О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260173
гр.
Бургас, 29.09.2020г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Диляна Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 211 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от МР СИВИЛ УЪРКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лавеле №19, представлявано
от управителя Бранимира Веселинова, чрез
адвокат Г.П.С., с адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. Лавеле №19,
ет. 3, срещу НАДЯ 62 ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к. Славейков, бл. 16, вх .2, ет. 7, представлявано от управителя
Надия Терзи, с която е
предявен иск за прекратяване на ответното дружество. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на Илия Николов Михов, ЕГН
**********, който е едноличен собственик на капитала на ответното търговско
дружество. Посочва се, че на основание изпълнителен лист, издаден на
24.08.2018г. от ВКС по т. д. №2033/2016г., Илия Николов Михов дължи на Тотем 1 ООД, ЕИК
********* разноски в размер на 64 628 лева, като с договор за продажба на
вземане от 18.11.2017г. Тотем 1 ООД е
продало своето вземане на МР Сивил Уъркс ЕООД. Ищецът заявява, че по негова
молба в качеството на взискател е образувано изпълнително дело № 20188000401232
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с per
№ 800 на КЧСИ. Поддържа,
че за обезпечаване на вземането му е наложен запор на всички притежавани от
Илия Николов Михов дялове в търговското дружество НАДЯ 62 ЕООД. Ищецът излага,
че на 11.06.2020г. е депозирал молба в кантората на ЧСИ Ивелина Божилова, в
която е обективирано изявление за прекратяване на ответното дружество, като на
същия ден от ЧСИ е издадено постановление за овластяване, с което го е
овластила да предяви иск пред ОС Бургас
за прекратяване на дружеството Надя 62 ЕООД. Посочва, че размерът на
задължението, обективиран в постановлението за овластяване, до датата на
издаването му, възлиза на 72595.94 лева и до момента на подаване на исковата
молба длъжникът Илия Михов не е погасил задължението си. Моли съда да
постановите решение, с което да уважи исковата молба и на основание чл. 517 от ГПК да прекрати търговското дружество НАДЯ 62 ЕООД. Ангажира доказателства.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
адв. Здравка Марчева от БАК, с който се оспорва иска. Счита, че не са налице
предпоставките по чл. 96 от ТЗ, тъй като Илия Михов не дължи на МР Сивил Уъркс ЕООД
посочените в исковата молба вземания. Не оспорва факта на образуваното
изпълнително дело на основание изпълнителен лист от 24.08.2018г., по силата на
който Илия Михов дължи на Тотем 1 ООД сумата от 64 628 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски. Оспорва приложения договор за цесия по отношение на
неговото авторство и съдържание, като твърди, че не е подписан от лицата,
посочени в договора като негови автори и не е породил търсените с него правни
последици. При условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че е
налице частно правоприемство по договора за цесия, вземането е погасено с
извършено прихващане. Позовава се на сключен договор за цесия от 01.10.2018г.,
по силата на който Илия Михов е прехвърлил на Надя 62 ЕООД вземането си от Тотем
1 ООД /в несъстоятелност/ в размер на 11 427 000 лева, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежност, включително с изтеклите
лихви за периода от възникване на всяко плащане до окончателното погасяване,
неустойки и разноски. Посочва, че прехвърленото вземане е частично съдебно
признато с арбитражно решение от 10.10.2017г. по арбитражно дело №1/2016г. на
арбитър ad hoc Красен Василев, като по силата на същото е
издаден изпълнителен лист по ч.т.д.№ 568 по описа на БОС за 2017г. Твърди, че след обявяване на Тотем 1 ООД в
несъстоятелност с решение по т.д. №159/2016г. на БОС, на 19.12.2018г., Надя 62 ЕООД е предявило вземането си в
производството по несъстоятелност и е включено в списъка по чл.685 от ТЗ на
синдика на Тотем 1 ООД под №2, както и прието от съда, ведно със законната
лихва от датата на предявяването на вземането до окончателното плащане. Излага,
че с договор за цесия от 12.03.2020г., сключен между Илия Михов в качеството му
на цесионер и Надя 62 ЕООД в качеството на цедент, Илия Михов е придобил вземане в размер на
75 000лв., представляващо част от съдебно установеното вземане на Илия
Михов от Тотем 1 ООД на основание арбитражно решение от 10.10.2017г. по
арбитражно дело № 1/2016г. на арбитър ad hoc Красен Василев, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист по ч.т.д.№568 по описа на БОС за
2017г. Посочва, че на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД Илия Михов не е уведомен до
настоящия момент за извършената цесия на 18.11.2017г. между Тотем 1 ООД и МР
Сивил Уъркс ЕООД. Заявява, че на основание чл.103, ал.3 от ЗЗД Илия Михов е извършил извънсъдебно
прихващане с насрещното вземане на МР Сивил Уъркс ЕООД по изпълнително дело № 20188000401232 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с per
№ 800 на КЧСИ. С молба
до съдебния изпълнител от 07.07.2020г. по посоченото изпълнително дело Илия
Михов изрично изразил несъгласието си с прехвърлянето на вземането, по което е
длъжник и е направил изявление за прихващане. Развива доводи, че длъжникът може
да компенсира задължението си към цесионера с вземането си към цедента, като
насрещните вземания се считат погасени още от деня когато прихващането е могло
да се извърши. Намира, че договорът за цесия, в който не участва
длъжникът, не може да го лиши от вече
придобитото от него компенсационно право и длъжникът може да го противопостави
на цесионера ако не е съгласен с извършената цесия, като цитира съдебна
практика в тази връзка. Посочва, че до настоящия момент липсва произнасяне от
ЧСИ по молбата за прихващане на Илия Михов , поради което моли производството по
делото да бъде спряно на осн. 229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне от ЧСИ
Ивелина Божилова по изпълнителното дело. Възразява, че до настоящия момент
липсва надлежно връчено писмено предизвестие за прекратяване на дружеството
съгласно чл.96 от ТЗ и Илия Михов се е
запознал с образуваното срещу него изпълнително дело през месец март 2020г.,
поради което не са изтекли изискуемите
шест месеца за предявяване на претенцията по чл. 517 от ГПК. Моли да бъде
отхвърлен предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Моли да бъде задължен
ищеца да представи в оригинал договора за цесия, както и да бъде присъединено
изпълнително дело № 20188000401232 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова
молба в законоустановения срок, в който ищецът изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск. Излага подробни правни доводи,
че съществуването на вземането се презумира при издадено изпълнително основание
и не може да бъде предмет на преценка в производството по чл.517 от ГПК, като
цитира съдебна практика. Спорът относно съществуването на вземането според
ищеца следва да се разреши в отделно производство, респективно в настоящото
производство не следва да бъде разглеждано
и възражението за извършена извънсъдебна компенсация по изпълнителното
дело.
Ответникът се е възползвал от правото си
на допълнителен отговор в преклузивния срок, като оспорва допълнителната искова
молба. Възразява, че изпълнителният лист не е издаден в полза на ищеца по
настоящото производство, а на Тотем 1 ООД. Поддържа първоначалните оспорвания в
отговора на исковата молба, че длъжникът не е надлежно уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, като посочва, че договорът за цесия е недействителен, неавтентичен,
неверен и антидатиран. Съдебно установено според ответника е единствено
вземането на Тотем 1 ООД, което не оспорва. Преповтаря възражението си в
отговора, че вземането е погасено чрез извършено прихващане по изпълнителното
дело.
По правната квалификация и допустимостта
на предявения иск
БОС е сезиран с иск по чл.517, ал.4 от ГПК,
който е допустим.
Съдът счете за неоснователно възражението
на ответника за неспазване на изискванията на чл. 96, ал.1 от ТЗ, което по
същество касае допустимостта на производството, предвид изложеното в исковата
молба, че за обезпечаване на вземането е наложен запор на всички притежавани от
Илия Михов дялове в ответното дружество Надя 62 ЕООД. Съгласно разпоредбата на
чл. 517, ал.4 от ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в
дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването
на запора и без да се спазват изискванията на чл.
96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване
на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Изявлението за
прекратяване участието на длъжника - съдружник, връчено на ответното дружество
е изискуемо само в хипотезата на чл.
517, ал. 3 ГПК, но не и по чл.517, ал.4 от ГПК. Налице са абсолютните
положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 517, ал.
