Определение по дело №174/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1681
Дата: 4 декември 2023 г. (в сила от 4 декември 2023 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20233100900174
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1681
гр. Варна, 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20233100900174 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№ 174/2023г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на Г. Т. Х. с ЕГН ********** с адрес **********, чрез
пълномощник адв. Б. Б. ВАК, с която е предявен иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата
на нейната сестра К.Т.С., поч. на 30.10.2020г., вследствие на настъпило на
30.10.2020г. пътно-транспортно произшествие на 7-8 км по път П.29 Варна-
Добрич по вина на водача М.С.Д. с ЕГН ********** със застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество лек
автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. №
*************.
Предявеният иск е допустим, ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса на осн. чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е
депозирал писмен отговор, в който е взел становище по допустимостта и
основателността на иска, релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Ищецът в срока по чл. 372 ГПК депозира допълнителна искова молба,
1
в която оспорва възраженията на ответника и поддържа иска, с което
двойната размяна на книжа е приключена.
По допустимостта на претенциите:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните, с
оглед твърдението на ищцата, че в патримониума и са настъпили
́
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сестра и при
́
възникнало ПТП със застрахован при ответното дружество лек автомобил.
Сезиран е компетентен съд, по арг. от чл.115, ал.2, пр.второ от ГПК.
Съдът приема, че предявеният иск е допустим.
По доказателствените искания на страните :
Представените от страните писмени доказателства съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между
страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като
събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно
заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
С оглед направените искания съдът намира за допустимо и относимо
към предмета на доказване провеждането на съдебно-психиатрична
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
водене от ищцата, за установяване на близостта в отношенията между нея и
сестра й, както и за изпитаните болки и страдания от нейната загуба.
На ответника следва да се укаже, че не ангажира доказателства
относно въведеното възражение за съпричиняване на вредите от починалата
поради непоставянето на обезопасителен колан като пътник в автомобил.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в
едноседмичен срок от съобщаването да изложат становище във връзка с
доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай
половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата на
страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в
2
открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на
съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителен иск на Г. Т. Х. с ЕГН
********** с адрес **********, чрез пълномощник адв. Б. Б. ВАК, с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на ищцата сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от загубата на нейната сестра К.Т.С., поч. на 30.10.2020г.,
вследствие на настъпило на 30.10.2020г. пътно-транспортно произшествие на
7-8 км по път П-29 Варна-Добрич по вина на водача М.С.Д. с ЕГН **********
със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество лек автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег.
№ *************.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета,
гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
Ищцата твърди, че на 30.10.2020 г., племенникът й Н.С., племенницата
С.К. и сестра й К.Т.С. пътували от село Полковник Дяково към град Варна с
лек автомобил „Рено Канго" с per. № *******, собственост и управляван от
Н.С.. Сестра й К.С. се возила на задната седалка в ляво. Всички са били с
поставени предпазни колани. Около 17:00 часа са достигнали до 7-8 км по
път II-29 Варна - Добрич, до пътен възел „Аксаковска панорама" и
предприели спускане по баира. Автомобилът се движил в лентата за спускане,
която е само една. Спускайки се по баира, след последния завой, който е бил
десен за тях, лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200 Компресор" с
peг.№ ************, управляван от М.С.Д. ЕГН **********, който се е
движил нагоре, в средната лента, изведнъж свил рязко в ляво, навлязъл в
насрещната лента и застанал перпендикулярно на платното на около 15-20
метра от колата, в която се е возила С.. Водачът на Рено Канго забелязва, че
лек авт. Мерцедес Компресор навлязъл в лента им и веднага активирал
спирачната система на автомобила и отклонил волана леко в дясно, но поради
късото разстояние между двата автомобила последвал удар между двете
превозни средства. В резултат на удара са пострадали всички пътуващи в
колата. Сестра ми е получила тежка гръдна травма и е откарана с линейка в
МБАЛ „Св. Анна" Варна, където малко по-късно е починала.
3
За случилото се с влязла в сила присъда № 50 от 12.09.2022г.,
постановена от Варненски окръжен съд по нохд № 746/2022г., М.С.Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, буква «б», вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че по непредпазливост е
причинил смъртта на К.Т.С., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН **********,
средни телесни повреди на С.Й.К. и на Н.Й.С..
В исковата молба се твърди, че в следствие на инцидента, който е
довел до смъртта на К.Т.С. на ищцата са нанесени неимуществени вреди.
Двете били изключително близки. Покойната била единствената останала
жива сестра на ищцата, което още повече я кара да се чувства разстроена и
сломена. Ищцата се е чувала всеки ден със своята сестра по телефона и са се
виждали винаги, когато имат възможност, по два три пъти в месеца. Ходили
са си на гости и са се грижили една за друга. Ищцата преживяла голям стрес
от загубата на сестра си, от погребението й и от това, че нея вече я няма. До
този, вече повече от три години, ищцата Г. Х. не може да преживее загубата и
се чувства изключително разстроена, когато се заговори за сестра й.
Твърди се, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС
имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което
обосновава интереса й от предявяване на настоящия иск срещу
застрахователя.
Сочи се, че ищцата е изпълнила задължението си по реда на чл.380 от
КЗ, като уведомлението е получено от застрахователя на 12.05.2022г., който с
писмо от 18.05.2022г. отказва да изплати търсеното обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* оспорва иска като неоснователен по основание и
размер.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. №
************* към датата на ПТП.
Оспорва се материалната легитимация на ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди, както и твърденията за изключителна
близост между двете сестри. Оспорва се твърдението за настъпили за ищцата
изключителни по своя характер вреди от смъртта на нейната сестра. Като се
позовава на разрешението, дадено с ТР №1 по тълк.дело №1/2016г. на
4
ОСНГТК на ВКС, се сочи, че обезщетение на братя, сестри, баби, дядовци и
внуци се дължи само по изключение и то при доказана силно изградена
връцка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с
тази, присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители,
деца, съпруг, за да бъде обезщетено лицето, което претендира обезщетение.
Настоява се, че в конкретния случай не са налице сочените предпоставки,
доколкото двете сестри са живеели в отделни домакинства, създали са
собствени семейства, имат свои собствени деца, за които се грижат.
Отделно, ответното дружество оспорва размера на заявената претенция ,
като се позовава на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и чл.493а, ал.4 и § 96 от ДР
на КЗ, като предвид липсата на влязла в сила наредба относно размера на
неимуществените вреди, настоява, че обезщетение може да бъде присъдено от
съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева. Въвежда се
възражение относно наличието на трайна и дълбока близка и емоционална
връзка между ищцата и починалия неин родственик, както и естеството и
продължителността на търпените болки и страдания.
Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
лице, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на
чл.137 от ЗДвП, с което поведение починалата сама се е поставила в риск.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените
в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в
исковата молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен,
поради което се явява дължимо претендираното застрахователно
обезщетение. Оспорва възражението за съпричиняване на вредите и завишен
размер на обезщетението.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника ЗК „Лев инс“ АД, в който се поддържат
направените възражения в отговора на исковата молба.

Правната квалификация: Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.
БЕЗСПОРЕН И НЕНУЖДАЕЩ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните е факта, че лек автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200
Компресор с рег. № *************
5
е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „БУЛ ИНС“
АД ЕИК ********* по полица № ************* със срок на валидност от
14.01.2020г. до 13.01.2021г.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Предвид обстоятелството, че вината се предполага до доказване на
противното, в тежест на ищеца е да установи: пътно-транспортното
произшествие, противоправното поведение на деликвента, настъпилите вреди
в резултат на него, претърпените болки и страдания, техния характер,
интензитет и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия; наличието на
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, които биха получили реално проявление, ако починалия родственик
бе жив; включително да обосноват размера на претендираното обезщетение.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи възражението за
съпричиняване на вредите от ищеца.

На осн. чл. 300 от ГПК , съдът указва на страните, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно
деянието, противоправността и виновността.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води двама свидетели в първо
съдебно заседание за установяване на близостта в отношенията между нея и
сестра и, както и за изпитаните болки и страдания от неговата загуба.
́
УКАЗВА на страната, че ако не води свидетелите в указания срок без
уважителна причина, производството по делото ще се гледа без тях.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО съдебно-психиатрична експертиза,
като вещото лице, след като извърши личен преглед на ищцата, да даде
заключение по следните въпроси:

Причинени ли са психични увреждания на ищеца в следствие смъртта
6
на сестра й К.С. в процесното пътно-транспортното произшествие; прилагано
ли е лечение, с какви медикаменти и какво е състоянието й в момента?

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер
на 300 лева от бюджета на съда
НАЗНАВАЧАВА за вещо лице доц. С.В., на когото да се съобщи.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че не ангажира доказателства относно
въведеното възражение за съпричиняване на вредите от починалата поради
непоставянето на обезопасителен колан като пътник в автомобил.

НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към
възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на
основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.02.2024г. от 14.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящето определение, а на ищеца и препис от ОДИМ.
Да се призове вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7