О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 07.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
МАРТИН САНДУЛОВ
при
участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа
докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.
д. N 136 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба против разпореждане, с което е уважено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и се
движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 418 ал. 4 от ГПК.
Частният жалбоподател заявява,
че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с установената тълкувателна
и задължителна практика на ВКС, тъй като съгласно т. 1 от ТР № 4/2013г. заповедният съд може да оставя
без движение подадено заявление по чл. 410 от ГПК само поради невнесена
държавна такса или в изрично уредената хипотеза на чл. 425 ал. 2 от ГПК. Той
следи за редовността на заявлението, но не дава указания за поправянето му,
освен в горните случаи. Поради това СлРС, като е констатирал нередовност,
свързана с надлежното процесуално представителство на заявителя, е следвало да
отхвърли искането, а не да го оставя без движение и да дава указания за
отстраняване на нередовности. Поради това произнасянето му по заявление, с
което съдът не е бил надлежно сезиран, съдът е постановил незаконосъобразен и
неправилен съдебен акт. Частният жалбоподател развива подробни съображения и
във връзка с процесуалната и материалноправната легитимация по спора, като
заявява, че заявлението, подадено от лице, упълномощено от кмета на общината,
не следва да се уважава, понеже кметът не представлява РИМ, който е юридическо
лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет, който се
представлява от неговия директор.
С оглед изложеното моли
въззивния съд да обезсили разпореждането като недопустимо, евентуално – да го
отмени като неправилно и обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира
разноските за това производство.
Заявителят в заповедното
производство – РИМ – Сливен, не е подал отговор на частната жалба в законовия
срок.
Такъв е постъпил от община
Сливен, която не е страна в заповедното производство и то няма да бъде обсъждано
от въззивния съд.
Настоящият състав намира
частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.
Производството по ч.гр.д. №
2538/17г. на СлРС е образувано по заявление от 29.05.2017г. на Регионален
исторически музей - Сливен за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.8 от ГПК – акт за начет,
против длъжника Н.Т.С.,*** за сумата 5 487, 21 лв. главница по акт за начет №
11-04-4 от 30.01.2017г. издаден от АДФИ и 187, 49 лв. лихва от 27.01.2017г. до
датата на подаването на заявлението.
С разпореждане РС е оставил
без движение заявлението, понеже е констатирал нередовност във връзка с
представителството на страната и е дал указания за отстраняването й, като е
поискал то да се подпише от изрично упълномощен от кмета на община Сливен
представител на РИМ, различен от директора. След подписването на заявлението от
А. Р.-К., заемаща дъжност „началник на отдел ПНО“ при община Сливен,
упълномощена от кмета на общината на 08.06.2017г., първоинстанционният съд е постановил
незабавно изпълнение, разпоредил е издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист на РИМ-Сливен срещу Н.Т.С. за посочените суми и за
разноските по заповедното производство.
Настоящият въззивен състав счита, че
атакуваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно.
Легитимиран да предяви вземането
по акта за начет не е второстепенният разпоредител с бюджетни средства, какъвто
е РИМ-Сливен, тъй като той само прилага делегиран бюджет, съгласно чл. 11 ал.
12 от ЗПФ. Такъв е първостепенният разпоредител, тъй като той е този, който
изпълнява бюджета съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗПФ – община Сливен, която обаче не е
подала заявлението.
Поради това то не следва да
бъде уважавано, тъй като представеният с него акт не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на лицето, което го е подало – РИМ-Сливен, макар то да притежава
процесуална правосубектност като ЮЛ. В случая е без значение действието по упълномощаване
на лице от структурата на община Сливен, което да подпише заявлението, тъй като
неговият подател не е носителят на материалната и съответно – на процесуалната легитимация
в заповедното производство.
Поради това, като е уважил заявлението, първостепенният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да се отмени,
заявлението – да се отхвърли, а издаденият изпълнителен лист – обезсили.
С оглед изхода на процеса в
настоящото производство, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени действително
направените в него разноски в размер на 265 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане за незабавно изпълнение № 10558
от 09.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 2538/2017г.
по описа на СлРС, относно издаване на Заповед № 1900/09.06.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 т. 8 от
ГПК в полза на заявителя РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СЛИВЕН
срещу Н.Т.С. ЕГН ********** за вземания
по акт за начет № 11-04-4 от
30.01.2017г. издаден от АДФИ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ заявление
вх. № 10211/29.05.2017г., подадено от РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СЛИВЕН,
БУЛСТАТ ********* с адрес **********, с което е
поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист спрямо длъжника Н.Т.С., ЕГН ********** ***.
ОБЕЗСИЛВА
изпълнителен лист
от 09.06.2017г., издаден по ч.гр.д. № 2538/2017г.
на СлРС, в полза на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СЛИВЕН спрямо длъжника Н.Т.С. ЕГН **********, за сумите: 5
487, 21 лв. главница, представляваща задължение по акт за начет № 11-04-4 от
30.01.2017г. издаден от АДФИ, ведно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихвата от 29.05.17г. до окончателното изплащане, сумата 187, 49 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
27.01.2017г. до датата на подаването на заявлението на 29.05.2017г. и разноски
по делото в размер на 109, 74 лв.
ОСЪЖДА Регионален
исторически музей – Сливен да заплати на Н.Т.С. направените разноски за
настоящото производство в размер на 265 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: