№ 1603
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110212117 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Л. Г.Г. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-003359/09.03.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123,
ал.1, т.2. б. „а“ от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Заявява, че не е участвала в
твърдяното ПТП, за което не става ясно как и при какви обстоятелства е
реализирано. Посочва, че описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП
е в противоречие с хипотезата на вменената като нарушена норма на чл.123,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. Излага доводи за неизяснена фактическа обстановка,
липса на задължителен реквизит съгласно чл.42, т.9 от ЗАНН и надлежно
описание на нарушението, което води до невъзможност за неговата
квалификация по конкретна правна норма. Посочва, че не е извършено
1
нарушението и от субективна страна. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят Г. поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като в допълнение посочва, че е нарушено
изискването актът да е съставен в присъствието на двама свидетели.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 14.12.2022 г., около 12.26 ч., жалбоподателката К. Г. управлявала лек
автомобил ******** в гр. София, на ул. „Султан тепе“ № 1, до ОУ „Антим I“,
с посока на движение към ул. „Проф. Джовани Горини“. В автомобила
пътувала и свидетелката Д.И.А.М.. Водачът Г. предприела маневри за
извършване на обратен завой, като при движение на заден ход реализирала
ПТП с паркиралия лек автомобил ********* с водач свидетелката А. Р. М.,
при което били нанесени щети в лявата част на предната броня на спрелия лек
автомобил. Свидетелката М. излязла от автомобила, като опитала да догони
лекия автомобил, управляван от жалбоподателката. Г. обаче не спряла, за да
установи нанесени ли са щети в резултат на реализираното ПТП.
Свидетелката М. подала сигнал за настъпилото ПТП, във връзка с който
на място пристигнали служителите на ОПП – СДВР – В. З. и С.А.. Те
установили единствено водача на лек автомобил *********, който попълнил
декларация, в която посочил причините и обстоятелствата за настъпване на
ПТП, както и регистрационния номер на автомобила, управляван от другия
участник в ПТП. На място бил съставен протокол за ПТП бл. №
1826092/14.12.2022 г. и бил изготвен снимков материал на установените от
полицейските служители щети върху паркирания автомобил.
На 20.02.2023 г. жалбоподателката попълнила декларация, в която
отразила обстоятелствата по настъпване на ПТП.
Свидетелят Й. К. К., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при
2
ОПП – СДВР, съставил против жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. № 201209/10.02.2023 г. за
нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, пр. 1, б. „а“ и „б“ ЗДвП. Актът
бил предявен на Г., която го подписала с отбелязване, че има възражения,
описани в попълнената от нея декларация.
Въз основа на така съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал НП № 23-4332-003359/09.03.2023 г., с което на
основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2. б.
„а“ от ЗДвП. НП било връчено на К. Г. на 14.08.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Й. К. К., В. И. З., А. Р. М. и Д.И.А.М. (частично),
както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда
на чл.283 от НПК – протокол за ПТП бл. № 1826092/14.12.2022 г. и снимков
материал към него, декларация от 14.12.2022 г. на А. Р. М., декларация от
10.02.2023 г. на К. Л. Г.Г., докладна записка, справка картон на водача Г.,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-10527/02.12.2022 г. на директора на СДВР.
Обстоятелствата относно извършената от Г. с управлявания от нея
автомобил маневра на заден ход се установяват от показанията на
свидетелката М., на които съдът даде вяра като логични и последователни.
Същите се подкрепят както от писмените доказателства по делото – протокол
за ПТП, декларация и докладна записка, така и от показанията на свидетелите
К. и З.. От показанията на свидетелката М. се установява механизма на
реализиране на ПТП, като макар и същата да се явява заинтересована от
изхода на делото, съдът намира, че е изложила добросъвестно възприятията
си.
Настоящият съдебен състав даде вяра и на показанията на свидетелката
М. с изключение на заявеното от нея, че не е усетила удар или чула необичаен
звук, което отдаде на близките й взаимоотношения с жалбоподателката.
3
Следва да се отбележи, че показанията й не противоречат на показанията на
свидетелката М. относно обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП. М.
посочва, че управляваният от Г. автомобил е бил паркиран на отсрещната на
училището страна и не е имало спряно МПС пред или зад него, което
съответства на заявеното от М., че нейният автомобил марка **** е бил
паркиран от страната на училището, като не излага твърдения автомобилът
марка ***** да е бил паркиран пред него, а ПТП е настъпило при една от
поредицата маневри за извършване на обратен завой. На следващо място, М.
твърди, че не е чула клаксон на автомобил, в каквато насока са и показанията
на М.. Последната не твърди да е подала звуков сигнал на водача на лекия
автомобил *****, а че е тичала и викала след него, което е възможно да не е
било възприето от М. предвид обстоятелството, че същата не е била водач на
МПС-то и не е било необходимо да следи пътната обстановка и да възприема
образите от страничните огледала. Съдът не се довери обаче на показанията
на М. че не е усетила удар, който предвид нанесените щети и заявеното от М.,
е бил осезаем.
От протокола за ПТП се установяват нанесените на лек автомобил
********* щети. Въпреки че свидетелят З. няма спомен относно конкретните
щети, което е житейски логично предвид естеството на служебните му
задължения, протоколът за ПТП е съставен непосредствено след настъпване
на ПТП на местопроизшествието и полицейски служител е отразил в него
констатираните на място щети по МПС. Местоположението на същите – в
предна лява част на автомобила, съответстват на механизма на извършване на
ПТП, а именно при извършена маневра на заден ход от водача, управлявал
********.
От показанията на свидетеля К. се установяват обстоятелствата относно
процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на
извършените административни нарушения.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
4
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа
описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е
допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в
НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно,
конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени
и нарушените законови разпоредби. Непосочването в акта на името, точния
адрес и ЕГН на лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението, не
представлява нарушение от категорията на съществените, като тези данни са
изводими от материалите по административнонаказателната преписка, което
е позволило съдът да призове и разпита съответното лице. Както в АУАН,
така и в НП са описани фактическите обстоятелства с небходимата
конкретика, които позволяват на лицето да разбере при какви обстоятелства
се твърди да са извършени нарушенията, респективно да организира защитата
си.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел. Както изрично е отбелязано в него, актът е
съставен в хипотезата на чл.40, ал.4 ЗАНН, тъй като нарушението е
установено въз основа на официални документи - протокол за ПТП бл. №
1826092 и рег. № 15752 от 14.12.2022 г., като в този случай актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели. Дори да се приеме, че АУАН е съставен в
5
хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, то отново не е допуснато съществено
нарушение, доколкото свидетелят, подписал АУАН е само един, а посоченият
като втори свидетел не е подписал същия, защото по никакъв начин не се
ограничава правото на защита на санкционираното лице (в този смисъл
Решение № 279 от 17.01.2022 г. на АССГ по адм. д. № 9907/2021 г.; Решение
№ 4452 от 5.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 3107/2023 г.; Решение № 5015
от 24.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 4574/2023 г.). Видно от акта, същият е
съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен, като неговите права в
производството не са засегнати. Същият се е възползвал от правото си на
възражение.
На следващо място, действително в АУАН неточно е посочена приетата
за нарушена разпоредба - чл.123, пр.1, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, доколкото
същата не съответства на структурата на чл.123. Допуснатата нередност в
акта обаче е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според
която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. АНО е
коригирал допуснатата от актосъставителя неточност и е посочил в
наказателното постановление приетата от него за нарушена разпоредба.
По отношение нарушението по т. 1 от НП:
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателката К. Г. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на вмененото й административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателката, като водач на
процесния лек автомобил ********, е причинила ПТП с паркирания в гр.
София, на ул. „Султан тепе“ № 1, до ОУ „Антим I“, лек автомобил *********,
нанасяйки щети върху предната му лява броня при извършване на маневра на
заден ход. Контролът над МПС съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
включва внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка,
респективно на нейното изменение, вследствие поведението на останалите
участници в движението по пътя, и осъществяване на пълен контрол над
движението на управляваното МПС. Доколкото в случая не се касае до
нарушение, свързано с режима на скоростта или невъзприемане на внезапно
6
появили се препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност,
правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В случая като причина за
настъпване на ПТП следва да се приеме липсата на достатъчен и непрекъснат
контрол върху управлявания от Г. автомобил. С това и последната е
осъществила от обективна страна състава на административно нарушение по
чл.20, ал.1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателката виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата
на небрежност, доколкото последната, макар и да не е предвиждала
настъпилите общественоопасни последици, като водач на ППС е бил длъжна
съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП да контролира непрекъснато
управлявания от нея автомобил, като избегне настъпването на съответното
негативно изменение на обективната действителност, като е можела да
предвиди настъпилия общественоопасен резултат.
За извършеното административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП
законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба, поради
което правилно на жалбоподателката е било наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП.
Предвид изричната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, в случая не може да се
обсъжда хипотезата на маловажен случай и приложението на чл. 28 ЗАНН.
По отношение нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП когато при
произшествието са пострадали хора, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В
конкретния случай от произшествието не са пострадали хора, поради което
посочената като нарушена норма се явява неприложима. Жалбоподателката
обаче е имала задължение на основание чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като
участник в ПТП да спре управлявания от нея автомобил, за да установи,
какви са последиците от произшествието, което тя не е сторила. От
фактическа страна както в АУАН, така и в НП е посочено, че Г. е напуснала
местопроизшествието, като не е спряла да установи нанесените в резултат на
ПТП материални щети. Така описаните обстоятелства относно нарушението
7
изцяло покриват състава, визиран в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, а и от събраните в хода на производството доказателства категорично
се установява извършването му от обективна страна.
В Тълкувателно решение № 8 по т.д. № 1/2020 г. на Общото събрание
на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г. е прието, че в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Това правомощие
впоследствие изрично е уредено и в разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и
следва да бъде упражнено от настоящия съдебен състав, като се
преквалифицира нарушението по чл. 123, ал.1, т.2, б. "а" ЗДвП в такова по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се изменят съществено обстоятелствата на
нарушението. Доколкото и двете нарушения подлежат на санкциониране на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, то обжалваното НП следва да бъде
изменено в тази му част, прилагайки закон за същото административно
нарушение (в този смисъл Решение № 6779 от 14.11.2022 г. на АССГ по адм.
д. № 6945/2022 г.).
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателката е съзнавала
участието си в произшествието, но въпреки това е напуснала мястото.
Неоснователни са доводите в жалбата за субективна несъставомерност на
деянието, като предвид обстановката, при която е реализирано нарушението
(при движение с ниска скорост, осъществявайки поредица от маневри),
естеството на нанесените щети и посоченото от свидетелката М., то се
установява, че неминуемо жалбоподателката е съзнавала факта на
осъществено ПТП.
В приложената от АНО санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са предвидени административни наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. В случая е наложено минимално
8
предвиденото в разпоредбата наказание „глоба“ от 50 лева, както и „лишаване
от право да управлява МПС" за един месец, като съдът намира така
определените по вид и размер наказания за изцяло съобразени с обществената
опасност на деянието и личността на нарушителя и не намира основания за
ревизиране на същите.
Предвид изричната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, в случая не може да се
обсъжда хипотезата на маловажен случай и приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено в частта по пункт 1 от същото и изменено в частта по пункт
2.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
003359/09.03.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл.185 от ЗДвП на К. Л. Г. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-003359/09.03.2023 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта,
с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на К. Л. Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2. б.
„а“ от ЗДвП, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН преквалифицира
същото в нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9