4 ГПК, които са наличието на висящо изпълнително производство, по което
ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на
припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от
дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за
предявяване на иска от съдебния изпълнител.
Неоснователно е искането на
ответника за спиране на производство поради наличието на преюдициален спор по
изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1,т.4 ГПК съдът спира
производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за спиране на
делото поради преюдициалност на едното съдебно дело спрямо друго. Фактът на подадена молба за прихващане по образувано
изпълнително производство не е основание
да се постанови спиране по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК до произнасянето на
съдебния изпълнител по молбата на длъжника. Освен това извън предметния обхват
на производството по чл.517, ал.4 от ГПК е спора между страните относно
съществуването на вземането на взискателя, респективно погасяването на
вземането с извършеното прихващане. В случай, че съдебният изпълнител счете
вземанията по изпълнителното производство за погасени чрез изявлението за
прихващане и прекрати изпълнителното дело, последващо в хода на процеса ще
отпадне правния интерес на ищеца от завеждане на делото, което би довело до
недопустимост на иска по чл. 517, ал.4 от ГПК
По разпределението на доказателствената тежест
В производството
по чл. 517, ал. 4 от ГПК активната
материална легитимация на ищеца се установява от постановлението на съдебния
изпълнител за овластяване. Доказателствата за това, че ищецът е придобил
вземането по изпълнителния лист се ангажират в изпълнителното производство и
въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го конституира като
взискател. Така, както се приема в решение № 30 от 12.06.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1872/2017 г., I т. о., ТК, защитата на длъжника срещу евентуална
неправилна преценка на съдебния изпълнител при оспорване на договора за цесия може
да се осъществи само по исков ред в отделно производство чрез предявяване на
иск по чл.
439 от ГПК, където той може да оспори легитимацията на взискателя като
титуляр на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предвид гореизложеното ищецът следва да докаже при
пълно и главно доказване качеството
си на взискател по изпълнителното производство, обстоятелството, че е вписан
запор върху всички дружествени дялове, притежавани от Илия Николов Михов от
капитала на ответното дружество Надя 62 ЕООД, както и, че е налице овластяване
от ЧСИ Ивелина Божилова на ищцовото дружество да предяви иска по чл.
517, ал.4 от ГПК .
Ответникът следва да докаже всички изключващи,
погасяващи, отлагащи или унищожаващи спорното материално право възражения,
които прави в настоящото производство, като извън предмета на делото, с оглед
естеството на предявения иск, е валидността и истиността на договора за цесия,
неговото съобщаване на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и налице
ли и извършено прихващане, погасяващо вземането на взискателя по изпълнителното
дело.
По делото не е спорно между страните образуваното изпълнително дело на
основание изпълнителен лист от 24.08.2018г., по силата на който Илия Михов
дължи на Тотем 1 ООД /в нестъстоятелност/ сумата от 64 628 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, както и овластяването от ЧСИ на ищеца
в качеството му на взискател, конституиран от ЧСИ по изпълнителното
производство на основание договор за цесия.
Като неотносимо към предмета на доказване и
ненужно за изясняване на делото от фактическа страна следва да бъде оставено
без уважение искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в
оригинал договора за цесия.
По искането на ответника за прилагане на
изпълнителното производство съдът ще се произнесе след конкретизиране на
относими към предмета на спора обстоятелствата, които ще се установяват с
доказателственото искане от ответника в едноседмичен срок от съобщаването,
респективно уточняване на кои точно писмени доказателства от изпълнителното
дело желае да се ползва.
Приложените
при предварителната размяна на книжа писмени доказателства са допустими,
относими и необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат
допуснати.
Мотивиран
от горното съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответника за спиране на производството по делото поради наличие на
преюдициален спор по изпълнително дело № 20188000401232 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с per
№ 800 на КЧСИ до
произнасяне от ЧСИ Ивелина Бакалова по искането на Илия Михов, с което е
отправено изявление за прихващане.
ДОПУСКА представените от страните при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
УКАЗВА на
ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи
по делото какви обстоятелства ще се установяват с изпълнителното дело,
съответно от кои писмени доказателства по него иска да се ползва.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
договора за цесия в оригинал.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към медиация или към друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.11.2020г.
от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца с препис
от допълнителния отговор.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :