Решение по дело №140/2013 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

15.01.2013 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2014                            Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                       трети  състав

На 12 (дванадесети) декември                                                             Година 2013

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                           Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 140 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искания с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК.

            В исковата си молба ищецът Е.Б.А. твърди, че с ответницата А.Х.Х. са родители на детето *****, родено на *** година. Страните съжителствали от 2007 г. в дома на родителите на ищеца в с. Тушовица, обл. Шумен. След раждането на детето, поради необходимостта от осигуряване на парични средства, А. се установил в Кралство Дания. През това време, ответницата, заедно с детето, продължила да живее при родителите на ищеца. През 2012 г., обаче, А. взел решение да се раздели с Х. и Ј го съобщил, след което последната напуснала семейното жилище и се установила в дома на своите родители в същото село, а детето останало при своите баба и дядо. Оттогава ищецът полагал грижите по отглеждането и възпитанието на детето, активно подпомаган от своите родители. А. полагал труд в Кралство Дания, като обитавал самостоятелно жилище заедно със ************, с която съжителствал на съпружески начала, и с нейните деца. Двамата имали желание ***** да заживее при тях, като му осигурят добър стандарт на живот, несравним с този в с. Тушовица. Поради това, през мес. октомври 2012 г. ищецът се свързал с ответницата и поискал тя да се съгласи детето да пътува с баща си извън пределите на страната, но същата му отказала. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето ***** да бъде определено при неговия баща; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща на малолетното дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 100,00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 22.03.2013 г.; да бъде заменено липсващото съгласие на А.Х. за подаване на заявление и снабдяване с паспорт на детето, както и за разрешаване на детето да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на неговия баща и законен представител до Кралство Дания без ограничения, ежегодно и целогодишно. Прави искане ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.

            Ответницата оспорва предявените искове. Излага, че след като ищецът напуснал пределите на страната, се дезинтересирал от детето, като се завръщал веднъж годишно. През мес. юли 2012 г. страните се разделили, като Х. заживяла заедно с детето при своите родители. Около месец по-късно обаче, родителите на ищеца взели насила детето и започнали да го отглеждат в своя дом. Контактите между детето и Х. не прекъснали, тъй като детето по всяко време имало възможност да я посещава. Същата изразила несъгласието си детето да пътува в чужбина, тъй като не била сигурна къде ще бъде отведено. Заявява, че полага труд и е в състояние да се грижи за детето си, каквото е и желанието Ј. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата А.Х. предявява насрещно искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, позовавайки се на изложените по-горе обстоятелства. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето ***** да бъде определено при неговата майка в с. Тушовица, обл. Шумен; на последната да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с детето; Е. А. да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 100,00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 22.05.2013 г., както и да Ј бъдат присъдени деловодните разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 134/28.01.2008 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че А.Х.Х. и Е.Б.А. са родители на детето ***** ******** Б., род. на *** година. Съдът констатира от удостоверение за регистрация от 13.04.2010 г., изд. от Имиграционен отдел в Орхус, Държавна администрация Мидтиланд, че Е.А. притежава идентификационен номер 1-25-687.386 на чужденец в Кралство Дания, като е регистриран на адрес: гр. Брабранд 8220, ул. „Гудрунсвей” № 64, 3.tv. По делото са представени трудов договор, сключен на 09.11.2012 г. между ищеца и „Компас груп Дания” и 11 бр. ведомости за заплата, от които се установява, че А. полага труд на непълно работно време в училище Хаселагер. Видно от договор за наем, сключен на 02.11.2010 г. е, че лицето ***** Х. ********, в качеството си на наемател, ползва жилище, състоящо се от четири стаи, с жилищна площ 105,00 кв.м, находящо се в гр. Транберг, Кралство Дания. Съдът констатира от служебна бележка изх. № 97/11.12.2013 г., изд. от ЦДГ „Щурче” с. Тушовица, обл. Шумен, че детето ***** посещава детското заведение, като се води и прибира от дядо си ***** ******. По делото са представени 8 бр. приходни квитанции, изд. от 29.03.13 г. до 02.12.13 г. от ЦДГ „Щурче” с. Тушовица, от които се установява, че дължимите такси за посещение на детска градина се плащат от Б. ******.

