РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6753 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът Е.Б. твърди, че на 07.08.2016 г. на път I-1 (Е-79) в посока от гр. Враца към гр. Монтана е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******който е предприел маневра завой наляво, навлязъл е в платното за движение от крайпътна територия, не е пропуснал движещия се в насрещното платно товарен автомобил и се е ударил в него. В резултат на удара е пострадал ищецът, който е пътувал на предната седалка в лекия автомобил, като е получил увреждания, подробно описани в исковата молба. Процесното събитие и получените увреждания също така са имали отрицателно отражение върху емоционално състояние на ищеца и върху начина му на живот, които продължават и сега. Ищецът твърди, че към дата на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е застрахована при ответника. Посочва и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, която сума ищецът намира за изключително занижена. Поради това претендира заплащане допълнително на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е застрахована при него към момента на настъпване на процесното ПТП. Оспорва тежестта на получените от ищеца травми и продължителността на лечението му, както и наличието на причинна връзка между тях и настъпилото ПТП, по-конкретно с получения от ищеца мозъчен инфаркт 14 дни след инцидента. Евентуално твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпилите увреждания, пътувайки без поставен предпазен колан. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. По отношение на претенцията за лихва за забава счита, че ответникът може да изпадне в забава, само след като му бъдат представени всички необходими документи за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно, както това се установява и
от представените констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие, както и от показанията на свидетелката З.Б., че на
07.08.2016 г. на път I-1 (Е-79) е настъпило ПТП, при което водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № *******е предприел маневра завой наляво, навлизайки
в платното за движение от крайпътна територия, като не е пропуснал движещия се
по платното товарен автомобил и двата автомобила са се ударили. В този смисъл
безспорно е, че причина за настъпване на процесното събитие е поведението на
водача на л.а. „Фолксваген Поло“. С поведението си той е нарушил правилото на чл. 37, ал. 3 , съгласно което
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път. В
резултат на процесното ПТП е пострадал ищецът Е.Б., пътуващ на предната седалка
на автомобила, видно от констативния протокол за ПТП
и от заключението на медицинската експертиза по делото. Поведението на водача
на лекия автомобил е и виновно с оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила представената по делото медицинска
документация, вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил контузия на главата със сътресение на мозъка. Според експертиза
непосредствено след настъпилия удар ищецът е изпаднал в безсъзнание, което се
установява от показанията на свидетелката З.Б.. Свидетелката също така посочва,
че след като за кратко е възвърнал съзнание ищецът пак е изпаднал в безсъзнание
за около 40-50 минути, през което време е транспортиран към болницата, а след
това първоначално е нямал спомен за случилото се. Втората загуба на съзнание,
за която няма данни в медицинската документация по делото, според посоченото от
вещото лице при разпита му е възможно да се дължи на изпитания от ищеца стрес и
уплаха при инцидента, т.е. следва да се приеме, че също е свързана с процесното
събитие.
Според медицинската експертиза и показанията на
свидетелката Б. ищецът е пребивавал в болница за периода от 7 дни, като през
първите 3-4 дни той е изпитвал силно главоболие и не е можел да става от
леглото (според показанията на свидетелката). Според заключението на вещото лице
последиците от сътресението на мозъка, получено от ищеца, за отшумели за период
до 3 месеца, като в първите една-две седмици той е изпитвал главоболие (както
сочи и свидетелката), гадене, позиви за повръщане, дразнение от светлина и др.
Относно контузията на главата според вещото лице тя е била болезнена в момента
на получаването ѝ, като е заздравявала за около 10 дни.
