№ 513
гр. Перник, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена ОТ:„ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД,ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В,Чрез пълномощника си юрк. Глория Ивова Петрова, редовно упълномощен с пълномощно
с per. № 1712/23.02.2022 г. на нотариус с peг. № 271 , с която се моли да бъде отменено
РЕШЕНИЕ №588 от 31.05.2022 г., постановено по Гражданско дело № 20211720105402 по описа
за 2021 година, с което съдът е постановил следното: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по
предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД Срещу ИВ. Т. П. ЕГН ********** гр.П.
ул.Ив.Асен Втори 22 М. Г. Б. ЕГН ********** същия адрес: ЮЛ. Г. ОГН. ЕГН ********** гр.П.
ул.Първи май 20 А ет.6 ап.18 установителни искове с правно основание чл.422 вр.415 ГПК
вр.чл. 240, ал. 2, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че съществува вземане от посочените , към
Профи Кредит България“ ЕООД , като наследници на Г. Б. П. , в качеството му на
заемополучател по сключен Договор за револвиращ заем № ********** от 16.07.2014 г., и анекс
към него за следните суми: главница 870.36лв. за периода 13.07.2016-20.10.2018 -като ВСЯКА
ЕДНА от трите ответници дължи по 1/ 3 от тази главница - сумата 290.12лв. неплатена главница за
периода 13.07.2016-20.10.2018г.КАКТО И договорна лихва 4.68лв. за периода 13.07.2018-
20.07.2018г.- като ВСЯКА ЕДНА от трите ответници дължи по 1/ 3 от тази договорна лихва -
сумата 1.56лв. за периода 13.07.2018-20.07.2018г.ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер : сумата 4314.60лв. от която главница 1690.51лв. и
договорно възнаграждение 2624.09лв.ведно със законната лихва върху главницата -от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, като всеки от ответниците дължи по 1/ 3 от
задължението РАЗДЕЛНО а именно - главница 563.50лв. и съответно от договорната лихва
874.70лв.
ПРС-отхвърля като неоснователен и недоказан ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по 410ГПК до окончателното изплащане на
сумите. Произнесъл се е и по разноските по делото, като впоследствие е било иницийрано и
проведено и производство по чл.248 ГПК, като съдът е постановил и изменително Решение в
частта за разноските.
Във въззивната жалба, се атакува решението в отхвърлителната му част. Сочи се, че
длъжниците по Договор за револвиращ заем № ********** - ИВ. Т. П., М. Г. Б. и ЮЛ. Г. ОГН.
дължат и сумите, за които претенцията е била отхвърлена. Съдът се сочи, че неоснователно и
1
неправилно е прогласил за недължима част от оставащата неизплатена главница по процесния
договор, поради изтекла 5- годишната погасителна давност.
Счита се от въззивника, че обжалваното решение, е неправилно в частта, с което се
отхвърля претенцията на дружеството, относно главница над присъдената сума от 870.36 лв.
до претендираната в размер на 1690.51 лв., дължима на основание ДРЗ № **********.
Предвид факта, че ответниците по делото - ИВ. Т. П., М. Г. Б. и ЮЛ. Г. ОГН. са
наследници на починалия длъжник по ДРЗ № ********** Г. Б. П., всеки от тях дължи разделно 1/3
от вземането на дружеството, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Счита за неоснователно заключението на съда, че относно вземането за
главница по Договор за револвиращ заем N9 **********, частично е настъпила погасителна
давност, във връзка, с което излага следното становище:Подаденото заявление за заповед за
изпълнение, както и исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД са на основание
изтекъл погасителен план по ДРЗ № **********. Към датата на входиране на заявлението по чл.
410 от ГПК, целият погасителен план по процесния договор е бил изтекъл. Падежът на последната
погасителна вноска по ДРЗ № ********** е на дата 20.10.2018г.Съгласно приложимото за
процесното правоотношение правило на чл.430, ал.1 от ТЗ ответникът дължи връщане на
паричната сума след изтичане на срока на кредита. Срокът на кредита по смисъла на тази
разпоредба е датата, до която се дължи връщане на цялата сума. В т. V от процесния договор и
сключения към него анекс страните са уговорили за срок на кредита падежа на 51-та погасителна
вноска, а именно 20.10.2018 г.Уговореното от страните връщане на кредита и изплащане на
лихвата на периодични (анюитетни) вноски до пълното погасяване на задължението не променя
последния извод. Уговорката за разсрочено плащане съобразно погасителен план не превръща
договора за раволвиращ заем в договор с периодични плащания (решение № 28/05.04.2012 г. по гр.
дело № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о.), нито определя по-кратък срок за неговото погасяване,
нито по- ранен начален момент на давностния срок. Това е така, защото при периодичните
плащания отделните задължения въпреки своя общ правопораждащ факт имат характер на
самостоятелни задължения (тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК). Докато при договора за кредит с уговорени анюитетни вноски, какъвто
е процесният договор за револвиращ заем, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване
на едно общо задължение на отделни части. Периодичните плащания представляват само тези
самостоятелно обособени, еднородни престации, които са независими една от друга и произтичат
от общ юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения. Не е така при договорите за заем и договорите за кредит, тъй като при тях
уговореното връщане на сумата чрез отделни погасителни вноски на определени дати
представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части. Договорът
не е такъв за периодични платежи, а само предвижда частични плащания. В този смисъл е
Решение № 261/2011 на IVr.o., ГК на ВКС, поставено по реда на чл.290 от ГПК и има
задължителен характер съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това
отделните погасителни вноски не са предмет на отделни самостоятелни вземания на ищеца и за
всяка от тях не тече поотделно самостоятелна погасителна давност с начало падежа на съответната
вноска.
В процесния случай срокът на кредита е изтекъл на 20.10.2018г. и от тази дата са
започнали да текат давностните срокове на вземанията на ищеца - петгодишен за главницата.
Срока за претендиране на неизплатената главница не е изтекъл до входиране на заявлението. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
(21.09.2019 г.) вземанията на ищеца са били изискуеми, доколкото на 20.10.2018 г. е изтекъл
срокът на кредита.
Предвид гореизложеното, се моли ПОС да отмени като неправилно Решение №
588/31.05.2022Г., постановено по гр. дело № 5402/2021 г. по описа на Районен съд - гр. П., в
частта, с която е отхвърлен иска за неизплатена главница на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД срещу длъжниците по Договор за реовлвиращ заем № ********** - ИВ. Т. П., М. Г. Б.
и ЮЛ. Г. ОГН.. Моли се съдът да постанови ново решение, с което да признае за установено
дължимостта на неизплатената главница над присъдената сума от 870.36 лв. до претендираната
в размер на 1690.51 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
В срока за отговор чрез адв. Сотирова и трите ответници са депозирали отговори на
2
въззивната жалба, като същите са с идентично съдържание и се моли решението на ПРС и в
тази му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и в трите отговора към същата, страните не са е позовали и не
са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба, и с отговорите не са поискали събиране на нови доказателства
във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 4.10.2022 г. от
10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4