            В изисканите социални доклади, изготвени от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав е отразено, че ищецът живее отпреди четири години в Кралство Дания, ответницата – в дома на своите родители в с. Тушовица, а детето се отглежда от своите баба и дядо по бащина линия в с. Тушовица. Родителите се разделили през мес. август 2012 година. Бащата Е.А. осигурявал нужните за отглеждането на детето парични средства, поддържал постоянно контакт по телефона с детето, като периодично се завръщал в страната. Сочи се, че майката на детето полагала труд в с. Люляково, обл. Бургас, което налагало излизане от дома Ј в ранните сутрешни часове. Хигиенно-битовите условия в нейния дом били добри, а в дома на родителите на ищеца – много добри. Детето посещавало редовно детското заведение в с. Тушовица. Родителите на ответницата също полагали труд. Социалният работник заключава, че тъй като детето е на ниска възраст, в негов интерес е да не променя обичайната си среда.

            Разпитаните в съдебно заседание ************, ***** ****** (баща на ищеца) и Зийнеб Байрамалиева сочат, че ищецът се установил преди около пет години в Кралство Дания, където полагал труд. Ответницата, заедно с детето ***** останала в дома на родителите на А. ***. Преди около петнадесет месеца, Х. напуснала този дом и заживяла в дома на своите родители в същото населено място. Детето пребивавало при нея около 20 дни, след което било изпратено до жилището на родителите на ищеца, тъй като ответницата не била в състояние да полага грижи за него. Оттогава, грижите по отглеждането и възпитанието на ***** били поети от неговите баба и дядо по бащина линия, които му осигурили много добри условия. Свид. ****** ежедневно лично водел и прибирал детето от детската градина и плащал таксите за това посещение. В началото, ***** страдал за майка си, ходел редовно в дома Ј, но постепенно се отчуждил от нея и не желаел да я вижда. Свидетелите ******** и ****** описват случай от пролетта на 2013 г., когато след посещение в дома на майка си, детето се разболяло, а последната проявила пълна незаинтересованост от състоянието му. От друга страна, преди около година и два месеца, ищецът заживял на съпружески начала със свид. З. ********, заедно с отглежданите от нея три непълнолетни деца. Семейството обитавало къща, находяща се в гр. Орхус, Кралство Дания. И двамата полагали труд, като А. работел на две работни места. Съжителстващите имали желание детето ***** да заживее заедно с тях, като вече водили разговори с оглед записването му в учебно заведение. В населеното място били осигурени отлични условия за учение на деца на имигранти. ******** и А. подготвили стая за детето, подготвили психически децата на свидетелката за бъдещото им съжителство с малолетния *****. Двамата се завръщали заедно в Република България и посещавали с. Тушовица, където свидетелката се запознала с детето. Между двамата възникнала емоционална връзка. ***** Ј заявявал, че не желае да се среща с майка си.

            Свидетелите *************** (леля на ответницата) и ************ (майка на ответницата) излагат, че след раздялата на родителите, първоначално детето ***** пребивавало при майка си. Свид. ******** сочи, че този период продължил около 20 дни, а св. ****** – около месец. След това, а и понастоящем ***** бил отглеждан от своите баба и дядо по бащина линия. В началото на раздялата между родителите, детето често посещавало майка си, но от мес. юни 2013 г., когато в страната се завърнал ищецът, тези посещения спрели. Освен това, родителите на ищеца не позволявали на детето да се среща с мака си, при което ***** се отчуждил от нея. Ответницата полагала труд в с. Люляково, обл. Бургас, като всеки ден тръгвала за работа в 4,00 часа и се прибирала към 16,30 часа.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Досежно предявените насрещни искания с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

            Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.

            Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето ***** и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.

            Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди близо година и половина. Непосредствено след раждането на детето, ищецът, с цел осигуряване на парични средства, напуснал пределите на страната и се установил в Кралство Дания, гр. Орхус, кв. Брабранд. Ответницата, заедно с детето, останала да живее в дома на родителите на ищеца в с. Тушовица, обл. Шумен. През 2012 г. страните се разделили, като Х., заедно с детето, заживяла в дома на своите родители в същото населено място. Около двадесет дни по-късно, детето било предадено на родителите на ищеца и оттогава то се отглеждало и възпитавало от тях. Първоначално ***** посещавал редовно и по всяко време жилището, обитавано от майка му, но постепенно отношенията между дете и родител се влошили, като понастоящем детето изразявало нежелание да се среща с ответницата. Последната полагала труд в с. Люляково, обл. Бургас, като във връзка с това ежедневно отсъствала от с. Тушовица от 04,00 часа до 16,30 часа. Х. не плащала издръжка на детето си. От друга страна, А. заживял в чужбина на съпружески начала със свид. ********, като двамата заедно отглеждали нейните три деца. Ищецът полагал труд и имал желание да отглежда ***** в Кралство Дания.

            При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

            При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на детето ***** притежава родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Действително, същият отсъства трайно от страната, но физическата му липса не е довела до влошаване на положението на детето и до необходимостта майката да поеме непосредствените грижи по отглеждането му. Детето не е прекъснало връзката с баща си. Съвременните средства за комуникация позволяват постоянен контакт между детето и липсващия родител, а се установи, че А. и детето ***** поддържат ежедневни контакти по телефон и скайп. Съдът приема, че ответницата не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод е установеното поведение на същата – фактическото разделяне с малолетното дете – първоначално по нейна инициатива и допуснатото от нея без сериозна причина (преценено на плоскостта на естествената връзка майка – малолетно дете) дистанциране спрямо отглеждането и възпитанието на детето, обстоятелство, сочещо на фактическо отчуждение. За такова отчуждение способства и ежедневното Ј отсъствие от населеното място, където живеят тя и детето за периода от 04,00 ч до 16,30 ч, съчетано с трудовата заетост и на нейните родители, които биха могли да я подпомагат при ежедневните грижи за детето.   Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето, факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг;   полът и възрастта на детето – детето ***** е момче на близо 6 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето ***** е социалната среда в дома на родителите на ищеца – при неговите близки и роднини, с чието присъствие детето е свикнало;   жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на родителите на ищеца са осигурени много добри битови условия, превъзхождащи тези, налични в жилището на ответницата.

            След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето ***** да живее при своя баща – Е.А., който ще упражнява родителските права по отношение на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее детето, предвид сравнително ниската му възраст, наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие, и липсата на доказателства (с изключение на съобщеното от свид. ********, съжителстваща на съпружески начала с ищеца) относно условията за отглеждане на дете в дома на ищеца в Кралство Дания, съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своя баща, по регистрирания от последния постоянен адрес в с. Тушовица, обл. Шумен.

            С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на майката следва да бъде определен свободен режим на лични отношения с детето. Така, за същата, както и за детето, освен гарантиране на правата им на лични отношения, ще бъде предоставена по-пълноценна възможност за възстановяване на връзката майка – дете, което несъмнено е в интерес на детето.

            Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

            Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето ***** било отглеждано, възпитавано и издържано от баща си, активно подпомаган от своите родители. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. В тази насока ответницата не представя доказателства за реализираните от нея доходи. Предвид обстоятелството, че същата е в трудоспособна възраст, съдът счита, че А. Х. може да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната, установена за съответния период. След извършване на тази преценка, съдът определя обща месечна издръжка за детето ***** в размер на 190,00 лв., от които майката следва да заплаща по 100,00 лв. месечно, а останалите 90 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата.

            Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Досежно искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК:

            Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители, за издаване на паспорт и за пътуване на детето на страните в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответницата оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищеца от предявяването му по съдебен ред.

            Ищецът моли за съдебно разрешение малолетното дете ***** да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на своя баща – до Кралство Дания, без ограничения по брой и период на пътуванията, както и за замяна на липсващото съгласие на майката А.Х. за подаване на заявление и за снабдяване с паспорт на детето.

            Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС, съдът не може да разреши неограниченото пътуване на дете в чужбина. Независимо, че в случая в искането се сочат пътувания единствено от Република България до Кралство Дания, не се сочат нито конкретни пътувания, нито конкретен период за осъществяването им. Освен съобразяването със задължителността на посоченото тълкуване, съдът приема в конкретния случай, че с оглед решението по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо него и режима на лични отношения с майката, не е в интерес на детето неограниченото му пребиваване на място, където фактически би се стигнало до невъзможност за изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му, уреждаща режима на лични отношения между майката и 6-годишното дете. Ето защо, така предявено, искането в тази му част, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Този извод обаче не се отнася до искането за заместване на съгласието на майката при издаването на необходимия документ за самоличност на детето за пътуването му в чужбина. Установи се по делото, че родителят, на когото се предоставя упражняването на родителските права има обичайно местопребиваване в чужбина. Това обосновава наличието на интерес за детето да му бъде издаден паспорт, който да обезпечи възможността му да извършва конкретни пътувания в чужбина при осъществяването от бащата на родителските права и задължения, и непосредствените грижи за детето, както и при осъществяване от негова страна на личните отношения с детето – при съгласие на майката или след заместването на такова съгласие по съдебен ред. Ето защо, съдът приема, че молбата за допускане на заместващо съгласие на родителя А.Х. на детето ***** Б. за издаване на последното на паспорт се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.

            Следва да бъде постановено, след влизане в сила на решението, заверен препис от него да бъде издаден на ищеца за прилагане към заявлението по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД до ОД на МВР гр. Шумен за издаване на паспорт на детето ***** Б..

 

            По събирането на държавната такса по исковата молба, в частта Ј относно присъдената издръжка:

            С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание  чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в размер 144,00 лева.

            По разпределението на разноските по делото:

            Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно единствено от ответницата.

            На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена заплати на ищеца направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в общ размер 309,53 лева.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 82,50 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Поради непредставяне по делото на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК, следва да бъде указано, че ищецът няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето ***** ******** Б. с ЕГН ********** да живее при родителя си Е.Б.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тушовица, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „Дружба” № 6.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето ***** ******** Б. с ЕГН ********** на бащата Е.Б.А. с ЕГН **********, като определя свободен режим на лични отношения на майката А.Х.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тушовица, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „Дружба” № 12, с детето *****.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето ***** ******** Б. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Б.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100,00 лв. (сто лева), считано от датата на предявяване на иска – 22.03.2013 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, на Е.Б.А. с ЕГН ********** за разрешаване на малолетния ***** ******** Б. с ЕГН ********** да пътува без ограничения по брой и време на пътуванията извън границите на Република България – до Кралство Дания, заедно с родителя си Е.А., без съгласието на другия родител – А.Х.Х. с ЕГН **********.

            На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, ДОПУСКА издаването от компетентния орган по Закона за българските лични документи на паспорт на малолетния ***** ******** Б. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен от родители А.Х.Х. с ЕГН ********** и Е.Б.А. с ЕГН **********, по заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от родителя Е.А., без съгласието на другия родител А.Х..

            В случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Е.Б.А., по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.

            След влизане в сила на решението, заверен препис от същото ДА СЕ ИЗДАДЕ по молба на родителя Е.А. – за прилагане към заявлението до ОД на МВР гр. Шумен за издаване на паспорт на детето ***** ******** Б..

           

            ОСЪЖДА А.Х.Х. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка, в размер 144,00 лв. (сто четиридесет и четири лева).

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Х.Х. да заплати на Е.Б.А. направените разноски по делото в размер на 309,53 лв. (триста и девет лева и 53 стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Е.Б.А. да заплати на А.Х.Х. направените разноски по делото в размер на 82,50 лева (осемдесет и два лева и 50 стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            На основание чл. 80 от ГПК, ищецът Е.А. няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

            Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                       Районен съдия: