РЕШЕНИЕ
№ 1603
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120101862 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. България № 81, вх. В,
ет.8, пълномощник: адвокат В. П. Г. против Х. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***,
представляван от особен представител адвокат С.П. от БАК, с която се претендира
установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 261407/21.12.2020г. по ч.гр.д. № 8308/2020г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 30.52 лева (тридесет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща дължима сума за далекосъобщителни услуги по договор, заведен под
клиентски номер *** от дата 08.12.2017г., сключен между ищеца и ответника, което
вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното
дружество го прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
Твърденията са, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер
***/08.12.2017г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането е било
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество
го е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. Ответникът е
уведомен за цесиите с получаване на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения особен представител, който е оспорил исковата претенция по основания и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на „Българска
1
телекомуникационна компания” ЕАД по фактури, както следва: фактура
№**********/15.01.2018г.; фактура № **********/15.02.2018г. и фактура №
**********/16.03.2018г., трите фактури на обща стойност 30.52 лева на осн. чл.111, б. в от
ЗЗД. Твърди, че определения от ищеца начален момент за забавата на главницата е
28/29.02.2018г., а исковата молба е заведена на 17.03.2021г. , след изтичане на 3-годишната
погасителна давност, при което искът се явява погасен по давност по отношение на
главницата. С тези мотиви оспорва предявените претенции.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
261407/21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 8308/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си
адрес, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство.
Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“
ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по делото
договори, като същите не са оспорени от страна на ответника. Съгласно договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 08.12.2017г., сключен
между „БТК“ ЕАД и ответника, са уредени отношенията между страните във връзка с
предоставянето на мобилни услуги относно следния мобилен номер *** при тарифен план i-
Traffic XL+ и уговорена месечна такса от 26.99 лв. с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца.
Въз основа на посочения договор са издадени следните фактури – фактура №
**********/15.01.2018г. на стойност 29.98 лева; фактура № **********/15.02.2018г. на
стойност 26.99 лева; фактура № **********/16.03.2018г. на стойност 0.50 лева на обща
стойност 57.47 лв., от които за ищцовото дружество интерес представлява сумата от 30.52
лв. Неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото на ищеца да прекрати
едностранно договора на ответника. В случая се твърди, че абонатът не е изпълнил
задължението си да заплати дължимите от него суми за месеците чнуари, февруари и март
2018г., поради което операторът съобразно уговорките по договора го е прекратил.
С договор № **********, сключен на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД, в качеството
му на цедент, и „С. Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, цедентът
2
е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в приложение № 1 към договора. Налице
e и потвърждение за прехвърлянето с горния договор на вземанията срещу Х.И. в размер на
30.52 лв., като част от посоченото приложение № 1. С договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ сключен на 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп“ ООД, в качеството му на цедент, и
ищеца, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания,
сред които тези, придобити с горния договор за цесия. Съгласно извлечение от приложение
№ 1, към вземанията предмет на договора е и това към ответника в размер на 30.52 лв.,
произтичащо от сключен договор за мобилни услуги, подписани преди 01.10.2019 г.
Съгласно пълномощно към първия договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да
го представлява пред трети лица, чиито задължения към „БТК“ ЕАД са предмет на договора
за цесия при и по повод изпращането на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В
тази връзка е представено и уведомление за цесията, изходяща от БТК“ ЕАД, действащо
чрез пълномощника си „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжникът е уведомен и за двете цесии,
като липсват данни същото да е достигнало до него.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът е следвало при условията на пълно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на
ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на
месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за
мобилни услуги, подписани от страните по него, установяват наличието на облигационно
правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – доставянето на услугите,
чиято стойност се претендира. След като е налице валидно сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, посочен в исковата молба като основание за заплащане на
търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то И. дължи
уговореното между страните по него възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане
от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е
настъпил падежът за плащане.
В месечните извлечения към приложените по делото фактури са включени месечни
абонаментни такси, уговорени с договорите за мобилни услуги, и за използвани услуги за
отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената и уговорена между
страните в договорите месечна такса от 26.99 лева с ДДС. Няма данни по делото ответникът
да е заплатил на падежа претендираните от ищеца суми. Въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест в тази насока, И. не установи плащане на процесните задължения.
По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията:
3
Следва да бъде разгледано надлежно въведеното възражение от особения
представител на ответника за погасяване на вземанията по давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният срок за подаване на исковата молба за
установяване на вземането е спазен от ищеца. Следователно се смята, че искът е предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. на
18.12.2020г. От приложените към исковата молба фактури е видно, че крайният срок за
плащане на фактура № **********/15.01.2018г. е 01.02.2018г.; на фактура №
**********/15.02.2018г. е 04.03.2018г. и на фактура № **********/16.03.2018г. е
01.04.2018г. Тригодишният давностен срок поради характера на вземанията (периодични
плащания) изтича на 01.02.2021г., 04.03.2021г. и на 01.04.2021г., но както вече се посочи
искът е депозиран в съда на 18.12.2020г., т.е. преди изтичането на преклузивния срок за
погасяване по давност на вземанията. По изложените съображения възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно.
С горните мотиви съдът намира иска за основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора се явява основателна претенция на ищеца за присъждане на
разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число и на тези за
заповедното производство, при което следва да се осъди ответникът да му заплати сумата от
355 лв. за направените по настоящото дело разноски, както и 205 лв. за производството по
ч.гр.д. № 8308/2020г. по описа на съда или общо дължима сума за разноски в размер на 560
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. А.И., ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 30.52 лева /тридесет лева и петдесет и две стотинки/ -
главница, дължима поради неизпълнение на поетите задължения за плащане в срок на
потребените услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от 08.12.2017г., сключен между ответника и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, които вземания са прехвърлени на
„С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.
ОСЪЖДА Х. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица,
бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 560 лв. /петстотин и
4
шестдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 355 лв. за настоящо
производство и 205 лв. за ч.гр.д. № 8308/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _______/п/________________
5