Р Е Ш Е Н И Е
№ 499/26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на двадесет и втори ноември , през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател
: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№439/2021г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,във вр. с чл. 118,ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Г.К.И. *** против Решение №2153-11-37 от
16.09.2021г. на директора на ТП на
НОИ-Монтана ,с което е отхвърлена жалбата на Г.К.И. и е потвърдено Разпореждане
№111-00-175-3/05.08.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана,с което е отказано на
жалбоподателката парично обезщетение за безработица по чл.54а,ал.1 КСО .
В жалбата си жалбоподателката счита оспореното
решение за незаконосъобразно ,като постановено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди
също, че обжалваният акт е необоснован и не са обсъдени доказателствата и възраженията
й ,което е довело до неправилни изводи.Оспорва изложеното от административния
орган в решението ,че случая попада в обхвата на чл.32 от Споразумението за
оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕО за атомна енергия ,като твърди ,че
приложим е чл.30,§1 от Споразумението,доколкото е налице преходен период от
01.02.2020г. до 31.12.2020г., ,през който действа именно Споразумението.Твърди
също ,че не е прекъсната трансграничната ситуация и няма прекратяване на
осигуряването в РБългария след 31.12.2020г.,т.к. до 03.01.2021г. са почивни дни
, а на 07.01.2021г. е пристигнала в България и е била поставена под карантина
до 17.01.2021г. ,като на 18.01.2021г. е подала заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица и се е регистрирала в Агенция по заетостта
като безработна.По изложените в жалбата съображения иска отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ, гр. Монтана . Претендира разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Монтана,
чрез процесуалния си представител юрк. Е.Л., навежда доводи за неоснователност
и недоказаност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Прилага писмено
становище.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, с вх. №99 /18.01.2021г.
(л. 57), Г.К.И. е поискала да й бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица. В същото декларирала, че: правоотношението
й с WINTERWOOD
FARMS LTD CHARTWAY STREET EAST SUTTON MAIDSTONE KENT е прекратено, считано от 03.01.2021г..Декларирала също, че е упражнявала
трудова дейност във Великобритания за
периода:03.06.2020г.-03.01.2021г.,и в момента е безработна.Декларирала е ,че е
упражнявала трудова дейност , за която подлежи на задължително осигуряване по
КСО или законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за старост
в Република България или друга държава. Към заявлението е приложила заявление
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава с формуляр СЕД U002/л.41/
във вр. с Координация на системите за социална сигурност,от който е видно ,че е
необходимо да бъдат удостоверени осигурителните й периоди във Великобритания
при двама работодатели-от 03.06.до 08.06.2020г. и от 12.06.2020г. до
03.01.2021г.
По
получени чрез електронен обмен данни ,а именно структуриран електронен
документ/ СЕД/ U1,преведен от сертифицирана
преводаческа агенция от английски на български език , е видно ,че жалбоподателката е осигурявана във
Великобритания за периода:22.05.2020г.-07.01.2021г.като в графа „доходи от
заетост“ е посочен периода: от 27.05.2020г. до 08.06.2020г. със заплата 333,68
британски лири и от 12.06.2020г до 03.01.2021г.със заплата 1971,37британски
лири месечно възнаграждение. Във СЕД U 1 като
основание за прекратяване на последното й правотношение във Великобритания е записано
„изтичане на срока на договора“.Представено
е по преписката и извлечение от системата на Агенция по заетостта-Монтана с
посочена дата на регистрация в Агенция по заетостта- 18.01.2021г./л.55/и прекратено осигуряване
,считано от 08.01.2021г..,а като причина за прекратяване на договора във Великобритания
е записана разпоредбата на чл.325,ал.1,т.3 КТ –прекратяване поради изтичане на
уговорения срок.Видно от регистъра на трудовите договори /л.46/ преди тези
периоди жалбоподателката е осигурявана последно от „Камтекс 89 Монтана“за
периода от 27.02.2018г. до 20.05.2020г.
В
заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на
ЕС със СЕД U002 /л.41/за периоди на осигурена
заетост по законодателството на Великобритания,са вписани 2 периода –от
03.06.2020г. до 08.06.2020г. и от 12.06.2020г. до 03.01.2021г. при два различни
работодателя.
С Разпореждане № 111-00-175-1/19.01.2021г..
(л. 42), на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица от ръководителя на
осигуряването за безработица , образувано по подаденото от жалбоподателката
заявление,а след представяне на потвърден осигурителен стаж от Великобритания с
документ ПД U1 е възобновено с Разпореждане №111-00-175-2/22.07.2021г./л.43/.
С оглед така получените документи, с
Разпореждане №111-00-175-3/05.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ-Монтана (л. 37), на основание чл. 54ж ал.1 във вр.с чл.54а,ал.1 КСО, е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица с мотиви ,че разпоредбата
на чл.30,§1 от Споразумението за оттегляне и чл.65 от Ретламент/ЕО/№883/2004г.
са неприложими ,т.к. след осигурителните му периоди в Обединеното кралство до
07.01.2021г. лицето няма български осигурителни периоди ,които да бъдат
сумирани с британските периоди,при което не му се дължи обезщетение за
безработица.Лицето е в обхвата на чл.32 от Споразумението за оттегляне
,регламентиращ само сумиране на осигурителни периоди ,придобити преди и след
31.12.2020г.с цел придобиване на социално-осигурителни права.Лицето не е
упражнявало трудова дейност в България след 07.01.2021г.с/дата на последно
осигуряване във Великобритания/,няма осигурена заетост по българското
законодателство след тази дата-от 08.01.2021г. до 17.01.2021г.,т.е. има
прекратяване на осигуряването за този период,и няма право на обезщетение за
безработица в РБългария.
Срещу
това разпореждане е подадена жалба и с Решение №2153-11-37 от 16.09.2021г. на директора на ТП на НОИ-Монтана , е
отхвърлена жалбата на Г.К.И. и е потвърдено Разпореждане
№111-00-175-3/05.08.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана,с което е отказано на
жалбоподателката парично обезщетение за безработица по чл.54а,ал.1 КСО .
Решението
е съобщено на жалбоподателката на 24.09.2021г.., видно от представеното по
делото известие за доставяне./л.11/.
Жалбата до съда е подадена на 06.10.2021г.,
чрез административния орган, и заведена с вх. № 2103-11-8/06.10.2021гпо описа
на ТП на НОИ-Монтана.
По делото са представени и приети като
доказателства документите съдържащи се в административната преписка, както и
легализирани преводи от представените от жалбоподателката СЕД U1, ведно със заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС, документи на чужд език.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес,
срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното решение, постановено по реда и условията
на чл. 117,ал.1,т.2,б“б“ от КСО, представлява валиден административен акт,
издаден от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в
изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си и съдържа посочване
на фактически и правни основания за издаването му, които си кореспондират. От
компетентен орган, по смисъла на чл. 54ж, ал. 1 от КСО е издадено и
потвърденото с обжалваният акт разпореждане.
Спорният по делото въпрос е свързан с
материалната законосъобразност на обжалваното решение.
На първо място следва да се отбележи, че
Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските
правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки
на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т. н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация
на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като
източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е
съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна
сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") относно посочените
клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно
обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. "з").
Няма спор по делото, че жалбоподателката е
гражданка на държава - членка на ЕС, а именно България, поради което и е лице,
спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от
Регламента).
С цитирания регламент са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за
безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че
лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за
социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно
заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че
държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Според пар. 1 от чл. 65 на регламента лице, което
е безработно частично или през различни периоди и което, по време на последната
си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в
държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на
неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То
получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната
държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения
се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Предвид това и
съобразно разпоредбите на чл. 11 от Регламент(ЕО) № 883/2004 г., приложимото
законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на оспорващата, а именно - законодателството на Република
България, респ. ТП на НОИ -Монтана, се явява компетентната институция, която да
се произнесе по заявлението за отпускане на поисканото парично обезщетение по
реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с
приложимите европейски регламенти за това и това не е спорен между страните
въпрос.
При
постановен отказ да и се отпусне парично обезщетение за безработица ,спорът
между страните е има ли право на парично обезщетение за безработица жалбоподателката
, съгласно българското законодателство, и ако има -какъв е неговият размер.
Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното
обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на
осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от
тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта
в срок 7 работни дни от тази дата. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено,
че ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането
на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на
заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период,
намален със закъснението, а според ал. 6 - ако заявлението по ал. 3 е подадено
в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията
по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни
причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за
определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със
закъснението. Чл. 54б, ал. 1 от КСО предвижда дневното парично обезщетение за
безработица да е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Съгласно ал. 3 на чл. 54б от КСО, в приложимата
към датата на издаване на оспореното разпореждане и решение редакция, безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.
325, т. 1 и 2,
чл.
326, 330
и 331
от Кодекса на труда, чл.
103, ал. 1, т. 1, 2
и 5,
чл.
105, чл.
107, ал. 1, т. 1 – 4
и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6,
чл.
163 и чл.
165, т. 2 и 3
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.
226, ал. 1, т. 4, 6,
8
и 16
от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 7
и 9
от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл.
165, ал. 1, т. 2, 3
и 5
и чл.
271, т. 2, 3
и 5
от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния
размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Минималният и
максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване- чл.
54б, ал. 2 от КСО.
Няма спор, че жалбоподателката е работила като
наето лице при двама работодатели във Великобритания и последният й период на
заетост е 22.05.2020г. до 07.01.2021 г. Между страните не се спори също, че
оспорващата е регистрирана в Агенция по заетостта на 18.01.2021г., т. е.
регистрацията й е осъществена след 7 дневния срок от прекратяване на осигуряването,по
уважителни причини/карантина от 07.01. до 17.01.2021г./ както и че заявлението
й е подадено в срока по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО.
При прилагане правилата на Регламент (ЕО) №
883/2004, в сила от 01.05.2010 г., удостоверяването на периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим документ (ПД) U1,
който се издава по искане на осигуреното лице и структуриран електронен
документ (СЕД) U017, който се разменя между институциите.
За
да има право на парично обезщетение за безработица лицето следва да се обхваща
от приложението на чл.30,§1 от Споразумението за оттегляне ,дял ІІІ,който
регламентира „Координация на системите за социална сигурност“и определя спрямо
кои лица са приложими правилата за координация за социална сигурност . Съгласно
чл.30,§1 Споразумението се прилага за
следните лица: а) граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството
на Обединеното кралство в края на преходния период, както и членовете на
техните семейства и преживелите ги лица; б) граждани на Обединеното кралство,
спрямо които се прилага законодателството на държава членка в края на преходния
период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица; в)
граждани на Съюза, които пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се
прилага законодателството на държава членка в края на преходния период, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица; г) граждани на
Обединеното кралство, които пребивават в държава членка и спрямо които се
прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период,
както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица; д) лица, които не
попадат в обхвата на букви а) — г), но са: i) граждани на Съюза, които упражняват дейност като заето или
самостоятелно заето лице в Обединеното кралство в края на преходния период и
спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета (13) се прилага законодателството на държава членка,
както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.Безспорно
жалбоподателката е лице което се обхваща от нормата на чл.30,§1 от
Споразумението за оттегляне ,доколкото има осигурителни периоди в края на
преходния период,т.е. в периода на действие на това Споразумение
/01.02-2020г.-31.12.2020г./ -от 22.05.2020г. до 07.01.2021г. и няма прекъсване
на осигурителни права до датата на подаване на заявлението за обезщетение пред
компетентата институция в РБ-ТП на НОИ-Монтана.Това е така ,доколкото същото е
било под карантина в периода от 07.01.-17.01.2021г. /уважителна причина/,и на
следващия ден -18.01.2021г. е подало заявление да се ползва от правото си на
парично обезщещение за безработица и се е регистрирало в Агенция по заетостта.Същото
е спазило срока по чл.54а,ал.4,т.1 КСО за подаване на заявление-3м от
прекратяване на осигуряването,но не е спазило срока по чл.54а,ал.4,т.2 КСО
досежно регистрацията в Агенция по заетостта в 7 дневен срок от прекратяване на
осигуряването ,но поради уважителна причина/карантина/ ,а съгласно чл.54а,ал.6 КСО „Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а
регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена
след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното
обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или
чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението“.Оттук следва ,че
дори при неуважителна причина законът дава право на парично обезщетение за
безработица на лицето и изводът на административния орган за отказ да му се
отпусна обезщетение, базиран на приложение на чл.32 от Споразумението за
оттегляне е материално незаконосъобразен.За това и решението му като неправилно
и незаконосъоразно ,поради нарушение на материалния закон и неговата цел /да се
възползват лицата –членки на ЕС от системите за социална сигурност/следва да се
отмени и делото като преписка да му се
изпрати за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателката ,при спазване указанията на настоящата
инстанция по прилагане на закона.
Съдът
не споделя становището на
административния орган ,че жалбоподателката се обхваща от нормата на чл.32 от
Спразумението за оттегляне , доколкото тя се отнасят за лица, които не попадат
или вече не попадат в обхвата на член 30.Безпорно лицето попада в приложение на
чл.30 ,§1 от Споразумението за оттегляне и му се дължи обезщетение при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, в
минимален размер на период от 4 месеца .В отговор на становището в решението ,че лицето няма български осигурителни периоди
след прекратеното му осигуряване във Великобритания,въз основа на които да се
определи размера на обезщетението му и които да се сумират с британските му такива
,съдът намира за необходимо да уточни ,че същото е осигурявано за безработица в
последните най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването ,съгласно чл.54а ,ал.1 КСО по британското законодателство-от 22.05.2020г.до 07.01.2021г. и преди това
от „Камтекс 89 Монтана“ от 27.02.2018г. до 20.05.2020г.. Видно от преписката ,след
като последната трудова заетост на жалбоподателката във Великобритания е
прекратена по чл.325,ал.1,т.3 КТ/изтичане на уговорения срок/ , което по силата
на чл. 54б, ал. 3 от КСО е приравнено на прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда,то същото
има право да получи обезщетение за безработица ,възползвайки се от
Споразумението за оттегляне в края на преходния период.Представен е и структуриран електронен документ U1, издаден
от компетентните органи на Великобритания по отношение на жалбоподателката ,
приет като писмено доказателство по делото без оспорване от страните. Не се оспорва
,и в него е упоменато като причина за прекратяване на правоотношението с
британския работодател изтичане срока на договора.Истинността на удостоверените
в този документ факти досежно причината за прекратяване на трудовия договор, не
е оспорена от жалбоподателката по реда на чл. 193 от ГПК. Същевременно, това
писмено доказателство, представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и като
такъв, по принцип, обвързва съда с материална доказателствена сила, по
отношение на така обективираните факти. Казано по друг начин това означава, че
при неоспорване от страна на жалбоподателката по реда на чл. 193 от ГПК на
цитирания структуриран електронен документ, и доколкото доказателствената му
сила не е опровергана от останалия събран по делото доказателствен материал,
същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, вкл.
тези досежно причината за прекратяване на последното трудовото правоотношение
на оспорващата.
Следователно, след като от събраните по делото
доказателства се установява, че трудовото правоотношение на жалбоподателката с последният й работодател във Великобритания
е прекратено по чл.325,ал.1,т.3 КТ ,приравнено на чл.325,ал.1,т.1 КТ , то
касателно срока и размера на дължимото на жалбоподателката парично обезщетение
за безработица е налице приложимост на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО,
като в този случай размерът на трудово възнаграждение на жалбоподателката във
Великобритания няма значение. Няма прекъсване на осигуряването в Р България ,доколкото
лицето има прекратяване на осигуряването на 07.01.2021г.от работодател във
Великобритания/видно от СЕД U1 ,а впоследствие се е завърнало в държавата на
пребиваване -РБългария и се е карантинирало ,въпреки че не му е издадено
предписание от здравните органи на РЗИ-Монтана./видно от писмо
вх.№2466/15.11.2021г.на директора на РЗИ-Монтана на л.74/.Това му поведение не
би следвало да се тълкува в негова вреда-напротив,същото е спазило заповедта на
МЗ РД-01-718/18.12.2020г. за изменение и
допълнение на Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г.,с коятосе удължава срока на
въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 22.12.2020 г. до 31.01.2021 г. и се е карантинирало за срок от 10 дни, след
което е направило регистрация в АЗ и е подало заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица.Съгласно чл.162,ал.1 КТ състояние като карантина е
приравнено на тези изброени в посочената разпоредба и обуславя ползване на
отпуск поради временна неработоспособност ,като това време се зачита за трудов
стаж.При наличие на български осигурителни периоди при условията на чл.54а
,ал.1 КСО ,и на предпоставките на чл.54а,ал.1,т.1-3 КСО и наличие на възможност
за сумирането им с британските такива ,съгласно
Споразумението за оттегляне ,лицето има право на парично обезщетение за
безработица ,но в минимален размер ,поради основанието за прекратяване при
последния работодател –изтичане на уговорения срок на договора /чл.325,ал.1,т.3 КТ ,приравнено на чл.325,ал.1,т.1 КТ/.За това и същото следва да получи
обезщетение без оглед на размера на трудово възнаграждение ,при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО в минимален размер за
срок от 4 месеца.
При
невъзможност делото да се реши по същество ,решението следва да се отмени и делотокато
преписка да се изпрати на органа за нова преценка правото на парично
обезщетение за безработица.След връщане на преписката и при новото произнасяне
по заявлението на жалбоподателката административния орган следва да се
произнесе с ново решение ,като отпусне
парично обезщетението за безработица на лицето , определено при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, за минимален срок от 4 месеца и в минимален размер от 12. 00
лева на ден, съобразен с чл. 11 от Закона за бюджета за държавното обществено
осигуряване за 2021 г. /В този смисъл и практиката на ВАС изразена в Решение №
15187 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2016 г., VI о. и Решение № 90
от 06.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7762/2019 г., VI о./.
При тези изводи на съда ,решението ,макар и
издадено от компетентен орган ,мотивирано и при спазване на административно -производствените
правила ,като материално незаконосъобразно,и като противоречащо на целта на
закона следва да се отмени и делото като
преписка да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателката,при спазване указанията на настоящата инстанция по тълкуване и
прилагане на закона. Жалбата като основателна следва да се уважи.
При този изход на производството, основателна
е претенцията на жалбоподателктата за присъждане на направените по делото
разноски,но такива не са направени и следователно не следва да бъдат присъждани
.
Водим
от горното и на основание 172, ал. 2 ,пр.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.К.И. ***, Решение
№2153-11-37 от 16.09.2021г. на директора
на ТП на НОИ-Монтана ,с което е отхвърлена жалбата на Г.К.И. и е потвърдено
Разпореждане №111-00-175-3/05.08.2021г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана,с
което е отказано на жалбоподателката парично обезщетение за безработица по
чл.54а,ал.1 КСО .
ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на ТП на
НОИ-Монтана за ново произнасяне по заявление с вх. №99 /18.01.2021г. на Г.К.И.
за отпускане на парично обезщетение за безработица ,при спазване указанията на
настоящата инстанция по тълкуване и прилагане на закона.
Определя
14- дневен срок за произнасяне от органа ,който тече от датата на получаване на
преписката от съда.
Решението не подлежи на обжалване,на основание
чл.119 КСО .
Адм. Съдия: