РЕШЕНИЕ
№260016/26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня,26.10.2020г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист
Ивелина Маркова като разгледа
докладваното НАХД №210/2020 г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.С.В.,ЕГН **********,*** против
наказателно постановление №23-0000541 от 26.05.2020г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна,
с което на въззивника
е
наложено
административно
наказание
ГЛОБА в размер на 2000лв. за
нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПР.
Въззивникът
редовно призован не
се явява в с.з, представлаява се от адв.К. Д. ***.С подадената жалба и по
същество моли да бъде намален размера на наказанието „глоба”, тъй като тя е
непосилна за въззивника.
Въззиваемата страна – областен отдел „АА”
гр.Варна са редовно призовани и изпращат процесуален представител.Процесуалният
представител на въззиваемата страна моли атакуваното НП да бъде
потвърдено.Изтъква аргументи, че както при съставянето на АУАН така и при
издаването на атакуваното НП не са допуснати нарушения на материалния и на
процесуалния закон и по безспорен и категоричен начин е доказано
осъществяването на нарушението от страна на въззивника.Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Контролираща страна – РП Девня са редовно
призовани , не изпращат представител.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – началника на областен отдел „АА”
гр.Варна , определен за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвПр, чл.189 ал.12
ЗДП и чл.47 ал.2 от ЗАНН от Министъра на транспорта , информационните
технологии и съобщенията.
Относно
процесуално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт.
Акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка
от служители на ОО „АА”гр.Варна.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
Съдът
намира , че АНО правилно е установил фактическата обстновка по делото.Безспорно
е установено , че на 17.03.2020г.в около 13.30 часа по републикански път
гр.Суворово – гр.Девня , обл.Варна въззивникът
е управлявал товарен автомобил марка „И.“ с рег.№ ******* собственост на А. И.
А., извършващ обществен превоз на товари.При извършената проверка от служители
на ОО „АА” Варна и при поискване от тяхна страна на документите описани в
разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр,водачът не представил редовно издаден лиценз, на Общността или издадено удостоверение
за обществен превоз на товари в Р.България.При направена справка в регистъра на
ИА „АА” се установило , че няма издаван такъв лиценз.За така установеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а в
последствие било издадено и атакуваното НП.
Настоящият
състав на Районен съд гр.Девня счита, че в подкрепа на фактите по делото са
показанията на свидетелят Б.Г.И.- актосъставител по съставеният при извършената
проверка АУАН, както и приложените към АНП – документи, прочетени и приобщени
от съда съгласно разпоредбата на чл.283 НПК.Съдът приема че безспорно е
установено , че нарушението описано в НП е извършено от въвзивника.Административно
– наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр , за това , че
като водач на товарен автомобил извършващ обществен превоз на товари не
притежава редовно издаден лиценз, на Общността или издадено удостоверение за
обществен превоз на товари в Р.България.Така установеното нарушение
кореспондира и с наложеното административно наказание в съответствие със
санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Липсват данни и доказателства от АНО да е направена
преценка за приложимостта на по чл.28 от ЗАНН,
съгласно ТР №1/2007г.Съдът обаче е длъжен да направи такава преценка ,
която е част от съдебният контрол за
законосъобразност на НП. Тази преценка е задължителна, независимо дали
нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от
приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се
запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното
нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника
е била наложена глоба в размер на 2000 лв.Явно не е налице ниска обществена
опасност на дееца – същият е има
издадени 4 бр.НП за извършени нарушения по ЗАвПр и на европейското
законодателство свързано с регламентирането на превоза на товари.В хода на съдебното производство не са изтъкнати
доводи и не са посочени доказателства които да сочат на една по-ниска степен на
обществена опасност , още повече , че водачът е имал професионална
компетентност и знания относно нужните документи които следва да се намират при
него и да бъдат представени за проверка при поискване на контролните органи.
Съдът
намира , че констатираното нарушение е безспорно
доказано и че въззивника не е притежавал валидна карта за квалификация за превоз
на пътници, която е бил задължен
да притежава.
Административно
наказващия орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на
наказанието.В разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози
е предвидена санкция „глоба” в размер на 2000 лв. която е безалтернативна.Това
налага потвърждаването на НП като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото съдът прецени , че следва да
бъде присъдено в полза на ОО „АА” Варна юрисконсултско възнаграждение , което
да бъде заплатено от въззивника.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000541 от 26.05.2020г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна,
с което на въззивника
Б.С.В.,ЕГН **********,***
наложено
административно
наказание
ГЛОБА в размер на 2000лв. за
нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПР.
ОСЪЖДА въззивника Б.С.В.,ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОО“АА“ Варна сумата от 120 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на ОО „АА” гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: