Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 38 16.03.2022 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 295 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на „АУТО ГО” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Разград, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 21-1075-000421 от 22.11.2021 год., издадена от
Началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
в сектор „Пътна полиция” на ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 171, т.
2, б. „а“ от ЗДвП на оспорващото дружество е наложена принудителна
административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на неизправността. В жалбата и по същество се излагат
доводи, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на
изискването за форма, при съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила, в нарушение на материалния закон, както и, че не е съобразен с целта
на закона. Оспорват се фактическите констатации, съдържащи се в
административния акт. Твърди се, че проверката на МПС е извършена в нарушение
на правилата, тъй като нито е направена на стенд или канал от технически
компетентно лице, нито контролните органи са замерили нивото на шума с
техническо устройство. От съда се иска да отмени оспорената заповед.
Претендират се сторените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата - Началник група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция” на ОДМВР – Разград, в
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена до съда, моли жалбата да
бъде отхвърлена, а оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2021 год., С. Я. Д. – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
на ОДМВР – Разград,
съставил срещу Е. З. И. от гр. Р. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA, № 365620 за това, че на
21.11.2021 год. около 15:04 часа в гр. Разград, по бул. „Априлско въстание“, на
кръстовището с бул. „България“ в посока центъра на града, управлявал лек
автомобил „Ауди А5” с регистрационен № ** **** **, собственост на „АУТО ГО” ЕООД – гр. Разград, който е технически
неизправен – липсва елемент от шумозаглушителното устройство – 2 броя задни
гърнета, и издава силен шум, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от нарушителя без възражения.
На 22.11.2021 год., въз основа на
описаните в АУАН факти, Началникът на
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
„Пътна полиция” на ОДМВР – Разград е издал оспорената заповед, с която спрямо собственика на технически
неизправното МПС „АУТО ГО” ЕООД – гр.
Разград е приложена ПАМ
по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на неизправността.
Като фактическо основание за издаване й
е посочено, че на 21.11.2021 год. в 15:04 часа в гр. Разград, по бул. „Априлско
въстание“, на кръстовището с бул. „България“ в посока центъра на града, е бил
спрян за проверка лек автомобил „Ауди А5” с регистрационен № ** **** **, собственост на „АУТО ГО” ЕООД – гр.
Разград, управляван от Е. З. И. с ЕГН **********. При извършената проверка било
установено, че автомобилът е технически неизправен – липсва елемент от
шумозаглушителното устройство – 2 броя задни гърнета, и издава силен шум.
Заповедта е връчена на законния
представител на оспорващото дружество на 25.11.2021 год. и е обжалвана чрез
административният орган на 06.12.2021 год.
По делото е разпитан като свидетел С. Я.
Д. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” на ОДМВР – Разград –
участвал при проверката и съставил АУАН Серия GA, № 365620 от 21.11.2021 год. В показанията си
той потвърждава описаната в АУАН обстановка. Сочи, че причината да спрат
автомобила била, че същият издавал много силен шум. При проверката визуално
установили, че задните гърнета на шумозаглушителното устройство на автомобила
били премахнати, а на тяхно място била сложена една тръба. В последствие на
мястото пристигнал управителя на дружеството – собственик на автомобила, който
твърдял, че това било заводски тунинг, направен от AMG, но не представил документи или други
доказателства, че това изменение на конструкцията било извършено легално. В
показанията си свидетелят заявява още, че проверяващият екип не са разполагали
с техническо средство за измерване на шум, но актът всъщност е съставен не заради
високи нива на шум, а за това, че автомобилът е технически неизправен, тъй като
липсва елемент от шумозаглушителното устройство, което е било установено от
контролните органи визуално.
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна
страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП, е процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Началникът
на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград е бил оправомощен със Заповед №
330з-2544 от 18.09.2018 год. на директора на ОДМВР – Разград да прилага
принудителни административни мерки по ЗДвП. Тази заповед е била издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 год. на министъра на вътрешните
работи, с която областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол
по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е в установената
форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал.
2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Доколко
същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност
на акта.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила. Възражението на оспорващия,
че при проверката не е било извършено замерване на нивата на издавания от
автомобила шум с техническо средство, е неоснователно. Фактическите основания
за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е, че процесният
автомобил е технически неизправен поради премахнати елементи от шумозаглушителната му уредба – 2 броя задни гърнета. Тоест, установената от полицейските органи техническа неизправност не
е силния шум, издаван от автомобила, а липсата на елементи от
шумозаглушителното му устройство. Силният шум е бил само повода полицейските
органи да го спрат и да извършат проверката. Констатираната техническа неизправност
попада в обхвата на Приложение № 5, част І, т. 8.1.1., б. „б“ от Наредба № Н –
32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, приложима съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.
4 от ЗДвП, и съгласно него се установява чрез субективна оценка, която
несъмнено включва и визуална проверка. Това се потвърждава и от даденото там
описание на самата техническа неизправност - „част от системата за намаляване
на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно
изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на
шума.“. Констатацията дали част от шумозаглушителната уредба липсва или е
очевидно изменена може да бъде направена само посредством визуална проверка.
Такава не е необходимо да бъде извършвана задължително от техническо лице или в
точно определени условия. Установяването
на нарушения на правилата за движение по пътищата е в правомощията на всички
служители на службите за
контрол, като техните проверки се извършват на място със спирането на конкретно
МПС за проверка. В тази връзка неоснователно и е
възражението на оспорващия, че проверката е следвало да бъде направена на стенд или канал от технически компетентно лице.
Съдът намира, че оспорената заповед не противоречи и
на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП принудителната
административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство
до отстраняване на неизправността“ се прилага, когато е установено, че то е
технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в
изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е
изменена без съответното разрешение.
Съгласно Приложение № 5, част І, т.
8.1.1., б. „б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, приложима на основание
чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, когато „част от системата за намаляване на шума е
хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по
начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума“, е
налице техническа неизправност. В тази връзка законодателят е възложил на службите за
контрол, определени от министъра на вътрешните работи да следят за такива технически неизправности на
движещите се по пътищата ППС, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и ги е
снабдил с правомощието при констатиране на такива да спират същите от движение.
Съгласно наредбата тази неизправност може да се квалифицира от проверяващите
като „значителна“ или „опасна“, като преценката за това е оставена изцяло в
техните правомощия. Според легалните дефиниции, дадени в § 6., т. 72, съответно
т. 73 от ДР на ЗДвП „Значителни неизправности“, включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и
други по-значителни несъответствия, а „Опасни неизправности“, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За процесният автомобил оспорващият
е представил Протокол № 20147006 от
06.08.2020 год., издаден от „Технотест“ – гр. София, за одобряване на ППС по чл. 1, т. 1, б. „б” от НАРЕДБА №
Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на ЕС, или друга държава - страна по
Споразумението за ЕИП /ДВ бр. 21/2013 год./. Съгласно чл. 40, ал. 1 от същата
наредба тази процедура удостоверява, че ППС отговаря на изискванията, посочени
в регулаторните актове в приложения № 10 или 11 от Наредба № 60 (приложение IV
или XI от Директива 2007/46/ЕО) - за ППС от категории M, N, G и О.
Съгласно Приложение № 10 от Наредба №
60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и
техните ремаркета, съответно Приложение IV
от Директива 2007/46/ЕО), приложимите регулаторни актове по отношение на
шума и емисиите е НАРЕДБА № 61 от
26.08.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение
на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба / ДВ
бр. 87/2003 г./ и Директива 70/157/ЕИО.
Според §1. от Приложение III на
Директива 70/157/ЕИО техническите изисквания са онези, посочени в точки 2, 6.1,
6.2.1 и 6.3 от Правило № 51 на ИКЕ/ООН и приложения от 3 до 10 към него; както
и в точки 2 и 6 от Правило № 59 на ИКЕ/ООН и приложения от 3 до 5 към него. Към същите технически изисквания препраща и
наредба № 61 от 26.08.2003 год. / виж т.
1 от Приложение № 4 във вр. с чл. 16,
ал. 1 и чл. 35 от наредбата/
Съгласно т. 2.3. от Правило № 51 на
ИКЕ/ООН „Система за намаляване на шума" означава пълен комплект от
компоненти, необходими за ограничаване на шума, издаван от моторното превозно
средство и неговата изпускателна система. Според т. 2.5. от Правило № 51 на
ИКЕ/ООН „Компонент на система за намаляване на шума" означава една от отделните
съставни части, чийто монтаж съставлява системата за намаляване на шума. Тези
компоненти в частност са: изпускателни тръби, разширителна камера/и, самият/те
шумозаглушител(и).“.
Съгласно т. 2.1. от Правило № 59 на
ИКЕ/ООН „шумозаглушителна система" означава пълен набор от компоненти,
необходими за ограничаване шума, произвеждан от двигателя на моторно превозно
средство и изхвърляните от него изгорели газове, а съгласно т. 2.2. „компонент
на шумозаглушителната система" означава един от отделните компоненти,
които заедно образуват системата за изгорелите газове (изпускателната система)
(например колектор, разширителна камера, резонатор и др.). От
анализа на така посочените норми от Правило № 51 на ИКЕ/ООН и Правило № 59 на ИКЕ/ООН може да се направи извода,
че шумозаглушителят/ шумозаглушителите на автомобила /популярно наричано гърне/
са един от компонентите на системата за намаляване на шума / виж в тази насока
т. 3.2.9.4. от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от НАРЕДБА № 61 от 26.08.2003 г.
за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на
допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба ДВ бр.
87/2003 г./. Тази система е задължителна за всеки един автомобил и може да
осъществява своята функция по намаляване на шума само в своята цялост, като
„пълен комплект от компоненти, необходими за ограничаване на шума, издаван от
моторното превозно средство и неговата изпускателна система“. Монтажът заедно
на всички отделни съставни елементи – колектор, изпускателни тръби, разширителна
камера/и, шумозаглушител(и), съставлява самата шумозаглушителна система. В
същото време шумозаглушителят/шумозаглушителите са част и от изпускателната
система за изгорели газове / виж фигури 1,2 и 3 от приложение № 4 на Правило № 59 на ИКЕ/ООН/. Всяко моторно
превозно средство трябва да бъде оборудвано с такава система, като отново, тя
може да изпълнява своята функция по изхвърляне на изгорелите газове само в
своята цялост – при монтирани всички отделни нейни компоненти, които заедно я
образуват. Изложеното води до извода, че липсата на един от компонентите на
шумозаглушителната система на автомобила представлява техническа неизправност
на цялата система, както е посочено и в Приложение № 5, част І, т. 8.1.1., б.
„б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 год.
В настоящият случай съдът намира, че по
безспорен и несъмнен начин е доказано, че на 21.11.2021 год., към момента на
проверката от контролните органи, описаното в мотивите на заповедта МПС е било
технически неизправно по смисъла на Приложение № 5, част І, т. 8.1.1., б. „б“
от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, тъй като е липсвал
елемент/част от шумозаглушителната му система, а именно двата му задни шумозаглушителя
(задни гърнета).
Тези обстоятелства се установяват от приложения към административната
преписка АУАН Серия GA, № 365620 от 21.11.2021 год., съставен срещу
водача на процесния автомобил в момента на проверката, и от събраните по
делото гласни доказателства.
Следва да се има предвид, че по аргумент от чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП АУАН Серия GA, № 365620 от 21.11.2021 год., като редовно съставен
по ЗДвП акт, има материална доказателствена сила досежно удостоверените в него
факти и обстоятелства до доказване на противното. Установените в него факти се
потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не
бяха оборени по предвидения в закона ред. Доказателствената тежест за оборване
на изложените в АУАН обстоятелства тежи върху оспорващия. Доказателства в тази насока не бяха
ангажирани в хода на производството. Представеният Протокол № 20147006 от
06.08.2020 год., издаден от „Технотест“ – гр. София, не е такова доказателство,
тъй като той установява единствено, че автомобилът е отговарял на изискванията
на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 год. на МТИТС към момента на издаването му –
06.08.2020 год. Полицейската проверка, при която е констатирана техническата
неизправност, е извършена в един последващ момент - на 21.11.2021 год. или
година и три месеца след установеното с протокола. Същото се отнася и за
представеното СРМПС част I № ********* от 18.08.2021 год., което удостоверява
единствено, че процесното МПС е регистрирано за движение по пътищата на
страната три месеца преди процесната проверка. Тези доказателства също така не
установяват, че процесният автомобил е
индивидуално одобрен по реда на наредба № Н-3 от 18.02.2013 год. и е регистриран по реда на НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни ППС /ДВбр. 31/2000 год./ без
наличие на задни крайни шумозаглушители / задно гърне/.
Оспорената заповед е
постановена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на
чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. След като посочените там предпоставки за
прилагането на процесната ПАМ са безспорно установени и са били налице към
момента на издаване на оспорената заповед, то същата е материално
законосъобразна. Разпоредените от административния орган
правни последици са точно тези, предвидени в правната норма. Материалният закон
е приложен в точния му смисъл.
Съдът счита, че оспорената заповед съответства и на
целта на закона. За да е налице несъответствие, би трябвало административният
орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за
осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право,
или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Мерките по чл. 171 от ЗДвП са
именно такива. При прилагането им административният орган действа в условията
на обвързана компетентност. След като в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП органът разполага с една единствена възможност за законосъобразно
произнасяне и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта
на закона.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията,
посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването,
като неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АУТО ГО” ЕООД – гр. Разград с
ЕИК ********* срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1075-000421 от 22.11.2021 год. на Началник група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
„Пътна полиция” на ОДМВР – Разград.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/