Р Е Ш
Е Н И Е
753/27.4.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 25.04.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 569 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е жалба от "К.Й." ООД, срещу Наказателно постановление №
В-0044197/05.01.2018 г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция "Контрол
на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на по 3000,00 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 45, ал.1 от ЗПК. Дружеството-жалбоподател намира, че не са
налице неизпълнения на административни задължения, като привежда и доводи за
наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за
маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление. В открито съдебно заседание по
същество жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Органът, издал НП, се представлява в съдебно
заседание от ю.к.Н*, надлежно упълномощена и приета от съда, която оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че нарушението, за което е наложено
административно наказание е установено по безспорен и категоричен начин, излага
аргументи относно неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, справедливост на
наложеното наказание и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно..
Жалбата е
подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима.
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Дружеството -жалбоподател е с предмет на дейност отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства съгласно Закона
за кредитните институции, търговско представителство;
посредничество при предоставяне на финансови услуги и на финансов лизинг;
финансови консултации и др. Посочената дейност в гр.Варна дружеството
осъществявало в офис, находящ се на ул. "*I"
№ 14. В КЗП-РД-Варна постъпила потребителска жалба с вх. №в- 03-
1827/16.08.17г. относно сключен договор за паричен заем № 26523 към искане №
41655а от 08.06.2017г. с „К.Й." ООД. Потребителят е сключил договор за
сумата от 500 лв. и твърди, че е подписал „запис на заповед" в офиса на
фирмата в гр. Варна, ул. „Цар Асен„ № 14. Потребителят изложил в жалбата, че в
договора, който е подписал с фирмата съществуват неравноправни клаузи, като го
задължава да заплати на фирмата неустойка в размер на 158. 67 лв. – т.8 в договора. В таблицата за седмични вноски
твърди, че неустойката е включена в погасителните вноски.
По този повод от св. Г. *** била извършена проверка в посочения офис за
спазване на Закона за потребителския кредит. Бил изискан договора за потребителски кредит "К.Й."
ООД, сключен с потребителят, както и останалите документи към него. От приложените към жалбата и изисканите при
проверката документи се установява, че търговеца „К.Й." ООД е сключил
договор № 26523/08.06.17г. с потребителя Й* С*, който не съдържа задължителната
информация за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислени към момента на сключване на договора за потребителски кредит. В чл.
7, ал. 1 от договора за паричен заем № 26523/08.06.2017г. е посочено, че заемателя в случай на забава на която и да е вноска дължи
за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден, но конкретния лихвен процент към момента на сключване на договора не е
изчислен.
АНО е приел, че с това
търговецът е нарушил чл. 11, ал. 1, т. 15 от закона за потребителския кредит,
тъй като договора за потребителски кредит не съдържа лихвения процент, който се
прилага при просрочени плащания изчислени към момента на сключване на договора
за кредит.
Във връзка с
тези констатации бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на дружеството -жалбоподател, за това, че договора не съдържа задължителната
информация за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислени към момента на сключване на договора за потребителски кредит.
Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил
предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и
в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството били наложени
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.
11, ал.1 т.15 от Закона за потребителския кредит,
имуществена санкция в размер на 3000 лева от Закона за
потребителския кредит.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: от разпита на свид. Г., както и
от присъединените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Дружеството-жалбоподател има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК, а
именно- представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗПК
задължава кредиторите да предоставят своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК. Съгласно посочената правна
норма в договора за потребителски кредит
следва да бъде посочен лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Това
изискване е императивно и съществено. Съдът намира за противоречащо на правната
норма, че след като в договора е посочено, че при просрочие
се дължи законна лихва, а нейният размер и начин на изчисляване са общодостъпни
посредством съдържаща се информация в „Държавен вестник“ и в сайта на БНБ, то
не е необходимо да се посочва с цифри лихвения процент, изчислен към момента на
сключване на договора. И това е така, тъй като при сключване на договора за
кредит, потребителят следва да види и разполага с всичката информация, която
касае неговите задължения при погасяване на кредита, а не да търси и преценява
тази информация от други източници. Въпросната информация е съществена, касае
пряко потребителя и влияе при вземането му на решение дали да сключи
предложения му договор за потребителски кредит или не. При положение че същата
е залегнала в него, потребителят се е запознал със съдържанието му и за него
съществува реалната възможност да прецени дали информацията не го ощетява или
подвежда, то това има пряко отношение към решението му да сключи договора или
не.
При това положение съдът приема, че въззивното дружество действително е нарушило разпоредбата
на чл.
11 ал.1 т.15 от ЗПК,
за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК, а именно: 1. Лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините на
неговото променяне, както и стойността на всички плащания, разходи, които се
дължат при неизпълнение на договора - чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК визира съдържание на Договора
за потребителски кредит и определя в 27 точки задължителните реквизити на този
договор. Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК във всичките точки е
императивна и визира съдържание на Договора за потребителски кредит, т.е. всеки
индивидуален договор за кредит следва да съдържа всички посочени в чл.11, ал.1 от ЗПК условия. Това, че в Общите
условия към индивидуалните договори се съдържа част от посочените в нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК условия, не освобождава
кредитора от задължението му във всеки Индивидуален договор да включва
визираните в чл.11, ал.1, т.1-27 от ЗПК, реквизити и условия. В ал.2 на чл.11 от ЗПК законодателят е направил
много ясно разграничение между общите условия и индивидуалния договор за
кредит, като е посочил, че тези общи условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Следователно договорът за потребителски кредит следва да
отговаря на изискванията за съдържание по чл.11, ал.1 от ЗПК, независимо дали част от това
съдържание е включено в общите условия. Никъде не е предвидено обстоятелството,
че ако в общите условия се съдържат условията на чл.11, ал.1 от ЗПК, то в индивидуалния договор
не следва да се възпроизвеждат. Това е така, тъй като всеки договор се сключва
в различен момент, за различен период и за различна сума, поради което следва
неговото съдържание да отговаря на чл.11, ал.1 от ЗПК.
Санкционната разпоредба на чл. 45, ал.1 от ЗПК не предвижда отделно
наказание за всяка от изброените в чл.11, ал.1 от ЗПК, 27 точки, а
едно общо – за неспазване на чл.11 от ЗПК. Реквизитите изброени в чл.11, ал.1
в 27 точки от ЗПК не са свързани с първото изискване по чл.11, ал.1 от ЗПК за
"разбираем език", а с второто - съдържанието на договора.
Неспазването на който и да е реквизит, един или повече води до нарушение - неспазване
на изискването за изискуемото съдържание на договора по чл.11, ал.1 от ЗПК.
В жалбата се изразява становище за липса на
неизпълнение на административно задължение, тъй като копие от бланков договор
на въззивното дружество е изпратен за преценка на КЗП
и от там са получили писмо с указания за противоречащите клаузи от представения
типов договор. Съдът отбеляза, изрично, че закона е ясен и в него са посочени
всички задължителни реквизити на договора. Писмо или анализ от КЗП за
налични нарушения допуснати в бланков
договор не отменя задължението на въззвното дружество
за спазва закона.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото
наказателно постановление нарушението на чл. 11, ал.1 т.15 от ЗПК
е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво
неизпълнение е санкциониран. Датата на нарушението е посочена изрично, а
именно- датата на сключване на договора с потребителят, което обуславя
неоснователността на твърденията в тази насока, съдържащи се в жалбата.
Не
са налице и условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като консатираното неизпълнение на административно
задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид.
Нарушението от вида на процесното засягат в
значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити
на потребителите, доколкото предоставянето на преддоговорната
информация по кредита в съответната форма е съществено задължение на банката -
кредитор, благоприятстващо за създаването на равноправни условия между
кредитора и потребителя при получаването на кредита. При липсата на някакви
конкретни обстоятелства, които да обусловят извода за маловажност на конкретния
случай, доводите в тази насока следва да бъдат счетени за неоснователни.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление в частта, с която е наложена санкция за неизпълнение
на задължение по чл.
11, ал.1 т.15 от ЗПК. Административнонаказващият
орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специални наказания за
нарушение на чл. 5 от с.з., какъвто е и процесния
случай. Санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което
липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0044197/
05.01.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция "Контрол на
пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на "К.Й."
ООД, ЕИК:*********, на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 лева за неизпълнение на
административно задължение, установено с чл. 11, ал.1 т.15 от Закона за потребителския
кредит.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна.