№ 1345
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110214351 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К. П. В. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К
№ 9381413, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв.
В жалбата се излагат доводи в посока на твърдението, че издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с
материалния закон, както и че е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли съда да
отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Писмено моли за отмяна на ЕФ.
Претендира сторени разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се явява и
процесуален представител. С писмени бележки се изтъкват аргументи в
посока потвърждаване на издадения електронен фиш като законосъобразен.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение
по прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2024г. в 14:56 часа в град София, бул.“***“ до №9, с посока
на движение от бул.“***“ към бул.“***“, при ограничение на скоростта 50
1
км./ч. за населено място, била засечена скоростта на движение на моторно
превозно средство – лек автомобил „***“ с регистрационен номер ****.
Отчетената скорост на движение била 76 км./ч., при грешка в измерване на
скоростта от 3 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. Било констатирано
превишаване на разрешената скорост със 26 км./ч. Техническото средство, с
което е установено движението с превишена скорост, е преносима система за
контрол на скоростта на моторни превони средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 120ccb2. Нарушението се сочи да е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш серия К № 8143424 на 03.01.2024г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 200 лв. на жалбоподателя, в качеството на
собственик на посочения автомобил, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронни фишове за налагане
на глоба; справка от Български институт по метрология, ведно с протокол за
проверка; извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване;
снимков материал; справка за регистрация на МПС; ежедневна форма за отчет,
както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява
един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по
отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване
(включително срокове) на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН. В тази
връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла
давност е неоснователно. ЗАНН може да бъде приложен единствено по
2
отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за
форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронни
фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП –
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3 на
същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш
съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед
№ 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец.
Мястото на извършване на нарушението е описано подробно – посочен е не
само точен адрес, а именно град София, бул.“***“ до №9, но и посоката на
движение на моторното превозно средство – от бул.“***“ към бул.“***“, които
данни съответстват на информацията, отразена в приложения по делото
снимков материал. Видно от приложената към материалите на делото снимка
към ЕФ, измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е
била 79 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 76 км./ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната
скорост е намалена на 76 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 26 км./ч., което
обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е
бил санкциониран.
На следващо място, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на електронен фиш е строго
ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), които работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган.
Видно от мотивите на тълкувателното решение, водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и
мобилни технически средства. Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към
момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65
от ДР на ЗДвП се регламентира, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
3
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Анализът на всички посочените
нормативни разпоредби налага извода, че към датата на нарушението,
отразена в процесния електронен фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. В процесния казус нарушението е установено от преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Посочената система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. По тази причина в електронния фиш липсва посочване
на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество. Същата е разположена на пътното платно, като това
обстоятелство е удостоверено по предвидения от закона ред, със съответната
фотоснимка. Към датата на извършване на нарушението е отпаднало
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. От доказателствата по делото се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип
средство за измерване, касаещо процесното техническо средство за измерване
на скоростта, ведно с решение за одобрение на типа на уреда за измерване.
Отделно от това в процесния електронен фиш е конкретизирано, какво е
предходното нарушение на жалбоподателя (по кой текст от закона; с какъв акт
е санкциониране; влязъл ли е сила), за да се приеме, че е налице повторност. В
4
случая на жалбоподателя е определена глоба в размер на 200 лв., като
наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. С оглед на тази
норма, предвид посоченото превишаване на скоростта с 26 км./ч. и записаното
в ЕФ обстоятелство, че нарушението е извършено „в населено място“, следва
да се приеме, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП препраща към
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и определеният размер на глобата
от 200 лв. всъщност е двуактният размер на глобата от 100 лв., предвидена в
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. По отношение на въпроса, дали е налице
повторност, то трябва да се уточни, че в процесния ЕФ са отбелязани факти
около тази повторност – посочено е словесно, че нарушението е извършено
повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на друг ЕФ, който е цитиран
по номер (ЕФ Серия К № 8143424). Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. В конкретния казус, доколкото нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, следва да се докаже, че коментираното
тук деяние е извършено в едногодишен срок от влизане на посочения ЕФ, с
който на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за същото по вид нарушение.
С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
електронен фиш Серия К 8143424 се е отнасял за "същото по вид" нарушение,
а именно: за управление на превозно средство над разрешената скорост за
движение. Без значение е, дали деянието е извършено в или извън населено
място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или
различно превишение на скоростта; важно е, видът на нарушението да е един
и същ. Видно от приложения по делото електронен фиш серия К № 8143424,
издаден от ОДМВР, и справка картон на водача, жалбоподателят е бил
санкциониран по административен ред за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП с ЕФ серия К № 8143424, влязъл в сила на 03.01.2024 г. Считано от
тази дата (03.01.2024) в едногодишен срок - на 04.07.2024 г. - жалбоподателят
е реализирал друго ново нарушение /по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, за което е
издаден процесният електронен фиш. Затова той е извършил процесното
нарушение при условията на повторност, поради което следва да се ангажира
административно-наказателната му отговорност при условията на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП, каквато е и ангажирана в процесния ЕФ и на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
По въпроса с разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за заплащане на
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, учреждението, чиито
орган е издал процесния електронен фиш, а именно: СДВР, има право на
юрисконсултско възнаграждение с оглед обстоятелството, че съдът
потвърждава ЕФ. Въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт
в проведеното съдебното заседание, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
5
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски
по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както е в
случая, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на СДВР следва да се
присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според нормата на чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, заплащането на правната помощ следва
да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ е визирано, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото)
може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело самият правен
спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това
съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата
за заплащането на правната помощ, т.е. 80.00 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9381413, издаден от
СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6