РЕШЕНИЕ
№ 3021
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110202224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №BG30072023/4000/P8-691/18.12.2023г.,
издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на И. М. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл.179,
ал.3а от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба моли за неговата отмяна. Изтъква
се, че превозното средство е било оборудвано със система за автоматично плащане на
дължимите ТОЛ такси, а доставчикът на услугата е бил длъжен да уведоми дружеството-
превозвач за дължими такси или нередности. Сочи се, че размерът на санкцията е
прекомерен, доколкото се касае за участък от пътната мрежа, а не за цялата отсечка.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е И. М. И., с ЕГН **********, Жалбоподателят заемал длъжността
„водач на товарен автомобил“ към „Вияна Ем Транс“ ООД, ЕИК *********.
На 07.07.2023г., за времето от 8:15 часа до 09:10 часа, жалбоподателят И. управлявал
1
превозно средство – влекач марка/модел „Рено Премиум“, с рег. №, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, с 5 оси, собственост на „Вияна Ем Транс“ ООД,
ЕИК *********, оборудвано с автоматично устройство за електронно събиране на такси на
база изминато разстояние с предплащане. На същата дата в 08:55 часа, по път А-6, км
60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с идентификатор 10191,
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на
влекач марка/модел „Рено Премиум“, с рег. №РК5938ВМ, за който нямало данни за
заплатена дължима пътна такса.
На 30.07.2023г. жалбоподателят И. с управлявания от него влекач марка/модел „Рено
Премиум“ с рег. № бил спрян за проверка при излизане от територията на страната на ГКПП
„Оряхово“, в хода на която се установило, че за превозното средство има дължима пътна
такса, която не е заплатена. При тази хронология на място бил съставен aкт за установяване
на административно нарушение №BG30072023/4000/P8-691/30.07.2023г., в който било
прието за установено, че 07.07.2023г. в 08:55 часа, на Чепинци, път А-6, отсечка 60+705, е
засечено с терминално устройство 10191, движението на влекач марка/модел „Рено
Премиум“, с рег. №, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, с 5 оси, без
да е заплатена дължимата пътна такса – нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова (правна) квалификация
директорът на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) издал оспореното наказателно постановление №BG30072023/4000/P8-
691/18.12.2023г., с което на И. М. И., ЕГН ********** наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл.179, ал.3а от Закон
за движението по пътищата (ЗДвП).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Б.,
квитанция за платени пътни такси, заповед №ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022г., заповед
№ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023г., заповед №РД-11-749/07.06.2023г., данни за превозно
средство и водач, справка от информационната система на АПИ за установени нарушения,
два броя фото изображения, договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с предплащане, известие за доставяне и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., от които се установява датата, на която
е спрян за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил, както и детайлите,
обвързани със съставяне и връчване на процесния акт за установяване на административно
нарушение. Видно от показанията на свидетеля и приложената по делото справка от
електронната система за събиране на пътни такси се доказва, че товарен автомобил с рег. №
е засечен да се движи в обхвата на платената пътна мрежа на 07.07.2023г., без да е заплатена
дължимата за участъка пътна такса.
Съдът кредитира и приложената справка, съдържаща доказателствени записи за
извършеното нарушение, изразяващо се в липса на заплатена такса за преминаване по
платената пътна мрежа, касаеща товарения автомобил, както и приложените фото
изображения, от които се потвърждава регистрационен номер на ППС, дата и час на
преминаване през пътния участък.
Приложената справка от карта на водача установява, че на посочената дата, час и
място водач на ППС е бил именно жалбоподателят И..
От договор за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси на бази
изминато разстояние с предплащане се доказва, че управляваният от жалбоподателя
автомобил, собственост на „Вияна Ем Транс“ ООД, ЕИК *********, е бил оборудван с
устройство за автоматично заплащане на дължимите пътни такси и в сметката на
дружеството е имало налична сума, която да покрие пътните такси за посочения пътен
2
участък.
Съдът кредитира и приложените заповеди, относими към материалната и
териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
ПО ПРАВОТО:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от лице с активна процесуална
легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
Макар и двата основни за настоящото производства акта да са изготвени от
компетентен орган при спазване на правилата за съставяне и връчването им, при
съблюдаване на предвидените за това срокове, съдът констатира основания за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
И в акта, и в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.179, ал.3а ЗДвП. Посочената разпоредба обаче е санкционна такава и не
съдържа правило за поведение, въз основа на което при нарушаването му следва да бъде
санкционирано определено лице, което се явява субект на нарушението. Правилото за
поведение се съдържа в чл.139, ал.7 ЗДвП, който гласи: „Водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.“
Посочената непълнота ограничава правото на защита на жалбоподателя и същият не
би могъл да организира защитата си в пълнота, доколкото не е изрично изведено коя
разпоредба е нарушена чрез виновно негово действие/бездействие.
Освен горното съдът следва да отбележи, че макар и безспорно да се установява
датата, часът, водачът на превозното средство, пътният участък и липсата на заплатена
дължима такса, следва да бъде допълнено и друго самостоятелно основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Съгласно чл.10 от Закон за пътищата за преминаването по платената пътна мрежа
различните превозни средства заплащат такса според времето и изминатото разстояние. Тол
таксите се определят според няколко отделни пера свързани с характеристиките и на
превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване
се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО". Съгласно чл.9а от посочената
Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата
директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на
санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а ЗДвП
предвижда на „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
3
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се
наказва с глоба в размер 1800 лв.“
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще
контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременното им
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява
своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи
принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат (решение от 09 март 1978 г.,
Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика).
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде
пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001,
C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика).
Съгласно приетата от Министерски съвет Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (Приета с ПМС №370 от
20.12.2019г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019г., изм., бр. 16 от 24.02.2020г., бр.49 от
30.06.2022г., в сила от 1.07.2022г., попр., бр.51 от 1.07.2022г., изм., бр.104 от 30.12.2022г., в
сила от 1.01.2023г.) и Решение №680 от 21 септември 2022г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, и за
отмяна на Решение № 101 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такс,
приложение към т.1, товарните автомобили над 12 тона с 4 и повече оси, в която категория
попада и процесното МПС, дължат по 0,23 лв./км. за движение по АМ, като път А-6.
По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван
републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати
компенсаторна такса в размер на 750 лева (чл.26 от тарифата). В случай, че не бъде
заплатена компенсаторната такса се образува административнонаказателно производство и
за конкретния вид нарушение е предвидено налагане на административно наказание „глоба“
в абсолютно определен размер от 1800 лева, независимо от характера и тежестта на самото
нарушение.
Съюзната юрисдикция е имала вече повод да се произнесе, че налагането на „глоби“ с
фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта му е
непропорционално на преследваните от Съюза цели. В светлината на съюзната практика, а
именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C‑497/15, Spirál-Gép
Kft. C‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т.50 от цитирана практика изрично е изведено, че:
„…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им.“
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3а ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност,
доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от водачите на превозни
средства такси. В процеса по санкциониране не се извеждат дори данни за преминато
4
разстояние от водачите на превозни средства, както и в какъв размер е била дължимата от
тях тол такса, както и дали са били налице други субективни фактори, допринесли за
допускане на нарушението от страна на конкретното лице. Нещо повече компенсаторните
такси, които биват определяни от наказващия орган като възможност пред водачите да не
бъде образувано производство срещу тях, също са в абсолютно определен размер, според
вида на превозното средство и отново надхвърлят значително дължимите от водачите тол
такси и не подлежат на преценка за пропорционалност. В хода на производството водачите
биват поставени пред избор да заплатят компенсаторна такса в размер на 750 лева или да им
бъде съставен АУАН, впоследствие наложена „глоба“ в размер на 1800 лева, без да се вземе
под внимание, че дружествата, към които водачите упражняват трудовата си дейност, са
субектите, които би следвало да са организирали дейността им съобразно действащото
законодателство. Както и без да е налице възможност за установяване на технически
нередности в поставените в ППС устройства. Размерът на санкцията надхвърля два пъти
минималната работна заплата за страната за 2023г. (780 лева).
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през
принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и
наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то
същата следва да остане неприложена, а наказателното постановление да бъде отменено.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави
без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016
г., Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар и
изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на директен ефект на
чл.9а от Директива, то от това не следва, че националната юрисдикция трябва да загърби
съюзното право, а напротив същата бива задължена да приложи съответстващо на правото
на съюза тълкуване (решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N
& N, C-384/17, ЕCLI:EU:C:2018:810, т. 58 – 61 от цитираната практика) (решение от 24
януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от цитираната
практика).
По делото не са претендирани разноски от жалбоподателя, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №BG30072023/4000/P8-691/18.12.2023г.,
издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на И. М. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл.179,
ал.3а от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5