№ 1464
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500724 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Балша“ № 17, подадена от юрисконсулт Александър Гюров,
против Разпореждане № 3945 от 30.03.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№1943/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил
заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
СТ. Д. ХР., ЕГН **********, от гр. Б., кв. Д. Е., ул. „О.“ № **, за заплащане
на сумата от 19,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от
04.11.2020 г. – 02.02.2021 г. и лихва за забава от 27,50 лв. за периода от
02.02.2021 г. – 04.03.2022 г. въз основа на договор за предоставяне на кредит
№ 316053, сключен на 04.11.2020г. между страните.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно, необосновано и
постановено при наличие на съществуно нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на
заповед за изпълнение. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от „Изи
1
Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* против СТ. Д. ХР., ЕГН ********** за
сумата от 250 лева – главница по договор за предоставяне на кредит №
316053, 19,80 лв. – възнаградителна лихва за периода от 04.11.2020 –
02.02.2021 г., лихва за забава за периода от 02.02.2021 г. – 04.03.2022 г. в
размер на 27,50 лева, ведно със законната лихва.
БРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№1061/30.03.2022 г. по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №1943/2022г. за сумата от 250
лв. – дължима главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със
законната лихва, както и за сумата от 63,07 лв., в т.ч. 21,02 лв. – разноски за
държавна такса и 42,05 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер
на 19,80 лв., предмет на обжалване в настоящото производство, и лихва за
забава от 27,50 лева, районният съд е счел, че искането е по недействителен
договор, съгласно чл.10а, чл.11, ал.1 т.10 във вр. с чл.19 ал.1 – 4, чл.21, чл.22
и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, респективно неплатения остатък, ведно със законната лихва, начиная
от поставянето му в забава с подаване на заявлението, до окончателното
плащане. Посочено е, че неустоичната клауза и клаузата за договорна лихва
противоречат на добрите нрави – първата, поради начина по който е
формулирана, не оставя съмнение, че дължимостта на неустойката е
обусловена не от конкретно неизпълнение на договорно задължение, а се
дължи изначално. Непредставянето на обезпечение на кредитора не е
равнозначно на неизпълнение на задължението за връщане на сумата и не би
могло да доведе автоматично на вреди за него, подлежащи на репариране, т.е.
изначално са налице според районния съд предпоставките за неоснователно
обогатяване на кредитора. По отношение на договорната лихва, счита, че е
недействителна поради надвишаване на трикратния размер.
Според настоящата инстанция предмет на обсъждане е договорна
клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие, поради което
правилата за поведение на субектите в правоотношението са предмет на
уреждане от специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК
е задължително и уредените от него правила са приложими по сключените
договори за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон
2
предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения по
левове и валута, определена с постановление на МС на РБ. Цитираният
законов текст цели избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна. В това производство съдът следва да
прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице
противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК съобразена с постановление № 426 от 18.12.2014 г. на
МС на РБ за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ към датата на
сключване на договора определя, че максималният размер на ГПР не може да
надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което изложеното от
районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява
неоснователно.
В случая, доколкото процесното правоотношение се регулира от ЗПК,
то уговорките по договора следва да съответстват на същия закон, поради
което при преценка по чл.411 ал.2 т.2 от ГПК за противоречие на искането с
добрите нрави следва да се наблюдава спазването на правилата на ЗПК при
договори за потребителски кредити. В конкретния случай договорения размер
на ГПР възлиза на 48,3%, като отговаря на изискването да не надвишава
петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19 ал.4 от ЗПК. В този
смисъл не се открива противоречие с добрите нрави и следва да се съблюдава
договорната свобода на страните по смисъла на чл.9 от ЗЗД. Не е налице
противоречие при определяне на възнаградителната лихва и липсва основание
за нищожност на клаузата, поради което районния съд неправилно е отказал
издаване на заповед за изпълнение.
Що се отнася до лихвата за забава и нейния размер, съдът намира, че в
производството по чл.410 от ГПК не може без назначаването на експертиза
/което би станало в производство по чл.422 от ГПК/ да се определя размер на
претендирана сума.
Това налага отмяна на разпореждането на БРС и връщане на делото на
заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 19,80 лв. –
договорна лихва, лихва за забава за периода от 02.02.2021 г. – 04.03.2022 г. в
размер на 27,50 лв., 11,93 лв. – разноски в заповедното производство, както и
3
сумата от 15 лв. – разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 3945 от 30.03.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №1943/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Балша“ № 17, подадена от юрисконсулт Александър Гюров, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника СТ. Д. ХР.,
ЕГН **********, от гр. Б., кв. Д. Е., ул. „О.“ № **, за заплащане на сумата от
19,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.11.2020 г. –
02.02.2021 г. и лихва за забава от 27,50 лв. за периода от 02.02.2021 г. –
04.03.2022 г. въз основа на договор за предоставяне на кредит № 316053,
сключен на 04.11.2020г. между страните, 11,93 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 15 лв. – разноски за настоящата инстанция,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ СТ. Д. ХР., ЕГН **********, от гр. Б., кв. Д. Е., ул. „О.“
№ **, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, сумата от 19,80 лв. –
договорна лихва за периода от 04.11.2020 г. – 02.02.2021 г., лихва за забава за
периода от 02.02.2021 г. – 04.03.2022 г. в размер на 27,50 лв., 11,93 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 15 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4