Решение по дело №1443/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 215 от Закон за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалби на Д.И.Д.,***, чрез адв.Д.И.; на Г.Е.С. и П.И.С. *** и на С.И.Н. *** срещу Заповед № 1468/25.05.2022г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал.2 и във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Д.И.Д., като собственик на ПИ № 243 по КП на СО“ Планова“ прокарване на временен път през ПИ № 239, ПИ № 1850, ПИ № 1849, ПИ № 1848, ПИ № 116 и ПИ № 242. Твърденията в жалбите са за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на процесуалните и материалните норми, по подробно изложени съображения; процесната заповед е издадена в противоречие на изричните указания на ВАС, дадени в решение № 3509/17.03.2021г. по адм.дело № 12624/2020г.; процесната заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗУТ; наред с това по ПИ № 243 има предвиден път и то по уличната регулация, който осигурява достъп от две места.Според жалбоподателите е нарушен принципа на съразмерност. Поради изложеното е направено искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощниците си поддържат жалбите. Претендират присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, редовно призована не се явява представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбите.

Заинтересованите страни Г.Ф.А., З.Ф.А. и Д.С.П., редовно призовани не се явяват, не се представляват.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Със заявление вх. № АУ024161ВН/16.03.2016г. Д.И.Д. е направил искане за прокарване на временен път до ПИ № 243 по КП на СО“Планова“, гр.Варна. Издадена е Заповед № 0663/14.03.2017г., която е отменена с Решение № 2456/17.12.2018г. по адм.дело № 2271/2018г. на Адм.съд – Варна. Впоследствие е издадена Заповед № 1550/19.04.2019г. на зам.Кмета на Община Варна, която също е отменена с решение № 3509/17.03.2021г. по адм.дело № 12624/2020г. по описа на ВАС. В резултат на това е издадена и процесната заповед № 1468/25.05.2022г. на Кмета на Община Варна.

На свое заседание комисията, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна, по Протокол № 4/20.04.2022г. т. 4-5 повторно разглежда преписката по искането за прокарване на временен път до ПИ № 243, предвид влязлото в сила решение на съда, с което е отменена Заповед № 0663/2017г. С решението си комисията променя трасето на временния път.

Въз основа на решението на комисията е издадена Заповед № 1468/25.05.2022г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал.2 и във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Д.И.Д., като собственик на ПИ № 243 по КП на СО“ Планова“ прокарване на временен път през ПИ № 239, ПИ № 1850, ПИ № 1849, ПИ № 1848, ПИ № 116 и ПИ № 242. Заповедта е съобщена на всички лица, участвали в административното производство.

По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява, че в южната част на ПИ 242 има изградена стопанска постройка, както и сграда, изградена южно от отразената сграда в плана, като и двете постройки попадат в трасето на временния път.В трасето на временния път в ПИ 242 попадат овощни дървета – орех, череша и ябълка. Съгласно заключението на вещото лице най-благоприятен и икономически изгоден за достъп до ПИ 243 е варианта по отменената Заповед № 0663/14.03.2017г., поради това, че не се налага преодоляване на денивелация, а и това е най-краткото трасе.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са подадени от надлежни страни – лица, имащи правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 149 ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на акта, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни.

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 1468/25.05.2022г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал.2, вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Д.И.Д., като собственик на ПИ 243 по КК на СО“ Планова“ гр. Варна, прокарване на временен път през ПИ № 239, ПИ № 1850, ПИ № 1849, ПИ № 1848, ПИ № 116 и ПИ № 242.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити. По делото е представена и приета Заповед № 5515/31.12.2019г., с която кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на заместник кмета – инж. П. П. да издава заповеди за прокарване на временни пътища по чл. 190 ал. 6 от ЗУТ, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание.

Заповедта обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 190 ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При нужда временните пътища се прокарват в урегулирани части от населените места и селищните образувания, за които ще се създават нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани части, включени в общия устройствен план – ал. 2. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проекто-плана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – ал. 3. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на Общината – чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

Не се установява постигнато съгласие между собствениците, което съгласно чл. 190 ал. 6 от ЗУТ е обстоятелство, изискващо друга форма на акта за прокарване на временен път. Липсата на такова съгласие е декларирана от заявителя, поради което в случая е налице хипотезата, в която временният път се прокарва въз основа на заповед на кмета на общината.

Предпоставка за прокарването на временен път е обслужвания от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл. 190 ал. 1 от ЗУТ. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и нормата на чл. 190 поставя като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените проучвания.

Съдът обаче намира, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 190 ал. 3 изр. 2 от ЗУТ, според която временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ в трасето на временния път засяга в ПИ 242 две сгради и овощни дървета.

Вещото лице е посочило, че има друг по – благоприятен и икономичен вариант за прокарване на временен път до ПИ 243. При условие, че е налице вариант, в който временният път следва улицата по регулация и се спазва изискването на чл. 190 ал. 3 изр. 2 от ЗУТ, административният орган е следвало да го обсъди, а не да го отхвърли.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбите, с които е сезиран се явяват основателни. Оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по искането на Д.И.Д. за временен път, съобразно мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, претенцията на оспорващите за присъждане на разноски са основателни. Предвид изложеното и на основание чл. 143 ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя Д.И.Д. следва да се присъди сумата от 1260лв.; в полза на жалбоподателите Г.Е.С. и П.И.С. сумата от 1220лв. и в полза на жалбоподателя С.И.Н. сумата от 1110лв.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 1468/25.05.2022г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал.2 и във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Д.И.Д., като собственик на ПИ № 243 по КП на СО“ Планова“ прокарване на временен път през ПИ № 239, ПИ № 1850, ПИ № 1849, ПИ № 1848, ПИ № 116 и ПИ № 242..

ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Варна за ново произнасяне по заявлението на Д.И.Д. при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1260лв. /хиляда двеста и шестдесет/, представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Галине Е.С., ЕГН ********** и на П.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 1220лв. / хиляда двеста и двадесет/, представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.И.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1110лв. /хиляда сто и десет/, представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: