Определение по дело №45/2019 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./……….06.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.06.2019 г., в състав:

 

СЪДИЯ:      ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 45 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове от „Юробанк България” АД, гр.София, за осъждане на С.Р.Д. и М.В.Д. солидарно да заплатят на ищеца суми в общ размер на 56 784,83 швейцарски франка и 1 102,97 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на основание договор за кредит. С исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано назначаване на счетоводна експертиза.

Ответниците са подали отговор, с който оспорват исковете по основание и размер. Противопоставят се на извършването на ССчЕ по поставените от ищеца задачи. Представят писмени доказателства.

С допълнителна искова молба ищецът е представил писмени доказателства и е поискал допускане на свидетелски показания с оглед направени в отговора възражения и оспорвания.

 

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл. 374 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 и чл. 366 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит, изпълнението на задълженията по което е предмет на предявения иск.

Правният интерес на ищеца от предявяване на осъдителния иск следва от твърденията му за наличие на изискуемо притезание срещу ответниците, което последните не удовлетворяват, въпреки заявената изнвънсъдебна претенция.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото.

Предвид наличието на нормативно установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявеният иск попада в приложното поле на чл. 365, т. 1 от ГПК, поради което спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава XХХII от ГПК.

По доказателствата:

Представените от страните писмени доказателствени средства – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 374, ал. 1 ГПК.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Задачите на експертизата следва да бъдат формулирани при съобразяване на твърденията и възраженията на двете страни и с оглед служебното задължение на съда да установи размера на иска, регламентирано в чл. 162 от ГПК.

Свидетелските показания са допустими и относими с оглед на възраженията за наличие на неравноправни договорни клаузи, за което съдът следи и служебно.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

          Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове от „Юробанк България” АД за осъждане на С.Р.Д. и М.В.Д. солидарно да заплатят на ищеца на основание Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г. и Допълнително споразумение от 10.06.2013г. следните суми: 56 552,17 швейцарски франка – част от общо дължима главница в размер на 61 733,89 CHF за периода от 18.03.2016г. до 09.01.2019 г.; - 232,66 швейцарски франка – цялата дължима сума за застраховки за периода от 20.10.2016 г. до 09.01.2019 г.; - 1 102,97 лева – разноски по кредита за периода от 27.06.2018 г. до 09.01.2019 г., в т.ч. 588,00 лева за връчване на 4 броя нотариални покани за уведомяване за извършена цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост и 514,97 лева за подновяване на договорната ипотека, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България" АД) е предоставила на кредитополучателите С.Р.Д. и М.В.Д. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите солидарно се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Уговорено било погасяване на кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, при краен срок за погасяване на кредита 288 месеца, считано от датата на усвояване или 18.09.2032 г., видно от погасителния план. Кредитополучателите се задължили да заплащат годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/ плюс договорна надбавка от 0.9 пункта, наказателна лихва при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита в размер на сбора от договорната лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, такса за управление в размер на 1.5% върху размера на кредита, платима еднократно при първото усвояване; комисионна за управление в размер на 0,03% върху непогасената главница, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, административна такса 50 лева – еднократно, да застраховат за своя сметка в полза на банката предоставения като обезпечение недвижим имот и да подновяват застраховката всяка година до окончателното издължаване на кредита. Уговорено било право на банката при непогасяване на която и да е вноска по кредита да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. С Допълнително споразумение от 10.06.2013 г. страните договорили фиксирана годишна лихва в размер на 5,7% за следващите 60 месеца от срока на издължаване на кредита, след което, считано от 18.04.2018 г., дължимата годишна лихва била определена на действащия БЛП, намален с 1,05 пункта. Дължимата към 18.04.2013г. лихва по кредита в размер на 378,12 швейцарски франка била „сторнирана“.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 14.11.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България" АД прехвърлило на цесионера "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД вземания по договори за кредит, в т.ч. вземанията срещу кредитополучателите С.Р.Д. и М.В.Д., произтичащи от горепосочения договор за кредит. Съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД – цедент и „Юробанк България" АД – цесионер, цедентът прехвърлил обратно на банката вземанията срещу ответниците, произтичащи посочения по-горе договор за кредит. За извършените цесии ответниците били уведомени с нот. покани, връчени лично на длъжниците на 19.04.2018 г. Също с нотариални покани, връчени лично на длъжниците на 19.04.2018г., „Юробанк България" АД ги уведомила, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем и поканила длъжниците в седемдневен срок да погасят изцяло задълженията си към банката. До настоящия момент не били постъпили плащания като кредитополучателите не били погасили 34 вноски за главница, считано от 18.03.2016г., и 34 вноски за лихва, считано от 18.03.2016 г. Посочва се, че общото задължение на длъжниците по отделни пера възлиза на 73 437,88 швейцарски франка и 1 102,97 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 09.01.2019 г.  

В срока по чл. 367 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявения иск. Правят възражение за нищожност на сключения между страните договор за кредит, тъй като клаузите, които уреждат неговия основен предмет – чл. 6, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 23 относно валутата на кредита и чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по кредита, са нищожни поради неравноправност на основание чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Считат, че договорът не може да запази действието си при условията на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, тъй като не може да се прилага, без да е валидно уговорена съществената престация на кредитополучателите. В подкрепа на възражението за нищожност на клаузите относно валутата на кредита – чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора, които уреждат задължението на банката да предостави на кредитополучателите сума в размер до 46 000 евро, чл. 6, ал. 2, който предвижда кредитополучателите да погасяват кредита в швейцарски франкове и чл. 23, който възлага върху кредитополучателите целия валутен риск, се позовава на практика на СЕС и ВКС. Сочат, че между страните не е уговорен размер на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове. Твърдят, че ищецът в нито един момент не е предоставил на разположение на ответниците швейцарски франкове, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от договора, сума в тази валута е отразена по блокирана сметка, до която има достъп само банката и след "служебно превалутиране" швейцарските франкове са останали в патримониума на банката, без да са предоставени на разположение на потребителите. Възразяват, че договорните клаузи не са съставени на ясен и разбираем език, поради което, макар оспорените клаузи да определят основния предмет на договора, те подлежат на преценка за неравноправност. Твърдят, че банката грубо е нарушила изискването за добросъвестност, тъй като преди сключване на договора не е предоставила информация на потребителите за възможните валутни промени и за потенциално значимите икономическите последици от сключването на договора. Вместо това в информационна брошура за процесния кредитен продукт банката е представила заблуждаваща информация като е знаела и е имала задължението да знае за възможността размерът на месечните вноски в евро/лева да се промени драстично, и че оспорените клаузи излагат потребителите на сериозен валутен риск. Изтъкват, че не са имали нужда от швейцарски франкове и не са получили такава валута, поради което не би могло основателно да се очаква, че биха се съгласили с условието да погасяват кредит в швейцарски франкове и да плащат значително по-високи вноски в евро и лева, ако банката добросъвестно ги е била запознала с последиците от поемането на валутния риск. По възражението за нищожност на клаузите относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по кредита изтъкват, че същите предвиждат възможност за банката едностранно да променя размера на лихвите, таксите и другите разходи по кредита на непредвидено в договора основание, поради което са неравноправни на основание чл. 143 ЗЗП и нищожни. Сочат, че веднага след сключване на договора кредиторът едностранно е увеличил лихвения процент по кредита като през периода от сключване на договора до 18.03.2016 г. е събирал суми, които е отнасял за погасяване на недължими лихви, вместо за главница, която претендира в настоящото производство. Поддържат, че целият договор за кредит е нищожен, тъй като няма валидно уговорен предмет поради нищожността на клаузите, които го уреждат. Уговорката кредитополучателите да изплащат кредита в швейцарски франкове е част от основния предмет на договора, тъй като съставлява основна престация, която го характеризира. Същевременно сочат, че в договора за кредит няма уговорка, че валутата на кредита е евро или лева, че потребителите дължат такава валута, или че вноските се определят в евро или лева. Считат,че неравноправните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 относно валутата на кредита не могат да бъдат изменени или заместени с уговорка, каквато страните не са правили, поради което интересът на потребителите – ответници би могъл да бъде защитен само с прогласяването на целия договор за кредит за нищожен, а заместването на неравноправните клаузи с уговорки, каквато страните не са правили, би обслужило единствено интереса на недобросъвестния кредитор в противоречие с целите на Директива 93/13. Като допълнителен аргумент сочат неравноправността и на клаузите даващи право на банката едностранно да формира и променя цената на финансовата услуга - лихвата, таксите и другите разходи по кредита. Считат, че при недействителност едновременно на клаузите относно размера и валутата на задълженията и на дължимото възнаграждение, и при липса на уговорени месечни вноски в каквато и да било валута, задължението на ответниците по договора не може да се определи на база писмени договорености между страните.

В подадена в срока по чл. 372 от ГПК  допълнителна искова молба ищецът репликира направените от ответниците възражения като излага подробна аргументация.

 

 

Не се оспорват следните факти и обстоятелства:

Подписани между страните Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г. и Допълнително споразумение от 10.06.2013 г.

 

Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между страните по следния начин:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи спорните факти, от които произтичат претендираните права, а именно: възникването на валидно правоотношение между ищеца и ответниците на основание договор за кредит, предоставянето на кредита на кредитополучателите и размера на усвоената сума, настъпването на падежа и размера на вземането за главница по предоставения кредит; индивидуално договаряне на оспорените като неравноправни клаузи от договора; основанието за начисляване и фактическото извършване на претендираните разходи за застраховка и други разноски и техния размер.

 

ДОПУСКА до приемане като писмени доказателствени средства по делото приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и допълнителната искова молба заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка на място в счетоводството на банката – ищец на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на процесния кредит, да даде заключение по следните въпроси:

1. Усвоен ли е от кредитополучателите предоставеният съгласно Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г. кредит, по какъв начин, на коя дата, в какъв размер, в каква валута, по какъв валутен курс? Съответства ли приложеният от банката валутен курс към всяка от датите на усвояване и погасяване на уговорения, респ. на публично обявения от банката курс?

2. До коя дата и до коя погасителна вноска за главница и/или лихва е погасяван кредитът и в какъв размер и кои са първите изцяло или частично незаплатени вноски за главница и за лихва?

3. Какъв е размерът на дължимата от ответниците сума за главница по договора за кредит към датата на изготвяне на заключението, в т.ч. с настъпил падеж до датата на връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост – 19.04.2018 г.?

4. Променян ли е след датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, на кои дати, в какви размери и на какво основание? Какъв лихвен процент е прилагала банката от датата на сключване на договора до обявяване на кредита за предсрочно изискуем?

5. Какъв би бил размерът на неиздължената главница към датата на изготвяне на заключението в случай, че базовият лихвен процент бе останал непроменен от датата на сключване на договора за кредит до 18.04.2013 г. (датата, посочена в Допълнително споразумение от 10.06.2013 г.), а след 18.04.2013 г. се прилага уговорения в допълнителното споразумение лихвен процент?

6. Какъв е размерът на направените от ищеца във връзка с процесния договор разходи за застраховки и разноски за нотариални такси към датата на изготвяне на експертизата?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.П.Г., която да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

      

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: