Определение по дело №362/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на А. К. М. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Е. И. К. от АК – Пловдив, против Заповед № 10-00-822 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмета на Община Стара Загора, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 113 и пристройка към нея – външна тоалетна № 114“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост и за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че разпоредената за премахване постройка представлява търпим строеж и като такъв неподлежащ на принудително премахване. Твърди, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства, като неправилно общинската администрация не е взела предвид, че строежът, сочен като построен от жалбоподателя през 1992г., е изцяло по изискванията на БДС; че А. М. има адресна регистрация на адреса на имота и когато неговите родители през 2005г. са закупили имота от старите собственици, в него е имало ток и вода. Сочи, че в разпоредения за премахване строеж живее цялото му семейство – той, жена му и двете му деца, като премахването на сградата би ги лишило от дом, тъй като нямат друг жилищен имот. Поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи. С доводи, основани на решенията на ЕСПЧ по дело „Й. и други срещу България“ и по дело „П. и други срещу България“, счита, че премахването на постройките би следвало да се извърши едва след осигуряването на друго жилище на жалбоподателя и на членовете на неговото семейство. По тези съображения и такива за издаването на оспорения административен акт в несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерността, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. Обосновава, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 113 и пристройка към нея – външна тоалетна № 114“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. С.“), находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 85 от 14.02.2025г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с идентификатор 68850.308.828, извадка от ОУП на гр. Стара Загора и др. (л.16 и сл. по делото). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен възложител и неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 113 и пристройка към нея – външна тоалетна № 114“ (по схемата за геодезическо заснемане), находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по КККР на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът – V категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е изграден от тухлена зидария, трискатен дървен покрив с покритие от керемиди, без външна мазилка, с поставена дограма, с площ от 85.40кв.м (за полумасивната жилищна сграда) и паянтова сграда – външна тоалетна, изградена от тухлена зидария, едноскатен дървен покрив с покритие от вълнообразна битумна плоскост, с външна мазилка, с площ от 7.50кв.м. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на гр. Стара Загора. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа.

Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-822 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 113 и пристройка към нея – външна тоалетна № 114“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 85 от 14.02.2025г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен от неизвестен извършител в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на гр. Стара Загора. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

Съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025г. (л.10 по делото).

 

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че подадената от А. М. жалба против Заповед № 10-00-822 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, е процесуално недопустима, по следните съображения:

 

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно и във всеки един етап от производството, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването.

 

Константна е съдебната практика, че правен интерес и респ. активна процесуална легитимация да оспорят заповед за премахване на незаконен строеж, постановена на основание чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ, притежават „адресатите на заповедта" т. е лицата, на които се вменява в задължение премахването на незаконния строеж. Съответно лицата, които могат да бъдат адресати на задължението за премахване на незаконния строеж, са тези, които имат качеството на възложители по см. на чл.161 ал.1 от ЗУТ (собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот или лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон), както и извършителят на незаконния строеж (по арг. от § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол) и собственикът на незаконния строеж.

 

В случая в подадената от А. М. жалба се твърди, че разпоредените за премахване строежи са построени от него, като строежите са на повече от 20 години и са построени през 1992г. Доколкото жалбоподателят А. К. М. с [ЕГН], е роден през 1992г., очевидно обективно е невъзможно лицето да се явява извършител на сочените като построени от него през 1992г. строежи, разпоредени за премахване. По надолу в жалбата се сочи, че родителите на А. М. са придобили имота през 2005г., без обаче да се твърди наличието на настъпило правоприемство, обуславящо придобиването в собственост от А. М. на процесните строежи.

С оглед констатираните противоречиви твърдения и несъответствия в жалбата, относно времето на построяване на разпоредените за премахване строежи; от кого е извършено строителството и кой е собственик на строежите, с протоколно определение от с.з, проведено на 11.06.2025г., на жалбоподателя е дадена възможност за следващо съдебно заседание да ангажира доказателства относно времето на изграждане на разпоредените за премахване „Полумасивна жилищна сграда № 113 и пристройка към нея – външна тоалетна № 114“, както и такива за установяване на правния си интерес от оспорването на заповедта, от гл. т на това дали е извършител или собственик на строежите.

Въпреки предоставената възможност, в указания срок А. М. не ангажира доказателства по делото, установяващи че притежава качество, определящо го като адресат на заповедта или като лице, на което е вменено задължението за премахване на строежа (възложител по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, извършител или собственик на незаконния строеж), с правен интерес от оспорване на процесния административен акт. Твърдяната адресна регистрация на адреса на имота, освен че е абсолютно ирелевантна за наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването, се явява изцяло опровергана от представената от Община Стара Загора справка от НБД „Население“, като опровергано със справката от отдел „МДТ“ при Община Стара Загора се явява и твърдението на жалбоподателя, че не притежава друг жилищен имот. Константна е съдебната практика, че ползвателят на незаконния строеж не е заинтересовано лице, с право до оспорва заповедта по чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. В този смисъл дори и да е вярно твърдението на жалбоподателя, че в разпоредения за премахване строеж живее цялото му семейство, това не води до друг правен извод от направения такъв, че А. М. не е страна в производството по установяване и премахване на процесния незаконен строеж и съотв. няма признато от закона право да оспорва по съдебен ред заповедта, с която това производство е приключило.

 

С оглед на гореизложеното и доколкото за жалбоподателя А. М. липсва правен интерес и съотв. активна процесуална легитимация да оспорва Заповед № 10-00-822 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, подадената от него жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколните си определения, с които е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество, постановени в открито съдебно заседание на 09.07.2025г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. К. М. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Е. И. К. от АК – Пловдив, против Заповед № 10-00-822 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмета на Община Стара Загора, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 362/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.