По делото са представени доказателства за това, че
две седмици след процесното ПТП ищецът е приет в болница с диагноза мозъчен
инфаркт. Съгласно заключението на вещото лице и посоченото от него при разпита
му обаче това състояние на ищеца не може да бъде в причинна връзка с ПТП с
оглед на различния механизъм на двете състояния – инсултът се дължи на
запушване на съдове в мозъка и няма връзка с механичното разклащане на мозъка
при полученото от ищеца сътресение. Освен това според вещото лице няма и данни
за предходни симптоми (преди постъпването в болница) или за други състояния на
ищеца в резултат от ПТП (повишено кръвно налягане напр.), които да могат да се
свържат с настъпване на мозъчен инфаркт преди момента на постъпване на ищеца в
болницата и да са в резултат от процесното събитие. В тази връзка е и
посоченото в комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза по
делото относно това, че ищецът е претърпял на два пъти преди процесното ПТП
мозъчни инсулти, като поначало възрастта на ищеца (63 години към този момент)
предполага наличието на различни рискови фактори за настъпване на инсулт,
свързани със здравословното му състояние, които нямат връзка с ПТП. Поради това
трябва да се приеме, че полученият от ищеца мозъчен инфаркт две седмици след
процесното събитие, не е причинен от получените от ищеца травми от ПТП, т.е. не
е в причинна връзка с това събитие. Съответно това състояние на ищеца не следва
да се взема предвид при определяне на обезщетението за претърпените от него
вреди.
В показанията на свидетелката З.Б., която е
съпруга на ищеца, се посочва, че ищецът след процесното ПТП е имал силно
главоболие, което продължава и сега и налага приемането на медикаменти. Вещото
лице по медицинската експертиза при разпита си посочва обаче, че главоболието
на ищеца може да се дължи както на мозъчното сътресение, така и на получения
скоро след ПТП мозъчен инфаркт, като не може да бъде даден медицински отговор
на въпроса на кой от двата фактора се дължи. Поради това следва да се приеме,
че не е установена категорична връзка между процесното събитие и главоболието,
което продължава да изпитва ищецът.
Следва да се съобрази и това, че поначало всяко
лице, пострадало от ПТП, изпитва нормален стрес от това събитие, като в случая
този стрес може да се приеме за значителен, доколкото е и вероятна причина за
повторното изпадане на ищеца в безсъзнание. Като продължаваща последица от
процесното събитие следва да се отчете и изпитвания от ищеца страх да управлява
лек автомобил и уплаха от товарни автомобили (за което сочи в показаният си
свидетелката Б.).
Така като се
съобразят посочени по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца леки физически
увреждания, загубата на съзнание, която обаче не е довела до отрицателни
последици за състоянието на ищеца, краткият болничен престой и недълъг
оздравителен период, през който само в първите седмици ищецът е търпял
по-сериозни страдания, както и пълното възстановяване на ищеца от травмите,
получени в резултат от ПТП, след този период, а също така като се вземат
предвид последиците за емоционалното състояние на ищеца и момента на настъпване
на процесното ПТП през 2016 г., когато ищецът е на 63 години, съдът намира, че
справедливото обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да се определи на 6
000 лв.
Относно възражението на ответника за това, че
ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан, следва да се посочи следното. В показанията си
свидетелката З.Б., която управлява лекия автомобил, в който е пътува ищецът,
посочва, че ищецът, който пътува на предната дясна седалка, е бил с поставен
предпазен колан. Според свидетелката при удара тялото на ищеца се е наклонило напред
и се ударило в таблото на автомобила, а след това се е върнало назад. От
посоченото в заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която е
съобразила и данните от представения протокол за оглед на местопроизшествие,
както и съгласно посоченото от вещите лица при разпита им, ударът е настъпил в
задната дясна част на лекия автомобил, в който пътува ищецът. Поначало при
заден удар телата на пътуващите в автомобила политат назад, т.е. притискат се
към облегалките на седалките, в които пътуват (отговор на задача 1.1 от
заключението), поради което не е възможно главата на пътника да достигне до
арматурното табло на автомобила или до челното стъкло – това може да стане само
при челен удар, ако пътникът е без поставен предпазен колан (отговор на задача
1.3 от заключението). Поради това не е възможно тялото на ищеца да е извършило
движението, описано от свидетелката, нито ищецът да е ударил главата си в
таблото на автомобила. Всъщност политането на тялото на ищеца напред е последващо –
след като той е бил притиснат към облегалката и поради това отблъснат от нея
напред, а вероятно посоченото от свидетелката за мястото, където ищецът е
ударил главата си, е по-скоро предположение, тъй като предвид бързината, с
която се е развила ситуацията, напълно възможно е свидетелката да не е забелязала
къде се е ударил ищецът.
Следва да се приеме, че в
конкретния случай ударът на главата на ищеца е настъпил в дясната страна на
автомобила. Обстоятелството, че ищецът е ударил главата си, е установено с
оглед и на поставената му диагноза, а следствие от този удар е и мозъчното
сътресение. Не е установено по делото обаче на кое място е разположена
контузията на главата на ищеца, тъй като в заключението на медицинската
експертиза, както и в това на комплексната експертиза, изводът за това, че е
установена контузия на главата в дясно челно теменно, се основава на данни от
доказателство, което не е представено по делото (фиш от ЦСМП – Враца), информация
от което е възпроизведена в друг документ, който не е приет като доказателство
по делото, тъй като е недопустимо доказателство (съдебномедицинска експертиза
от досъдебното производство). Въпреки това обаче трябва да се съобрази посоката
на движение на тялото на ищеца, определена в заключението на комплексната
експертиза (отговора на задача 1.4 от заключението), както и уточнено при
разпита на вещите лица, като с оглед на вида на удара (заден, но кос, под малък
ъгъл) тялото на ищеца се е отблъснало от седалката напред и надясно, при което
е възможно главата му да се удари в дясната страна на автомобила. След като при
удар отзад главата на пътника не може да достигне предната част на автомобила
(арматурното табло или челното стъкло), но при конкретния удар (заден и кос, от
дясно) главата на пътника може да се удари в дясната страна на автомобила
(дясната греда, врата или стъкло), а в случая е установено, че ищецът е ударил
главата си, трябва да се приеме, че единствената възможност е този удар да е
настъпил именно в дясната страна на автомобила, т.е. странично (съответно
контузията е в дясната страна на главата на ищеца).
При това положение следва да се
съобрази, че поначало предпазните колани не са ефективни при движение на тялото
на пътника настрани, т.е. те не могат ефективно да предотвратят удар в
страничната част на автомобила от страната, от която седи пътникът. Поради това
при установения начин, по който ищецът е ударил главата си, обстоятелството
дали е бил с правилно поставен предпазен колан е без значение, тъй като дори и
с поставен колан той може да получи травма по посочения начин и в посоченото
по-горе място, каквото е заключението и на комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза (отговора на задача 1.5 от заключението).
Следователно трябва да се приеме, че възражението на ответника за това, че
ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е бил без
поставен предпазен колан, е неоснователно.
По делото е безспорно, като това е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, а следва и от частичното плащане, извършено от ответника, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД. Поради това на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществените вреди, причинени от процесното събитие. Като се съобрази извършено плащане от ответника в размер на 1 500 лв. (обстоятелство, което е безспорно по делото и е посочено от ищеца), предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 4 500 лв.
Съгласно
чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът като застраховател на гражданската
отговорност на водача, причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за
забава, за които отговаря застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана,
т.е. от момента на настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи
и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал.
1 ЗЗД), поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице
също следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие. В
случая застрахователното събитие е настъпило на 07.08.2016 г., поради което следва
да се уважи и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 24.07.2017 г., както е
заявена тази претенция с оглед на уточнението ѝ в допълнителната искова
молба по делото. Поради това неоснователно е и възражението на ответника
относно необходимостта за представяне на всички документи от ищеца, за да бъде
поставен ответникът в забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 275,19 лв., съответно на уважената част от иска. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца разноски за възнаграждение в размер на 272,08 лв. (с включен ДДС), съответно на уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски, съответно на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 868,27 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.И.Б., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпилото на 07.08.2016 г. на път I-1 (Е-79), причинено от водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******заедно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.И.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата 275,19 лв. (двеста седемдесет и пет лева и 19 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Р.М. – САК, с адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 272,08 лв. (двеста седемдесет и два лева и 08 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** сумата 868,27 лв. (осемстотин шестдесет и осем лева и 27 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: