РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 148 по
описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявене е отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Г.Т.Н., с ЕГН **********,***, против С.Т.Н., с ЕГН **********,***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с
който ищецът иска да се признае за установено спрямо ответника, че не му дължи
заплащане на сума в общ размер от 1738,46 лева, от която 1000 лв. по
Изпълнителен лист № 191/23.02.2015г., издаден по НЧХД №244/2014г, по описа на
PC Велинград, сумата от 150 лв. по Изпълнителен лист от 27.06.2014г., издаден
по гр.д. №39/2014г, за събирането, на които е образувано ИД №20198850400256, на
ЧСИ Г. *** действие ОС – Пазарджик, както и сумата от 588.64 лв.,
представляваща разноски по чл. 79 ЗЧСИ, по ИД №20198850400256, тъй като тези
задължения на ищеца са изцяло погасени чрез прихващане на насрещни задължения
на ответника в размер на 1930 лева, за която сума е издаден Изпълнителен лист
№260287 от 18.12.2020г. по гр.д. 622/2018г. на PC Велинград.
В исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че ответникът С.Т.Н.,
в качеството на взискател, е образувал против него изпълнително дело (ИД)
№20198850400256, на ЧСИ Г. *** действие ОС - Пазарджик, като на ищеца е
изпратена Призовката за доброволно изпълнение (ПДИ) по същото ИД с изх.№
5007/14.05.2019г. В ПДИ са посочени следните основания за завеждане на делото:-
Изпълнителен лист № 191/23.02.2015г., издаден в изпълнение на Определение по
НЧХД №244/2014г. на Районен съд гр. Велинград - Изпълнителен лист от
27.06.2014г., издаден в изпълнение на Решение по гр.д. №39/2014г. на Районен
съд гр. Велинград. Общата сума по двата изпълнителни листа възлиза на 1150 лв.
В получена от Г.Н. призовка за принудително изпълнение с изх.№ 13031 от
04.12.2020г. се насочва принудително изпълнение - ОПИС И ОЦЕНКА на единственото
му жилище с идентификтор 62004.7.152.2 с административен адрес гр. Ракитово,
ул. Ал. Стамболийски №25, като в призовката е посочен и размера на задълженията
по делото - сумата 2161,16 лева. С Възражение вх.№ 16806 от 21.12.2020г.,
ищецът е оспорил размера на разноските по изпълнителното дело като прекомерни,
поради което ЧСИ, с уведомление №13566 от 21.12.2020г. по изп. дело 256/ 2019г.
го е уведомил, че таксите и разноските по ИД са редуцирани от 743.44 лв. на
588.64 лв., поради което общия размер на дълга е 2006,36 лева, от които 500
лева неолихвяеми вземания и 650 лв. разноски по гр. дело съгласно изпълнителен
лист, такси по чл. 79 ЗЧСИ - 588.64 лв., присъединени публични вземания -
267.72 лв.. Твърди се, че ищецът е погасил напълно публичните си задължения към
НАП по образуваното срещу него от публичния изпълнител ИД №********* като е
превел по банков път сумата 280 лв., по сметка на НАП и представил
доказателства за това по изпълнителното дело. Твърди се, че в полза на ищеца е
издаден Изпълнителен лист №260287/18.12.2020г., по гр.д. 622/2018г., по описа
на Районен съд Велинград, против С.Т.Н. за осъждане на последния да му заплати
присъдени разноски по същото дело за три инстанции или сума в общ размер на
1930 лв.. Поддържа се, че този изпълнителен лист е нововъзникнало по своето
същество вземане, издаден е след завеждане на изпълнителното дело №256/2019г. и
в изпълнение на влязлото в сила на 18.10.2020 г. съдебно решение по посоченото
гражданско дело, водено между страните в настоящото производство. На основание
нововъзникналото обстоятелство, се сочи, че ищецът подал по ИД №20198850400256
„искане за прихващане на насрещни задължения“ с вх.№40/04.01.2021г., адресирано
едновременно до ЧСИ и до взискателя С.Т.Н., в което Искане на основание чл. 103
от ЗЗД е направил изявление за прихващане на насрещни между страните по воденото
изпълнително дело задължения до размера на по-малкото: От една страна,
задълженията на длъжника Г.Т.Н. към взискателя С.Т.Н. възлизат на следните
суми: 1000 лв. на основание Изпълнителен лист № 191/23.02.2015г., издаден в
изпълнение на Определение №195/05.11.2014г. по НЧХД №244/2014г. на Районен съд
гр. Велинград, от които 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 500 лв.
разноски в производството; 150 лв. на основание Изпълнителен лист от
27.06.2014г., издаден в изпълнение на Решение № 92/19.03.2014г. по гр.д.
№39/2014г. на Районен съд гр. Велинград, представляващи разноски за въззивната
инстанция; и 588.64 лв. разноски по чл. 79 ЗЧСИ
по ИД 256/2019г., или общо задълженията на Г.Н. са в размер на 1738.64лв.
От друга страна, Г.Т.Н., има насрещно изискуемо вземане към взискателя С.Т.Н.
на основание Изпълнителен лист №260287/18.12.2020г., издаден в изпълнение на
Решение № 142/16.05.2019г. по гр.д. №622/2018г. на Районен съд гр. Велинград,
Решение № 405/06.11.2019г и Определение №44/31.01.2020г. по В. гр.д.
№548/2019г. на Окръжен съд Пазарджик и Определение №425/08.10.2020г. по гр.д.
№1600/2020г. на ВКС за разноски на трите инстанции, съответно: 700 лв. за
първата инстанция по гр.д. 622/2018 на PC Велинград; 630 лв. за въззивната
инстанция по В.гр.д. 548/2019г.на ОС Пазарджик; 600 лв. за касационната
инстанция по гр.д. №1600/2020г. на ВКС. или общо задълженията на С.Н. към ищеца
са в размер на 1930 лв. Искането за прихващане на насрещни задължения от
04.01.2021 г., съдържащо изявление на Г.Т.Н. за погасяване на насрещни
задължения чрез прихващане е връчено на взискателя С.Т.Н. на 15.01.2021г. с
уведомление на ЧСИ изх.№ 70/06.01.2021г. и от датата на връчването се пораждат
правните последици, регламентирани в чл. 103 и 104 от ЗЗД. Въпреки С.Т.Н. е
депозирал по ИД №256/2019г. Становище вх.№861/15.01.2021г. с мнение за
недопустимост на така отправеното от Г.Н. искане за прихващане, като отправя до
ЧСИ молба за продължаване на изпълнителните действия по опис на недвижимото
имущество на ищеца и обявяването му за публична продан. Предвид изложените от
взискателя в Становището от 15.01.2021г. аргументи и поради допусната техническа
грешка при изписване на номера на изпълнителното дело в текста на Искането за
прихващане ищецът е депозирал „отговор на становище на взискателя по Искане за
прихващане на насрещни задължения“ вх.№40/04.01.2021г., който е заведен с вх.№
01343/21.01.2021г. и получен от взискателя на 05.02.2021г с уведомление
изх.№575/21.01.2021 г. на ЧСИ по ИД №256/2019г. Поддържа се, че по отношение
сумите, дължими по насрещните изпълнителни листове, прихващането е могло да се
извърши още с влизане в сила на решението по воденото между страните дело за
делба гр.д. 622/2018г. на ВРС - на 08.10.2020 г., с постановяване на
Определение №166/08.10.2020г., по гр.д. 1599/2020 на ВКС и Определение
№425/08.10.2020г. по гр.д. 1600/2020 на ВКС. Следователно, задължението на Г.Н.
по двата изпълнителни листа от 23.02.2015г и от 27.06.2014г в общ размер на
1150 лева се е погасило напълно с насрещното задължение на С.Н. в размер на
1930 лева, изискуемо от 08.10.2020г., като след прихващането ответникът остава
да дължи разликата 1930 - 1150 =780 лв.. Остатъчно задължение на С.Н. към Г.Н.
от 780лв се прихваща със насрещното задължение на Г.Н. за разноски по ИД
№20198850400256 в размер 588.64 лв. на датата на възникването им - 21.12.2020г.
(съгласно уведомление №13566 от 21.12.2020г. на ЧСИ по ИД 256/2019г.), в
резултат на което задълженията на ищеца са погасени напълно, а С.Н. остава да
дължи разликата 780 - 588.64 лв = 191.36 лв на ищеца след прихващането, на
основание Изпълнителен лист №260287/18.12.2020г.. Предвид изложеното и тъй като
от страна на взискателя С.Н. не са предприети действия по прекратяване на
изпълнителното производство по ИД 256/2019г. и се оспорва извършеното от ищеца
прихващане на насрещни задължения, за последния е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. По изложените съображния се поддържа, че е налице
и обезпечителна нужда, а като обезпечителна мярка е поискано „Спиране на
изпълнението“ по ИД №20198850400256, на ЧСИ Г. С., peг. №885, адрес ***“.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез адв.Д.М., изразява становище,
че искът е недопустим и
неоснователен. Твърди, че в качеството на взискател, е образувал против
ищеца Г.Т.Н. изпълнително дело (ИД) №20198850400256 или №256/2019г. на ЧСИ Г. ***
действие ОС - Пазарджик, като на ищеца е изпратена покана за доброволно
изпълнение (ПДИ) по същото ИД с изх.№ 5007/14.05.2019г., като в продължение на
близо две години той не предприел никакви действия за да погаси задължението
си. Поддържа, че неколкократно говорили да бъдат предприети действия за
разсрочване на плащането или да бъде погасено задължението в удобен за него
размер и време. Излага, че когато получил
покана за прихващането на сумата не се съгласил, тъй
като ищецът нямал вземания, които са ликвидни. Твърди, че е изплатил изцяло задължението си към Г.Н. по ИД №20218890400059, и поради
тази причина делото в Районен съд Велинград се явява безпредметно. Моли съда да прекрати служебно делото, тъй като към момента няма задължения към Г.Н. по изпълнително дело №20218890400059 и не може да се говори за прихващане на
вземания. Моли, ако съда Все пак счете, че все
още има някаква дължима претенция от страна на Г.Н., да задължи Н., да предостави банкова сметка, ***, тъй като е готов да изплати дължимото му. Моли съда да вдигне обезпечителната
заповед за спиране на изпълнението по ИД №20198850400256 на ЧСИ Г. С.,
per. №885, адрес ***“, за да продължи г-н С. с
предприетите до момента действия за удовлетворяването на вземането. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – плащане), които водят
до погасяване на установеното със сила на пресъдено нещо изпълняемо право на
ответника.
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по
отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. Предвид изложеното и при съобразяване доводите в отговора на исковата
молба съдът счита, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск и възраженията
на ответника, че искът е недопустим са неоснователни.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че ответникът С.Т.Н. е взискател по изпълнително дело (ИД)
№20198850400256, на ЧСИ Г. *** действие ОС - Пазарджик, образувано на основание
Изпълнителен лист № 191/23.02.2015г., издаден в изпълнение на Определение по
НЧХД №244/2014г. на Районен съд гр. Велинград и Изпълнителен лист от 27.06.2014г.,
издаден в изпълнение на Решение по гр.д. №39/2014г. на Районен съд гр.
Велинград, като общата сума по двата изпълнителни листа възлиза на 1150 лв., а
общия размер на дълга по изпълнителното дело е в размер на 2006,36 лева, от
които 500 лева неолихвяеми вземания и 650 лв. разноски по гр. дело съгласно
изпълнителен лист, такси по чл. 79 ЗЧСИ - 588.64 лв. и присъединени публични
вземания - 267.72 лв.. В полза на ищеца е издаден Изпълнителен лист №
260287/18.12.2020г., по гр.д. 622/2018г., по описа на Районен съд Велинград,
против С.Т.Н. за осъждане на последния да му заплати присъдени разноски по
същото дело за три инстанции, както следва: 700 лв. за първата инстанция по
гр.д. 622/2018 на PC Велинград; 630 лв. за въззивната инстанция по В.гр.д.
548/2019г.на ОС Пазарджик; 600 лв. за касационната инстанция по гр.д.
№1600/2020г. на ВКС или общо задълженията на С.Н. към ищеца са в размер на 1930
лв. Г.Т.Н. е отправил изявление за погасяване на насрещни задължения чрез прихващане,
което е връчено на С.Т.Н. на 15.01.2021г. с уведомление на ЧСИ изх.№
70/06.01.2021г..
От приетия като писмено доказателство изпълнителен лист от
27.06.2014г., по гр.д. 39/2014 г., по описа на Районен съд Велинград е видно,
че ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция. От изпълнителен лист от 23.02.2014г.,
издаден по н.ч.х.д. №244/2014г. г., по описа на Районен съд Велинград е видно,
че ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата от 500 лв., представляваща разноски
по делото.
От удостоверение изх. № 5437/16.03.2021 г., издадено по изпълнително
дело № №20218890400059, на ЧСИ Деница Станчева, peг. № 889, с район на действие
ОС – Пазарджик, образувано на основание Изпълнителен лист от 28.02.2018 г., се
установява, че длъжникът С.Н. е погасил изцяло задълженията си към взискателя Г.Т.Н..
Няма спор и се установява от приобщеното писмени доказателства, че е
налице образувано изпълнително производство №20198850400256, на ЧСИ Г. ***
действие ОС - Пазарджик, за събиране на процесното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни
и заместими вещи, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може
да го прихване срещу задължението си. При събраните доказателства е видно, че
между страните са били налице насрещни, ликвидни /установени със сила на пресъдено нещо/ и изискуеми вземания, поради което
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. В случая ищецът претендира да е упражнил потестативното си право на
прихващане с вземането си по Изпълнителен лист № 260287/18.12.2020г., по гр.д.
622/2018г., по описа на Районен съд Велинград, а не по Изпълнителен лист от
28.02.2018 г., за събирането на което е образувано изпълнително дело №
№20218890400059, на ЧСИ Деница Станчева, peг. № 889, с район на действие ОС –
Пазарджик. Ето защо възраженията на ответника, че е погасил задълженията си по
последния изпълнителен лист, респ. образуваното въз основа на него изпълнително
дело е прекратено на това основание са ирелевантни в настоящия случай.
По делото е представено
уведомление за прихващане на насрещни вземания, отправено от ищеца до
ответника, с което е направено изрично изявление по смисъла на чл. 104 ЗЗД за
прихващане на възникналите между страните насрещни вземания, с оглед постановените съдебни решения и издадения въз основа на тях Изпълнителен лист №
260287/18.12.2020г., по гр.д. 622/2018г., по описа на Районен съд Велинград, до размера на по-малкото
от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ЗЗД
не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не
се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени
деяния, и вземания за данъци. Императивният характер на правната норма произтича
от самото й съдържание и поради това при проверка дали материалноправното
прихващане е породило своя ефект съдът е длъжен да изследва всички елементи от
фактическия състав, в този смисъл да извърши проверка дали пасивното вземане
няма характер на някои от вземанията по чл. 105 ЗЗД
дори и без да е релевирано възражение от страна на кредитора в тази насока.
В случая вземането срещу ищеца за сума в размер на 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди се установява, че е породено от умишлено непозволено деяние по смисъла
на чл. 105 от ЗЗД, видно от изпълнителен лист от 23.02.2014г., издаден по
н.ч.х.д. №244/2014г. г., по описа на Районен съд Велинград, като предвид
посочената разпоредба и изричното противопоставяне на кредитора, обективирано в
становище от 15.01.2021г., депозирано по изпълнително дело №20198850400256 е
недопустимо да бъде извършено прихващане с това му вземане.
Съгласно чл. 104 ЗЗД
прихващането се извършва чрез изявление от едната страна, отправено до другата.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от
деня, в който прихващането е могло да се извърши. От тълкувателното на тази
разпоредба следва, че направеното изявление за прихващане винаги има действие
към предвидения в чл. 104, ал.
2 ЗЗД момент. Действието на прихващането се изразява с това, че
двете насрещни вземания се погасяват до размера на по малкото. Обратното
действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита
погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето
за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. Датата
на узнаването за изявлението от насрещната страна е ирелевантно за настъпване
на ефекта, доколкото законът признава ефекта на прихващането именно към
момента, в който е могло да бъде извършено. Узнаването е от значение
единствено, за да може кредитора да узнае, че не следва да плаща и да възрази
срещу възможността да се прихваща, но само в случаите, в които се изисква
неговото съгласие, като и в двете хипотези действието на прихващането настъпва
в друг момент, който не е обвързан от получаване на изявлението. По тези
съображения дори и ищецът да бе претендирал прихващане с вземането си по Изпълнителен
лист от 28.02.2018 г., то възраженията на ответника, че е погасил доброволна
дълга /към м. март 2021 г./ щеше да е ирелевантно, тъй като вече щяха да са
настъпили материалноправните последици от извършеното прихващане.
В случая моментът, в който е настъпил ефектът на прихващането е датата,
на която прихващането е могло да се извърши, която дата съвпада с възникване на
задължението на ответника към ищеца в размер на 1930 лв. разноски, а именно
влизането в сила на Решение по гр.д. 622/2018г., по описа на Районен съд
Велинград, респ. актовете на въззивната и касационната инстанции. Следователно
следва да се приеме, че ищецът е упражнил надлежно потестативното си право на извънсъдебно прихващане,
чийто материален правопогасяващ ефект е настъпил по
отношение на вземането на ответника за сумата от 150 лв. по изпълнителен лист
от 27.06.2014г., по гр.д. 39/2014 г., по описа на Районен съд Велинград, за
сумата от 500 лв., представляваща разноски по изпълнителен лист от
23.02.2014г., издаден по н.ч.х.д. №244/2014г. г., по описа на Районен съд
Велинград, за събирането на които е образуваното изпълнително дело № 20198850400256,
на ЧСИ Г. *** действие ОС – Пазарджик.
Прихващане не може да се извърши с вземанията към ЧСИ, защото същите са
в полза на частния съдебен изпълнител и не са насрещни на активното вземане.
Прихващане може да се извърши с такси и разноски по изпълнителното дело доколкото
е доказано авансовото им плащане, тъй като същите се дължат на взискателя. В случая
от данните по изпълнително дело е видно,че авансово от взискателя- ответник са
внесени общо 84 лв., представляващи такси към ЧСИ и до този размер следва да се
приеме, че е настъпило прихващане с активното вземане на ищеца.
Предвид горното са се погасили суми в общ размер на 734 лв. (разноски и
такси към ЧСИ), а останалите суми са дължими. Ето защо искът следва да бъде
уважен частично до сума в размер на 734 лв., а за разликата над него и до
пълния претендиран от 1738,46 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съобразно
уважената част от иска и представените списък и доказателства или ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 166,16 лв.. На основание
чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част
от исковете, или сума в размер на 462,22 лв., съобразно представените
доказателства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание по чл. 439 ГПК от Г.Т.Н., с ЕГН **********,***, против С.Т.Н.,
с ЕГН **********,***, че Г.Т.Н., с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на С.Т.Н., с ЕГН **********-
взискател по изпълнително дело №20198850400256, на
ЧСИ Г. *** действие ОС – Пазарджик, сумата от 150 лв. по изпълнителен лист от 27.06.2014г., по гр.д. 39/2014 г.,
по описа на Районен съд Велинград, сумата от 500 лв., представляваща разноски
по изпълнителен лист от 23.02.2014г., издаден по н.ч.х.д. №244/2014г. г., по
описа на Районен съд Велинград, както и сумата от 84 лв., представляващи такси и разноски по чл. 79 ЗЧСИ, като
погасени чрез прихващане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание по чл. 439 ГПК от Г.Т.Н., с ЕГН **********,***, против С.Т.Н.,
с ЕГН **********,***, за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника- взискател по изпълнително дело №20198850400256, на ЧСИ Г. ***
действие ОС – Пазарджик, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за която е издаден изпълнителен лист от
23.02.2014г., издаден по н.ч.х.д. №244/2014г. г., по описа на Районен съд
Велинград, и за разликата над сумата от 84 лв. до претендираната сума от 588.64 лв.,
представляваща разноски по чл. 79 ЗЧСИ, като погасени чрез прихващане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК С.Т.Н.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Н., с ЕГН **********,***, сумата
от 166,16 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Т.Н., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Н., с ЕГН **********,*** сумата от 462,22
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
Л. ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА