Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и
пети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д.
№ 9443/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 27.05.2019
г. на З. „Л.И.“ АД чрез юрк. К.М.срещу Решение № 105207
от 30.04.2019 г. по гр.д. № 70812/2018 г. на СРС, с което З. „Л.И.“ АД е осъден
да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата от 234,29 лв.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
05.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че отговорността за процесното ПТП е на
водача, застрахован при ищеца. Констативният протокол от 15.10.2016 г. не
изяснява механизма на ПТП и не може да служи като доказателство за доказване
отговорността на водача, застрахован при ответника. От заключението на САТЕ и
свидетелските показания, събрани по делегация не се установява виновно
поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, което да е довело до настъпване на
ПТП. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и отхвърляне на предявения
иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от „Б.В.И.Г.“ АД, в който я оспорва като
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната
част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 411 КЗ.
С обжалваното решение е прието, че автомобил „Нисан Х-трейл“ е застрахован при
ищеца, увреден е от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, както и че ищецът е изплатил
обезщетение от 219,29 лв., като ответникът не е изплатил суми по суброгационната претенция на ищеца. Претендираната
сума от 234,29 лв. е сбор от горната сума и ликвидационни разноски в размер на
15 лв.
Възникването на регресно
право на застрахователя по имуществена застраховка по чл. 411 КЗ става при
проявлението на следните кумулативни предпоставки: деликтна
отговорност на третото лице по отношение на увредения-застрахован поради
причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение
от застрахователя по имуществена застраховка, както и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента
(в хипотезата на чл. 411, изр. 2 КЗ).
Към датата на ПТП лек автомобил „Нисан
Х-Трейл“ е застрахован при условията на пълно Каско при ищеца видно от Застрахователна полица от
29.03.2016 г. ведно с регистрационен картон по полицата (I - 18, 11г), а лек
автомобил „БМВ“ е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника видно от приложена от ищеца и неоспорена от ответника Проверка за
сключена застраховка „Гражданско отговорност“, което обстоятелство не се
оспорва от ответника (I - 16).
От двустранен констативен протокол от 15.10.2016 г. и
от показанията на свидетелите Д.Р.и Л.Б.се установява, че на същата дата в гр. Трявна на кръстовището на улиците „Асеневци“ и „Цар Калоян“ Л.Б.като водач на лек автомобил „Нисан Х-Трейл“, рег. № ******при
завиване надясно и без да спази предупредителния пътен знак рег. Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, нарушавайки правилото на чл. 183, ал. 2 ,
т. 3 ЗДвП вр. чл. 45, ал. 2 ППЗДвП), удря завиващия
наляво по път с предимство лек автомобил „БМВ“, модел 318i, рег. № ******, управляван от Дебора Р., както се
потвърждава и от неоспореното от страните и обективно изготвено заключение на
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) (I - 69), като в резултат на ПТП на двете коли са причинени
вреди, описани в констативния протокол.
От констативния протокол и показанията на свид. Р., които съдът цени като достоверни, както и от заключението
на САТЕ (вж. и схема на настъпване на произшествието и снимка на мястото на
произшествието), се установява, че водачът на лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ се е намирал на
път без предимство, не е спазил пътния знак, указващ му да пропусне движещите
се по пътя с предимство, какъвто е бил водачът на лек автомобил „БМВ“ и така е
причинил процесното ПТП (I - 14г, 60, 68, 69). Това прави неоснователни доводите на
въззиваемия, че водачът на лек автомобил „БМВ“ е отнел предимство и не е спазил
дистанция, след като самият той се е намирал на път с предимство и е бил
засечен неправомерно от водача на лек автомобил „БМВ“, идващ от път без
предимство, с оглед на горепосочените доказателства.
Съдът възприема като схематични и житейски нелогични
показанията на свид. Б., която твърди, че докато била
спряла на кръстовището, водачът на лек автомобил „БМВ“ при рязък завой се
врязал в цялата й лява част на колата, като я одрал по протежение (I - 75г), тъй като
не съответстват на останалите доказателства по делото. Съдът не дава вяра на
това, че свид. Б. като водач на лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ била спряла на
кръстовището, имайки предвид показанията в противоположен смисъл на свид. Р. като водач на лек автомобил „БМВ“, които се
потвърждават от механизма на ПТП, описан като движение между двете коли в
констативния протокол и съответно в заключението на САТЕ, както признава и
самият ищец в исковата молба (I - 2, т. I), което съдебно признание на неизгоден за него факт
по смисъла на чл. 175 ГПК съдът цени като доказателство с оглед на всички
обстоятелства по делото (Решение № 108 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1538/2019 г., IV г. о.).
Според констативния протокол лек автомобил „Нисан Х-Трейл“, управляван от Л.Б.,
е с видими щети от одрана задна лява броня и калник, а според Опис-заключение
по щета от 26.10.2016 г. увредените детайли по същия автомобил са задна броня и
лайсна на задна лява броня, както се потвърждава и от калкулацията на претенция
от 26.10.2016 г. (вж. трета таблица) и от заключението на САТЕ (I - 14г, 14, 13,
67). Така се установява, че лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ не е одран по протежение, както невярно твърди свид. Б..
Не е налице противоправно поведение от страна на
водача на лек автомобил „БМВ“ и съответно деликтна
отговорност, поради което не се изследват останалите предпоставки за
реализиране на регресната отговорност по чл. 411,
изр. 2 КЗ.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва
да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство в
размер на 215 лв., от които 160 лв. - депозит за изготвяне на САТЕ, 30 лв. -
депозит за разпит на свидетел, и 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обемът на извършените процесуални действия от страната, както и
материалният интерес по делото, имайки предвид, че съдът може да присъжда
възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от
3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на разноски за въззивното производство в размер на 50
лв., от които 25 лв. - държавна такса за въззивната жалба и 25 лв. -
юрисконсултско възнаграждение съобразно гореизложеното.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 105207 от 30.04.2019 г. по
гр.д. № 70812/2018 г. на СРС, включително и в ЧАСТТА за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК: ******срещу
З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ******за осъждане на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ******да заплати
сумата от 234,29 лв. от които 219,29 лв. - вземане по регресна
претенция относно щета № 44012131625856/26.10.2016 г., образувана при „ДЗИ – О.З.“
ЕАД въз основа на ПТП от 15.10.2016 г. в гр. Трявна между лек автомобил „Нисан Х-Трейл“, рег. № ******и лек
автомобил „БМВ“, модел 318i, рег. № ******, и 15 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба 05.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК: ******да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 215 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК: ******да заплати на З. „Л.И.“
АД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв. -
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.