№ 17770
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110108899 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 53049/16.02.2024г. на СРС, подадена
от С. С. Х. срещу „Т.С.“ ЕАД.
Ищцата С. С. Х. чрез адв. Р. Б. – АК-София, е предявила срещу ответника "Т.С." ЕАД
искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, чл. 59, ал. 1 и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3
ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 276,00 лева, представляваща
недължимо събрани от нея суми /50,00 лева по изпълнителния лист, както и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение/, както и събрани от нея суми, с които ответникът
неоснователно се е обогатил /такси в изпълнителното производство/ по изп.д. №
20198410400911 на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев, както и сумата от 300,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, стрес, влошаване
на здравето, загуба на време и неудобства, последица от неоснователно насоченото срещу
нея принудително изпълнение.
Ищцата твърди, че срещу нея и в полза на топлоснабдителното предприятие по гр.д.
№ 70493/2018г. на СРС бил издаден изпълнителен лист за сумата от 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Този изпълнителен лист бил обезсилен с Определение №
24241/17.10.2019г. по гр.д. № 8686/2019г. на СГС. Преди това въз основа на него било
образувано изп.д. № 20198410400911 на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев, по което пенсията ú
била запорирана. От ТП на НОИ удържали общо 276,00 лева, от които 50,00 лева за
дължимата по изпълнителния лист сума, 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело, 108,00 лева такси по изпълнителното дело, както и 18,00 лева такси за
съдебния изпълнител. Тези пари били преведени на взискателя. Тъй като изпълнителният
лист бил обезсилен от въззивния съд, то ответникът получил недължими суми и
неоснователно се обогатил. Затова следвало да върне полученото. Поради действията на
ответника, свързани с образуването на изпълнителното дело, ищцата – длъжница по него,
която била пенсионерка, претърпяла неимуществени вреди – здравето ú се влошило,
изживяла стрес, похабила нерви и време, като дори се наложило да се лекува в съответно
1
лечебно заведение. Поисканата сума се предявявала в намален размер и обективно не
съответствала на размера на вредите. В насрочените по делото открити съдебни заседания
ищцата не се явява или се явява лично, като се представлява от адв. Р. Б. / адв. Карло
Ханджиев. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
Подробни съображения се излагат в представена в откритото съдебно заседание писмена
защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Т.С." ЕАД чрез ст. юрк. М.П. е депозирал
Отговор на исковата молба, вх. № 118510/10.04.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като недопустими/неоснователни. Заявява, че, доколкото ищцата можела да се снабди
с обратен изпълнителен лист, за нея не съществувала възможност да предявява иск по чл.
55/59 ЗЗД. Не се доказвало обогатяване на дружеството, а изпълнителното производство
било проведено въз основа на влязъл в сила съдебен акт. Обстоятелството, че
изпълнителният лист бил обезсилен, не водел до извод, че вземането на взискателя не
съществувало. Не била налице нито една от хипотезите на чл. 55 ЗЗД. Претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди била допустима, но неоснователна. Действията на
взискателя били законосъобразни и липсвала връзка между поведението му и твърдените
вреди. Дружеството не било инициирало въззивния контрол върху разпореждането за
издаване на изпълнителния лист. Претенцията била недоказана по основание и размер. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител. Становище се
изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Неоснователно е възражението на ответника, че за ищцата била
налице възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист. Подобна хипотеза е мислима
в случаите на допуснато предварително изпълнение на съдебен акт, съответно на отхвърлен
установителен иск за вземанията по издадена заповед за изпълнение - чл. 422, ал. 3 ГПК, но
не и тогава, когато по жалба на длъжника е отменено разпореждането за издаване на
изпълнителния лист като неправилно.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД /за събиране на сумите по изпълнителния лист и разноски за
юрисконсултско възнаграждение/ доказателствената тежест е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е извършено твърдяното от него
плащане, както и положителните факти от обективната действителност, с които обосновава
липса/отпадане на основание за получаване на процесната сума. По иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД /за заплащане на такси по изпълнителното производство/ доказателствената
тежест е за ищеца, който следва да докаже, че от него са удържани разноските за заплатените
такси, че заплащането на същите е задължение на ответника-взискател, както и факта на
обогатяването на последния, своето обедняване и връзката между тях. Доказателствената
тежест по иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК е за
ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено
от служители на ответника във връзка с възложената им дейност деяние /действие или
бездействие/, свързано с иницииране на изпълнително производство срещу ищцата,
противоправен и целенасочен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на
причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното
2
противоправно деяние В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, на 18.02.2019г. по ч.гр.д. № 70493/2018г. на
СРС, 47 състав, е издаден изпълнителен лист в полза на „Т.С.“ ЕАД за заплащане от страна
на С. С. Х. на сумата от 50,00 лева за разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Удостоверение, изх. № 71905/26.07.2024г. на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев,
въз основа на този изпълнителен лист и по молба на кредитора от 06.03.2019г. е образувано
изп.д. № 20198410400911 на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев. По същото еднократно е
постъпила сума в размер на 276,00 лева чрез запор върху пенсията на длъжницата, с която
сума са покрити главницата от 50,00 лева, 108,00 лева за авансово заплатени от заявителя
такси по изпълнението, 100,00 лева за разноски на заявителя за юрисконсултско
възнаграждение, както и 18,00 лева за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ към
съдебния изпълнител. На 22.05.2019г. на заявителя са изплатени 258,00 лева чрез банков
превод. Това се потвърждава от представеното към исковата молба /л.11/ писмо от ТД на
НОИ – София-град /повторно представено в открито заседание на 24.09.2024г., когато не е
прието от съда, но такова копие вече е налично и прието по делото като доказателство/ и от
представеното към исковата молба удостоверение от съдебния изпълнител /л.12/.
Видно от представеното заверено от страната копие, неоспорено от ответника, с
Определение № 24241/17.10.2019г. по ч.гр.д. № 8686/2019г. на Софийския градски съд, I ГО,
24 състав, е отменено разпореждането от 14.02.2019г. по ч.гр.д. № 70493/2018г. на СРС, 47
състав, с което е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист за 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, като същият изпълнителен лист, издаден на 18.02.2019г., е
обезсилен, а, при присъдени разноски в полза на жалбоподателката С. Х., делото е върнато
на районния съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението. За да
отмени оспореното разпореждане, въззивният съд е приел, че по заповедното производство,
по което същият е издаден, е имало подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но преди издаване на такава длъжницата е погасила главницата и лихвите. При
това положение първоинстанционният съд е следвало да отхвърли заявлението досежно
платените вземания, да издаде заповед за изпълнение за разноските и да даде възможност тя
евентуално да бъде оспорена по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК. Едва след това е било възможно
да се разпореди издаването на изпълнителен лист. Крайният извод е, че липсва
изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, въз основа на което да бъде издаден
изпълнителен лист.
За установяване на твърдените от ищцата неимуществени вреди е представено
заверено копие от Удостоверение, изх. № 103/10.05.2019г. на „Специализирана болница за
рехабилитация – Здраве“ ЕАД, от което е видно, че ищцата С. Х. е била настанена за лечение
в посочената болница в град Банкя за 7 дни по клинична пътека № 256 „Физикална терапия
и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат“ от 10.05.2019г. до 17.05.2019г.
По делото като свидетелка е разпитана Марина Пашова. Показанията на същата
съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелката
съобщава, че е близка приятелка на ищцата от повече от 50 години. Последната през 2019г. ú
споделила, че има неприятности с „Топлофикация“ – били ú взети някакви пари, а тя
предварително си била платила всичко. Участие имал и съдебен изпълнител. Вдигала
кръвно, била много разтревожена, „треперело ú гласчето“. За нея сумата, ако и 300 лева, не
била малка, била възрастна. Още се тревожела. Отразило се на диабета ú. Свидетелката е
чувала, че през 2019г. е постъпила в болница за рехабилитация – виел ú се свят, спъвала се.
По отношение на сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за която е
издаден въпросният изпълнителен лист, съдът приема, че по делото се доказа тя да е
недължимо платена и получена без основание от дружеството-ответник. Това е така, тъй
3
като изпълнителният лист, въз основа на която тя е събрана принудително от длъжницата, е
обезсилен от съда по реда на осъществен инстанционен контрол. По този начин е налице и
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. ПП 1/1979г., т. 1. На същото основание се дължи и
възстановяване на събраните от длъжницата разноски за юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство, доколкото при обезсилване на изпълнителния лист в полза на
взискателя е отпаднало основанието му да получи разноски в изпълнителното производство.
В полза на ищцата следва да бъде върната по реда на неоснователното обогатяване /чл. 59,
ал. 1 ЗЗД/ и сумата от 108,00 лева за платени от взискателя авансови такси, доколкото с
оглед обезсилването на изпълнителния лист и по аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК липсва
законово и житейско основание с тях да бъде натоварен патримониумът на ищцата.
Ответникът не доказа наличието на основание да задържи описаните суми.
Неоснователен е обаче искът за връщане на сумата от 18,00 лева за пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото тази сума е отишла в полза на съдебния изпълнител, а не
на дружеството-ответник. Поради това последното не е материално легитимирано по иска за
връщането ú.
Предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за овъзмездяване на претърпени от ищцата
неимуществени вреди е неоснователен. Това е така, тъй като не се установи противоправно
и виновно поведение на „Т.С.“ ЕАД – същото е реализирало свои права по издаден въз
основа на акт на съда изпълнителен лист, който във връзка с жалба на длъжника е бил
обезсилен, като не се установява да е налице и злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК.
При това следва да се има предвид, че, съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК, срокът за оспорване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист тече едва след като му е връчена покана
за доброволно изпълнение, т.е. при вече инициирано изпълнително производство.
Показанията на свидетелката Пашова за преживените от ищцата психо-соматични състояния
на тревога и притеснение, ако и да не се поставят под съмнение, с оглед горните
съображения не променят този извод. Не се доказа пълно и главно, че лечението, проведено
от ищцата в специализираната болница в град Банкя през 2019г., е в пряка връзка именно с
тези ú състояния: касае се за лечение по клинична пътека за болести на опорно-двигателния
апарат.
С оглед горното предявените искове за връщане на сумите от 50,00 лева за
главница – юрисконсултско възнаграждение, 100,00 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело и 108,00 лева за такси в изпълнителното
производство са основателни и следва да бъдат уважени. Исковете за изплащане на
сумата от 18,00 лева за такси по т. 26 ТТРЗЧСИ и за сумата от 300,00 лева за
обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът приема с оглед
фактическата, процесуалната, правната и професионална сложност на спора и неговото
естество, че заплатеният в полза на адв. Ханджиев хонорар от 400,00 лева не е прекомерен. .
В полза на ищцата и съобразно изхода от делото следва да се присъдят разноски в
размер на общо 231,66 лева.
В полза на ответника и съобразно изхода от делото следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 55,21 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, чл. 59, ал. 1 ЗЗД, "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище в град София, да заплати на С. С. Х., ЕГН **********, от град София, сумата
258,00 лева, представляваща недължимо събрани от нея суми по изпълнително дело №
20198410400911 на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев, от които 50,00 лева разноски-
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 18.02.2019г., издаден по ч.гр.д. №
70493/2018г. на СРС, 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното
дело и 108,00 лева за такси по изпълнителното дело.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Х., ЕГН **********, от град София, срещу
"Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище в град София, искове с правно основание по чл. 59,
ал. 1 и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 18,00 лева, представляваща събрана от нея такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20198410400911 на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев, както и сумата от
300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
стрес, влошаване на здравето, загуба на време и неудобства, последица от неоснователно
насоченото срещу нея принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198410400911
на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище в град София, да заплати на С.
С. Х., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 231,66
лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 8899/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, от град София, да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК ******, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 55,21
лева, представляваща разноски /юрисконсултско възнаграждение/ по делото на първа
инстанция (гр.д. № 8899/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5