РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Лом, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20231620100939
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от
КЗ.
Предявени са осъдителни искове от ЗАД **** АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от П. Д. П. и А. Б.
А. – Изпълнителни директори, депозирана чрез Адвокатско дружество „А. Д.,
Р. Г. и съдружници“, регистрирано в СГС по ф. д. № 5698/2005 г., БУЛСТАТ:
****, с адрес на управление: гр. ****, ул. ****, тел.: ****, и-мейл: ****, адв.
С. М. – САК, със съдебен адрес: гр. ****, ул. ****, ПРОТИВ **** ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
К. Й. И. – Управител, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от
КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 382,50
лв. (седем хиляди триста осемдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща платеното от ЗАД **** АД, с ЕИК ****, застрахователно
обезщетение по щета № ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Твърди се в Исковата молба, че, между ЗАД **** АД и **** ЕАД, е
сключен Договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица № **** със срок на действие от 00:00 часа на
20.12.2019 г. до 24:00 часа на 19.12.2020 г., с предмет:специализиран
строителен автомобил марка „Лиебхер“ с peг. № ****, рама № ****, покритие
по Клауза „А“ /пълно „Каско”/, съгласно Общите условия за застраховка
„Каско“ на МПС, при договорена застрахователна сума в размер на 765 121,00
лева. Релевира се, че, в срока на застраховката, на 27.09.2020 г., в гр. ****,
1
застрахованият специализиран автомобил е увреден, в обект, намиращ се в гр.
****, собственост на **** ЕООД, като, във вечерта на 27-ми срещу 28.09.2020
г,. силоз, пълен със зърно, се къса и разлива намиращото се в него зърно, в
резултат на което разлятата маса затрупва и уврежда паркирания в близост
специализиран автомобил марка „Лиебхер” с peг. № ****. Като последица от
реализираното събитие на застрахования автомобил са нанесени щети.
Твърди се, че, с Уведомление за щети по МПС от 02.10.2020 г., ищецът
е уведомен за събитието, с оглед на което е образувана щета № **** по
застраховка „Каско“ на МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху
автомобила.
Релевира се, че, въз основа на опис на щети и калкулация - ремонт
относно стойността за възстановяване на увреденото МПС, застрахователят е
определил застрахователно обезщетение в размер на 7 382,50 лв. След
изпълнение на всички изисквания на застрахователния договор, на 17.12.2020
г., сумата е заплатена.
Твърди се, че, с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ.
срещу лицата, които носят отговорност за настъпване на вредите.
Твърди се, че, собственик на разпадналия се силоз, е ответникът ****
ЕООД, който, на осн. чл. 50 от ЗЗД, носи отговорност за вредите, произлезли
от вещта.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника. Намира Исковата молба за допустима и редовна, а по същество -
неоснователна, тъй като претендираната сума, ведно с държавната такса, са
погасени, поради извършено плащане. Иска се отхвърлянето на иска като
неоснователен и недоказан.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание, като, с
Молба № 6396 от 15.08.2023 г., процесуалният му представител признава, че,
в хода на процеса, са погасени, чрез плащане, претендираната главница в
размер на 7382,50 лева и сумата в размер на 295,30 лева, представляваща
внесена държавна такса за образуване на настоящото дело.
Претендира се заплащането на сумата в размер на 83,70 лева,
представляваща законна лихва, начислена върху главницата, за периода
01.06.2023 г. до 05.07.2023 г., както и сумата в размер на 1245,90 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Ответникът се представлява в откритото съдебно заседание от юрк. Б.
Б.. Поддържа Отговора на исковата молба, моли така предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради настъпило плащане в срока по чл. 131
от ГПК. Прави се възражение за прекомерност по отношение на
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство
от адвокат.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
2
Предявен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от
КЗ.
Искът е допустим, доколкото е предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни. Разпределението на доказателствената тежест по
отношение на ищеца в процеса изисква да докаже, съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, съществуването на фактите, които са породили нейното
вземане, като следва да установи, в условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на
правната норма, определена от съда като квалификация на заявените искови
претенции. За да бъде уважен предявеният регресен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от КЗ, ищецът следва да докаже, в условията
на пълно и главно доказване, фактите, пораждащи суброгационното му право,
а именно настъпил деликт – застрахователно събитие с пряката му причинна
връзка с претърпените имуществени вреди, съществуването на
застрахователно правоотношение по застраховка между ищеца ЗАД **** АД
и **** ЕАД, извършено от ищеца плащане на обезщетение, както и
основанията за възникването на регресната отговорност.
При успешно проведено доказване от страна на ищеца, ответникът
следва да докаже липсата на основание за възникване на регресната
отговорност, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да
докаже правопогасяващите си възражения. Следа да проведе пълно и главно
доказване относно оспорването на представените от ищеца доказателства.
Не се спори, че, между ЗАД **** АД и **** ЕАД, е сключен Договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № ****
със срок на действие от 00:00 часа на 20.12.2019 г. до 24:00 часа на 19.12.2020
г., с предмет: специализиран строителен автомобил марка „Лиебхер“ с peг. №
****, рама № ****, покритие по Клауза „А“ /пълно „Каско”/, съгласно
Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, при договорена
застрахователна сума в размер на 765 121,00 лева. Не е спорно, че, в срока на
застраховката, на 27.09.2020 г., в гр. ****, застрахованият специализиран
автомобил е увреден, в обект, намиращ се в гр. ****, собственост на ****
ЕООД, като, във вечерта на 27-ми срещу 28.09.2020 г., силоз, пълен със зърно,
се къса и разлива намиращото се в него зърно, в резултат на което разлятата
маса затрупва и уврежда паркирания в близост специализиран автомобил
марка „Лиебхер" с peг. № ****. Като последица от реализираното събитие на
застрахования автомобил са нанесени щети.
Установява се, че, с Уведомление за щети по МПС от 02.10.2020 г.,
ищецът е уведомен за събитието, с оглед на което е образувана щета № ****
по застраховка „Каско“ на МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху
автомобила.
Установено е, че, застрахователят, въз основа на опис на щети и
калкулация - ремонт относно стойността за възстановяване на увреденото
МПС, е определил застрахователно обезщетение в размер на 7 382,50 лв. След
изпълнение на всички изисквания на застрахователния договор, на 17.12.2020
3
г., сумата е заплатена.
Не е спорно, че собственик на скъсания силоз е **** ЕООД.
Не е спорно и че, след образуване на настоящото дело, ответникът е
погасил сумата в на размер на 7382,50 лева, представляваща главница, и
сумата в размер на 295,30 лева, представляваща внесена държавна такса за
образуване на настоящото дело.
Не се спори относно размера на претендираната мораторна лихва.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е
платил, след завеждане на Исковата молба, цялото задължение по
претендираната главница. При това положение искът за главницата в размер
на 7382,50 лева следва да се отхвърли, поради погасяването на вземането чрез
плащане в хода на процеса.
Налага се извод, че, в настоящото производство, предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – например, ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, с
извършеното на 05.07.2027 г. плащане, е преведена сумата на размер на
7382,50 лева, представляваща главница, и сумата в размер на 295,30 лева,
представляваща внесена държавна такса за образуване на делото.
Т. е., към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на
ищеца по отношение на главницата е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и
извършеното плащане след подаване на Исковата молба следва да бъде взето
предвид като установен по делото факт, а, доколкото е в пълно погашение на
съдебно предявеното вземане за главницата, то предпоставя отхвърляне
изцяло на иска по чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от КЗ.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
4
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата, и
поради погасяването й, респективно следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законната лихва върху главницата от 7382,50
лева от датата на предявяване на Исковата молба – 01.06.2023 г. - до
погасяването й – 05.07.2023 г., то следва ответникът, с оглед изложеното, да
бъде осъден да я заплати.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от производството, направеното от ищеца искане и
представения Списък с разноски по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца съдебни разноски за процесуално представителство от
адвокат в размер на 1245,90 лева с вкл. ДДС. Неоснователно е възражението
за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар от ищеца, тъй като
уговореният размер е в рамките на минималния такъв, а именно: 1038,25 лева
без ДДС или 1245,90 лева с ДДС. По отношение на искането за осъждане на
ответника да заплати държавна такса в размер на 295,30 лева, то същото се
явява е неоснователно, тъй като е погасено в хода на процеса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса
осъдителния иск от ЗАД **** АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от П. Д. П. и А. Б. А. – Изпълнителни
директори, ПРОТИВ **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от К. Й. И. – Управител, с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от КЗ, за сумата в размер на 7
382,50 лв. (седем хиляди триста осемдесет и два лева и петдесет
стотинки).
ОСЪЖДА **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от К. Й. И. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ
на от ЗАД **** АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано от П. Д. П. и А. Б. А. – Изпълнителни директори,
законната лихва върху главницата от 7 382,50 лв. (седем хиляди триста
осемдесет и два лева и петдесет стотинки) от датата на предявяване на
Исковата молба – 01.06.2023 г. - до погасяването й – 05.07.2023 г., в размер
на 83,70 лв. (осемдесет и три лева и седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от К. Й. И. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ
5
на от ЗАД **** АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано от П. Д. П. и А. Б. А. – Изпълнителни директори,
сумата в размер на 1245,90 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 90
ст.), представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6