№ 2005
гр. Варна, 28.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100642 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове на Ангелина и Ю.И.и срещу „АПМ –
Варна“ ЕООД, както следва:
- главен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД вр. чл.87, ал.2, пр.1
от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен между
страните по делото и обективиран в НА №85/04.12.2018г., том 1, рег. №422,
н. дело №73 от 2018г. на н-с Стилиян Чернев, при твърдения за изправност
на страните по конкретно така обективирания договор, но невъзможност за
изпълнение на задълженията на ответника по "предварителен" договор
между страните от същата дата 04.12.2018г., досежно построяване,
въвеждане в експлоатация и предаване на ищците на обособени обекти от
подлежаща на строеж сграда, срещу което ищците поели задължение за
сключване на покупко-продажбата, като предварителният и
прехвърлителният договори съставлявали „договорна конструкция, която не
може да се разглежда като дефрагментирана съвкупност от самостоятелни
облигационни и вещно-правни сделки“, защото сделките са „консолидирани в
единно цяло“ и развалянето на предварителния договор било водило до пряко
основание за разваляне на покупко-продажбата, макар и да изглежда
формално, че задълженията по самата продажба са изпълнени;
- инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК с искане за
обявяване за установено на развалянето на "предварителния" договор от
04.12.2018г. между страните по делото, поради неизпълнение на ответника по
него, което е налице към подаване на исковата молба по делото, при
процесуално условие: „ако фактът на разваляне на предварителния договор се
оспорва от ответника“.
При извършената служебна проверка по чл.130 от ГПК и чл.129, ал.3 от
1
ГПК съдът намира следното:
Въпреки дадените указания с възможност за отстаняване на съществени
пороци, понастоящем поддържания инцидентен установителен иск е
абсолютно нередовен и недопустим, по следните съображения:
Първо: Предявяването на ИУИ от ищеца с исковата молба е класически
пример за начално обективно кумулативно съединяване на искове от ищеца.
В този смисъл предявяване на ИУИ под условието, че ответникът (който още
не е конституиран в процеса) направи или не определено дейстиве или
възражение в процеса, е генерално недопустим на процесуално основание за
предявяване.
Второ: Предявяването на ИУИ от ищеца с исковата молба е класически
пример за начално обективно кумулативно съединяване на искове от ищеца.
В този смисъл исковата молба по ИУИ следва да отговаря на всички условия
за редовност по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Въпреки дадените указания
ищецът не е внесъл например никаква държавна такса по него и досега.
Прочее че има още неизпълнени указания по този иск.
Трето: Така заявеният и некоригиран въпреки указанията на съда
петиум на ИУИ ясно навежда на иск за установяване на факт. Съгласно
чл.124, ал.4 от ГПК иск за установяване съществуване или несъществуване на
факти с правно значение се допуска само когато е предвидено със закон. В
случай на допустим и редовен главен иск в случая, въпросът за развалянето
на "предварителния" договор между страните несъмнено би се разгледал в
мотивите на решението, поради което и при така поддържания петитум
предявеният ИУИ не следва да се приема за допустим.
По изложените съображения производството по предявения с исковата
молба ИУИ следва да бъде прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК и чл.130 ГПК
при така предявения петитум, условия, твърдения и процесуални дейстивя.
Относно главния иск: В случая се претендира развалянето на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №85/04.12.2018г. Твърди се, че
описаните в него задължения на страните (формално) съставляват цялото му
съдържание, с оглед че не се твърди симулация или допълнителни уговорки
пряко касаещи съдържанието на договореността. Твърди се и че въпросните
задължения са и изпълнени изцяло от страните. Обаче тъй като продажбата
по НА, съотнесена към "предварителен" договор от същата дата в писмена
форма с нотариална заверка, съставлявали „договорна конструкция, която не
може да се разглежда като дефрагментирана съвкупност от самостоятелни
облигационни и вещно-правни сделки“, защото сделките са били
„консолидирани в единно цяло“, то и и развалянето на предварителния
договор било водило до пряко основание за разваляне на покупко-
продажбата.
При тази ситуация настоящият състав не може да приеме, че са налице
относими към предпоставките по чл.87, ал.3 от ЗЗД вр. чл.87, ал.2, пр.1 от
ЗЗД фактически твърдения, на които предявеният иск се основава. А това е
основно задължение за редовност на исковата молба.На общо основание за да
се търси развалянето на договор по чл.183 и сл. от ЗЗД, обективиран в
2
изискуемата от закона форма за действителност, следва да се твърди
неизпълнение на дълг от същественото съдържание на конкретната
договореност. Изключение може да се направи при различните хипотези на
симулация и диссимулираност или в случай, че самото съдържание на
сделката по НА препраща към други или към допълнителни договорености
между страните (с известна условност). Но в останалите случаи твърденията
за неизпълнение на правна сделка без вещно-прехвърлително действие не
могат да са относими към иск за развалянето на последващо сключената
друга сделка с такова дейстиве, а могат да обосноват отговорносттза вреди от
неизпълнение на облигационно задължение. Именно поради това и
практиката в оборота е възприела договорите за прехвърлянето на части от
имот (терен с или без предишна постройка) или на право на строеж върху
терен, срещу задължението на строителя и получател на вещното право да
организира, финансира, осъществи и въведе в експлоатация на бъдащта за
построяване сграда, да се обективират в самия НА за прехвърляне на вещното
право. Но случаят по делото не е такъв. Настоящият състав напълно разбира
житейската ситуация, в която (по твърдения) са попаднали ищците и ако за да
сключат „комплекса от договори“ същите са били измамени или подведени
по недопустим начин, те могат да се възползват евентуално от наказателната
или гражданската за измама защита, отделно от отговорността за
неизпълнение на договор от ответника, но не могат с подобни твърдения да
обосноват иска си за разваляне по чл.87, ал.3 от ГПК. Относителният
характер на облигационните правоотношения, императивните изисквания
относно формата им (чл.18 ЗЗД) и изчерпателността на съдържанието им
(чл.20а ЗЗД) са пречка за допустимост на защитата, която ищците се домогват
да получат в настоящия случай с иска по чл.87, ал.3 от ГПК.
Съвсем отделен е въпросът, че по делото не са налице и необходимите
твърдения за материалните предпоставки на основанието по чл.87, ал.2, пр.1
от ЗЗД, което се сочи. Напротив – твърди се значимо неизпълнение на дълг от
предварителния договор, което е толгова голямо, че се приравнява на пълно,
в който случай биха били приложими хипотезите на чл.87, ал.1 ЗЗД или на
чл.87, ал.2, пр.2 от ЗЗД, никоя от които обаче не се сочи. Ако пък би се
приело, че на база твърдяната покана би била мислима хипотеза по чл.87, ал.1
ЗЗД, такова твърдение в уточняващите молби няма, напротив твърденията за
„невъзможно изпълнение“ по указанията на съда по т.3 от разпореждане от
23.03.2022г. биха колидирали с въпросната хипотеза.
По изложените съображения производството по предявения с исковата
молба главен иск следва да бъде прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК и чл.130
ГПК при така предявения петитум, твърдения и процесуални дейстивя.
И още нещо за пълнота – горните съображения по главния иск не следва
да се считат за такива по основателността на иска, защото касаят
предпоставки за допустимост и редовност, включително досежно наличието
на на относими към предявения петитум фактически и правни обстоятелства,
на които искът се основава.
Воден от горното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №642 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти състав, както следва по:
- главен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД вр. чл.87, ал.2, пр.1
от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен между
страните по делото и обективиран в НА №85/04.12.2018г., том 1, рег. №422,
н. дело №73 от 2018г. на н-с Стилиян Чернев, при твърдения за изправност
на страните по конкретно така обективирания договор, но невъзможност за
изпълнение на задълженията на ответника по "предварителен" договор
между страните от същата дата 04.12.2018г., досежно построяване,
въвеждане в експлоатация и предаване на ищците на обособени обекти от
подлежаща на строеж сграда, срещу което ищците поели задължение за
сключване на покупко-продажбата, като предварителният и
прехвърлителният договори съставлявали „договорна конструкция, която не
може да се разглежда като дефрагментирана съвкупност от самостоятелни
облигационни и вещно-правни сделки“, защото сделките са „консолидирани в
единно цяло“ и развалянето на предварителния договор било водило до пряко
основание за разваляне на покупко-продажбата, макар и да изглежда
формално, че задълженията по самата продажба са изпълнени; и по
- инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК с искане за
обявяване за установено на развалянето на "предварителния" договор от
04.12.2018г. между страните по делото, поради неизпълнение на ответника по
него, което е налице към подаване на исковата молба по делото, при
процесуално условие: „ако фактът на разваляне на предварителния договор се
оспорва от ответника“,
на правно основание чл.130 от ГПК и чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4