Номер 46014.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско
дело № 20201700500360 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Е.Х., Й.К., К.М., С.А., В.М., В.М., И.М., Г.М. и
Н.М. против Определение № 79 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 35/2020 г. на РС –
Брезник, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на
предявения от жалбоподателите иск. В жалбата по подробни съображения и доводи
за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. последно от ГПК не е
осъществена от районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР
№ 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Е.Х.,
Й.К., К.М., С.А., В.М., В.М., И.М., Г.М. и Н.М. срещу А. М. Б. , в която по изложени
обстоятелства в исковата молба и допълнителна такава, ищците молят да бъде
постановено решение, с което да бъде прекратен /развален/ в цялост, сключеният
аренден договор от 31.01.2014г. между Р.С.К. като арендодател и А. М. Б. като
арендатор, сключен за 30 стопански години, поради неизпълнение на договорените
задължения от страна на арендатора – неплащане на дължима на ищците аренда. С
обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството,
поради недопустимост на иска, тъй като правата за търсене на уговорената престация
или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения могат да бъдат
осъществени само между страните по договора, а ищците по делото не притежават
това качество.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното определение, съобразява
следното:
При систематичното и логическо тълкуване на чл. 21, ал. 1 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД, следва
извод, че правото на разваляне принадлежи на страна по договора, а на трети лица -
само в предвидените в закона случаи. Такъв „предвиден в закона случай“ по см. на
чл. 21, ал. 1 ЗЗД е нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /в актуалната редакцията - ДВ, бр. 13 от
2007 г. към сключения аренден договор от 31.01.2014г. и преди изменението в ДВ бр.
13 от 7.02.2017 г./, предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от
някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /в редакцията- ДВ,
бр. 13 от 2007 г. към сключения аренден договор от 31.01.2014г./ е специална и
изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 ЗС и на изискването за
използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от
съсобствениците. Договори за управление, какъвто е и договорът за аренда може да
бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Следователно съгласно чл. 3, ал.
4 ЗАЗ /в редакцията- ДВ, бр. 13 от 2007 г./ договор за аренда, сключен само от някои
от съсобствениците на земеделската земя, е валиден и обвързва всички
съсобственици на арендуваните имоти. След като договорът за аренда има действие
по отношение на ищците в качеството има на съсобственици на арендуваните имоти,
то и за тях е налице активната процесуална легитимация да искат развалянето му
поради неизпълнение до размера на техните идеални части. В този смисъл е и
практиката на настоящия въззивен състав, приета по аналогичен казус в Решение №
26014/13.07.2020 г. по в.гр.д. № 00207/2020 г. на Окръжен съд - Перник.
Извън предмета на проверката за допустимостта на конкретния иск е дали договорът
за аренда е сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия
земеделски имот, и дали останалите съсобственици са го приели или не изрично или
мълчаливо, съотв. дали арендаторът е извършвал или не плащания в пари или в
натура на арендодателя или останалите съсобственици, доколкото това са въпроси,
които касаят оценка по съществото на спора, която първата инстанция дължи да даде
с решението си. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно
и следва да бъде отменено. Частната жалба е основателна.
По разноските:
При разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по
разноските, направени в настоящото въззивно производство, като отговорността за
разноски следва да се реализира с постановяване на акта от първонистанционния съд,
с който приключва делото в тази инстанция и съобразно неговия изход, съгласно чл.
81, във връзка с чл. 78 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК само определението на въззивния съд, с което се
потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на
производството подлежи на касационно обжалване, поради което по арг. за
противното настоящият съдебен акт, с който се уважава частната жалба срещу
определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на
обжалване пред ВКС.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 79 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 35/2020 г. по описа на
Районен съд – Брезник. ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________