изпратени до възложителя списък на физическите лица, които пряко ще извършват
договорената работа; декларации за материалите и строителните продукти, които ще бъдат
използвани при изпълнение на възложената работа, в съответствие с чл. ал. 1, т. 26 от
9
договора и копие от входирано на 26.06.2023 г, в ОД МВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна
полиция“ заявление за издаване на становище за проект за временна организация и
безопасност на движението, ведно с платежно нареждане за заплатена на 20.06.2023 г. такса
в размер на 80 лева.
Във връзка с възраженията на изпълнителя относно прекратяване на договора, от
ищцовото дружество е изпратено ново писмо до него, с изх.№ЦУ-26-00-195-3 от
01.08.2023г., в което се взема отношение по тях. Същото уведомява изпълнителя, че
списъкът на физическите лица, депозиран едва на 27.07.2023г. при срок на изпълнение
16.03.2023г., не е окомплектован със задължително изискуемите за издаване на разрешение
от ДАНС документи, което задължение не било изпълнено и към момента. Подчертава, че
задължението по чл.24 ал.1 т.20 от договора се явявало обуславящо за започване реалното
действие по изпълнение на договора, тъй като наличието на пълната документация било
изискуемо от компетентните органи за извършване на проверка и издаване на разрешение, а
без надлежно получено разрешение за достъп от работниците и служителите до
стратегическия обект, изпълнението на възложените дейности практически не можело да
започне. Заявява се, че договорът се счита прекратен считано от получаване на писмо изх.
№26-00-195 от 03.07.2023г., както и че се поддържа претенцията за заплащане на неустойка
по договора като последица от прекратяване на същия по вина на изпълнителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.286, ал.1, вр. чл.309 ТЗ, във вр. с чл.92 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, поради следните
съображения:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно – че между
страните е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба
съдържание; че е бил изправна страна по него; правата и задълженията на страните по него,
условията на договора, настъпването на основания за прекратяване на договора, респ. че за
него са настъпили вреди в резултат на неизпълнението и техния размер; основанието и
размера на начислената на ответника неустойка; забавата на ответника; размера на
обезщетението за забава.
В случая не се спори между страните и се установява безспорно от събраните по
делото писмени доказателства, че страните са се намирали в търговски отношения, като
10
помежду им, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, на основание
чл. 194, ал. 1 от ЗОП и утвърден протокол от Изпълнителния директор на НЕК ЕАД за
определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „ВЕЦ „Въча 1“ - Подмяна на
2
покривно покритие е ново от термопанели по покриви над машинна зала (МЗ) 430м и
2
командна зала (КЗ) 380м, нови обшивки и отводнителни системи“, е бил сключен Договор
№ 22ИП-Т50А073 от 28.02.2023 г. Съгласно уговореното между страните, този договор е
влязъл в сила на датата на подписването му – 28.02.2023 г., от който момент страните са
обвързани от облигационната му връзка, който се явява и началния момент на изпълнение
на договорните им задължения.
Няма спор по делото, че в случая се касае за търговска сделка, сключена между
юридически лица, имащи качеството „търговец“. Разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ определя
за търговска сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които
ги извършват – ал. 2, а според ал. 3 - при съмнение се смята, че извършената от търговеца
сделка е свързана с неговото занятие. В настоящия случай се претендира наличие на
парично притезание по сключен между две юридически лица, търговски дружества договор
като липсва спор, че извършените дейности са свързани с упражняваното от тях занятие, т.е.
- касае се за претенция, произтичаща от търговска сделка.
Сключения между страните двустранен договор по своето съдържание съставлява
договор за изработка, подвид на който е този за строителство и извършване на строително-
монтажни работи /СМР/ и намира своята правна уредба в чл. 258 – чл.259 ЗЗД. С този
двустранен договор изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши
определена работа по възлагане на възложителя. Страни по същия са изпълнителят и
възложителят на работата. Изпълнителят е лицето, на което се възлага извършването на
работата, а възложителят /поръчващия/ е лицето, което възлага извършването на тази
работа. По своето естество договорът за изработка е неформален договор, за който законът
не поставя изискване за спазване на определена форма за неговата действителност,
следователно - за да възникнат права и задължения за страните е достатъчно те да са
постигнали устна договорка относно съществените му елементи, а именно - вида на
работата, срока на договора и размера на дължимото възнаграждение.
В настоящия случай, договорът е сключен в писмена форма, доколкото същата е
въздигната във форма за действителност на договора за обществена поръчка съгласно
разпоредбите на ЗОП, с която изрично се уреждат правата и задълженията на страните.
Според чл.24, ал.1 т.20 от договора, ответното дружество, в качеството си на изпълнител по
договора, е поело задължение в срок до 10 работни дни след сключването му – 28.02.2023 г.,
да изпрати до управление „Сигурност“ в НЕК ЕАД на посочен адрес, писмо с искане за
извършване на проверка за издаване на разрешение за изпълнение на конкретно възложена
задача в стратегическите зони на стратегическия обект или до зоните, свързани с
изпълнението на стратегическата дейност, съдържащо списък на физическите лица, които
пряко ще извършват договорената работа, ведно с придружаващи писмото документи, а
11
именно - за всяко едно от лицата по списъка - попълнен въпросник (приложение № 8 от
ППЗДАНС), свидетелство за съдимост, документ за липса на водени срещу лицето
досъдебни или съдебни производства за престъпления от общ характер, издаден от
Прокуратурата на Република България и валиден удостоверителен документ за липса на
психични заболявания, като в случай на представяне документи за чуждестранни граждани,
приложения към въпросника, съгласно ППЗДАНС, същите следва да са с легализиран
превод на български език.
Срокът за изпълнение на това задължение от страна на изпълнителя е изтекъл към
16.03.2023 г., от когато същият е изпаднал в забава, което фактически и не се оспорва от
ответното дружество, тъй като от него страна не бяха наведени твърдения и не бяха
ангажирани доказателства за точно и в срок - до 16.03.2023 г. изпълнение на договорните му
задължения, изразяващи се в това да изпрати до управление „Сигурност“ в НЕК ЕАД на
посочен адрес, писмо с искане за извършване на проверка за издаване на разрешение за
изпълнение на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическия обект
или до зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност, съдържащо списък на
физическите лица, които пряко ще извършват договорената работа, ведно с придружаващи
писмото документи, а именно - за всяко едно от лицата по списъка - попълнен въпросник
(приложение № 8 от ППЗДАНС), свидетелство за съдимост, документ за липса на водени
срещу лицето досъдебни или съдебни производства за престъпления от общ характер,
издаден от Прокуратурата на Република България и валиден удостоверителен документ за
липса на психични заболявания, респ. – посочените документи в легализиран превод, когато
се касае за чуждестранен гражданин.
От ответната страна бяха ангажирани доказателства за забавено и частично
изпълнение на това задължение, а именно - чрез представяне на списък на физическите
лица, които пряко ще извършват договорената работа едва на дата 27.07.2023 г., без обаче
същият да е придружен с изискуемите според уговореното в договора документи, които
доказателства не опровергават факта на изпадането на ответното дружество в забава считано
от 16.03.2023г. по отношение на задължението му по чл.24 ал.1 т.20 от договора, а оттам – и
на наличието на неизпълнение на това задължение към тази дата.
Основните възражения на ответника, изложени в отговора на исковата молба са в
насока, че не са били налице предпоставките за разваляне на процесния договор между
страните, доколкото същият можел да бъде развален само при виновно неизпълнение на
неизпълнение на съществено договорно задължение от другата страна и то след отправяне
на писмено предупреждение и определяне на подходящ срок за изпълнение.
Съдът намира тези възражения за неоснователни. На първо място следва да се
отбележи, че в писмо с изх. № ЦУ-26-00-1095 от 03.07.2023 г. се материализира
волеизявление от възложителя до изпълнителя за едностранно прекратяване на процесния
договор на основание чл.38, ал.3 т.1 от него, а не както се твърди в отговора на исковата
молба – за развалянето му на основание чл.39 ал.1 от договора, което ясно личи и от
съдържанието на писмото. В чл.38, ал.3 т.1 от договора е изрично уредено между страните
12
правото на възложителя да прекрати/развали договора с писмено уведомление до
изпълнителя, в случай че изпълнителят забави изпълнението на кое да е задължение по
договора с повече от 5 (пет) дни, а съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. Несъмнено в случая, както бе посочено по-горе, ответното дружество в
качеството си на изпълнител, е изпаднало в забава по отношение изпълнението на
договорното задължение по чл. 24 ал.1 т.20 с повече от 5 дни, налице е писмено
уведомление до изпълнителя до изпълнителя, достигнало до знанието на законния му
представител на 11.07.2023 г. – видно от приложената обратна разписка, както и изрично
волеизявление от страна на възложителя за прекратяване на договора, достигнало до
знанието на изпълнителя. От това следва, че е налице законосъобразно упражняване на
правото на ищцовото дружество едностранно да прекрати облигационната връзка между
страните по повод сключения двустранен договор, който се счита за прекратен от
получаване на волеизявлението – 11.07.2023 г.
В този смисъл, изцяло неотносими се явяват възраженията на ответника за липсата на
основание за разваляне на договора и свързаните с това последици за заличаване на
правоотношението с обратна сила, а оттам – за липсата на основание за претендиране на
неустойки по договора в хипотезата на развален договор. Неотносима се явява и посочената
в отговора съдебна практика, обективирана в цитираните решения на ВКС, доколкото в
същите се обсъжда хипотезата на развален двустранен договор, каквато в разглеждания
случай не е налице. Въпреки това обаче, за пълнота следва да се посочи, че противно на
поддържаните от ответната страна възражения, по делото се установиха както наличието на
виновно договорно неизпълнение на съществено задължение, така и на отправено писмено
предупреждение и даден срок за изпълнение, последните от които се установяват именно от
проведената между страните писмена кореспонденция. Виновно неизпълнение от своя
страна е налице, доколкото презумпцията за виновност при неизпълнение на договорно
задължение в търговското правоотношение не бе оборена от ответната страна, а и доколкото
се констатира проявена небрежност от страна на изпълнителя, изразяваща се в бездействие
и непредприемане на необходимите активни действия и проява на непредвидливост относно
последиците от тях.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От това следва, че като договорно
съглашение между страните неустойката има две функции- обезпечителна и обезщетителна,
които възникват и се проявяват едновременно.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за
заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е освен наличие на валидно
договорно задължение и неизпълнение на задължението, така и уговорена от страните
неустойка.
Видно от съдържанието на чл.33.1 от договора, страните са уговорили неустоечна
13
клауза, според която за всеки случай на неизпълнение, в това число - забавено изпълнение,
лошо/некачествено изпълнение и/или частично изпълнение на което и да е от задълженията
на изпълнителя за изпълнение на дейностите, предмет на договора, същият дължи на
възложителя до изправяне на неизпълнението и/или преустановяване на забавата, неустойка
в размер на 1% (едно на сто) на ден от стойността на договора, но не повече от 10 % (десет
на сто) от същата стойност. Предвид на това и с оглед достигнатия извод на съда, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл.24 ал.1 т.20 от процесния договор, то
неустойка по същия се дължи. Съгласно правилото на чл.20 ЗЗД, при тълкуване на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да с схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
В случая, местоизпълнението на дейностите по делото - ВЕЦ „Въча 1“ представлява
стратегически обект. Страните по договора са постигнали съгласие, че срокът за изпълнение
на поръчката е 50 календарни дни, считано от датата на протокола за предаване на работна
площадка, след получено разрешение от ДАНС за работа в стратегически обект. Доколкото
мястото на изпълнение на договора е ВЕЦ „Въча 1“, представляваща стратегически обект от
значение за националната сигурност по силата на Постановление на МС на Р. България №
181 от 20.07.2009 г., същата попада в обхвата на особената защита по ППЗДАНС, където с
разпоредбите в Глава Четвърта от същия, е предвиден разрешителен режим за работа и
изпълнение на задачи в стратегическите зони на стратегическите обекти. Съответно - за
издаване на разрешение, като условие да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява
задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности,
в чл.45, ал.1, т.1 - 3 от ППЗДАНС, са предвидени изисквания, на които лицата трябва да
отговарят. Проверката дали дадено лице отговаря на законовите изисквания, респ. -
издаването на разрешение за работа в стратегически обект се извършва от органите на
ДАНС, въз основа на извършена процедура по проучване, за целите на която следва да се
предоставят изискуемите документи по образец. Именно затова, получаването на
разрешение от ДАНС за работа/изпълнението на конкретна задача в посочения
стратегическия обект, по волята на страните е въздигнато в условие за предадена работна
площадка и стартиране на уговорените строително - монтажни работи, попадащи в предмета
на договора, а оттам – и изпълнението на договорното задължение по чл.24 ал.1 т.20 от
договора обуславя възможността за изпълнение и на основните дейности, за които е
сключен договора, респ. - неизпълнението му обуславя невъзможността за тяхното
изпълнение. Това от своя страна сочи на извода, че се касае за неизпълнение на съществено
задължение на изпълнителя, доколкото неизпълнението му осуетява цялостното изпълнение
предмета на договора, поради което и при наличието на останалите законови предпоставки,
съдът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на неизправната страна по
двустранния договор чрез обезщетяване на изправната под формата на заплащане на
уговорената неустойка.
14
На следващо място, съдът приема, че възражението за нищожност на неустоечната
клауза е неоснователно. Правилата на неустойката не са от публично правен ред и с оглед
свободата на договарянето при тях от съществено значение е постигната съгласуваност
между страните, което в случая е налице. За да е налице нищожност на неустоечната клауза,
то следва целта, за която е уговорена да излиза извън пределите на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функиции, която следва да се прецени към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В случая с договорената
неустойка се обезпечава неизпълнението на договорното задължение на ответника да
изпълни точно и в срок задължение по сключения договор, като размерът й е в пряка
зависимост от периода на забавата, но е с фиксиран предел, а именно 10 % от стойността на
договора, което не налага извод за противоречие с добрите нрави, още повече, че в случая
размерът на претендираната неустойка е обусловен от недобросъвестното поведение на
ответника - търговец. Не е налице и твърдяната от ответника нищожност поради
противоречие с клаузата на чл. 39.1. от договора и с императивната разпоредба на чл. 87 ал.1
ЗЗД, поради изтъкнатите по-горе доводи, че в случая не сме изправени пред хипотезата на
разваляне на двустранен договор и заличаване на последиците от същия с обратна сила.
Освен това, анализа на съдържанието на договорната клауза на чл. 33.1. от процесния
договор при условията на чл. 20 ЗЗД налагат извода, че тези договорни клаузи са
действителни (правно валидни), тъй като са уговорени от търговци в кръга на техния
предмет на дейност с цел стимулиране към точното изпълнение на договора. Да се приеме
противното, би означавало да се толерира виновното неизпълнение на задълженията на
всяка от страните по договора, каквато несъмнено не е неговата цел. Нещо повече, аргумент
в подкрепа на засилената договорна автономия на търговците при сключваните от тях
търговски сделки е разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ, установяваща възможност за уговаряне
между търговци на лихва върху лихва, както и забраната, установена в чл. 297 ТЗ, за
унищожаване на търговска сделка, сключена между търговци, поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. /в този смисъл Решение № 139 от 4.03.2008 г. на ВКС по т. д. №
818/2007 г., ТК, II о., докладчик председателят М. Б. и др./
По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция за неустойка
следва да бъде уважена като установена в своето основание.
Досежно нейния размер следва да се посочи, че по отношение на договорното си
задължение по чл.24 ал.1 т.20 изпълнителят е изпаднал в забава считано от 16.03.2023 г., за
което същият дължи неустойка в размер на 1% от стойността на договора за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% от същата стойност. Доколкото в случая забавата е
повече от 10 дни, то ответното дружество дължи на възложителя неустойка в размер на 10%
от стойността на договора, възлизаща в общ размер на 23 482,24 лева. В настоящото
производство се претендира част от тази неустойка, а именно – сумата в размер на 11 741,12
лева, представляваща разликата от дължимата по чл.33.1. от договора неустойка и частично
усвоена от ищцовото дружество такава чрез задържане на договорната гаранция за
изпълнение на договора в размер на 11 741,12 лв. и доколкото по делото липсват
15
доказателства за изпълнение от ответната страна на претендираната в настоящото
производство разлика от пълния размер на неустойката, то следва да се приеме, че същата е
дължима от ответника.
По възражението на ответника за прекомерност на размера на неустойката следва да
се посочи, че тъй като в настоящия случай се касае за двустранна търговска сделка,
приложими по отношение на нея са разпоредбите на ТЗ, а в случаите на наличие на
празнота в него – разпоредбите на ЗЗД. С оглед специфичния характер на търговските
правоотношения и вземайки предвид особеното качество на съконтрагентите в тях,
законодателят приема, че страните са равнопоставени професионалисти при упражняване на
своята търговска дейност, поради което с правилото на чл. 309 от ТЗ е предвидил забрана за
намаляване поради прекомерност на неустойката, дължима по търговска сделка, сключена
между търговци. Ето защо, за разлика от предвидената за гражданските правоотношения
такава възможност по чл. 92, ал.2 ЗЗД, в търговските не се допуска намаляване на
неустойката, поради прекомерност, поради което възражението на ответника съдът намира
за неоснователно.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск, касаещ вземането за
неустойка се явява доказан и по своя размер, като същият следва да бъде уважен изцяло.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху уважения размер на главницата за неустойка, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 2102/2023 г. по описа
на РС – Хасково – 28.09.2023 г., до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът приема следното:
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорно
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка. При забава да се
изпълни паричен дълг, макар и под формата на неустойка, длъжникът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Неизпълнението на задължение за плащане на дължима
неустойка, след като този дълг е станал ликвиден и изискуем, поставя в забава длъжника и
за тази забава той дължи обезщетение по правилата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
по чл. 92 ЗЗД. Доколкото в случая се касае за търговска сделка, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.294, ал.1 ТЗ, съобразно която между търговци лихва се дължи, освен ако
е уговорено друго. По делото липсват писмени доказателства, установяващи подобни
уговорки, изключващи дължимостта на лихва.
В настоящия случай мораторна лихва се претендира от изтичане на 10 - дневния срок
от датата на предявяване на писмените претенции на ищеца до ответника с писмо с изх.№
ЦУ-26-00-1095 от 03.07.2023 г., получено на 11.07.2023 г., а именно - от 21.07.2023 г. до
27.09.2023 г. – датата, предхождаща подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
(28.09.2023 г). Ответникът не е ангажирал доказателства, че е платил паричното си
16
задължение за неустойка в срок, поради което претенцията на ищеца е основателна за
периода от 21.07.2023 г. до 27.09.2023 г., като размерът на лихвата за забава, определен по
реда на чл. 162 от ГПК чрез общодостъпен калкулатор за изчисляване на законна лихва,
върху главницата от 11741,12 лева възлиза именно на претендираната от ищеца сума от
295,25 лева, поради което претенцията за мораторна лихва се явява основателна за пълния
предявен размер и в претендирания период.
По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД също
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно
изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски
в заповедното производство са в размер на 234,82 лева – платена държавна такса и 80.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца. В случая
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е
дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания в установените им от съда размери. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
2102 по описа за 2023 г. на РС – Хасково.
Ищецът претендира присъждане на разноски, направени и в исковото производство,
поради което и на основание чл.178 ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му се присъдят такива в общ
размер на 484,82 лева, от които 284,82 лева за заплатена държавна такса и 200 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно ангажираните доказателства за реалното им
извършване.
По възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение
от ищеца за процесуално представителство, съдът намира следното:
Видно от представеното по делото пълномощно № П-38/14.06.2022 г., ищцовото
дружество е упълномощило процесуален представител - юрисконсулт, който го е
представлявал в производството, предвид на което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр.
с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съдът следва да
определи юрисконсултско възнаграждение съобразно цитираните норми. Възражението на
ответника за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът
намира за неоснователно. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лева. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК урежда правомощието на съда да намали дължимото
юрисконсултско възнаграждение при прекомерност – когато не е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото. За степента на фактическа и правна сложност на делото
17
следва да се съди от предмета на спора, материалния интерес, фактическите и правни
възраженията на страните, обема на събраните доказателства. Съобразявайки тези
обстоятелства в настоящото производство, вида и обема на извършената от процесуалния
представител на ответника дейност, предвид обстоятелството, че същият е изготвил
исковата молба, становище по отговора на исковата молба и се е явил лично в проведеното
по делото открито съдебно заседание, съдът счита, че така претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, във връзка с чл.415 ал.1
ГПК, вр. чл.286, ал.1, вр. чл.309 ТЗ, във вр. с чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на
„Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, ул.“*****, представлявано от А. Д. А., ЧЕ ДЪЛЖИ на „Национална
електрическа компания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, 1000, ул. „**** представлявано от М. И. Г. – изпълнителен директор, следните суми:
сумата в размер на 11 741,12 лева – неустойка за неизпълнение на задължение по Договор
№ 22ИП-Т50А073/28.02.2023 г. с предмет: „ВЕЦ Въча 1 – Подмяна на покривно покритие с
ново от термопанели по покриви над машинна зала (МЗ) 430 кв.м. и командна зала (КЗ) 380
кв.м., нови обшивки или отводнителни системи“; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е било
образувано ч.гр.д. № 2102/2023 г. по описа на РС – Хасково – 28.09.2023 г., до
окончателното й изплащане; сумата в размер на 295,25 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 21.07.2023 г. до 27.09.2023 г, за които суми е издадена и Заповед № 861
от 29.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2102 по описа за 2023г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“***** представлявано от А. Д. А., на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК, да заплати на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, 1000, ул. „****, представлявано от М. И. Г. –
изпълнителен директор, сумата от общо 799,64 лева, от която 484,82 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 314,82 лева, представляваща направени разноски
по ч. гр. д. № 2102 по описа за 2023 г. на РС-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
18
Секретар: Г.С.
19