РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Велико Търново, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докл***аното от съдия Банев Адм. д. № 579 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.Д.С. ***,
чрез ***окат С.Г. и посочен адрес ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0352-000128/ 03.09.2019 г., издадена от
началник Районно управление /РУ/ - Свищов при ОД на МВР – гр. Велико Търново. С
оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с
процесуални и материалноправни разпоредби на закона и с неговата цел. Намира,
че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушение, тъй
като лицето, управлявало автомобила притежава валидно свидетелство за
управление, издадено в Кралство Великобритания, със срок на валидност до 2029
година, и обхваща категории МПС, измежду които и процесния лек автомобил.
Изтъква, че при извършени на водача предходни проверки от контролните органи не
е констатирана невалидност на СУМПС. Твърди, че с процесната ПАМ ще се затрудни
предвижването на нея и децата, едното от които с увреждане, в населеното място.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата, като навежда доводи за допуснато процесуално нарушение поради това, че
в оспорената заповед не е възпроизведено съдържанието на АУАН, който имал
обвързваща сила и с което е нарушено правото на защита на жалбоподателката.
Сочи и че като не е изложил мотиви относно срока на прекратяване на
регистрацията на автомобила, административнонаказващият орган е нарушил
процесуалните норми. От съда се иска
оспорената заповед да бъде отменена, претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник сектор
към ОД на МВР – гр. Велико Търново, РУ – Свищов, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител, не ангажира становище по спора.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0352-000128/ 03.09.2019
г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – гр. Велико Търново, РУ – гр.
Свищов, на жалбоподателката е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“. Заповедта е издадена на основание и чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено
обстоятелството, че на 02.09.2019 г., в 20:50 часа, в град Свищов по ул.
„Патриарх Евтимий“, в посока към с. Царевец, В.Д.С., като собственик на лек
автомобил „*****“ с рег. № *** **, е допуснала управление на автомобила от В.З.И.от
град Свищов, като неправоспособен водач. При проверката от контролните органи В.
И.представил образец на свидетелство за управление на МПС на обучаем, издадено
от Кралство Великобритания, за което органите на реда приели, че е невалидно за
територията на Република България. Въз основа на тези фактически установявания
е съставен АУАН серия GA № 1654/
02.09.2019 г. и на жалбоподателката е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ВТ 2058 КН, за срок от 6
месеца, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на В.С. на 04.09.2019 г. и е оспорена с
жалба, подадена пред АСВТ чрез административния орган на 04.09.2019 г., видно
от дадения входящ номер.
В хода на
съдебното производство от ответника са представени документите от
административната преписка. От жалбоподателката Наказателно постановление №
19-0293-000946/ 26.08.2019 г., издадено на В.З.И., за нарушение по чл. 183, ал.
4, т. 7 от ЗДвП и СУМПС, издадено във Великобритания. В съдебно заседание е
разпитан като свидетел В.З.И., във фактическо съжителство с жалбоподателката,
който заявява, че при предходна проверка от органите на МВР през месец август в
град Левски, на която присъствали В.С. и още едно лице, отново бил представил
английското свидетелство за управление на МПС, но при тази проверка не му е
казано, че същото е нередовно. Единствено е съставен АУАН и издадено НП за
това, че превозва пътник без предпазен колан. Посочва, че има българско
свидетелство за правоуправление на МПС, но от 2012 г. е лишен от него заради
контролни точки и от тогава управлява автомобил с английското си свидетелство.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от външна
страна отговаря на изискванията на чл.
150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й
допустимост за разглеждане в настоящото производство.
От
доказателствата по делото, включително Заповед № УРИ: 366з-2141/ 27.07.2017 г.
на директора на ОД на МВР – Велико Търново се установява, че обжалваната
заповед е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на
материалната и териториалната му компетентност. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. За настоящия състав е служебно известно от
разглеждането на други дела със сходен предмет, че със Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП е
определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.
Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ – в
района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на
вътрешните работи. Въз основа на т. 3 от тази заповед, със своя Заповед
№ 366з-2141/ 27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново по реда на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико
Търново да прилагат принудителни административни мерки и конкретно
по чл. 171, т. 1, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 са
посочени началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията,
обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Велико Търново. Видно от
представеното Удостоверение №366000-9697/ 11.04.2018 г. на Директора на ОД на
МВР – Велико Търново, главен инспектор М.З.И.е назначен длъжност „началник РУ –
Свищов при ОД на МВР – Велико Търново“ със заповед № К-1167/ 11.09.2013 г. на
Министъра на вътрешните работи. В този смисъл и доколкото процесната заповед на
прилагане на ПАМ е издадена от М.З.И.– началник РУ - Свищов към ОД на МВР –
Велико Търново, същата е издадена от компетентен орган.
При
съставянето на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, при
спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като актът съдържа
изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване. В оперативната самостоятелност на
административния орган е да определи срока, за който се налага принудителната
административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници - от 6
месеца до една година, като в конкретния случай административният орган е
прекратил регистрацията на МПС за предвидения от закона минимален срок. Действително, в оспорената заповед липсват съображения относно срока на действие на
мярката, но след като определеният срок е минималния предвидено в закона, нито
жалбоподателката е лишена от възможността да осъществи защитата си, нито съдът
е лишен от възможността да извърши контрол за законосъобразност на акта.
Административният
акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда наложеното на адресата
административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции,
предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато
ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения,
възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на
подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя
не е средство за реализиране на правна отговорност. В този смисъл, наведените
оплаквания за допуснати нарушения при съставяне на АУАН, съставомерността на
нарушението са неотносими към настоящия спор и биха могли да бъдат наведени в
производството по оспорване на издаденото НП. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване
на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата
дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС,
дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска
засягане на правата й с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал.
2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. Достатъчна предпоставка за издаване на заповедта е наличието на
съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, защото мярката има превантивен характер.
В случая
обаче административният
акт е издаден без да са изяснени относими към налагането на мярката
обстоятелства, вкл. дали представеното от В. И.СУМПС, издадено във
Великобритания е невалидно на територията на България, налице ли е издавано
преди това на същото лице българско СУМПС, отнемано ли е такова, ако да - на
какво основание и евентуално за какъв срок въпросното лице е лишено от право да
управлява МПС. Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган
да издаде съответния ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В този
смисъл, преобладаващата част от фактите и обстоятелствата, имащи значение за издаването на оспорената заповед,
вкл. такива посочени в нея, не са изяснени, а за наличието на основанието за
налагането на ПАМ административният орган не е събрал съответните
доказателства. Съобразно това, съдът счита, че от началника на РУ - Свищов е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл.
35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Въпросното нарушение е съществено, доколкото
недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе
издателя му до изводи, различни от формираните.
Настоящият
състав намира, че обжалваният административен акт е издаден и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона.
С оспорената
заповед на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели. Оспореният акт е издаден въз основа на АУАН № 1654/
02.09.2019 година. Съгласно чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. От съдържанието на обжалваната заповед се
установява, че административният орган е приел, че жалбоподателката е допуснала
управление на собственото й МПС от неправоспособен водач, тъй като
представеното от И.свидетелство, издадено от Обединеното Кралство, е невалидно
за територията на Република България. Съдът намира, че в случая не са налице
основанията за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, приложима по
отношение на собственик, който управлява моторно превозно средство. Въпреки, че
няма спор относно собствеността на посоченото в заповедта МПС, не е безспорно
установена другата, необходима за прилагането й предпоставка – собственикът да
е предоставил за управление моторно превозно средство на лице, което е
неправоспособен водач. Съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
последното е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария. Безспорно и общоизвестно е обстоятелството, че
към датата на издаване на оспорения административен акт Великобритания е
държава – членка на Европейския съюз, съответно издаденото от тази държава
свидетелство за управление на МПС е валидно на територията на Република
България за категориите, за които е издадено. Видно от представеното копие от
свидетелството, издаденото във Великобритания, представено на контролните
органи и събрано като доказателство по делото, лицето И., на когото жалбоподателката
е предоставила за управление собствения си автомобил, притежава право да
управлява МПС категория „В“, какъвто е процесния автомобил, към датата на проверката.
Отделно от това, нито в хода на настоящото производство, нито в приобщената
като доказателство по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед, се съдържат други данни и доказателства, от които да се направи заключение, че И.е
бил неправоспособен водач към момента на проверката - например справка за
нарушител/водач, от която се установява, че водачът В. И.е притежавал българско
СУМПС, което е невалидно или му е отнето по съответния ред за контролни точки и
т.н.
Изложените фактически обстоятелства в
заповедта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за
административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Административният орган
не е установил и доказал по безспорен начин материалноправната предпоставка за
налагане на процесната принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а,
буква „а“ от ЗДвП – жалбоподателката да е предоставила за управление
собственото си МПС на неправоспособен водач.
Предвид
изложеното, оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна, с
произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ВТ 2058
КН, за срок от 6 месеца, както и отнемане на свидетелството за регистрация на
МПС № ********* и на 2 бр. регистрационни табели.
При този изход
на делото разноски на ответника не следва да се присъждат. На жалбоподателката
следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо на 410,00
лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса и 400,00 лв. – договорено и
изплатено ***окатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.
На основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по
жалба на В.Д.С. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-0352-000128/03.09.2019 г., издадена от началник РУ - Свищов при ОД на МВР
– гр. Велико Търново
Осъжда
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на В.Д.С. ***, направените
по делото разноски в размер 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: