№ 99
гр. В., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК
/въззивно обжалване/.
Делото е образувано по подадена от АЙ ДЖИ ИНТЕЛЕКТ
ЕООД, със седалище в гр.В., представлявано от процесуален представител
адв.С.И. въззивна жалба против решение на ВРС, постановено по гр.д. № 357
по описа за 2023г. , с което е признато за установено по отношение на АЙ
ДЖИ ИНТЕЛЕКТ ЕООД че дължи на община В. 316.80 лева -неплатен наем
за периода 01.11.2020г. до 31.08.2021г. по договор за наем от 12.02.2015г. за
терен -публична собственост, находящ се на адрес гр.В., ул.Екзарх Йосиф I
№37, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022г. до окончателното
плащане, за което е издадена Заповед №9/10.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4/2022г.на ВРС. Заповедта
в частта над установения размер е обезсилена и е прекратено производството
по делото в частта над сумата от 316,80 лева до сумата от 338,80лева поради
непредявен установителен иск. Производството по делото е прекратено в
частта на исковата претенция за сумата от 13,28лева -лихва за забава за
периода 01.11.2020г. до 13.09.2021г. като недопустимо.
Въззивникът сочи, че решението е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано и
немотивирано. Сочи, че не е установено предаването на терена на
наемодателя, нито прекратяването на договора за наем. Моли решението на
ВРС да бъде отменено.Претендират се разноските в производството .
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в
който сочи, че решението е законосъобразно и обосновано и моли да бъде
потвърдено. Сочи се по отношение на възражението за предаване на имота, че
за периода от 2015г до 2020г. е заплащан наем от ответника. Последният не е
уведомил наемодателя или възразил, че не ползва терена. Претендират се и
направените пред втората инстанция разноски.
Страните не са направили доказателствени искания и пред
въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Община В., в която се твърди, че исковата претенция произлиза от
сключен между „ Ай Джи Интелект“ ЕООД и Община В. договор за наем на
терен - публична общинска собственост ,находящ се на адрес: гр.В., ул.
„Широка“ № 4,с площ от 6,00кв.м. и с уговорена месечна наемна цена в
размер на 31,68 лева , с вкл. ДДС, определена в чл.4, ал.1 от договора, която
ответникът не е заплащал за периода 01.11.2020г. - 31.08.2021г. Твърди се, и
че на И.М.П. - управител на „Ай Джи Интелект“ ЕООД е предоставен достъп
до терена, в който дружеството е започнало да упражнява правата си по
договора за наем.
Иска от Съда да установи дължимото парично вземане,
представляващо неплатени задължения за наем, произтичащи от договор за
наем №901/12.02.2015г. в размер на 316,80лв. с ДДС и лихви за просрочие в
размер на 13,28лв. за периода от 01.11.2020г. до 13.09.2021г., както и законна
лихва за периода от 04.01.2022г. (датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното заплащане на
задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №9 от 10.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №4/2022г. по описа на
ВРС
В отговор на исковата молба се излага от ответника, че не
оспорва обстоятелството, че между „ Ай Джи Интелект“ ЕООД и Община В.
има сключен договор за наем, с който наемодателят се задължава да
предостави на наемателя за временно и възмездно ползване терен- публична
общинска собственост, находящ се на адрес: гр.В., ул. „Широка“ № 4, при
месечна наемна цена за ползване на терена в размер на 31,68 лв. с вкл. ДДС,
определена в чл.4, ал.1 от договора, както и не се оспорва обстоятелството, че
ответникът не е заплатил наем по договора за времето от 01.11.2020г. до
31.08.2021г.
Оспорва се изцяло дължимостта на наем за процесния терен,
тъй като се твърди, че ответникът не е ползвал терена, за който се претендира
наем, тъй като ищеца не му е предал същия.
Твърди се, че теренът, предмет на договора за наем изобщо не е
предаван от наемодателя на наемателя и приемо -предавателен протокол,
съгласно чл.З от договора не е съставян, респективно на ответника не е
2
предоставен процесния терен за ползване. Изтъква,че наемателят не е в
състояние, без да му бъде предаден терена да започне ползване на същия, тъй
като същият не е индивидуализиран в договора, и за ответника не е ясно къде
точно се намира терена. Процесният договор не е произвел действие, тъй като
наемодателят не е предоставил на наемателя процесният терен, поради което
той не е ползван от наемателя.
Поради това, и съгласно чл.4, ал.1 от договора, който
разпорежда, че наем се дължи за ползване на терена, се излага от ответника,
че не дължи наем.
Иска се от ответника съдът да приеме, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана и да се отхвърли предявения иск, с който ищецът
е поискал да приемете за установено, че „АЙ ДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД
дължи парично задължение на Община В. по издадена заповед за изпълнение,
произтичащо от неплатени задължения по Договор за наем №
901/12.02.2015г., между община В. и „АЙ ДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД в размер
на 316,80 лв. с ДДС и лихва за просрочие в размер на 13,28лв. за периода
01.11.2020г до 13.09.2021г„ както и законна лихва за периода от 04.01.2022г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на задължението.
Пред въззивната инстанция не са искани и събирани
доказателства.
Не е спорно по делото, че на 12.02.2015г. страните са сключили
договор за наем под №901, по силата на който Община В. като наемодател се
е задължила да предостави на ответното дружество като наемател за временно
и възмездно ползване терен- публична общинска собственост, находящ се на
адрес: гр. В., ул.“Широка“ № 4 с площ 6.00 кв.м. Наемателят се е задължил да
ползва терена за полагане на временен павилион. Уговорен е месечен наем в
размер на 31.68 лева с ДДС, платим до 10-то число на текущия месец.
Договорът е сключен за срок от 10 години.
Поради неплатени задължения по договора за периода от
01.11.2020г. до 31.08.2021г., в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9/10.01.2022г. по
ч.гр.д. № 4/2022г. по описа на РС - В. за сумата от 338,88 лева и законната
лихва върху главницата, считано от прекратяване на наемното отношение -
10.11.2020г. до изплащане на вземането. Длъжникът е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение и производството е преминало в исково
такова.
Община В. е издавала фактури по процесния договор за наем
като стойността на всички фактури е платена от ответника до 01.11.2020г.
като от тази дата е преустановил плащане на наем. За процесния период също
са издадени 10бр. фактури по 31,68лв. или общо в размер на 316,80лв.
Разпитаният свидетел Пролет Милчева Доцинска - служител
при ищеца в отдел „Общинска собственост“ на длъжност старши експерт
установява, че след проведена тръжна процедура, ответникът е спечелил
търга за процесния терен.Свидетелят сочи, че приемо- предавателен протокол
3
не е съставен, защото няма такава практика. От сключването на договора
фирмата е заплащала редовно вноски за наем до месец 10.2020 г. Служители
се опитвали да се свържат с ответника по телефон, след това им изпратили
покана на адреса, който е посочен в договора, и след това предприели
процедура по прекратяване на договора. Сочи се от свидетеля, че писмата със
задълженията се връщали и поради това залепили уведомление на вратата на
адреса на ответника, както и че когато е подписан договора, ответникът не е
поставил павилион.Теренът е празен и не е необходимо да се осигурява
достъп. Общината и „Айджи Интелект“ ЕООД имали сключени пет отделни
договора за наем за различни терени, които в момента са празни.
Свидетелските показания съответстват на събраните
доказателства по делото и съдът ги кредитира изцяло.
При така установените факти и обстоятелства, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната
жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам
точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права
и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
4
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на РС-В., а по конкретно наведените във
въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Заповедното производство е идентично с класическата
осъдителна претенция. Смисълът на заповедното производство е да редуцира
разноските на страните, а и да се достигне относително бързо до краен акт по
същество (така например: Определение № 358 от 28.04.2010 г. по ч. т. д. №
213/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС
По отношение на възражението за неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора за предаване на вещта по договора,
същото е неоснователно. Липсата на съставен приемо- предавателен протокол
за установяване на факта на предаването може да означава неизпълнение на
разпоредбата на чл.3 от договора за изпълнение на задължението за съставяне
на протокол, но не може да бъде направен извод за неизпълнение,още повече,
че след като съставянето на приемо предавателен протокол не е въведено като
задължение на една от страните, следва да се приеме , че е задължение и на
двете страни по договора.
Следва да вземе под внимание, че договорът е сключен след
провеждане на тръжна процедура, в която ответникът е участвал при
обявените условия, което обстоятелство не е спорно, както и не е спорно, че е
заплащан уговорения размер на наема в продължение на пет години, без
възражения, което също подкрепя тезата, че задълженията по договора са
изпълнявани от страните до 10.11.2020г..
Съдът в настоящият си състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че при сключване на договора наемодателят е
предал терена на наемателя, което е установено и от свидетелските
показания. Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. За исковия
период 01.11.2020г. до 31.08.2021г., не се установява, че ответникът е
изпълнил задължението си, поради което съдът обосновано и мотивирано е
приел, че иска е основателен и доказан.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се
следват разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер 150.00 лева. На основание чл.25, ал.1,вр. с чл.23 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в поискания размер.
Воден от горното, В.ският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №86 от 07.02.2024г., постановено по
гр.д.№ 357/2023г., по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА „АЙ ДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище в и адрес на управление гр.В., ул.Княз Борис I №33, ет.5,
ап.22,представлявано от управителя И.М.П., да заплати на Община В. с адрес
гр.В., пл.Бдинци № 2, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
в размер 150.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6