№ 88
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110210875 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава
III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. Л. Б. (подписана от процесуален представител)
срещу ЕФ серия К, № 7364782, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя се
прави искане за отмяна на ЕФ, като се твърди липса на изискуеми реквизити и
неосъществяване на нарушението от субективна страна, както и че във фиша е отразена
неистинска фактическа обстановка. Възиваемата страна СДВР излага писмено становище, т.
е. възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в което се излагат доводи за
процесуална и материална законосъобразност на ЕФ и за доказаност на административното
нарушение, като се претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа) и
от огледания в съдебно заседание снимков материал по преписката освен обстоятелствата
относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 26.04.2023 г.
и 06.07.2023 г. /с изричното уточнение, че в приложената по този въпрос справка е
отбелязана дата на влизане в сила, която не е съобразена с предприетото обжалване, а то от
своя страна е осъществено посредством директно изпращане на жалбата до съда, с
последващо, очевидно след изтичане на срока за обжалване, изпращане на жалбата за
администриране на СДВР, като в справката е отбелязана и дата на обжалване,
предхождащата посочената дата на влизане на ЕФ в сила, т. е. в крайна сметка от
коментираната справка следва, че фишът не е влязъл в сила/) се установява по несъмнен
начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка
съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/
на установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва
повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива никъде в релевантната нормативна
1
уредба и неслучайно в полза на застъпваното тук становище за допустимост на така
използваната техника е и /еднозначно/ практиката на ВКС), с изричното уточнение, че
жалбоподателят се е явявал към процесната дата 17.04.2023 г. именно собственик на
процесното МПС, като се установява още съобразеността на конкретния ЕФ със съответната
заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната
годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване
на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка
със срок на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и
съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като
председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а и това, че срещу
родения през 1991 г. жалбоподател към процесната дата 17.04.2023 г. имало издадено и
влязло в сила едно НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът
за чието спазване е възложен н органите на МВР, като отделните елементи на
доказателствената съвкупност не съдържат вътрешни противоречия или такива помежду си
и не са налице логически обосновани основания за съмнение в достоверността им (с
направената по-горе бележка относно отбелязването на дата на влизане на процесния ЕФ в
сила, което и към момента не се е случило в действителност) от гледна точка на източника
или съдържанието на информацията (не са налице основания и за съмнение относно
автентичността им), респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж
по-горе, с уточнението, че въззивникът е лице по чл. 189, ал. 5, изр. 1 вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП!), като при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ
(включително като липсват нарушения на процесуалните правила, които да се явяват
съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН),
предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН
обжалваният фиш следва да бъде потвърден. Необходимите реквизити на ЕФ са посочените
в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които в случая са налице, като разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН в са неприложими за този особен вид административно-наказателно производство.
Дали жалбоподателят знае или не за извършване на нарушението (визирайки тук
съответното оплакване по жалбата) е ирелевантно – той отговаря за него при условията на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в случай, че самият въззивник е управлявал автомобила, то
следва да се има предвид, че за субективната страна на конкретния състав на
административно нарушение е достатъчна непредпазливостта като форма на вина (съобрази
чл. 7 от ЗАНН!).
За уточнение следва да се посочи още, че:
Съставеният в случая протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата формално не съответства напълно на
образеца съгласно приложението към така посочената разпоредба, доколкото липсва изобщо
графа относно приемане на протокола и сваляне на изображения от конкретен служител
(респективно служител от конкретно звено), за сметка на която информация е налична
такава за автоматично прехвърляне; такова автоматично прехвърляне в никакъв случай не се
забранява от чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (нито пряко, нито косвено разпоредбата формулира подобна
забрана), при което положение съответната графа съгласно приложението, за чиято липса в
приложения в случая протокол стана дума преди малко, не би имало изобщо каква
информация да съдържа, щом е осъществено допустимо автоматизирано прехвърляне
(каквото прехвърляне впрочем дори дава доста по-значителни гаранции за обективност,
респективно за автентичност и достоверност, а мястото, където е съхранена информацията в
случая, имайки предвид конкретното съдържание на съставения протокол, е проверимо
2
посредством самата използвана автоматизирана система).
Присъждането на разноски в полза на СДВР, независимо от изхода на делото, би
противоречало на добрите нрави (чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН) – това е така, доколкото в случая участието на процесуален представител на
въззиваемата страна се изчерпва с писмено възражение, съставено „по бланка“, в което
практически не се коментират конкретните възражения на жалбоподателя.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 7364782, на СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3