№ 11124
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110118151 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес .., чрез адв. Я. Ц.-САК, със съдебен адрес гр. София, ул. „Професор
Саздо И.нов“ № 6, ет. 2, против А. Н. В., с адрес ...
В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.08.2017 г. стрА.те са сключили
договор за правна помощ и съдействие, с което ищцата е възложила на ответницата
осъществяването на процесуално представителство по т.д. № 315/2017 г. по описа на
Окръжен съд- гр. Пловдив, образувано по искова молба на „Алианц Банк България“ АД,
ЕИК *********, срещу С. Б. Б., с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ищцата твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение било в размер на 9400 лв., което
платила в брой на ответницата. Сочи се, че установителният иск по делото бил изцяло
отхвърлен, като в полза на С. Б. Б. не били присъдени разноски по чл. 78 ГПК, тъй като А.
Н. В. не представила по делото списък по чл. 80 ГПК. Окръжен съд- гр. Пловдив е
постановил в решението, че искането за присъждане на разноски се отхвърля поради
недоказаност на извършването им. Твърди се, че поради неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответницата, в качеството й на процесуален представител на
ищцата по т.д. № 315/2017 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, настъпили
неимуществени вреди за ищцата. Поддържа, че се касае за лошо изпълнение на договор за
поръчка.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на С. Б. Б. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителен иск против ответницата за заплащането на
сумата от 9400 лв., представляващо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди вследствие на неизпълнение на задължение по Договор за процесуално
представителство и правна помощ от 01.08.2017 г. от ответницата, ведно със законна лихва
от 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1370 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 30.03.2022 г.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседА.е ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
1
предявените искове и направените доказателствени искА.я. Не сочи допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. В., с който оспорва иска като
неоснователен. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е била процесуален
представител на С. Б. по търговско дело № 315 по описа за 2017 г. на Окръжен съд –
Пловдив, с влязлото в сила решение по което предявените срещу С. Б. искове са отхвърлени.
В посоченото производство ищцата е заплатила на ответницата адвокатски хонорар в размер
на 9 400 лв. А. В. е представила пълномощно с посочен размер на адвокатското
възнаграждение и начин на плащане в брой, но е представила договор за правна помощ с
отбелязване за плащане на хонорара с молба по чл. 248 от ГПК. Молбата за изменение на
съдебния акт в частта за разноските е оставена без уважение с влязло в сила определение
(потвърдено от въззивната инстанция).
С отговора ответницата представя писмени доказателства.
В съдебно заседА.е А. В., чрез пълномощника си, поддържа изложените в отговора
възражения и направените искА.я. Не прави допълнително доказателствени искА.я.
С определение № 10916 от 11.07.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско
дело № 5709 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, като трето лице – помагач на
ответницата е конституирано „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********.
За датата на откритото съдебно заседА.е процесуалният представител на
подпомагащата страна депозира писмено становище. Излага доводи за неоснователност на
предявения иск, като се присъединява към съображенията, изложени в отговора на
ответницата. Сочи подробни аргументи, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Третото лице – помагач не прави доказателствени искА.я.
Въз основа на събрА.те по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното в цялост търговско дело № 315 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-
гр. Пловдив се установява, че ответницата, в качеството й на адвокат, е представлявала С. Б.
по посоченото дело. С. Б. е упълномощила адвокат А. В. с пълномощно, приложено на л.
127 от делото. Според съдържА.ето на пълномощното „упълномощителят е заплатил на
адвокат А. Н. В. възнаграждение за защита, равняващо се на 9 400 лв.“. На 01.08.2017 г.
между двете е сключен договор за правна защита и съдействие, в който също е отразено
заплащането на адвокатски хонорара в брой. Договорът за правна защита и съдействие е
представен по търговското дело след приключване на устните състезА.я по него.
С решение № 222 от 23.04.2018 г., постановено по търговско дело № 315 по описа за
2017 г. на Окръжен съд – Пловдив предявеният от „Алианц България“ АД против С. Б. иск е
отхвърлен. Със съдебния акт решаващият съдебен състав не се е произнесъл по искането на
С. Б. за присъждане на разноски, направено с отговора на исковата молба. А. В., като
пълномощник на С. Б., е депозирала молба по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на
решението в частта му за разноските. С определение № 1060 от 08.06.2018 г. решаващият
състав на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлил искането да изменение на решението в частта
му за разноските и присъждане на адвокатски хонорар, тъй като ищцата по делото (С.
Бадева) не е представила доказателства за плащането на адвокатския хонорар преди
приключване на устните състезА.я по делото – договорът за правна помощ и съдействие с
отразяване на плащането на адвокатския хонорар е представен едва с искането за
изменението на крайния съдебен акт. Съдът е приел, че отразяването на пращането на
хонорара за пълномощното, представено с отговора на исковата молба, не е документ,
удостоверяващ направени от страната разноски и няма характер на разписка по чл. 77 от
ЗЗД, тъй като не е подписан от получателя на сумата. Определението на Окръжен съд –
Пловдив по чл. 248 от ГПК е потвърдено с определение № 362 от 30.08.2018 г., постановено
2
по въззивно частно търговско дело № 458 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Пловдив,
който съдебен акт е необжалваем.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният главен
осъдителен иск за основателен, предвид следните правни доводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от Закона за адвокатурата, за всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите
на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.
Същевременно чл. 40 ал. 2 от Закона за адвокатурата задължава адвоката да защитава
правата и интересите на клиента си по най-добрия начин.
В конкретния случай се установи, че в следствие на виновно (непредпазливо)
поведение на ответницата, ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
пропусна полза. А. В., като адвокат и процесуален представител на С. Б. е допуснала
неизпълнение на задълженията си, като не е представила договорът за правна защита и
съдействие, сключен между двете, с който е удостоверено заплащането на адвокатски
хонорар от Б. в размер на 9 400 лв., представляващ разноски по търговско дело № 315 по
описа за 2017 г. на Окръжен съд – Пловдив. С това си бездействие, ответницата е нарушила
разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 11 ал. 4 от Етичния кодекс на
адвоката. Договорът за правна защита и съдействие, който удостоверява направените от С. Б.
разноски в производство е сключен на 01.08.2017 г. Устните състезА.я по търговско дело №
315 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Пловдив са приключили в открито съдебно
заседА.е, проведено на 03.04.2018 г., т. е. за ответницата е бил налице достатъчно дълъг
период от време, в който тя е имала възможност да представи доказателството за заплатения
хонорар пред съда, с оглед присъждането му като разноски по делото. Следва да се
отбележи, също така, че призовката за първото открито съдебно заседА.е е връчена именно
на А. В., като пълномощник на ищцата. В този смисъл, ответницата не е била
възпрепятствана по какъвто и да било начин да представи договорът за правна защита и
съдействие, сключен между нея и ищцата и по този начин да докаже направените от С. Б.
разноски за заплащането на адвокатски хонорара за един адвокат в първоинстанцинното
търговско дело. Поради проявена небрежност, обаче, А. В. е допуснала пропуск – не е
изпълнила задължението си като пълномощник по търговско дело, развИ.що се по правилата
на ГПК, да представи доказателства за направените от доверителката й разноски преди
приключване на устните състезА.я по делото. В следствие на този пропуск съдът не е
присъдил на С. Б. направените от нея разноски, независимо че искът против Б. е бил
отхвърлен. По тази причина ищцата е била лишена от възможността да получи от
насрещната страна по търговското дело „Алианц банк България“ АД разходите, които е
сторила, възлизащи на сумата от 9 400 лв. Следователно С. Б. е претърпяла имществена
вреда под формата на пропусната полза.
С оглед горното, съдът намира, че в хода на производството се установиха всички
кумулативно изискуеми предпоставки на специалния деликт по чл. 51 от Закона за
адвокатурата – 1) виновно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в бездействие
при форма на вината – непредпазливост, 2) имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи за неприсъдени разноски и 3) наличието на причинно – следствена връзка между
виновното поведение на ответницата и вредите претърпени от ищцата.
По тези съображения, решаващият състав счита, че главният иск е доказан и
основателен.
Основателна е акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение. Съгласно правилото на чл. 86 ал. 1 изр. първо от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същевременно нормата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД постановява, че при задължения от
непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без покана. Ищцата претендира
3
законна лихва от 01.08.2017 г., т. е. датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие. Съдът обаче, счита, че обезщетение за забава се дължи от момента на деликта,
който в случая е осъществен чрез бездействие, а този момент е приключване на устните
състезА.я по делото, до когато А. В. е била длъжна да представи доказателствата за
направените от направените от С. Б. разноски. Следователно мораторна лихва е дължима за
периода от 04.04.2018 г. до 30.03.2022 г. (датата, до която се претендира обезщетението за
забава) и същата възлиза на сумата от 3 804,37 лв. Доколкото ищцата претендира по-малка
сума, акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед извода на съда за основателност на предявените осъдителни искове и на
основА.е чл. 78 ал. 1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени
направените от С. Б. разноски за заплащането на адвокатски хонорар и държавна такса в
общ размер от 2 430,80 лв.
Водим от горното и на основА.е чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 51 от Закона за адвокатурата вр. чл. 45 от ЗЗД, А. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес .. да заплати на С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес .. 1) сумата от
9 400 лв. (девет хиляди и четиристотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди (пропуснати ползи), вследствие на неизпълнението на задължението на
ответницата да представи доказателства за направени разноски по търговско дело № 315 по
описа за 2017 г. на Окръжен съд – Пловдив преди приключване на устните състезА.я по
делото, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба
в съда – 04.04.2022 г., до окончателно изплащане на вземането; 2) сумата от 1 370 лв.
(хиляда триста и седемдесет лева), представляваща обезщетение за забавено изпълнение,
равняващо се на законната лихва за периода от 04.04.2018 г. до 30.03.2022 г. и 3) сумата от
2 430,80 лв. (две хиляди четиристотин и тридесет лева и осемдесет стотинки),
представляваща направени от ищцата разноски в настоящето исково производство за
заплащането на държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответницата
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4