№ 72
гр. Велико Търново, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20244000600124 по описа за 2024 година
Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Производство по чл. 34 от ЗПИИАКОРНФС.
С решение № 52 от 28.03.2024 г., постановено по ЧНД № 112/2024г.,
състав на Окръжен съд-гр. Русе е признал Решение № 96/252968-19 от
23.08.2021г. на Rechtbank Midden - съдебен орган на Кралство Нидерландия,
влязло в сила на 11.03.2023г., с което на М. Н. И., ЕГН: ********** е
наложена финансова санкция в размер на 360 евро с левова равностойност
704,10 лв. за допуснато нарушение на правилата за движение при управление
на МПС. Изпратил е същото на ТД на НАП Варна, офис Русе за изпълнение.
В законния срок срещу решението е постъпила жалба с възражения за
неправилност. Твърди се, че абсолютната давност за изпълнение на
Решението е изтекла. По делото нямало данни да е образувано производство
за събиране на глобата в Кралство Нидерландия. Липсвали доказателства да е
изпълнена някоя от хипотезите на т. 10 б.“б“ и т.11 на чл. 35 от Закона за
1
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции за отказ от приемане
на чуждестранното решение. Налице е условието по чл. 35 т.10 б „в“ от
същия закон. Направено е искане за отмяна на оспореното
първоинстанционно съдебно решение и за постановяване на друго, с което да
бъде постановен отказ от приемане на решението за налагане на финансовата
санкция.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът адв. М.
и М. И. не се явяват лично, редовно призовани. В нарочна молба, адв. М.
поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея
съображения.
Представителят на Великотърновска апелативна прокуратура намира
жалбата за неоснователна и като такава предлага да бъде оставена без
уважение.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
данните, съдържащи се в материалите по делото, прие, че подадената жалба е
допустима, тъй като е подадена от оправомощено лице, в предвидения от
закона срок и срещу акт, подлежащ на контрол. По същество жалбата е
неоснователна.
Решавайки въпросите, свързани с поисканото признаване и приемане
на решението на нидерландски съдебен орган за изпълнение и съобразявайки
се с компетентността си в производството, първоинстанционният съдебен
състав по същество правилно е преценил, че са налице всички материално-
правни условия за положително произнасяне.
Видно е от съдържанието на посоченото Удостоверение М. Н. И. е
роден в Република България, гр. Русе, където е и регистрирани неговия
постоянен и настоящ адрес на ул. „Табия“ № 26. От приетите в окръжен съд
справки от НБД „Население” е видно, че М. Н. И. има местожителство и
постоянен адрес на територията на Република България, с посочен същият
адрес, с което е изпълнено заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИАРКОРНФС като
необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението
за налагане на финансова санкция. Независимо, че условията по цитираният
текст са дадени алтернативно, окръжният съд е събрал доказателства и за
налично притежавано имущество от М. И. - лек автомобил „Мерцедес“ с ДК
2
№ Р 9682 КТ.
Съгласно удостоверението, Окръжен съд Централна Нидерландия е
постановил Решение № 6/252968-19 от 23.08.2021г., с което е наложил
финансова санкция на М. Н. И. роден на 07.07.1986г. в размер на 360 евро за
извършено деяние по нейния национален закон. В удостоверението е описано
извършеното от И., а именно на 09.02.2019г. в 02.19 ч., Ukrerweg - управлявал
МПС с рег. № 07-GK- LN без книжка за съответната категория. Извършеното
е описано като наказуемо деяние, което се санкционира по чл. 107/1/ от
Закона за движение по пътищата 1994г. Тъй като се касае за поведение, което
нарушава движението по пътищата, то двойна наказуемост за това нарушение
не се изисква и е налице условието по чл. 30 ал.2 т.1 от ЗПИКОНФС.
Внимателното проучване на съдържанието на представения по делото
официален превод на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета показва, че то е достатъчно изчерпателно при
посочването на необходимата информация - за постановеното решение; за
издалия това решение орган; за датата на издаването му и датата на влизането
му в сила; за обстоятелствата, при които е извършено административното
нарушение и негова квалификация по законодателство на Кралство
Нидерландия; за вида и размера на наложената финансова санкция.
Самоличността и регистрираното местоживеене на нарушителя са посочени в
удостоверението по начин, позволил без затруднения идентифицирането на
лицето.
Не е налице нито едно от условията по чл. 35 от закона, при които
може да се откаже признаване на изпълнение. Срещу осъденото лице не е
постановено и приведено за изпълнение друго решение за същото деяние. Не
е налице нито една от предпоставките по т.4-8 – не се касае за лице с
имунитет или привилегия; нарушението не е извършено изцяло или от части
на територията на РБългария, нито е извършено извън територията на
издаващата държава; наложената финансова санкция не е по- малка от 70
евро; не се касае за ФЛ, което не може да носи административно-наказателна
отговорност. Липсват и предпоставки за отказ по чл. 35 т. 9-11 от закона. В
представеното удостоверение изрично е посочено от издаващата държава, че
производството не е било писмено и лицето не се е явило лично на съдебния
процес, вследствие на който е постановено решението. Не е призовано лично,
3
но чрез други средства е получило официална информация за определеното
дата и място на съдебния процес, вследствие на което е постановено
решението по начин, който недвусмислено доказва, че е било уведомено, за
насрочения съдебен процес и за възможността за постановяване на решение
ако не се яви на съдебния процес, т.е. налице е отбелязване досежно
наличието на предпоставките по чл. 35 ал.1 т. 10 б. „а“ от закона. При
наличието на това вписване в представеното от Нидерландската страна
удостоверение, българският съд не би могъл да постави под съмнение
неговата достоверност, още повече, че отсъстват каквито и да било обективни
основания за това. В тази връзка следва да се има предвид, че принципа за
взаимното признаване се основава на взаимното доверие между държавите-
членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо
спазване на основните принципи на прилагането на закона, в т.ч. и принципа
за справедливия процес. Ето защо при извършено от страна на издаващата
държава позоваване на реализирано съдебно производство, по което макар да
не е призован лично, лицето е уведомено за датата и мястото на съдебния
процес и възможността за постановяване на решение, съгласно
законодателството на решаващата държава – изрично посочено, че
документите са връчени от полицията на лицето лично на 24.02.2023г. -
българският съд следва да ги приеме, поради което не са налице основания за
отказ от признаване и изпълнение на наложената санкция по чл. 35 ал.1 т.10
от Закона, така, както твърди в жалбата си защитата. Нещо повече това
вписване допълнително е уточнено и с нарочно писмо от холандските власти,
от което се установява, че И. е бил задържан от полицията и изслушан на
турски с преводач. Официално е бил уведомен за часа и мястото на
изслушване в съответствие с холандските Правила за връчване на документи.
Решението му е връчено лично на 24.02.2023г.
Неоснователно е възражението на защитата за изтекла абсолютна
давност. Решението на Нидерландския съдебен орган е влязло в законна сила
на 11.03.2023г. Видно от удостоверението не се касае за нарушение, а за
наказуемо деяние/престъпление, поради което не са приложими разпоредбите
на ЗАНН, така както твърди защитата в жалбата, а тези на НК. От 11.03.2023г.
започва да тече давността за изпълнение на санкцията и по силата на чл. 82
ал.1 т.5 от НК същата не е изтекла. Освен това приложимата в случая давност
за изпълнение на наложената санкция е тази по нидерландския закон, която не
4
се спори, че не е настъпила. Видно от писмото на нидерландската страна,
направено в отговор на запитване на първостепенния съд – давността изтича
на 22.08.2027г., като тази дата е условна тъй като според холандското
законодателство изпращането на удостоверението води до спиране на
давността до получаване на отговор от Българската страна. Изтичането на
давност по българското законодателство съобразно чл. 35, т. 3 от
ЗПИИАРКОРНФС би могло да има търсеният от жалбоподателя ефект на
отказ да се признае и допусне изпълнение на решението само в случай, че е
налице и изрично предвиденото кумулативно условие санкционираното
деяние да е подсъдно на български съд. В процесния случай това очевидно не
е така според изложените факти и направеното отбелязване в представеното
решение и приложено удостоверение. Поради това изцяло неоснователни са и
доводите в жалбата за наличието на основание за отказ в хипотезите на чл.
35, т. 3 ЗПИИАРКОРНФС.
Предвид на изложеното обжалваното съдебно решение се явява
законосъобразно и обосновано, тъй като при постановяването му не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Водим от изложеното и на основание чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1-3
ЗПИИАРКОРНФС, Великотърновски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 28.03.2024г. на Русенски окръжен
съд, постановено по ЧНД № 112/2024 г. по описа на съда.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5