МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 17.10.2013 г.
по НОХД № 991 / 2013 г. по описа на СпНС
Специализираната прокуратура е
внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинителен акт с
обвинение срещу М.К.А., роден на ***
г. в гр.С., българин, български гражданин, със средно образование, женен,
безработен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: ********** за това, че: За времето от около 21,45 часа на 03.07.2012 г. до
04,05 часа на 04.07.2012 г., от офис № 3 на фирма „Е. С.” ЕООД, находящ се в гр.С., ул. “Х.К.” № **, сграда ****, ет.*,
чрез използване на техническо средство – магнитна карта за достъп и ключ, отнел
чужди движими вещи – парична сума в размер на 6 200 (шест хиляди и двеста
евро) евро, равняващи се на 12 126,15 лева – (дванадесет хиляди сто
двадесет и шест лева и петнадесет стотинки), от владението на Х. И.Ж. /собственост
на „Е. С.” ЕООД, с упълномощен
представител Х. И.Ж./, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е извършена от лице, възползвало се от служебното си
положение, което е служител в организация, която извършва *********на дейност –
М.К.А. бил назначен на длъжност „*********” към *** ЕООД с трудов договор от
28.06.2011 г. – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, т.6 и т.9 вр. чл.142, ал.2, т.6,
пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Специализираната прокуратура поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия М.А. обвинение. Намира, че от събрания в хода на
съдебното производство по делото доказателствен материал по несъмнен начин се
доказва, че подсъдимия А. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение
от обективна и от субективна страна. Иска съда да му наложи наказание „Лишаване
от свобода” към минималния предвиден в закона размер, с оглед обстоятелството,
че подсъдимия не е осъждан.
Адв.Р.Р. от САК, защитник на подсъдимия
М.А., в пледоарията си в хода на съдебните прения развива подробни доводи
относно недоказаността на авторството на деянието, за което е повдигнато
обвинение на подзащитният му. Сочи, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи единственият и несъмнен
извод, че подзащитният му е осъществил деянието.
Подсъдимият М.А. не се признава за
виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като сочи, че не е
извършил същото.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 28.06.2011
г. в гр.С. подсъдимият М.К.А. сключил трудов договор със фирма „***” ЕООД, гр.С.. Същият бил назначен на длъжност „*********“ в
Дирекция „*********************”, с место изпълнение на трудовите му функции -
сграда на „А.Х.”. Договорът бил сключен за неограничено време със срок на
изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно длъжностната
характеристика на длъжността „*********” в Дирекция „Физическа охрана”, една от
основните функции и задължения на подсъдимия А. е била да не допуска кражби в
охраняваните от фирма „***„ ЕООД обекти, както и да следи за правилното
функциониране на сигнално-*********ната и пожаро-известителната системи и системата за видеоконтрол в
охранявания обект.
Подсъдимия
М.А. осъществявал служебните си задължения в сградата на „А.Б.Х.”, тъй като
фирмата работодател на 28.06.2011 г. е сключила Договор №***/28-06-2011 г., с
който фирма „***” ЕООД е поела задължението срещу месечно възнаграждение да
осъществява физическа охрана на обект: офис сграда с магазини, подземни гаражи
и трафопост с адрес: ************** Посочено е още в договора, че охраната се
осигурява с един пост за физическа охрана, намиращ се на рецепцията на
партерното ниво на сградата.
Съгласно утвърдения от
ръководството на фирмата график за дежурствата на *********ите
/л.114 от ДП/ подсъдимия М.А. бил на работа нощна смяна за времето от 20,00
часа на 03.07.2012 г. до 08,00 часа на 04.07.2012 г. Обекта, където същият
изпълнявал служебните си задължения, а именно сградата на „А.Б.Х.”, находяща се в гр.С., бул.”Х.К.” №**, той приел от свидетеля
Г.Г., а след приключване на дежурството му на
04.07.2012 г. предал обекта на свидетеля Н.Й.. Горното се установява от приложеното
към делото копие на обектова тетрадка на сградата. *********ите си предавали при приключване на дежурството им, магнитна
карта позволяваща им достъп до различните офиси на търговските дружества наели
помещения в сградата, стопанисвана от фирма „А.П.М” ООД. Съгласно показанията
на св.Г.Г. и св.Н.Й. *********и в сградата и св.Н.Ц. зам.директор
на „***“ ЕООД, *********ите имали право да влизат в
офисите на фирмите единствено, когато се задействала противопожарната система,
като за това си действие били длъжни да уведомят оперативния дежурен в
централния офис на „***” ЕООД. Както е посочено и в цитирания по-горе договор
за охрана работното място на *********я се намирало на партера на сградата,
където имало поставен монитор за видео наблюдение на сградата. Непосредствено
зад рецепцията имало разположена стая, в която се намирали видео записващите
устройства, до която *********ите имали достъп. Св.Б.П.,
който към юли месец е работил като техническа поддръжка на сградата сочи, че
той е обучавал *********ите да работят със системата
за видео наблюдение на сградата и системата за пожаро
известяване. Св.П. разказва, че *********ите нямат
право да изключват видео заснемането, но имали достъп до него. След изчезване
на пари от един от офисите в сградата, той прегледал записите и видял, че
подсъдимия А. влязъл в стаята, където били записващите устройства на
видеокамерите и няколко секунди след това, единият от мониторите изгаснал.
Констатирал, че изгаснал монитора, който бил предназначен за следене на това
какво излъчват камерите в офисната част на сградата. Останалите камери за
партерната част и гаражите останали активни. На следващия ден констатирал, че
няма повреда в устройството при камерите.
Фирма „Е. С.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.С., р-н „Л.”, ул.”П.” №**, ет.*, ап.* имала сключен
договор за наем от 13.11.2011 на офис в офис сграда с административен адрес:
гр.С., бул.”Х.К.” №**. На 04.07.2012 г., около
11,00-12,00 часа, известно време след като пристигнал на работа свидетелят Х. И.Ж.
/който в обвинителния акт е посочена като Х.И.Ж./, констатирал, че оставената
от него сума от 6 200 евро в чекмедже на ползваното от него бюро липсва. Свидетелят
Ж. към онзи момент заемал длъжността изпълнителен директор на авиокомпания „Е.
С.” ЕООД. На 02.07.2012 г. представител на „Е. С.” ЕООД – М.Я.З. е изтеглил от
ПИБ – клон С. сумата от 16 300 евро /видно от Нареждане разписка ************
л.24 от СП/. Така изтеглената сума била нужна на фирмата за изплащане на
командировъчни средства за нуждите на екипажите на авиокомпанията. След изтеглянето й, част от
нея била предоставена на служители на фирмата, а останалата част от 6 200
евро заедно с разходните касови ордери св.Ж., поставил в чекмеджето на бюрото
си, което заключил с ключ. Ключът оставил върху бюрото си. За установената
липса на парични средства от офиса на „Е. С.“ ЕООД св.Ж. уведомил ръководството
на сградата, в която се намирал офиса. За изясняване на случая били проверени
записите от камерите в сградата както и системата за достъп в офисите, като
било установено, че има регистрирани влизания в офиса на ръководената от св.Ж.
фирма от *********я, който е бил на работа. За изчезването на парите от бюрото
на изпълнителния директор св.Е.П., служител във фирмата, разбрал от самия
директор.
По време на дежурството на
подсъдимия М.А. на 03 срещу 04.07.2012 г. се наблюдава негово поведение, което
е записано от камера намираща се във фоайето на сградата, където се намира и
работното място на *********ите – рецепцията. С този
видеозапис е бил запознат и свидетеля Н.Ц., заместник директор „Физическа
охрана” в *** ЕООД, вследствие на това, че собственика на фирма „Е. С.” ЕООД е
съобщил, че от офиса му липсва сумата от 6 200 евро. В изготвената по
делото техническа експертиза, а и от предявените на страните видеозаписи се
установява, че устройство №1 с име FOAE 1 наблюдава вратата и
Г-образно бюро с монитор и лице от мъжки пол седящо на стол – подсъдимия А.,
който единствен е бил на смяна като „*********“. Посочено е в техническата
експертиза, че във файл 20120703_214000.irf в 21:40:24 часа лицето отваря наблюдаваната от камерата
врата, влиза в осветено помещение и затваря вратата. Около 21:40:42 часа
монитора на бюрото изгасва. В 21:40:48 часа лицето отваря вратата и излиза от
помещението, което вече е неосветено, след което отива до монитора, взема нещо и излиза от
кадър. В 21:58:31, лицето отново се появява в кадър, сяда на стола до бюрото и
разговаря по мобилния си телефон. В 04,00 часа всички камери на обекта са
възстановили своята работа. От предявените в съдебно заседание видеофайлове се
констатира, че няма движение във фоайето на сградата, като нито влизат, нито
излизат хора през вратата на сградата. Също така подсъдимия А. не е излизал от
сградата с цел да осъществи връзка с централния офис на фирмата „***“ ЕООД,
каквито правила имало установени във фирмата.
Сравнени така направените
видеозаписи с разпечатката от системата за контрол на достъпа в сградата става
ясно, че след като подсъдимия А. изчезва от полезрението на камерата и монитора
за следене на камерите от офисната част изгасва, същият е засечен да влиза и
излиза от офиса на „Е. С.” ЕООД, находящ се на ет.*
от сградата, с предоставената му карта за достъп до всички помещения в сградата.
Картата е регистрирана в системата като карта на „охрана” -та. Така от
разпечатката, предадена с Протокол за доброволно предаване от 06.07.2012 г. на
органите на МВР, става ясно че същият е влизал и излизал от офиса на „Е. С.“ ЕООД
многократно. На разпечатката първо има отразена дата на регистрираните влизания
и излизания 03.07.2012 г. В 9:46:28 РМ/ - вечер е отразено влизане с „Valid Key“ – валиден ключ на ет.* в офис №*
– офиса на фирма „Е. С.“ ЕООД. Излизане от офиса е регистрирано в 9:47:13
същата вечер са регистрирани и други влизания с картата за достъпа на охраната,
а именно в 10:21:22 – влизане и в 10:22:02 излизане, след това отново влизане в офиса на фирмата в
10:34:20 и излизане в 10:35:00 часа. Следва ново влизане в 11:11:38 и излизане в 11:12:23 последното влизане в офиса е в
4:04:22 и излизане 4:05:02 /сутринта на 04.07.2012 г./. От горното и от показанията
на св.Ю. става ясно, че подсъдимия по време на някое от многократните си
влизания и излизания от офиса за което не е имал основание, е взел ключа от
бюрото на св.Ж., отключил е чекмеджето и е взел едрите банкноти поставени там,
възлизащи на сумата от 6 200 евро, след което е напуснал офиса на фирмата.
От посочените по-горе
доказателства може да се направи извода за реализираното поведение от страна на
подсъдимия А., а именно че умишлено е изключил камерите за да не заснемат
неговите действия, като ясно се вижда на записа, че монитора на рецепцията
изгасва. Съгласно показанията на св. Н.Ц. в случай на такъв технически проблем,
както и на показанията на св.Г.Г. и св.Н.Й.,
подсъдимия А. е бил длъжен незабавно да уведоми централния офис на фирмата с
цел отстраняване на проблема, като същият не е сторил това. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че монитора е загасен умишлено, тъй като това се
случва след като същият влиза в стаята, където се намират видео заснемащите
устройства и пулта за тяхното пускане и спиране. Тези действия на подсъдимия
кореспондират напълно с това, което е разказал при проведен разпит в полицията,
за който сочи свидетелят Г.Ю.. Същият е служител в 08 РУП – СДВР и към юли
месец 2012 г. работел като оперативен работник в отдел „Икономическа полиция”.
Същият присъствал при проведена беседа от негов колега М.И. с подсъдимия М.А..
Случаят се състоял в това, че от офис в бизнес сграда близо до летището, били
изчезнали пари. На колегата му било направило впечатление, че липсвали следи от
взлом, за това разследването било насочена към това, че е извършено от вътрешен
човек. В 08 РУП – СДВР за разпит бил извикан подсъдимия М.А., на втория етаж,
ст.31. Полицаите му казали, че в сградата имало една камера, която работела и е
заснела всичко. Тогава подсъдимия М.А. си признал за извършеното деяние. Като
мотив за кражбата посочил, че направил това нещо, тъй като негови познати го
натискали за сумата, която трябвало да им даде. Подсъдимият казал, че е взел
6 000 евро и обещал, че ще върне парите.
Видно от Приемо-предавателен
протокол от 13.07.2012 г. фирма „***” ЕООД, представлявана от И.В. М. е предал
на фирма „Е. С.” ЕООД, представлявана от Х. И.Ж. сумата от 6 200 евро.
Горната сума е посочено, че е предадена във връзка с констатирана липса на сума
в размер на 6 200 евро и извършена проверка от която било установено, че
сумата е взета от служител на *** ЕООД –М.К.А. по време на дежурството му 03.07.2012
г.-04.07.2012 г.
Обвинението се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, а именно свидетелските показания на свидетелите
Х. И.Ж., Е.Н.П., Б.В.П., Г.П.Ю., Н.А.Ц., И.В. М., В.Г.Н., Г.И.Г., Н.Н.Й., Н.Г.Н., както и приетите писмени доказателства от
досъдебното производство №167/2013 г. по описа на СДВР, а именно: справка за
съдимост - л. 30, справка от МВР 08 РУП СДВР - л. 58, протокол за оценка на
валута - л. 59-60, протокол за доброволно предаване - л. 74, ведно с разпечатка
от системата за контрол на достъпа до офиса на туристическа агенция „А.Х.“ от
л. 75 до л. 82, Протокол за доброволно предаване - л. 83, заедно с разпечатки
от системата за достъп л. 84 до л. 94, протокол за извършено *********но
обследване - л. 95-97, договор от 26.06.2011 г. л. 100 – л. 104, копия от
тетрадка на обекта л. 105 – 110, график на *********ите
л. 111 до л. 115, Заповед № 162 - л. 116, разпечатка от пожаропогасителна
система - л. 118, приемо-предавателен протокол - л.
119-120, трудов договор - л.121-124, както и нареждане – разписка – л.24 от
съдебното производство и от заключението на изготвената по делото техническа експертиза.
Съда
не следва да обсъжда и да основава своите изводи на показанията дадени от св.М.И., тъй като видно от отразените
основания в Протокола за доброволно предаване от 06.07.2012 г. /л.74/, а именно
чл.52, ал.1, т.3 от НПК, същият е получил предадените му вещи, тъй като са му
били възложени извършването на конкретни действия по разследването. С оглед на
гореизложеното същият е имал качеството на разследващ орган, поради което
неговия разпит в качеството на свидетел попада в разпоредбата на чл.118, ал.2
от НПК, от което следва че показанията му не следва да бъдат ценени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Видно от горното подсъдимият е
извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.6 и т.9 вр.
чл.142, ал.2, т.6, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК като: За времето от около 21,45 часа на
03.07.2012 г. до 04,05 часа на 04.07.2012 г., от офис № * на фирма „Е. С.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. “Х.К.” № **, сграда
****, ет.*, чрез използване на техническо средство – магнитна карта за достъп и
ключ, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 6 200 (шест
хиляди и двеста евро) евро, равняващи се на 12 126,15 лева – (дванадесет
хиляди сто двадесет и шест лева и петнадесет стотинки), от владението на Х. И.Ж.
/ собственост на „Е. С.” ЕООД, с
упълномощен представител Х. И.Ж./, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице,
възползвало се от служебното си положение, което е служител в организация,
която извършва *********на дейност – М.К.А. бил назначен на длъжност „*********”
към *** ЕООД с трудов договор от 28.06.2011 г.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – Подсъдимият А. е осъществил
всички елементи от обективна страна на престъплението, за което е признат за
виновен от съда, а именно такова с правна квалификация чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
т.6 и т.9 вр. чл.142, ал.2, т.6, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние
"отнемане" в случая е осъществено от подсъдимия А., като същия е
прекъснал досегашното владение върху посочените движими вещи осъществявано от Х.
Ж., в качеството му на представляващ и управляващ дружеството собственик на
паричните средства „Е. С.“ ЕООД и същевременно е установил своя фактическа
власт върху тези вещи. Също така от обективна страна отсъства съгласие от
страна на законния представител на търговското дружество – владелец и
собственик на процесните движими вещи за отнемането
им от подсъдимия М.А., тъй като данните по делото установяват по безспорен
начин липсата на направено волеизявление от страна на оправомощено
лице - законен представител на дружеството, че е съгласен подсъдимия А. да
установи фактическа власт върху вещите.
Подсъдимият А. е осъществил
квалифициращите елементи на деянието, визирани в чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.6 и
т.9 от НК. Кражбата е извършена като подсъдимия А. е използвал техническо
средство, а именно магнитна карта за да проникне в офиса, където се е намирала
отнетата парична сума и с ключ, посредством който е отключил чекмеджето, в
което се намирала открадната парична
сума. Същият е бил служител към момента на извършване на деянието във фирма „***“
ЕООД, на която с договор е било възложено да осъществява физическа охрана на
бизнес сграда, находяща се в гр.С., бул.”Х.К.” №**. С оглед на това същият към момента на извършване на
деянието е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 от НК, тъй като
му е била възложена работа срещу заплащане да пази чуждо имущество. Горното се
установява от приложения по делото трудов договор №***/28.06.2011 г. и
длъжностна характеристика на длъжността „*********” в Дирекция „Физическа
охрана” при фирма „***“ ЕООД. Същият с оглед обстоятелството, че е разполагал с
магнитна карта позволяваща му достъп до всеки един офис в сградата, с цел
улесняване на достъпа на *********ите в случай, че се
задейства пожаро известителната
система е влязъл в офиса на фирма „Е. С.” ЕООД и противозаконно е отнел сумата
от 6 200 евро, без съгласието на собственика й. Същият освен това се е
възползвал и от обстоятелството, че има знанието за механизма на работа на
камерите за охрана и наблюдение на обекта и е изключил същите в офисната част, за
да не бъде видеозаснет, когато влиза и излиза от
офиса на „Е. С.” ЕООД
На следващо място подсъдимият А.
е осъществил и третия квалифициращ деянието елемент, посочен в т.9 на чл.195,
ал.1 от НК, а именно кражбата е извършена от лице, което е служител в
организация, която извършва *********на дейност. Както бе посочено и по-горе подсъдимият
с трудов договор е бил назначен в „***“ ЕООД на длъжността „*********“. Видно
от представения Договор №***/28.06.2011 г. фирма „*** – сигнално-*********на
техника” ЕООД е вписана в търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК831144160
и притежава „Лиценз за частна *********на дейност” №***/13.06.2005 г., от което
следва, че фирмата представлява организация, която се занимава с *********на
дейност. Горното обстоятелство става ясно и от останалите приложени по делото
документи – сключени договори, график за дежурства и т.н.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА – Подсъдимият е извършил
деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК –съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Същият е
имал съзнанието, че прекъсва досегашната и
установява своя фактическа власт върху процесните парични
знаци в чужда валута, т.е. съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца
на тези вещи, че последните са чужди и че липсва съгласие на собственика им за
тяхното отнемане.
От субективна страна е налице и специален субективен признак –
подсъдимия М.А. е отнел процесната сума пари с намерение противозаконно да ги присвои.
Противозаконното присвоително намерение на подсъдимия
е обективирано в действията му след извършване на
деянието, изразяващи се в извършване на действия от негова страна насочени към изнасянето
на вещите от офиса и използването им за собствени нужди.
Подсъдимият А. е осъзнавал
обстоятелството, че за извършването на кражбата използва технически средства –
магнитна карта за достъп, чрез която е влязъл в офиса /достъпа до офиса е
невъзможен без използването на същата/ и е откраднал парите и ключ за
чекмеджето на бюрото, в което са били поставени паричните средства. Същият е извършил кражбата със съзнанието, че се възползва от
служебното си положение на длъжностно лице „*********” в бизнес сграда „А.Б.Х.”
и така е отнел чужди движими вещи от
владението и без съгласието на собственика; имал е намерение след отнемане на
вещите противозаконно да присвоят същите – като ги използва за собствени нужди
и погасяване на дългове; подсъдимият А. е съзнавал и факта, че е лице по смисъла на чл.142, ал.1,
т.6, п.2, а именно е служител в организация, която извършва *********на дейност
„***” ЕООД. Същият е запознат с длъжностната характеристика на длъжността „*********”,
за което се е и подписал върху същата.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА:
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно възражението на адв.Р.Р., защитник на подсъдимия М.А., за недоказаност на
обвинението.
Намира, че обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.6 и т.9 вр. чл.142, ал.2, т.6, пр.2 вр.
чл.194, ал.1 от НК повдигнато по отношение на подсъдимия М.А. е несъмнено доказано, защото уликите
свързани с основния факт - отнемане на чужди движими вещи от владението на Х. И.Ж.
/собственост на „Е. С.“ ЕООД, с упълномощен представител Х. Ж./, без негово съгласие
и с присвоително намерение, образуват единна доказателствена
верига и са от такова естество, че интерпретирани в съвкупност съставляват
хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за
обстоятелствата на престъпното посегателство и да се направи единствено
възможния извод, че подсъдимия е автор на описаната в обвинителния акт кражба.
Съпоставени събраните доказателства възпроизвеждащи поведението на подсъдимия А.
на инкриминираната дата и извънсъдебните самопризнания, който същият е направил
пред свидетеля Ю., в които е съобщил
подробности относно извършване на кражбата, които св.Ю. няма откъде да знае
водят до извода, че подсъдимия е осъществил престъплението, за което е обвинен.
Същият умишлено е изключил камерите, които наблюдават офисната част на
сградата, която същият охранява сам по това време на денонощието, след което са
регистрирани няколко влизания и излизания с притежаваната от него магнитна
карта от офиса на „Е. С.“ ЕООД, откъдето е констатирана липсата на сумата от 6
200 евро. Подсъдимият противно на задълженията си да съобщи незабавно в
централния офис на фирма „***“ за възникнали технически проблеми, при изгасване
на камерите не е направил това. Също така е влизал и излизал от офиса без да
има причина за това, а именно задействане на противопожарната система, като
отново не е уведомил ръководството на фирмата за това свое поведение. Съда дава
вяра на показанията на св.Х. Ж., че от бюрото му е изчезнала посочената от
същия сума, тъй като показанията му са логични и подредени и кореспондират и с
приложената по делото Нареждане записка,
видно от която на 02.07.2013 г. служител на търговското дружество е изтеглил
сумата от 16 300 евро. От горното следва, че действително в офиса на фирмата е
имало налична сума във валута.
Съда
намира за неоснователно направеното от адв.Р.
възражение, че приетите разпечатки от системата за достъп в сградата на „А. Б.
Ц.“ по съществото си са компютърни данни и същите не са приобщени към
материалите по делото по реда на чл.162,
ал.6 от НПК в присъствието на специалист – технически помощник. Същите са
приобщени към делото с Протокол за доброволно предаване от 06.07.2012 г. чрез
представяне на съответните данни на хартиен носител, а не чрез претърсване и
изземване на компютърни информационни системи и програмни продукти по реда на
чл.162, ал.6 от НПК, поради което сочената разпоредба е неприложима. Освен
гореизложеното разпечатването на сочените данни не изисква специални компютърни
умения, което да налага участието на специалист – технически помощник.
Неоснователни
са твърденията на адв.Р. и досежно
това, че подзащитният му по време на цялото си
дежурство не е напускал поста си на рецепцията на сградата. Тези твърдения се
оборват от записите на видеокамерите на сградата удостоверяващи действията на
подсъдимия А. и от изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза.
Съда намира, че от събраните по
делото доказателства, които са косвени такива, може да бъде изградена една
непротиворечива верига водеща до единствения възможен извод за авторството на
деянието и вината на подсъдимия А..
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наложеното на подсъдимия М.К.А. наказание съдът е взел предвид сравнително
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и сравнително
ниската степен на обществена опасност на дееца. Съдът е взел в предвид и
смекчаващите вината обстоятелства – подсъдимият е с чисто съдебно минало и е в млада
възраст. Съдът установи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно многото квалифициращи деянието обстоятелства – три на брой, които съда е
коментирал подробно по-горе в мотивите, както и големия размер на открадната
сума – 6 200 евро с равностойност 12 126,15 лева равняваща се на приблизително 42
минимални работни заплати към юли месец 2012 г. Предвид гореизложеното и на осн. чл.54 от НК съдебния състав е наложил наказание “Лишаване
от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, около
минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.195 от НК.
На осн. чл.66, ал.1 от НК съда
е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Освен
наличието на всички формални предпоставки за това, а именно, че подсъдимия М.А.
е не осъждан и е определено наказание „Лишаване от свобода“ под три години, съдебният
състав е намерил, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е
необходимо той да бъдат откъсван от обичайната си семейна и социална среда, за
да изтърпяват ефективно наказанието си. Така наложеното наказание може да въздейства
възпитателно и възпиращо както върху дееца, така и върху останалите членове на
обществото.
На осн.
чл.189, ал.3 от НПК съда е осъдил подсъдимия М.К.А. да заплати по сметка на МВР сумата от 62,25 лева /шестдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, направени разноски в досъдебното производство и
сумата от 60,00 /шестдесет лева/ лева по сметка на Специализирания наказателен
съд, направени разноски за съдебно-техническа експертиза.
Причини за извършване на деянието
са ниската степен на правна култура и съзнание и желанието за бързо и лесно
материално облагодетелствуване.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :