№ 107
гр. Балчик, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20243210100306 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ЗАД Армеец" АД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде прието за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1537.08 лв., включваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1527.08 лв. въз основа на
сключен Договор за застраховка „Каско и злополуки", застрахователна полица № *** г. за
нанесени щети на лек автомобил марка „***", модел *** с рег. № ***, вследствие на ПТП,
настъпило на *** г. на републикански път от с. *** в посока на движение към гр. ***, както
и 10 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - *** г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 525.78 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 2*** г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 52602/2023 г. по описа на
СРС.
Твърди се в исковата молба, че с комбинирана застрахователна полица №*** г. ЗАД
„Армеец“ АД е сключило Договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на лек автомобил
марка „***“, модел *** с рег. № *** със срок на действие от *** г. Сочи се, че *** г. на
републикански път от с. *** към с. *** в посока на движение към гр. *** лек автомобил
марка „***“, модел *** с рег. № ***, собственост на Т.Д.А., попаднал в необозначена и
несигнализирана пътна неравност – дупка, вследствие на което се пука задна лява джанта.
Твърди се, собственикът на застрахования автомобил депозирал уведомление по щета пред
ЗАД „Армеец“ АД по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“ с искане за
обезщетяване на нанесените вреди. Сочи се, че ЗАД „Армеец“ е възложило на сервиз ***
извършването на ремонта и възстановяването на увредения автомобил. Твърди се, че с
платежно нареждане №*** г. ищецът е заплатил в полза на *** сумата от 1527.08 лв.,
включваща подмяна на части, ремонт на автомобила и труд. Сочи се също, че са направени
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. Твърди се, че с писмо изх. № *** г., получено
на ******* г. ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок доброволно да заплати сумата от
1537.08 лв. Поддържа се, че ответникът е бил длъжен да вземе необходимите мерки за
1
осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка и положи
асфалт върху нея, както и да постави предупредителни знаци и указания за отбиване на
движението. Сочи се, че поради изплащане на обезщетението за възстановяване на
настъпилите щети вследствие на процесното ПТП, на основание чл. 410 КЗ се е породил
регрес към причинителя на вредата до размера на заплатената сума. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът ЗАД Армеец не изпраща представител. С молба вх. №
*** г. поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
изразяват становище за неоснователност на иска. Оспорват валидността на
застрахователното правоотношение, размера на определеното обезщетение, както и
механизма на настъпване на процесното ПТП. Сочат, че не е съставен протокол от
компетентните органи и не са налице данни с каква скорост се е движел автомобилът. Не
оспорват, че участъкът, на който се твърди, че е настъпило застрахователно събитие е част
от Републикански път II-27, респ. от Републиканската пътна мрежа, попадаща в
териториалния обхват на област Добрич и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗП същият се
управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез специализираното й териториално
звено – ОПУ Добрич. Твърдят, че към момента на настъпване ПТП, а именно *** г. по
отношение поддържането на пътния участък АПИ е имала сключен Договор за възлагане на
обществена поръчка №*** г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на Североизточен район, стопанисвани от АПИ,
съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата" по обособена позиция №2: Областно пътно
управление - Добрич ", сключен между АПИ и ***, образувано от ***" АД гр.София с ЕИК
*** в качеството им на съдружници в гражданското дружество. Към тази дата е възложен
ремонт на Републикански път II-27 км. 87+200 до км 107+600. Твърдят, че в посочения
пътен участък към дата на ПТП - *** г. не е съществувало необозначено и необезопасено
препятствие на пътя - дупка, още по-вече да е довело до настъпване на ПТП, при което са
причинени описаните щети по лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № ***. По
изложените съображения молят за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура" чрез процесуален
представител моли за отхвърляне на исковете, евентуално - размерът на претенцията да бъда
намален. Претендират се разноски.
В стока по чл. 131 от ГПК третото лице помагач на страната на ответника *** е
депозирало отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове
по изложени в отговора на исковата молба съображения срещу основанието и размера на
претенцията. Не оспорва, че е солидарно отговорен съдружник в ***, което дружество е
Изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка № *** г., с предмет
„Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на североизточен район, стопанисвани от Агенция „Пътна инфраструктура"
/АПИ/, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП". Сочи, че дружеството изпълнител не разполага със
свобода на действие и самостоятелност, а в действията си изцяло е зависимо и се ръководи
от волята на възложителя - Агенция „Пътна инфраструктура". Поддържа, че започване на
ремонтни дейности на пътното платно с оглед отстраняване на дадено препятствие е
преценка на АПИ. Сочи, че договорът за възлагане на обществена поръчка № *** г. носи
характеристиките на Договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следващите от ЗЗД и
отговорността за изпълнителя не възниква автоматично, а само при неизпълнение на
възложената му работа. Поддържа, че за ангажиране на договорната отговорност на ***, в
качеството на съдружник в *** - изпълнител по Договор за възлагане на обществена
2
поръчка № *** г., следва да бъде установен фактическият състав на нормата на чл. 79 от
ЗЗД. Сочи, че представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
удостоверяват изпълнението на възложените дейности по Договор за възлагане на
обществена поръчка № *** г. по процесния републикански път преди датата на
произшествието са извършвани ремонтно-възстановителни и подготвителни дейности. С
оглед изложеното сочи, че ***, в качеството си на съдружник в ***, се явява изправна
страна по Договор за възлагане на обществена поръчка № ***г. и не следва да носи
отговорност, тъй като не е налице неизпълнение на договорните му задължения. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание третото лице помагач на страната на ответника - *** не изпраща
представител.
В стока по чл. 131 от ГПК третото лице помагач на страната на ответника *** е
депозирало писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете.
Сочи, че липсват доказателства за точната характеристика на препятствието, което е
причинило уврежданията по автомобила, както и с каква скорост се е движил автомобила.
Сочи, че не е съставен протокол за ПТП с описание на препятствието и придружаващ
снимков материал, който би имал материална доказателствена сила относно обстоятелството
къде точно е настъпил инцидентът. Твърди, че приложеният снимков материал от МПС към
исковата молба не представлява нито писмено, нито веществено доказателство, тъй като не е
събран по съответния процесуален ред и способ, за да бъде надлежно приобщен. Сочи още,
че водачът на процесното МПС не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Излага, че
отговорността на *** в настоящото производство произтича от Договор за възлагане на
обществена поръчка № *** г., сключен между АПИ- Възложител и Изпълнител ***, в което
*** е съдружник, с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
/Превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации/
на Републиканските пътища в североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19
ал.1 т.1 от ЗП“. Твърди, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като не е
налице неизпълнение на договора. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание третото лице помагач на страната на ответника - *** не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, че
републикански път II-27 се поддържа от ответника, както и че на собственика на лек
автомобил марка „***“, модел *** с рег. № ***, е изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1527.08 лв.
Видно от комбинирана полица №*** за застраховки каско и злополуки от *** г. между
ЗАД „Армеец“ АД и собственика на лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № *** е
сключена Договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на със срок на валидност от *** г.
Съгласно уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от *** г.
водачът на лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № *** - Н. В. П. е подала заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на ***
г. по пътя за гр. *** между с. *** и с. ***, изразяващо се в преминаване през дупка, при
което се е увредила задна лява джанта.
От застрахователя са съставени опис на претенция №***/*** г., опис-заключение по
щета №***/*** г., както и доклад по щета №***/0*** г., въз основа на които е предложено да
се изплати застрахователно обезщетение в размер на 1527.08 лв. Установява се от
представеното по делото преводно нареждане от *** г., че застрахователят е заплатил
3
застрахователно обезщетение за възстановяване на настъпилите щети в полза на *** в
размер на 1527.08 лв. Не се спори, че ликвидационните разноски възлизат на 10 лв.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Н. В. П., която излага, че си спомня за настъпилото ПТП при управление на лек автомобил
марка „***“, модел *** с рег. № *** по посока от гр. *** към гр. ***. Споделя, че
автомобилът е попаднал в дупка, вследствие на което се пука задна гума и се сцепва
джантата. Пояснява, че местоположението на дупката е било до осовата линия в дясното
платно като същата е била с големина приблизително 30/10 см. Подчертава, че познава
пътния участък и се е движела със скорост 90 км/ч. Автомобилът бил застрахован и
възстановен от застрахователното дружество.
От заключението по назначената по делото съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че застрахователят е направил разходи за оглед и експертиза в размер от 10 лв.,
които съответстват на обичайните такива, извършвани от застрахователните компании.
Вещото лице е стигнало до извода, че уврежданията по детайлите, посочени в заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение са напълно вероятно да са настъпили
вследствие описания механизъм, а именно автомобилът се е движел по пътя с. *** - с. *** и
е попаднал дупка на пътното платно за движение, при което се е увредила задна лява джанта.
Изяснява се, че стойността на повредения детайл на лекия автомобил възлиза на 1910.32 лв.,
стойността на вложения автомонтьорски труд при смяна на увредения детайл – 22.40 лв.,
или общо 1937.21 лв. с вкл. ДДС.
Приети по делото са и Договор за възлагане на обществена поръчка за „Определяне
на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища на територията на Североизточен
район, стопанисвани от АПИ – съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“ за
обособена позиция №2 ОПУ – Добрич с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и
изпълнител ***.
Видно от договор от 06.07.2015 г. с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански
пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление - Добрич страните по него
Агенция „Пътна инфраструктура" и *** гр. Варна са във валидно облигационни отношение
по повод поддръжката на поддръжката на пътната мрежа, стопанисвана от АПИ-Областно
пътно управление - Добрич. Видно от договорната уредба между страните (чл. 5)
конкретните видове СМР се възлагат на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни и
извънредни задания.
Не е спорно, а и от представения договор за учредяване на *** се установява, че *** и
*** са участници в обединението. Между съдружниците е уговорена солидарна отговорност
за задълженията, възникнали по договори за обществени поръчки, на осн. чл. 11.5 от
договора.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно
право на застрахователя при изплащане на застрахователно обезщетение да встъпи в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
4
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е възложила да
поддържат в изправност републикански път II-27, и носи отговорност за бездействията на
тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) не е
деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи -
физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод
на изпълнение на възложената им от агенцията работа.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): наличието
на валидно застрахователно правоотношение по договор „Каско на МПС“ към датата на
настъпилото събитие; настъпилото произшествие на твърдяната дата; че в резултат на
пътнотранспортното произшествие са настъпили твърдените увреждания на лекия
автомобил; че процесното ПТП е резултат от непоставяне на обозначителни знаци в
участъка на пътя при наличие на препятствие на платното за движение (необозначена пътна
неравност); че направените разходи са във връзка настъпилите увреждания на автомобила.
За отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да докаже възражението си
за съпричиняване от водача на лек автомобил *** ***.
Ответникът е навел възражение за липса на застрахователно правоотношение, което
не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. Установява се от събраните
доказателства - комбинирана полица №*** за застраховки каско и злополуки от *** г. между
ЗАД „Армеец“ и собственика на лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № ***, че е
сключен Договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на със срок на валидност от *** г.,
предвид което съдът намира, че увреденото МПС е застраховано по застраховка „Каско на
МПС” при ищцовото дружество за период, в рамките на който е настъпило процесното
ПТП.
Аргумент за наличието на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца е безспорно установеният факт, че застрахователят е приел претенцията,
като е извършил необходимите действия по определяне на щетата, изплатил е
застрахователно обезщетение в полза на *** за възстановяване на настъпилите щети,
вследствие на процесното ПТП, без да оспорва действието на застрахователния договор,
респ. приел е за платена премията по договора. Индиция за заплащането на
застрахователната премия от застрахователя е и съдържащия се в доклад по щета опис на
представени документи за доказване на разходите за възстановяване на щетите.
Няма спор по делото, че участъкът от пътя, на който се твърди да е настъпило ПТП е
част от републиканската пътна мрежа, който по силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Закона
за пътищата се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура”, която следва да извършва
дейностите по ремонт и поддържане на пътя.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
3 на същия член регламентира правомощията на администрацията, управляваща пътя, във
връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността
на пътната настилка.
От показанията на свидетелката Н. В. П., управлявала увредения автомобил на *** г.,
категорично се установява правнорелевантното обстоятелство, че водачът на автомобила е
бил участник в ПТП, настъпило на републикански път от с. *** в посока на движение към
гр. ***, като процесният автомобил е попаднал в дупка на път, за чието поддържане в
изправно състояние е задължен ответникът, вследствие на което са причинени процесните
5
вреди.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на
свидетелката Н. В. П. - водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни,
последователни, логични и непротиворечиви на доказателствения материал, поради което,
след съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен по
безспорен начин механизмът на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие попадането му върху необозначена пътна неравност - дупка, за чиято
изправност отговоря Агенция „Пътна инфраструктура” чрез своите служби и органи.
Причинно-следствената връзка между наличието на несигнализирана неравност на
пътното платно, попадането на лекия автомобил в нея и твърдения вредоносен резултат е
установена от приетата САТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице е формирало своите фактически изводи въз основа на
установените по делото обстоятелства, като е взел предвид, че е съществувала процесната
неизправност на пътното платно, както и факта, че процесният автомобил е преминал през
нея. Установи се, че повредите върху МПС-то съответстват на механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно те са закономерна, естествена, необходима, присъща последица
от попадането на лекия автомобил в необезопасена неизправност на пътя. Вещото лице
установява също, че за отстраняването на причинените вреди на процесния автомобил са
необходими 1937.21 лв. с вкл. ДДС по пазарни цени. Видно от заключението е, че
направените от застрахователя разходи в размер на 10 лв. за оглед и експертиза съответстват
на обичайните такива при такъв тип щети.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на процесния автомобил при настъпване на ПТП.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение, до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
(в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
установи твърдяното от ответника противоправно поведение на водача на процесния лек
автомобил. Напротив, водачите на МПС не са длъжни да извършват маневри, които
застрашават безопасността на движението по натоварени пътища, като заобикалят
несигнализирани неизправности на пътния участък. Именно правният субект, на който е
възложено поддържането и ремонта на пътищата от републиканската пътна мрежа –
Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало чрез своите органи и служби да поддържа в
изправност главния път, а в случай че той е негоден в определени участъци за неговото
безопасно ползване - да ограничи движението по него, като постави съответните
предупредителни или забранителни знаци, респ. да сигнализира и обезопаси неравностите
по пътя. Изясни се от показанията на свидетелката Н. П., че се е движела със скорост,
съобразена с пътните условия и натовареност на движението в този пътен участък. При
отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат застрахователното обезщетение не подлежи на редуциране и се дължи в
пълния размер.
Изяснено е по делото, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в
полза на *** в размер на 1527.08 лв. за възстановяване на настъпилите щети вследствие на
6
процесното ПТП и е сторил разноски за ликвидиране на щетите в размер на 10лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че са установени всички изискуеми
материални предпоставки, обуславящи възникването на регресното право на ищеца срещу
ответника, поради което предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – *** г. до
окончателното плащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ГПК, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Смисълът на
поканата е да даде подходящ срок на длъжника, в който ако не изпълни доброволно, след
изтичането му да се счита, че е в забава за плащане на дължимото. По делото не е спорно, а
и от представената с исковата молба регресна покана се установява, че застрахователят след
плащане на застрахователното обезщетение е отправил покана към ответната страна за
възстановяване на сумата 1537.08 лв. Предоставен е 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Поканата е получена на ******* г., видно от известието за доставянето й. С
оглед направените изводи за основателност на главната искова претенция следва да се
приеме, че считано от 14.10.2019 г. /с изтичане на срока за доброволно изпълнение/
ответникът е в забава за плащане на посочената в поканата сума. В настоящото
производство се претендира лихва за забава единствено за времето от 2*** г., в който период
ответникът е бил в забава.
Конкретният размер на обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на
програмния продукт Апис Финанси – "Изчисляване на законна лихва". За претендирания
период обезщетението се равнява на сумата 490.51 лв., до който размер искът е основателен
и следва да бъде уважен. Ето защо за разликата над 490.51 лв. до претендираните 525.78 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер на 748.46 лв., съразмерно с уважената част от исковете, при общ размер на
сторените разноски от 761.48 лв., от които 61.48 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за
вещо лице, 200 лв. за допълнителен депозит за вещо лице и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв. От тях в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 196.58 лв., съразмерно с
уважените претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същото по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 3.41 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, дължи на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумите, както следва: сумата от 1537.08 лв. /хиляда петстотин тридесет
и седем лева и осем стотинки/, включваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 1527.08 лв. въз основа на сключен Договор за застраховка „Каско и злополуки",
застрахователна полица № *** г. за нанесени щети на лек автомобил марка „***", модел ***
с рег. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на *** г. на републикански път от с. *** в
посока на движение към гр. ***, както и 10 лв. - ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - *** г. до
окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 490.51 лв. /четиристотин и
деветдесет лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава, начислено за периода
от 2*** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
52602/2023 г. по описа на СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 490.51 лв. до
претендираните 525.78 лв.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, БУЛСТАТ ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 748.46 лв.
(седемстотин четиридесет и осем лева и 46 стотинки), представляваща сторени в
настоящото исково производство съдебни разноски съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата в размер на 196.58 лв. (сто
деветдесет и шест лева и 58 стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
разноски съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от
3.41 лв. (три лева и 41 стотинки), представляваща сторени в настоящото исково
производство съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – ***, ЕИК *** и ***, ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8