Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря АННА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 1530
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на Й.Д.Й.,*** против Заповед №
Л-2112/27.05.2022 г. на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при
МП, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца.
Релевира се наличие на нарушение на производствените
правила посредством твърдения за неспазване разпоредбата на чл. 205, ал. 3, 4, 5
и 6, вр.чл.207, ал. 7, 8, 9 и 10 ЗМВР при които обобщената справка, която при
връчването ѝ му е била предоставена възможност само да се запознае с
нейното съдържание, без да му е предоставена възможност да се запознае с всички
материали по производството и да получи копия от същите, като му е предоставена
само част от тях. Освен това сочи, че при определяне на дисциплинарното
наказание ответникът не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на
дисциплинарното производство, в това число обясненията на служителя, както и
неговото цялостно поведение като служител от състава на ГДИН. Излага се
твърдение за материална незаконосъобразност на акта поради отсъствие на извършени правонарушения. В тази връзка се
сочи, че посочените в оспорената заповед действия по изпълнение на служебни
задължения е следвало да бъдат осъществени от други служители на затвора. Твърди се, че не е знаел и не е бил наясно със
съдържанието на посочените в заповедта от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) Инструкция
№ 1255/03.02.2012 г. за организацията на охраната, реализираните дейности от
служители в ОДЧ и пропускателния режим в административната сграда на ГДИН и окръжно
писмо с peг. № 6801/20.06.2012 г. по описа на ГДИН.
Искането към съда е за отмяна на оспорената заповед
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа
жалбата на изложените в нея основания, което допълнително обосновава в пледоарията
си по съществото на спора.
Ответникът по делото – Министър на правосъдието, не се
явя и не се представлява, депозира становище с което оспорва жалбата
като неоснователна, налага доводи за законосъобразност на заповедта и
претендира оставяне в сила. Чрез процесуален представител – юрк. Ч. депозира
писмени становища, в които се твърди стриктно прилагане на правилата на ЗМВР
при издаване на обжалвания адм. акт.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени
доказателства , приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на
съдебния контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е
издадена заповед по налагане на дисциплинарно наказание. Това произнасяне
покрива критериите за индивидуален адм. акт
по чл. 21, ал. 1 АПК. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална
легитимация - адресат на издадения адм. акт, с който е ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Предвид съдържанието на атакуваното
разпореждане на ответника по налагане на дисциплинарно наказание е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на Й.Й., което
обуславя извод за наличие на негов пряк, личен и непосредствен правен интерес
от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на оспорване е упражнено срочно, тъй
като заповедта е връчена на Й. на 14.06.2020 г. видно от отбелязването върху
адм. акт, а жалбата до Адм. съд- Варна е подадена на 28.06.2022 г, т.е. в рамките на законоустановения 14-дневен
срок от датата на съобщаване на адм. акт.
Тъй като
адресатът на оспорения адм. акт е с
постоянен адрес ***, жалбата е адресирана до Административен съд гр. Варна -
териториално компетентния
административен съд според чл. 133, ал. 1 АПК.
В контекста на изложеното жалбата на Й.Й. е
процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна поради следните съображения:
От приложената към Дисциплинарната преписка (ДП)
кадрова справка е видно, че Жалбоподателят Й.Й. първоначално е назначен на
длъжност „Надзирател” в затвора в град Варна със Заповед № Л-22/03.05.1996 г.
на Началника на затвора град Варна, считано от 06.05.1996 г.; Със Заповед № ЛС-03-2475/06.07.2000
г. на министъра на правосъдието е преназначен на длъжност инспектор „Надзорно-
охранителна дейност“ в затворническо общежитие „Разделна“ при затвора град
Варна, считано от 07.08.2000 г. и със Заповед № Л-1011 /10.03.2004 г. на
министъра на правосъдието е преназначен на длъжност „Началник на сектор II-ра
категория“ в Затворническо общежитие „Разделна“ ІІ-ра категория към затвора
град Варна I-ва категория, считано от 16.03.2004 г.; Със заповед №
ЧР-05-570/03.12.2012 г. на министъра на правосъдието е назначен на длъжност
„Началник на сектор ІІ-pa категория“ в затворническо общежитие „Разделна“ ІІ-ра
категория към затвора в гр. Варна І-ва категория, стигано от 03.12.2012 г.; Считано
от 19.05.2014 г. със заповед ЧР-05-220/14.05.2014 г. на министъра на
правосъдието, на старши комисар Й.Й. е възложено, временно до заемане на
длъжността, да изпълнява функциите на началник на затвор І-ва категория; След
спечелен конкурс със заповед № ЧР-05-399/05.11.2014 г. на министъра на
правосъдието старши комисар Й.Й. е назначен на длъжност „Началник на затвор І-ва
категория" в затвора в гр. Варна I-ва категория, считано от 10.11.2014 г. до
настоящия момент. По време на службата си е награждаван със заповед №
Л-587/25.01.2008 г. на главния директор на ГДИН с „Обявяване на благодарност с
допълнителен платен отпуск в размер на 3 (три) работни дни“; със заповед № Л-835/25.01.2011
г на главния директор на ГДИН с „Обявяване на благодарност с допълнителен
платен отпуск в размер на 3 (три) работни дни“; със заповед № Л-5701/24.07.2012
г. на ЗА главен директор на ГДИН с „Обявяване на. благодарност с допълнителен
платен отпуск в размер на 3 (три) работни дни“; със заповед № Л-642/15.02.2017
г. на главния директор на ГДИН с „Обявяване на благодарност“ с парична награда
в размер на 120 (сто и двадесет) лева“; със заповед № Л-396/26.01.2018 г. на
главния директор на ГДИН с „Писмена похвала“; със заповед № ЧР-03-25/28.01.2019
г. на зам.-министъра на правосъдието е „Писмена похвала“; със заповед Л-348/29.01.2021 г. на главния директор
на ГДИН с „Писмена похвала“. Няма наложени дисциплинарни наказания по време на службата
си.
Дисциплинарното производство срещу Й.Й. е образувано
по повод получен сигнал с вх. № Ж-925/02.03.2022 г. по описа на ГДИН гр. София
по електрона поща от лице Георги Георгиев. В писмото се съдържат данни за инцидент
от 28.02.2022 г..
При извършване на служебната проверка по чл. 168 АПК,
съдът констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци, влечащи
нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган – главния директор на
ГДИН, който съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 ЗИНЗС и чл. 204, т. 3 ЗМВР е
компетентен да наказва служителите в главната дирекция и в териториалните
ѝ служби. С оглед дата, за която е прието, че е извършено нарушението (28.02.2022
г.), заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал. 1 ЗМВР и е съставена в задължителната
писмена форма, като формално съдържа и задължителните реквизити по чл. 210, ал.
1 ЗМВР. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл. 59 АПК – посочен е издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта,
разпоредителна част, както и е указан реда за нейното обжалване.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
дисциплинарното производство е проведено при нарушения на
административно-производствени правила, тъй
като не е запознат в цялост с дисциплинарната преписка и установените по нея
факти, както и че не му е даден достатъчен срок за изготвяне на обяснения по писмената
справка. От събраните доказателства се установява, че процедурата по установяване
и санкциониране на вмененото дисциплинарно нарушение е формално спазена. Дисциплинарното
нарушение, за което е наказан жалбоподателя, да не попада в обхвата на чл. 207 ЗМВР, поради което съгласно чл. 208 ЗМВР да не е задължително издаването на нарочна
заповед. В случая дисциплинарното производство е открито със Заповед № Л-9981/14.03.2022г.
на главния директор на ГДИН, в качеството му на ДНО по чл. 204, т. 3 ЗМВР.
Заповедта за откриване на производството е съобщена на жалбоподателя на
23.03.22 г. Със същата на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е разпоредено
извършването на проверка от назначената със заповедта комисия, в срок до 11.04.2020г.
За резултатите от проверката, от определената комисия е изготвена Писмена
справка рег.№ 4015/2022г., с която по отношение на Й. е направено предложение
за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за нарушение на чл. 199, ал. 2,
т. 2 ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Справката е връчена на
05.04.2022 г. В изпълнение на задължението за изслушване на служителя, на
основание чл. 206 ЗМВР до жалбоподателя е изготвена покана Рег. № 5126/14.05.2022г.,
получена на 18.05.2022 г. с която са изискани писмени обяснения. Жалбоподателят
е запознат със справката и поканата, като е подал писмени възражения вх.№ 1638/13.05.2022г.
Въз основа на изготвената писмена справка е издадена
процесната заповед, с която старши комисар Й.Д.Й. - началник на затвор I-ва
категория в затвора в гр. Варна I-ва категория е наказан с дисциплинарно
наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за това че не е докладвал до 2 (два) часа за наличие на
екстремална ситуация, изразяваща се в произвеждане на неволен изстрел от младши
инспектор М.Д.Р. — надзирател I-ва степен в затвора в гр. Варна I-ва категория
в района на пост № 1 КПП, с което старши комисар Й.Й. не е спазил Инструкция №
1255/03.02.2012 г. за организацията на охраната, реализираните дейности от
служители в ОДЧ и пропускателния режим в административната сграда на ГДИН и
окръжно писмо с peг. № 6801/20.06.2012 г. по описа на ГДИН.
Независимо от формалното спазване на процедурата по
установяване на нарушението и ангажиране на дисциплинарната, отговорност
обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на
материалния закон.
На жалбоподателя е вменено извършването на
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на
служебните задължения, за това, че ст. комисар Й.Й., в качеството му на
началник на затвор I-ва категория в затвора в гр. Варна I-ва категория не е изпълнил
свои задължения вменени му с длъжностна характеристика за длъжността „Началник
на затвор“ ІІ-I категория в затвор ІІ-І категория, с която се е запознал на
04.11.2021 г., а именно: І. Раздел V. „Преки задължения“, т. 1 - „Ръководи,
планира, организира и контролира цялостната дейност по изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода" и мярката за неотклонение, осъществявани
в затвора.
Между страните не се спори, че съгласно длъжностна
характеристика на жалбоподателя в качеството му на „Началник на затвор“ ІІ-I
категория в затвор ІІ-І категория, е вменено служебното задължение да Ръководи,
планира, организира и контролира цялостната дейност по изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода" и мярката за неотклонение, осъществявани
в затвора, които задължения съответстват на посочените в разпоредбата на чл.
15, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Макар да са част от основните функции за заеманата
длъжност, от тези общи и абстрактни формулировки не може да се изведе конкретно
правило за поведение, нарушаването на което да се вмени като умисъл за
неизпълнение на задължения във връзка с неупражнен контрол.
Следва обаче да се има предвид, че независимият
характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага
задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на
дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства,
свързани с установяване на деянието и неговия извършител. Всеки държавен
служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в
нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. В този
смисъл нарушение на служебната дисциплина е всяко виновно неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на
служителя.
За да обоснове „неизпълнение на служебните задължения“
по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, ДНО е приел, че на 28.02.2022г.
комисар Й.Й., като началник на затвора в гр. Варна, е допуснал нарушения на
служебните си задължения, като не е създал необходимата организация и контрол
за изпълнение на за изпълнението на разпореждането на главния директор на ГДИН
за докладване на дежурния в ГДИН не по-късно от 2 /два/ часа след възникването
на произшествието. Цитираното разпореждане е обективирано в разпоредително писмо
/окръжно/ с peг. № 6801/20.06.2012 г. на Главния директор на ГДИН. С него е
предвидено задължение за дежурните по затвори, при наличие на екстремални
ситуации или произшествия да докладват в ГДИН до два часа след извършването им.
Разпореждането на главния директор на ГДИН е и във връзка с изпълнението на т.
14 от Инструкция № 1255/03.02.2012 г. за организацията на охраната,
реализираните дейности от служители в ОДЧ и пропускателния режим в административната
сграда на ГДИН.
Възникването на произшествие изразяващо се в произведен
изстрел със служебно оръжие от служител в сградата на затвора безсъмнено се
установява по делото. Неизпълнението на
задължението предвидено в разпоредително писмо /окръжно/ с peг. №
6801/20.06.2012 г. на главния директор на ГДИН за докладване за настъпването му
в срок от 2 часа е безспорно. Писмото на Главния директор на ГДИН по същество
представлява вътрешноведомствен акт – заповед и разпореждане и няма нормативен
характер. В същото липсва изрично указание за началниците на затвори да
докладват или да разпоредят да се докладва в ГДИН, в какъвто смисъл са
съображенията на ДНО в обжалваната заповед. Следва да се има предвид, че екстремалните
ситуации и произшествията могат да възникнат не само през редовното работно
време, а и тогава, когато началникът на затвора е в почивка, отпуск или
командировка – т.е. отсъства от територията на пенитенциарното заведение. В
тези случаи той би бил в обективна невъзможност да разпореди да се докладва. Вложеният
в съдържанието на разпоредителното писмо смисъл е ясен - при наличие на
екстремални ситуации или произшествия дежурните по затвори да докладват в ГДИН
до два часа след извършването им, като за това не е предвидено издаването на
разпореждане или друг акт на началника на затвора. Ето защо съдът приема, че в
цитираното писмо /окръжно/ се предвижда задължението за докладване да е на дежурния по
затвор по време на възникването, без за това да са необходими действия от
страна на началника на затвора. В този смисъл, не може да се приеме, че в
случая е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на
жалбоподателя. Видно е от материалите по административната преписка, че след
узнаване за инцидента ст. комисар Й.Й. е
предприел необходимите действия и организация за изясняване на случая. Липсата на неизпълнение
на служебните задължения на служителя, прави вмененото му с оспорената заповед
деяние по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР несъставомерно, поради което ирелевантно за
спора се явява обстоятелството дали разпоредително писмо /окръжно/ с peг. №
6801/20.06.2012 г. на главния директор на ГДИН е сведено до знанието на
жалбоподателя.
Същевременно съдът намира, че описаните в оспорения
акт и в писмената справка пропуски са квалифицирани като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебните
задължения. В случая е налице неяснота и противоречие в квалификацията на
дисциплинарното нарушение в оспорения административен акт. Описаните в
оспорения акт действия на държавния служител сочат нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на заповеди и разпореждания на
министъра на правосъдието и на пряк ръководител (в какъвто смисъл се явяват писмо
/окръжно/ с peг. № 6801/20.06.2012 г. на главния директор на ГДИН и Инструкция
за организация на организация на охраната, реализираните дейности от
служителите в ОДЧ и пропускателния режим в административната сграда на ГДИН),
т. е тези действия вменяват нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, но като основание за налагането на
дисциплинарното наказание е посочена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР
– неизпълнение на служебните задължения. Това силно ограничава правото на
защита на жалбоподателя, който следва да бъде наясно в какво точно е обвинен.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на
административното производство са допуснати също и съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяната на заповедта.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и като постановен при неправилно
приложение на материалния закон, довели до материалната му незаконосъобразност,
при което жалбата е основателна, а заповедта следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Предвид основателността на жалбата и на осн. Чл. 78 ,
ал. 6, вр. чл. 144 АПК, в полза на съда следва да се присъдят разноски в размер
на 10 лева за държавна такса.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
Л-2112/27.05.2022 г. на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при
МП, с която на основание чл. 194. ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200,
ал. 1, т. 11, предложение първо, във връзка с чл. 204, т. 3 ЗМВР на старши
комисар Й.Д.Й. - началник на затвор I- ва категория в затвора в гр. Варна І-ва
категория е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ при
МП, да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по банкова
сметка ***, разноски в производството в размер на 10 (десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: