РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2394
26.07.2022
г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, в
закрито заседание на двадесет и шести юли, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 717/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 и сл. от АПК.
Образувано е по молба на
Н.Т., турски гражданин, роден на *** г. в ***, притежаващ документ за
самоличност - паспорт ***********, издаден на 22.10.2021 г. от ***, с адрес: ***,
***, ***, ***, действащ чрез пълномощника си адв. Г.Г., съдебен адрес: ***.
В молбата се
твърди, че с протокол от 15.06.2022 г. по НОХД № 335/2022 г. РС - Свиленград
постановил веществените доказателства по делото, а именно сумата от 1 000 285
евро, с обща левова равностойност възлизаща на 1 956 387.41 лева, находящи се
на съхранение в ТД Митница Бургас за отговорно пазене и съхранение на МП
„Капитан Андреево“, общ. Свиленград, да се върнат на собственика или на
правоимащото лице, от което са предадени, или на упълномощено от него лице. На
18.06.2022 г. Н.Т., заедно с негови приятели, адвокат А.Г.и преводачът И.Д.,
отишли на ГКПП „Капитан Андреево“, за да може молителят да получи паричните
средства, които съдът разпоредил да му бъдат върнати. Паричните средства били преброени
на място, след което бил изготвен приемно-предавателен протокол от 18.06.2022
г. за връщане на парите на Н.Т.. Непосредствено преди предаването на паричните
средства от митническия служител на лицето, началникът на митническата смяна на
пункта се появил в помещението и разпоредил парите да останат на място и да не
биват премествани, а Н.Т. да се яви на гишето за деклариране и да декларира
сумата. Още докато Н.Т., с помощта на преводача, попълвал декларацията,
началникът на смяната отново се появил и разпоредил паричните средства да
останат в митницата, като заявил на лицето, че отново ги задържа. Последвало
повторно броене на паричната сума, след което за задържането на паричните
средства била издадена Разписка № 22000737 от 18.06.2022 г. на ТД Митница
Бургас и предоставена на лицето, заедно с Уведомление от Н. П. П.- Ръководител
звено, с което уведомление Н.Т. бил уведомен, че следва да се яви в
административната сграда на ТД Митница Бургас за изясняване на произхода на
задържаните парични средства и за издаване на решение. Като основание за
задържането им в уведомлението бил посочен чл. 7, т. 1, б на Регламент
1672/2018 г. С Молба вх. № 32-208581/23.06.2022г. Н.Т. изяснил произхода на
средствата и представил доказателства за същия. Въпреки представените
доказателства, било издадено Решение № 32-210623 от 24.06.2022 г. на ЗА
Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ и
„б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1672 били задържани парични средства в общ размер на
994 285 евро от жалбоподателя Н.Т.. Решението било връчено на Н.Т. на
28.06.2022 г. и срокът му за обжалване бил до 12.07.2022 г. Решението не било
влязло в законна сила, но въпреки това паричните средства били задържани. В
самото решение липсвало разпореждане за допускане на предварителното изпълнение
на обжалвания административен акт. Въпреки това Н.Т. обжалвал пред съда
фактически допуснатото предварително изпълнение. С Определение № 5410 от
06.07.2022 г. по АД № 6181/2022 г. на АССГ, съдът се произнесъл, че не е
допуснато предварително изпълнение на Решение № 32-210623 от 24.06.2022 г. на
За директора на ТД Митница Бургас и прекратил производството, като приел, че
жалбата е недопустима. В молбата се твърди, че действието на Решение №
32-210623 от 24.06.2022 г. на За директора на ТД Митница Бургас било
прекратено, тъй като с него се определял период за задържане на паричните
средства – 18.06.2022 г. – 18.07.2022 г. С Решение № 32-237950/15.07.2022 г. на
Директора на ТД Митница Бургас срокът за задържане на паричните средства в
размер на 994 285 евро, собственост на Н.Т., бил удължен с 30 дни, считано от
18.07.2022 г. Цитира се разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от АПК и се посочва, че
решението от 15.07.2022 г. не е влязло в сила, тъй като не е изтекъл срокът за
неговото оспорване, липсва и писмено искане за допускане на предварителното
изпълнение на акта. Задържането на паричните средства не се основа и на закона,
като не била спазена разпоредбата на чл. 7 от Регламент /ЕС/ 2018/1672. Ето
защо паричните средства в размер на 994 285 евро, собственост на Н.Т., били
задържани без правно основание и подлежали на връщане. Сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на молбата по специалния ред по чл. 250 и сл. АПК,
тъй като се касаело за неоснователни действия на администрацията по задържането
на паричните средства. Твърди, че тъй като не било допуснато предварително
изпълнение на Решение № 32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница
Бургас, не може да обжалва същото и не може да поиска спирането му. Твърди
също, че обжалването на това решение няма да спре задържането на парите. Не
съществувала и правна възможност да поиска спиране по реда на чл. 166 АПК.
Молителят мотивира твърдение, че е лишен от ефективни правни средства за
защита. Моли да бъде разпоредено прекратяване задържането от митническите
органи на ТД Митница Бургас на паричните средства в размер на 994 285 евро,
негова собственост, задържани с Разписка № 22000737 от 18.06.2022 г., и същите
да му бъдат върнати. Претендира разноски.
Постъпило е
становище на 25.07.2022 г. от молителя, чрез неговия процесуален представител,
в което се сочи наличието на нови факти и обстоятелства – изтичането на срока
на действие на Решение № 32-210623 от 24.06.2022 г. на ЗА Директора на ТД
Митница Бургас и издаването на ново решение. Мотивира твърдението, че
единствената правна възможност на Н.Т. е производството по чл. 250 АПК.
В изпълнение
на дадени от съда указания от 21.07.2022 г. по реда на чл. 252, ал. 2 от АПК, е
постъпило писмо вх. № 5158/25.07.2022 г., ведно с приложени към същото писмени
доказателства. Предоставена е следната информация: Определение № 5410 от
06.07.2022 г. по адм. д. № 6181/2022 г. на АССГ не е влязло в законна сила, тъй
като е обжалвано. Решение № 32-210623 от 24.06.2022 г. на ЗА Директора на ТД
Митница Бургас е обжалвано и преписката е изпратена на АССГ. Решение №
32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас е връчено на Н.Т. на
20.07.2022 г., но датата на изготвяне на писмото /22.07.2022 г./ в ТД Митница
Бургас не е подадена жалба. Депозирано е и становище от процесуалния
представител на Директора на ТД Митница Бургас, в което се излагат доводи за
недопустимост и неоснователност на искането, направено по реда на чл. 250 от АПК. Посочено е, че между същите страни и на същото основание пред
Административен съд – Хасково е образувано дело № 680/2022 г. По последното
било постановено разпореждане /обжалвано/, с което е оставено без уважение
искането да бъдат преустановени действията на административния орган. Твърди,
че задържането на парични средства се основава на решение, издадено по реда на
Регламент /ЕС/ 2018/1672, който акт подлежи на обжалване по общия ред,
следователно не била налице хипотезата на чл. 250 от АПК. Обстоятелството, че
формалното искане е подадено срещу разписка за задържане, а не срещу самото
решение, не променя правното основание за задържането. Отделно от това, в
искането били изложени неверни фактически твърдения, доколкото Директорът на ТД
Митница Бургас е издал решение за временно задържане и е сезирал компетентните
органи за предприемане на действия, с които да установят дали са налице
основание за задържане на парични средства с други правни инструменти. Не било
необходимо издаване на разпореждане за предварително изпълнение. Акцентира
върху възможността на молителя да оспори по съдебен ред Решение №
32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, като съдът, който е
компетентен, може да постанови спиране изпълнението на административния акт-
Моли искането да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, алтернативно –
отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след
преценка на приложените доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Определение № 158/15.06.2022 г. по НОХД № 335/2022 г.
по описа на РС - Свиленград е одобрено постигнатото между прокурор при Районна
прокуратура - Хасково, ТО – Свиленград, и защитника на подсъдимите Н.Т. и Б. Ч.
споразумение, с което Н.Т. е признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, наложено му е наказание, като е постановено веществените
доказателства по делото, а именно сумата от 1 000 285 евро, с обща левова
равностойност възлизаща на 1 956 387.41 лева, находящи се на съхранение в ТД
Митница Бургас за отговорно пазене и съхранение на МП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград,
да се върнат на собственика или на правоимащото лице, от което са предадени,
или на упълномощено от него лице.
С
Приемателно-предавателен протокол от 18.06.2022 г. технически сътрудник МОЛ в
ТД Южна морска, работещ на МП „Капитан Андреево“, е предала на Н.Т. сумата в
размер на 1 000 285 евро.
С Разписка №
22000737 от 18.06.2022 г., издадена от инспектор в Агенция „Митници“, МП
„Капитан Андреево“, от Н.Т. са задържани парични средства в размер на 994 285
евро. Разписката е връчена на лицето, като същото е реализиралло възможността
да изясни произхода на задържаните парични средства /молба от 23.06.2022 г. с
приложени към нея писмени доказателства/.
С Решение №
32-210623 от 24.06.2022 г. на ЗА Директор на ТД Митница Бургас, паричните
средства в общ размер на 994 285 евро са задържани от Н.Т., на основание чл. 7,
§ 1, буква „а“ и буква „б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1672 за срок от 30 дни,
считано от 18.06.2022 г. Решението е връчено на молителя на 28.06.2022 г.,
същото е оспорено пред Административен съд София-град.
Подадена е
от Н.Т. жалба до Административен съд София-град против разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на посоченото по-горе решение. С
Определение № 5410/06.07.2022 г. по адм. дело № 6181/2022 г. АССГ жалбата е
оставена без раглеждане по две съображения – в решението липсва диспозитив
/разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на акта/, като същото
това решение не било оспорено, за да се приложи разпоредбата на чл. 166 АПК.
С Решение №
32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас се удължава с 30 дни
срокът за временно задържане на парични средства в общ размер на 994 285 евро
от Н.Т., считано от 18.07.2022 г., когато изтича срокът по Решение № 32-210623
от 24.06.2022 г., на основание чл. 7, § 3 във връзка с § 1, буква „а“ и буква
„б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1672. Решението от 15.07.2022 г. е връчено на
молителя на 20.07.2022 г., без данни да е оспорено по административен или
съдебен ред.
Въз основа
на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав обосновава
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 250 АПК „всеки, който има правен интерес, може да иска
прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно
лице, които не се основават на административен акт или на закона“. За
реализиране на защита по този ред следва да се осъществяват следните
предпоставки: 1. наличие на извършвани фактически действия, които да не са
преустановени към момента на подаване на искането пред съда; 2. фактическите
действия да се извършват от административен орган или от длъжностно лице от
администрацията на органа или от лица, които действат от името на
административен орган; 3. извършваните фактически действия да засягат
субективни права, свободи или законни интереси на лицето и 4. действията да не
се извършват в изпълнение на административен акт или на закона.
В конкретния
случай се констатира задържането на парични средства, представляващо фактическо
действие, извършено от длъжностни лица към администрацията на органа, издал
посочените по-горе решения от 24.06.2022 г. и 15.07.2022 г., с което се засяга
неблагоприятно правната сфера на лицето, собственик на задържаните парични
средства. Спорен е въпросът дали действията се извършват в изпълнение на закона
или на административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците митническите органи
задържат стоки и/или парични средства във всички случаи, предвидени със закон,
с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите. Задържането на
паричните средства е осъществено първоначално с разписка от 18.06.2022 г.
Впоследствие с Решение № 32-210623 от 24.06.2022 г. на ЗА Директор на ТД
Митница Бургас е определен срок на задържането на средствата – 30 дни, считано
от датата на тяхното задържане с разписката – 18.06.2022 г. Съдът намира, че е
недопустимо да се произнасе по въпроса законосъобразно ли е Решение № 32-210623
от 24.06.2022 г. на ЗА Директор на ТД Митница Бургас, вкл. и доколкото по
делото се съдържат данни, че то е оспорено по съдебен ред. Действията, чието
прекратяване се иска, не се основават на издадената разписка от 18.06.2022 г. и
решението от 24.06.2022 г. /периодът на задържане, по който е изтекъл към
датата на подаване на молбата по чл. 250 АПК/, поради което всички доводи на
жалбоподателя, касаещи тяхното правно действие не подлежат на обсъждане в
настоящия съдебен акт.
Съдът формира
извод, че атакуваните с молбата действия на ответника са предприети в
изпълнение на издадения административен акт - Решение № 32-237950/15.07.2022 г.
на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, § 3 във връзка с
§ 1, буква „а“ и буква „б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1672 се удължава с 30 дни
срокът за временно задържане на парични средства в общ размер на 994 285 евро
от Н.Т., считано от 18.07.2022 г., когато изтича срокът по Решение № 32-210623
от 24.06.2022 г. Решение № 32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница
Бургас попада в обхвата на понятието „нови факти и обстоятелства“, поради което
и не е налице идентитет между страни и предмет на спора, по който вече е налице
произнасяне с Разпореждане от 13.07.2022 г. по адм. дело № 680/2022 г. по описа
на Административен съд – Хасково.
Съгласно чл.
7, § 1, буква „а“ и буква „б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1672 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните
средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на
Регламент /ЕО/ № 1889/2005, „компетентните органи могат временно да задържат
парични средства по силата на административно решение в съответствие с
условията, предвидени в националното право, когато а/ задължението за
деклариране на придружени парични средства по член 3 или задължението за
оповестяване на непридружени парични средства по член 4 не е спазено; или б/ са
налице признаци, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са
свързани с престъпна дейност“. В чл. 7, § 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1672 е
посочено, че „срокът на временно задържане е строго ограничен съгласно
националното право до времето, необходимо на компетентните органи да установят
дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшно задържане. Срокът на
временно задържане не може да надхвърли 30 дни. След като компетентните органи
извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на
по-нататъшно временно задържане, те могат да вземат решение за удължаване на
срока на временно задържане най-много до 90 дни. Ако в рамките на този срок не
се вземе решение за по-нататъшно задържане на паричните средства или ако се
вземе решение, че обстоятелствата по случая не оправдават тяхното по-нататъшно
задържане, паричните средства незабавно се предоставят на: а/ лицето, от което
са задържани временно парични средства в ситуациите, посочени в член 3 или 4;
или б/ лицето, от което са задържани временно парични средства в ситуациите,
посочени в член 6, параграф 1 или параграф 2“. В конкретния случай се
установява именно хипотеза, в която първоначално е определен срок от 30 дни на
временно задържане на паричните средства, но впоследствие е извършена
задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно
временно задържане, поради което преди да изтече този срок се взема решение за
удължаването му с още 30 дни, попадащо в ограничението – до 90 дни, посочено в
чл. 7, § 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1672. Законосъобразно ли е удължаването на
срока с Решение № 32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас,
съответно ли е то на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно
временно задържане, която преценка се извършва въз основа на съотношение на
обществен и личен интерес, са въпроси, които настоящата съдебна инстанция не
изследва в производството по чл. 250 АПК. Подобен анализ дължи компетентният да
се произнесе по законосъобразността на акта административен съд в случай, че
бъде осъществено оспорване по съдебен ред, каквито данни липсват по делото. С
оспорването на Решение № 32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница
Бургас ще се постигне целеният от молителя резултат – произнасяне и относно фактическото
действие - задържане на паричните средства /така вж. Определение № 716 от
27.01.2022 г. по адм. д. № 12479/2021 г., І отд. на ВАС/.
В
допълнение: ирелевантно е към настоящия спор дали в решението от 15.07.2022 г.
е инкорпорирано разпореждане за допуснато предварително изпълнение, поради
което и по доводите на страните в тази посока съдът не дължи произнасяне. За
пълнота, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 166, ал. 1 АПК оспорването на
административния акт спира неговото изпълнение освен в случаите на допуснато
предварително изпълнение – с разпореждане или по силата на отделен закон. В
този смисъл при оспорването на акта досежно неговата законосъобразност
настъпват правните последици на чл. 166, ал. 1 АПК освен в посоченото по-горе
изключение. В своята практика ВАС приема, че суспензивен ефект има само жалба
срещу индивидуален административен акт, като спиране на изпълнението на този
акт изисква оспорването да е допустимо /така вж. Определение № 217 от
12.01.2022 г. по адм. д. № 12243/2021 г., VІІІ отд. на ВАС/. Редът, по който
молителят може да защити правата си, е да оспори Решение № 32-237950/15.07.2022
г. на Директора на ТД Митница Бургас по съдебен ред, така че жалбата да породи
суспензивния си ефект, като при допуснато евентуално предварително изпълнение
на оспорвания акт да се поиска спирането му. Дори и да се приеме, че
задържането на паричните средства не е фактическо, а правно действие, в още
по-голяма степен важи твърдението, че приложим ред същото да бъде преустановено
е този по чл. 145 и сл. АПК, а не – по чл. 250 и сл. АПК /така вж. Определение
№ 13084 от 21.12.2021 г. по адм. д. № 11737/2021 г., І отд. на ВАС/. Не подлежи
на анализ обстоятелството изпълним ли е административния акт, въз основа на
който временно се задържат паричните средства, собственост на молителя. Отделно
от това, изискването актът да е влязъл в сила предпоставя друг ред на правна
защита, а именно – този по Дял Пети АПК, когато актът е годно изпълнително основание
по чл. 268, т. 1 и т. 2 АПК. Утвърдено е в теорията становището, че „в
производството по чл. 250, ал. 1 АПК съдът само установява наличието на
основание – закон или акт. Липсата на основание прави действието неоснователно
и следователно предмет на закрила по чл. 250, ал. 1 АПК. Наличието на основание
– закон или административен акт, означава, че за търпящия действието е налице
възможност по реда на Глава Десета АПК или Дял Пети АПК да защити субективните
си права и законни интереси, което изключва приложението на защитата по Глава
Петнадесета АПК“ /стр. 1473, „АПК, Систематичен коментар, Проблеми в
правоприлагането, Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, 2013 г./.
Решение №
32-237950/15.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас представлява
„административно решение“ по чл. 7, § 2 от Регламент /ЕС/ 2018/1672 - предмет
на ефективни правни средства за защита в съответствие с процедурите, предвидени
в националното право. Въз основа на него се извършват и действията, чието
прекратяване се иска. Не са налице предпоставките по чл. 250, ал. 1 АПК, поради
което и искането на молителя следва да бъде отхвърлено.
Предвид
изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правна помощ.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 253, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 254, ал.
1 АПК Административен съд – Хасково
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Т.,
турски гражданин, роден на *** г. в ***, притежаващ документ за самоличност -
паспорт ***********, издаден на 22.10.2021 г. от ***, с адрес: ***, ***, ***, ***, за прекратяване на действията по задържането на парични
средства в размер на 994 285 евро с Разписка № 22000737 от 18.06.2022 г. на ТД
Митница Бургас и на основание Решение № 32-237950/15.07.2022 г. на Директора на
ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Н.Т., турски гражданин, роден на *** г. в ***, притежаващ
документ за самоличност - паспорт ***********, издаден на 22.10.2021 г. от ***,
с адрес: ***, ***, ***, ***, да заплати на Агенция „Митници“, със седалище –
гр. С., сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в тридневен срок от издаването му пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд – Хасково.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: