РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 16 ноември
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на
единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И. Д., като разгледа докладваното
от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 522 по описа за 2019 г. на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Иск
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът
В.Д.И. чрез
адв. С.Й. от САК е предявила срещу ответника „П.К.Й. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцата сума в общ размер на 144.50 лева,
представляващи половината от 270.00 лева, платени от ищцата за консумирана ел. енергия за периода 20.12.2018
г. до 21.03.2019 г. и
неустойки за предходни периоди на адрес гр. Л., ул. „О.“ № ** по фактури: №
*********/28.01.2019 г., №
270083374555/25.02.2019 г., № **********/25.02.2019 г. и № *********/27.03.2019
г. и половината от такса за възстановяване на електрозахранването към имота в
общ размер на 19 лева, за които суми по ч.гр.д. № 341/2019 г. по описа на РС –
Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищцата твърди в исковата молба следните
обстоятелства: С
Решение по гр.д. № 161/2017 г. на РС – Луковит ответницата и сина й К. В. Д. са
осъдени да освободят имота в гр. Л., ул. „О.“ № ** и да предадат владението на
собствениците, един от които е ищцата. На 05.03.2019 г. е извършен въвод във
владение на собствениците от ДСИ при РС
– Луковит. До 05.03.2019 г. ответницата и сина й са ползвали доставена в имота
ел.енергия, чиято стойност не са заплатили на доставчика. На 27.03.2019 г. е
преустановено електрозахранването към имота. Ищцата е заплатила с 4 бр.
разписки, описани в исковата молба, чрез каса на Изипей сума в общ размер 270.00 лева по фактури №
*********/28.01.2019 г., №
270083374555/25.02.2019 г., № **********/25.02.2019 г. и № *********/27.03.2019
г. за доставената и консумирана в имота ел.енергия за периода 20.12.2018
г. до 21.03.2019 г. и неустойки за предходни периоди, както и заплатила 19 лева такса за
възстановяване на електрозахранването или общо сума в размер на 289 лева. За тази сума по ч.гр.д. № 341/2019 г. на РС – Луковит в полза
на ищцата срещу ответницата и Красимир Ваньов Димитров е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в законоустановения срок само ответницата е подала възражение.
Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата й дължи
половината от сумата по издадената заповед за изпълнение. Претендира половината
от сторените в заповедното производство разноски и направените в настоящето
производство, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗА.
С
отговора на исковата молба ответницата не оспорва твърдението, че до 05.03.2019
г. тя и нейният син К.В.Д. са живяли в имота, находящ се в гр. Л., ул. "О."
№ ** и че са консумирали ел. енергия до датата 05.03.2019 г. Частично признава
иска - за задълженията по две фактури -
№ *********/28.01.2019 г. и №
**********/25.02.2019 г. Оспорва иска в останалата част. Оспорва, че дължи
сумата за консумирана енергия по фактура № *********/27.03.2019 г., тъй като е
за отчетен период 20.02.2019 г. до 21.03.2019 г., а след 05.03.2019 г.
ответницата и синът й не са ползвали имота. Оспорва и че дължи таксата за
възстановяване на електрозахранването на имота с възражението, че на 05.03.2019
г. ищцата като съсобственик е влязла във владение на имота и нейно е било
задължението да погаси задълженията към доставчика на електроенергия в срок, а
не да изчаква спиране на електроподаването, за да се налагало заплащане на
такса за възстановяването му.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител адв. С.Й. от САК, която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на претенцията изцяло.
Ответницата се явява лично и моли за
частично уважаване на иска - само за първите две фактури, а в останалата част -
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
страна
Видно от приложеното ч.гр.д. № 170/2019
г. по описа на РС - Луковит съдът е издал в полза на заявителя - настоящ ищец
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 234 от 19.06.2019
г., против длъжниците П.К.Й. /настоящ ответник/ и К. В. Д. за сумата 289.00
лева, представляващи незаплатени задължения на длъжниците към ЧЕЗ Разпределение
България - гр.Луковит, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за
държавна такса в размер на 25.00 лева. Видно от депозираното пред
заповедния съд заявление, заявителят В.Д.И. е посочила обстоятелствата, от
които произтича вземането, а именно, че претендираната сума представлява
заплатена от заявителя ел. енергия за периода 20.12.2018 г. - 19.04.2019 г. за
ползвания от длъжниците недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. "О."
№ **. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника П.К.Й.,
което обосновава правния интерес от предявения иск. В предвидения в чл. 415,
ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят – ищца по настоящото дело, е предявила
настоящия иск против длъжника – ответник по делото, което обосновава
допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно между страните и се установява от
писмените доказателства, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 161/2017
. по описа на РС - Луковит ищцата П.К.Й. и трето за делото лице - Красимир
Ваньов Димитров са осъдени да предадат владението върху имот, находящ се в гр.
Л., ул. "О." № ** на собствениците му, един от които е ищцата В.Д.И.
и това е извършено на 05.03.2019 г. с Протокол по чл. 434, ал. 2 от ГПК по
изпълнително дело № 192/2018 г. по описа на ДСИС при РС - Луковит.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване с
протоколно определение от 11.06.2020 г. е обявено обстоятелството, че до
05.03.2019 г. ответницата и нейният син Красимир Ваньов Димитров са ползвали
имота в гр. Луковит, ул. "Оряховска" № 41 и са консумирали
електроенергия.
Не се спори, че на 27.03.2019 г. електрозахранването
към имота е било преустановено.
Не се спори между страните и се установява от
представените 4 бр. разписки за плащане на каса на Изипей с №№ 0400009133473386/04.06.2019
г., 040009140567501/05.06.2019 г., 0400009162041195/10.06.2019 г. и
0400009162041211/10.06.2019 г., че
ищцата В.Д.И. е заплатила задължения към доставчика "ЧЕЗ Електро
България" АД в общ размер на 270,22 лева за консумираната електроенергия в периода от
20.12.2018 г. до 21.03.2019 г. за имот в гр. Луковит, ул. "Оряховска"
№ 41 и неустойки, както следва:
по фактура № *********/28.01.2019 г.: сумата от 116.19
лв., от които 113.16 лв. - ел. енергия за отчетен период от 20.12.2018 г. до
19.01.2019 г. и 3.03 лв. - неустойка за предходни плащания, дължими до
20.02.2019 г.;
по фактура № 270083374555/25.02.2019 г. - сума от 0.09
лв. - неустойка предходни плащания, дължими до 20.03.2019 г.;
по фактура № *********/25.02.2019 г. - сума от 111.26
лв., от които 109.26 лв - ел. енергия за отчетен период от 20.01.2019 г. до
19.02.2019 г. и 2.00 лв. - неустойка за предходни плащания, дължими до
20.03.2019 г.;
по фактура № *********/27.03.2019 г. - сума от 42,68
лв., от които 42.24 лв. ел. енергия за отчетен период от 20.02.2019 г. до
21.03.2019 г. и 0.44 лв. неустойка за предходни плащания, дължими до 19.04.2019
г.
С разписка № 0400009162041211/10.06.2019 г. ищцата е
заплатила такса за възстановяване на ел. захранването в размер на 19.00 лева.
От страна на ищцата са представени и разписки, от
които е видно, че е заплатила за ел. енергия в имота за периода от 21.05.2019
г. до 19.06.2019 г. сума от 1,68 лв.; за периода от 20.06.2019 г. до 19.07.2019
г. - сума в размер на 2,51 лв.
Предвид така
изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Спорното право, претендирано от ищцата, и
квалифицирано по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква от фактически състав,
включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. Т. е. разглежданият иск би бил
основателен, ако ищцата докаже, че нейният патримониум е накърнен, като в
корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответницата, без
да е налице правно основание за такова разместване на материални
блага. Субсидиарният иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим, доколкото няма друг иск,
с който обеднелият - ищец по делото, може да се защити и е налице правен
интерес от предявяването му. /чл. 59, ал.2 от ЗЗД/.
Установи се по делото, че в рамките на претендирания
период - от 20.12.2018 г. до 05.03.2019 г. процесният имот е ползван съвместно
от ответницата и трето за настоящето дело лице – К. В. Д., като двамата са
живяли в имота, респ. са консумирали ел. енергия, без обаче да заплатят
стойността на доставената и консумирана в този период ел. енергия.
Установи се по делото, че ищцата изцяло е заплатила стойността
на консумираната в имота за периода от 20.12.2018 г. до 21.03.2019 г. ел.
енергия и неустойки за предходни периоди в общ размер на 270,22 лева, както и
сума в размер на 19.00 лева, представляваща такса за възстановяване на
електрозахранването в имота или общо сума в размер на 289,22 лева.
С плащането
от страна на ищцата на консумативите за ел. енергия, ответницата и лицето К.В.Д. са се обогатили - намалили са пасивите си, като са спестили разходи за сметка на ищцата. Обедняването
на ищцата е в размер на платената от нея сума за консумираната ел. енергия и
неустойки за предходни плащания, половината от която подлежи на връщане от
ответницата.
Съдът намира възраженията на ответницата по отношение
на фактура № *********/27.03.2019 г. за неоснователни. Действително по същата
са начислени задължения за изразходвана ел. енергия в периода от 20.02.2019 г.
до 21.03.2019 г. /42,24 лева консумирана ел. енергия и 0,44 лева неустойки
предходни плащания/, а е безспорно, че ответницата и синът й са ползвали имота
до 05.03.2019 г., т. е. първите 14 дни от отчетния период. Съпоставяйки, от
една страна, стойността на изразходваната през този период ел. енергия със
стойността на изразходваната ел. енергия през предходните два периода /за които
е безспорно установено, че ответницата и синът й са ползвали имота/, и от друга
страна - със стойностите на изразходваната ел. енергия през последващите
периоди /когато имотът е ползван от ищцата/, съдът достига до извод, че начислената
с фактура № *********/27.03.2019 г. ел.
енергия е консумирана от ответницата и сина й през първите 14 дни от отчетния
период.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че не
дължи заплащане на таксата за възстановяване на електрозахранването на имота.
Както се посочи, ответницата и сина й са ползвали имота до 05.03.2019 г.
Консумираната ел. енергия по фактури № *********/28.01.2019 г. и №
*********/25.02.2019 г. са за период, през който ответницата и К.Д. фактически
са ползвали имота и респективно са консумирали начислената ел. енергия. Неплащането
в срок на същата е дало право на доставчика съгласно чл.123, ал. 1 от ЗЕ да
спре електрозахранването, за което е било необходимо заплащане на такса за
възстановяване от ищцата, като един от въведените във владение собственици на
имота. Следователно за нея е настъпило обедняване доколкото е заплатила
консумативните разноски за ел. енергия в имота, въпреки, че не го е ползвала
фактически до въвода.
С оглед на горното, съдът стига до извода, че са
налице предпоставките за уважаване на предявения установителен иск. Съдът
следва да признае за установено съществуването на вземането срещу ответницата по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 341/2019 г. по описа на РС -
Луковит, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата половината от
направените в заповедното производство разноски в размер на 12,50 лева за
държавна такса, както и разноските по настоящото дело – в размер на 25,00 лева
за държавна такса или общо 37,50 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобрази, че ищцата е представлявана от пълномощник безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ищцата и адвоката са роднини –майка
и дъщеря/, съдът приема, че при направеното искане, следва да бъдат определени
разноски – възнаграждение за пълномощника на ищцата, в размер на 100,00 лв. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати това възнаграждение на пълномощника на ищцата
– адв. С.Й. от САК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.К.Й., ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ на
ищцата В.Д.И., ЕГН ********** с адрес: *** сума в общ
размер на 144.50 лева, представляващи половината от 270.00 лева, платени от ищцата за
консумирана ел. енергия за периода 20.12.2018
г. до 21.03.2019 г. и
неустойки за предходни периоди на адрес гр. Л., ул. „О.“ № ** по фактури: №
*********/28.01.2019 г., №
270083374555/25.02.2019 г., № **********/25.02.2019 г. и № *********/27.03.2019
г. и половината от такса за възстановяване на електрозахранването към имота в
размер на 19 лева, за които суми по ч.гр.д. № 341/2019 г. по описа на РС –
Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата П.К.Й., ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата В.Д.И., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 37,50
лева, представляваща направените
от нея деловодни разноски за държавна такса в исковото и в заповедното
производство.
ОСЪЖДА
П.К.Й., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на адв. С.Й. от САК сумата от 100 /сто/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство по гр. д. № 522/2019 г. по описа на РС – Луковит, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: