Присъда по дело №492/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 12
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20241320200492
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. В., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
и прокурора И. Р. К.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Наказателно дело от общ характер №
20241320200492 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. К. Д. – роден на 06.10.1971 г. в гр. К.,
обл. Кърджали, живущ в гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 218, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********
се признава за ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2023 г. в гр. В., по ул.
„Широка“ с посока на движене от кръстовището с ул. „Ц.С.В.“ към
кръстовището с ул. „Х.Б.“ управлявал МПС – лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“ с регистрационен номер ВН 4041 ВМ, лична
собственост с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,68 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA – 0125, проба
№ 01301 в 04,29 часа – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и
на основание същия текст и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК му
налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от шест месеца и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното
наказание за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не
налага наказание „Глоба“.
1
На основание чл. 343г от НК налага на подсъдимия С. К. Д. със
снета по-горе самоличност наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК при
изтърпяването на това наказание да се зачита времето през което е бил
лишен от възможността да упражнява това право по административен
ред.
ОСЪЖДА С. К. Д. със снета по-горе самоличност да заплати по
сметка на ОД МВР В. сумата в размер на 795.00 /седемстотин деветдесет и
пет/ лева, изразходвана за изготвяне на съдебно-токсикологична
експертиза.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред ВОС в
15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда от 26.02.2025год. по НДОХ № 492 по описа
за 2024год. на Районен съд – гр.В.

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура-М., с
който е внесено в съда обвинение против подсъдимия С. К. Д. с ЕГН
********** от гр.В., общ.В., ул.“Ц.С.В.“, № 218, за извършено престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на РП-М. в съдебно заседание е поддържал обвинението
срещу подсъдимия Д., така както е внесено в съда с обвинителния акт, и моли
той да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо същия.
Подс.Д. се признава за виновен, не отрича авторството на деянието,
потвърждава обстоятелствата по обвинителния акт и моли за постановяване
на присъда, с която да му бъде наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимият и неговият защитник в съдебното заседание заявяват, че са
съгласни производството по делото да протече при условията на чл.371, т.2 от
НПК, нямат искания за събиране на нови доказателства. Разяснено им е, че
при постановяване на присъдата ще се ползват доказателствата от
досъдебното производство, и направенте от самопризнания. Производсвото
по делото протича при условията на глава двадесет и седма от НПК, съкратено
съдебно производство по чл.371, т.2 от НПК. Д. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
събират даказателства за тези факти.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 24.06.2023г. около 04,15ч. в гр.В., свидетелят М. и колегата му
Т. били на работа като автопатрул и се намирали на ул.“Ш.“ пред „ВиК-В.“.
Забелязали движещ се по улицата лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№
ВН4041ВМ с неработеща лява светлина. Двамата служители на полицията
спрели за проверка това превозно средство и установили, че лицето което го
управлява е подсъдимият Д.. Полицейските служители усетили, че водачът на
това МПС лъха на алкохол, попитали го дали е употребил и той отговорил
потвърдително. Служителите поискали съдействие от Сектор ПП, на място
пристигнал свидетелят А. и колегата му Б.. Служителите на пътната полиция
изпробвали подс.Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр.№ ARNA 0125, проба № 01301 в 04,29ч. и уредът отчел
наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух 1,58/1000 промила. На
Д. бил връчен тест за изследване № 136125 и е съпроводен до МБАЛ „СвП.“
АД-В. където той отказал да даде кръвна проба. Според назначената и
изготвена съдебна токсикологична експертиза приеманите от лицето
медикаменти за лечение на артериална хипертония не съдържат етилов
алкохол в състава си, не се образува такъв в човешкия организъм и не са
1
причина за отчетения алкохол в издишания въздух. Заболяването на водача не
е свързано с образуване на етилов алкохол в организма и не е причина за
констатирания.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните и писмени
доказателства: показанията на свидетелите М. и А., заключението на
съдебната токсикологична експериза, писма и удостоверение от Сектор-ПП,
удостоверение, АУАН, справка за собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, ЗППАМ, талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, лист за преглед на пациент, медицинска
документация, докладни записки, справка за съдимост и карта за обвиняемо
лице, както и от обясненията на подсъдимия. Тези доказателства се
преценяват всяко едно от тях по отделно и всички такива в тяхната
съвкупност. Между посочените доказателства, относно това, което е прието от
съда като безспорно установено и за категорично доказано няма
противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си, за което
съдът ги възприема, кредитира и им дава вяра.
От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.Д. е
осъществил състава на престъпното деяние по чл.343б, ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл. От
обективна страна той на 25.06.2023г. в гр.В. по ул.“Ш.“ с посока на движение
от кръстовището с ул.“Ц.С.В.“ към кръстовището с ул.“Хр.Ботев“ е
управлявал МПС лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ВН4041ВМ, лична
собственост с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,68 на хиляда, и установено по надлежния ред чрез техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ARNA 0125, проба № 01301 в
04,29ч. От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк
умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на
вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което
обективира и неговото субективно отношение към стореното. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
и действията си. Знаел е, че управлява ППС след употреба на алкохол.
За описаното престъпление е предвидено наказание «лишаване от
свобода за срок от една до три години» и «глоба от двеста до хиляда лева». За
постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и при индивидуализацията
на наказанието съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по чл.373, ал.2 от НПК във вр.с чл.58а, ал.4 и във вр.с чл.55, ал.1, т.1
от НК, като на подсъдимия се определя наказание «лишаване от свобода за
срок от шест месеца», а на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага
изтърпяването на това наказание за срок от три години. На основание чл.55,
ал.3 от НК на Д. може да не бъде налагано наказанието «глоба в размер от
двеста до хиляда лева».
Съдът има предвид, че подсъдимият не се отклонява от органите на
2
съдебната власт и наказателния процес, съжалява за извършеното и осъзнава
вината си, прави самопризнания и съдейства за разкрИ.е на обективната
истина. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност да
дянието и авторът не разкрива висока степен на дееца. От извършеното не са
настъпили съществени вредни последици за обществените отношения или за
отделни лица.
Подсъдимия в следва и да бъде осъден да заплати на държавата по
сметка на ОДМВР-В. направените по делото разноски за експертиза и вещи
лица в размер на 795,00 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3