№ 108
гр. Пазарджик , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201727 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. Г., ЕГН ********** от с.Памидово,
обл.Пазарджик против НП № 20-1006-001868 от 07.07.2020г. на началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.1, т.2 от
ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Релевираните оплаквания се свеждат до това, че НП е процесуално
незаконосъобразно, т. к. при издаването му било допуснати съществени
процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично
и не изпраща процесуален представител. Постъпва обаче писмено становище от
пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа подадената жалба и се
претендира присъждане на разноски.
За въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, в което се излагат съображения за неоснователност на въззивната
1
жалба. Иска се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.05.2020 година, около
19:15 часа, в с. Памидово, обл.Пазарджишка, **** е управлявал л.а. „Фолксваген
Голф” с рег. № *** – негова собственост, след употреба на алкохол, т.к. бил с
концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда, а именно 0.85 на хиляда, установено
по надлежния ред– проба с техническо средство алкотест „Дрегер 7510+” с фабр.
№ ARDM 0194. Показанията на техническото средство били показани на водача.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 221128 от
30.05.2020г., който бил предявен на водача, а същият го подписал и получил без
възражения.
Същевременно при съставяне на акта на водача бил издаден ТИ бл. №
0060621, връчен му в 19:30 часа, с който му било указано в срок до 120 минути
/два часа/ да се яви в „МБАЛ Пазарджик“ АД, за да даде кръвна проба за
химически анализ. Водачът подписал и получил този талон, след което обаче не
се явил в лечебното заведение, където да му бъде извършено медицинско
изследване и да даде кръвна проба за химическо изследване с цел установяване
на концентрацията на алкохол.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на нарушителя на 28.08.2020 год., а жалбата против него
била подадена чрез АНО по пощата на 03.09.2020 год., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя – св.
К. К..
2
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
С оглед събраните доказателства не е спорно по делото, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят е управлявал гореописания лек автомобил,
след употреба на алкохол, като е бил с концентрация на алкохол със стойност от
0.85 на хиляда. Тези факти не се оспорват и с подадената въззивна жалба, а в
същото време категорично се установяват от показанията на св.К., респ. от
отразеното от него, както в акта, така и в талона за изследване, даден на водача Г.
и подписани, респ. получени от него, без каквито и да е възражения.
На последно място, но не по значение, фактът, че жалбоподателят е бил
употребил алкохол и след това е управлявал автомобила до момента на
проверката се извлича и от това, че той се е съгласил да бъде изпробван с дрегер
за употреба на алкохол и не е имал никакви възражения за това, още по-малко
възражения по констатациите в акта.
Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани
веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не означава
автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал възможността да
направи такива, но не е направил, а след това с въззивната жалба навежда
каквито и да било възражения, то това винаги следва да се преценява с оглед
преценка за недостоверността на последващите възражения. В случая горното
косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил съглА. с
фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП.
Не може да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за наличие на
допуснати СПН, накърняващи правото на защита, с което се обосновава искане
за отмяна на НП. Според автора на жалбата имало несъответствие между
цифровата правна квалификация на административното нарушение изписана в
АУАН, която било по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и тази, която била изписана в
НП - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, където не фигурирало кое предложение от
посочената разпоредба било нарушено. Първо трябва да се каже, че посочването
на цифрата на конкретно предложение, което е нарушено от съответната правна
норма не е нормативно установено задължение, както за актосъставителя, така и
3
за АНО. Ето защо, като е посочил конкретното предложение актосъставителят е
направил нещо ненужно. Отделно от това би трябвало да е ясно на всеки, че при
квалифициране на едно административно нарушение или пък на престъпление,
ако има някакво разминаване между цифровата и словесната квалификация,
меродавна е словесната. В случая разминаване между цифровата квалификация в
АУАН и НП няма, а отделно в тези два акта словесно е описано ясно и
недвусмислено, че нарушението се е изразило в управление на МПС след
употреба на алкохол и то с концентрация от 0.85 на хиляда.
Другото СПН според автора на жалбата било това, че жалбоподателят бил
затруднен да научи в кое населено място бил извършил нарушението, т.к. не
било изписано с.Памидово към коя община, респ. област принадлежи
административно-териториално. Това възражение е меко казано несериозно, т.к.
едва ли може да има съмнение, че жалбоподателят, който е от с.Памидово, е бил
абсолютно наясно къде е бил спрян на 30.05.20г. в 19:15 часа за проверка – ами, в
родното си село, разбира се!
Третото СПН се изразило в това, че в НП не било посочено с колко над
допустимата стойност била концентрацията на алкохол на жалбопходателря, т.е.
колко било превишението й. Това възражение също е несериозно първо, защото
не е необходимо да се изписва изрично въпросното превишение, изчислено чрез
пресмятане на разликата между установената концентрация и максимално
допустимата по закон. Достатъчно е, че е била посочена колко е била
установената у жалбоподателя – 0.85 на хиляда, а той като правоспособен водач
на МПС би следвало да знае, че максимално допустимата по закон е 0.5 на
хиляда, при което лесно би могъл да пресметне превишението ако желае това.
При това положение правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата правна норма
предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол
над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, а в конкретния казус
установената такава е от 0.85 на хиляда. Ето защо НП ще следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
При определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от
право да се управлява МПС, наказващият орган се съобразил с изискванията на
4
чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
наложил законосъобразно наказанията на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП в
абсолютно установения от закона размер от 1000 лева и 12 месеца лишаване от
правоуправление, с което несъмнено ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
направеното от негово име искане за присъждане на разноски не може да бъде
удовлетворено.
Пак с оглед изхода на делото – потвърждаване на НП, принципно ответната
страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче
искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, от която териториална структура е издадено НП, направено в
постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното
съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5
вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32,
т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от
представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и
невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение,
когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са
доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е
от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително
или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е
представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата
5
дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във
вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е
благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес
разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни
документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в
чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на
юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не
са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че
горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но
не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен
орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно
дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на
конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен
орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на
възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното
производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г.,
Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. №
6
3049/2019г. и др.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-001868 от 07.07.2020г. на началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което на П. В. Г., ЕГН
********** от с.Памидово, обл.Пазарджик, на основание чл.174 ал.1, т.2 от
ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв.
/хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя и в полза на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7