РЕШЕНИЕ
№ 150 дата 10 февруари
2022г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 31
януари 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………….…
разгледа адм. дело № 2628 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от А.Б.Г.
*** против Заповед № 21-0769-001877/25.10.2021г., издадена от полицейски
инспектор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е разпоредено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
считано от 24.10.2021г., като са отнети два броя регистрационни табели с №
А6763НА и СРМПС № *********.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като издадена от некомпетентен орган, като счита, че
прилагането на принудителни административни мерки може да се извърши само от
директора на ОД на МВР или негов заместник, като се позовава на устройствения
правилник на МВР. Счита също, че е нарушена формата на акта поради
несъответствие при изписването на имената му. Като нарушение на процесуалните
правила сочи обстоятелството, че бидейки чужденец административният орган е бил
длъжен да му осигури преводач в производството и при връчването на
заповедта. Изложени са и доводи за
противоречие с материалния закон и неговата цел, като възразява, че не е знаел,
че лицето, поело управлението на автомобила е било с отнето свидетелство за
правоуправление, а с прилагането на мярката се ограничава правото да ползва
собствеността си. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, като допълнително се позовава на Директива
2010/64 относно задължението на държавата за осигуряване на превод на чужденец,
което да гарантира правото му на защита и разбиране на повдигнатото обвинение.
Ответникът
– полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, издал процесната заповед, не се
явява и не се представлява.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на
административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Данните от административната преписка
сочат, че при извършена проверка на 24.10.2021г., около 15,30ч., в гр.Бургас,
по улица „Проф.Асен Златаров““, от контролни органи на МВР е било установено,
че лицето Л.Д.М.управлява МПС – лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № А 6763
НТ, като е било установено, че водачът не притежава СУМПС, което е било отнето
с АУАН от 20.04.2021г. Констатирано е, че автомобилът е собственост на
жалбоподателя Г.. За нарушението е съставен АУАН № 156843/24.10.2021г., като е
иззето СРМПС, както и са свалени регистрационните табели на автомобила. При
съставяне на акта водачът не е вписал възражения.
Въз основа на данните от съставения
АУАН, полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас издал
процесната Заповед №
21-0769-001877/25.10.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка,
с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване регистрацията на ППС за срок от
6 месеца, считано от 24.10.2021г., като са отнети два броя регистрационни
табели с № А 6763 НТ и СРМПС № *********.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: ………… 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Водачът Л.М.правилно е бил
квалифициран като неправоспособен водач, тъй като е било служебно установено и
е безспорно, че не е притежавал свидетелство за управление на МПС, отнето
по-рано. В този смисъл, налице е хипотезата на първото предложение на правната
норма – управление от неправоспособен водач, поради което материалният закон е
правилно приложен.
Възражението, че
у жалбоподателя не е било налице знание, че водачът не притежава СУМПС, е неоснователно,
тъй като за прилагането на процесната мярка в административно производство е
необходим и достатъчен за установяване
факта на управление на автомобила от неправоспособен водач, което в
случая е доказано, без значение дали собственикът на автомобила има знание за
това или не. Изясняването на обстоятелствата как водачът е придобил
държането/владението на автомобила е без правно значение в това административно
производство, респ. това не повлиява единствения релевантен за налагането на
мярката факт на управление на МПС от водач лишен от това право.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
установяване на горния факт е длъжен да издаде заповед като процесната, поради
което и няма как да наруши принципа на съразмерност, в каквато насока са друга
част от възраженията..
Неоснователно е възражението за липса
на компетентност у издателя на заповедта, като в тази връзка неправилно
страната се позовава на Устройствения правилник на МВР. Процесната мярка е
наложена по реда и на основание ЗДвП и съобразно разпоредбите на този закон,
като специален такъв, следва да се преценява компетентността. Видно от нормата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителната административна мярка се прилага с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи Областните
дирекции на МВР са определени като служби за контрол по чл.165 от ЗДвП и въз
основа на тази заповед е издадена и Заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на
директора на ОД на МВР Бургас, с която са възложени правомощията на
полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ за прилагане на принудителни
административни мерки, поради което компетентността на органа е обоснована.
Несъстоятелно е възражението за порок
във формата на акта поради допуснато несъответствие при изписване имената на
жалбоподателя. По същество твърдяното несъответствие липсва, респ. не може да
се приеме за такова изписването на фамилията на първо място и това да се счита
за липса на адресат, в каквато насока е възражението.
Не се констатира също така твърдяното съществено процесуално нарушение поради неосигуряване на преводач в административното производство, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е чужденец. В тази връзка неправилно страната се позовава на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Видно от приложното поле на този нормативен акт, дефинирано в неговия чл.1 - Настоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест. В случая не е налице хипотезата нито на наказателно производство, нито на такова по изпълнение на европейска заповед за арест, а се касае за издаването на административен акт в административно производство, което няма репресивен характер, както посочва страната. Чл.14 от АПК съдържа регламентацията относно участник – чужденец в административното производство, но следва да се има предвид естеството на производството по прилагане на принудителна административна мярка. Мярката се прилага въз основа на съставен АУАН, респ. административният орган не извършва никакви други фактически и правни действия, за които да уведомява адресата и за които да му бъде осигурен преводач, респ. да се изисква неговото присъствие. Не е налице задължение за осигуряване на преводач и при съставяне на АУАН, тъй като този акт се съставя на друго лице. Неосигуряването на преводач при връчване на административния акт също не представлява процесуално нарушение, тъй като това са действия, извършвани след издаването на акта и имат отношение само към срочното упражняване правото на жалба, а не към законосъобразността на акта.
Не представлява нарушение на
материалния закон непосочването на името на съпругата на жалбоподателя в
издадената заповед, доколкото в административното производство по прилагане на
ПАМ органът не изследва отношения, регламентирани в Семейния кодекс, като
данните за собствеността органът черпи единствено от вписаното в СРМПС, където
е посочено само името на жалбоподателя.
Не се констатира също така и
противоречие на заповедта с целта на закона, напротив – издаването й е именно в
съответствие с целта на ЗДвП да се преустанови управлението на МПС от
неправоспособен водач.
В процеса на цялостния съдебен контрол
за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на
чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават
правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за
движението по пътищата.
Жалбата, като неоснователна, следва да
се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК
и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.Г. *** против
Заповед № 21-0769-001877/25.10.2021г., издадена от полицейски инспектор в
Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: