Р Е
Ш Е Н
И Е № 692
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при
секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 359/2020 год.по описа на ПРС, VІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 442971-F482022/17.06.2019 год., издадено от
******** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на ЕТ
„****-89-Н.К.“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Х. Д.“ № **, ет. *, представлявано от Н.М.К., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.3, вр. ал.2,
вр.ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
746,69 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/
за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и
чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
Жалбоподателят,
в жалбата си потвърждава установения от контролния орган реализиран оборот от
50 000лв., както и обстоятелството, че не е подал в законоустановения срок
заявление за регистрация по ЗДДС. Посочва, че въпреки това, в момента, в който
е установил достигане на законовия оборот, доброволно e подал
заявлението. Излага становище за
маловажност на случая и прави искане за отмяна на наказателното постановление
/НП/. В съдебно заседание се явява лично, като навежда идентични с жалбата
възражения и прави същото искане.
Въззиваемата
страна ТД на НАП чрез процесуалния си представител излага доводи за правилно и
законосъобразно НП, поради което моли Съда да потвърди същото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е основателна.
На
04.02.2019 г. ЕТ „****-89-Н.К.“ подал Заявление за регистрация по ЗДДС вх. №
303911900274507/04.02.2019 г. Предвид подаденото заявление на свид.Г.И., на
длъжност „*********по приходите“ в ТД на НАП гр.Пловдив, било възложено да
извърши проверка на търговеца. В хода на проверката било установено, че за
периода 01.09.2017 г. – 31.08.2018 г. ЕТ е формирал облагаем оборот в размер на
50 678,77 лева, формиран от основната дейност на търговеца –
кафе-аперитив, Еврофутбол и Евробет. Предвид достигнатия оборот от над 50 000
лева, свид.И. констатирала, че жалбоподателят е следвало да подаде заявлението
за регистрация по ЗДДС в срок до 07.09.2018 г., включително.
На
13.02.2019 г. с акт за регистрация № 160421900369875/13.02.2019 г.,
жалбоподателят бил регистриран като данъчно задължено лице. Свидетелката И.
констатирала, че за периода от 22.09.2018 г. – датата, следваща датата, на
която е следвало да бъде издаден акта за регистрация по ЗДДС, до 12.02.2019 г.
– датата, предхождаща регистрацията, ЕТ „****-89-Н.К.“ е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС и да начисли данък за извършване на облагаеми доставки на
територията на страната, като за данъчен период 01.02.2019 г. – 12.02.2019 г.
данъчнозадълженото лице е извършило облагаеми доставки на територията на
страната в размер на 4480,11 лв. и не е
начислен ДДС в размер на 746,69 лева. Констатациите на свид. И. били
обективирани в протокол № **********/09.04.2019 г.
Установеното
било квалифицирано като нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС, за което
срещу жалбоподателя ЕТ„**** – 89 - Н.К.“ бил съставен АУАН №
F482022/12.04.2019г.
Въз
основа на АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.180,
ал.3, вр, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС, му било наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 746,69 лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Г.И. /актосъставител/, както и от събраните по делото писмени
доказателства.
От
показанията на актосъставителя И. се установява, че извършената от нея проверка
е във връзка с подадено от едноличния търговец заявление за регистрация по
ЗДДС. Свидетелката констатирала, че били налице обстоятелства за по-ранна
регистрация, тъй като към 31.08.2018 г. бил достигнат оборот в размер на 50000
лв. Задължението на търговеца било да подаде такова заявление до 07.09.2018 г.
В присъствието на жалбоподателя, свидетелката съставила АУАН за неначислено ДДС
в размер на 746,69 лв. по облагаеми доставки на стойност 4480,11 лв. за периода
01.02.2019 г. – 12.02.2019 г. След запознаване със съдържанието на акта,
нарушителят го подписал пред свидетелката. В допълнение сочи, че НАП няма
задължение да предупреждава, когато се надминава границата над 50000 лв., тъй
като нямало как да се следят всички обороти. По тази причина това било задължение
на търговеца.
Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност.
При
така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
На
жалбоподателя е вменено административно нарушение на разпоредбите на чл.180,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС предвижда за всяко регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв., като при повторно нарушение размерът на
глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не
по-малко от 1 000 лв. Съответно ал.2 на същата законова норма гласи, че алинея
1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно
чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка
на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този
данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. Съобразно ал.2 данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите,
когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Нормата
на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС определя кога данъкът става изискуем, а именно: от
датата на възникване на данъчното събитие, което съобразно чл.25, ал.2 от ЗДДС
е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена. Данъчният период е периодът от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период, и съвпада с календарния месец. За посочените доставки за
периода 01.02.2019 г. – 12.02.2019 г., данъчният период е именно февруари месец
2019 г., респ. за посочените доставки, жалбоподателят е следвало да подаде
справка – декларация с начислен данък до 14.03.2019 г.
Доколкото
данъкът не е начислен до 14.03.2019 г., то несъмнено жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение.
Въпреки
изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и влече незаконосъобразност на обжалваното
НП, доколкото е налице противоречие между описаната фактическа обстановка,
определената от административнонаказващия орган санкция и приложената
санкционната норма.
Така
съобразно обстоятелствената част на обжалваното НП нарушението се изразява в
това, че в срок до 14.03.2019 г. жалбоподателят е следвало да начисли ДДС за
извършените от него облагаеми доставки през периода 01.02.2019 г. – 12.02.2019
г., за което на същият е наложена санкция в размер на неначиследният данък,
определен съобразно чл.53, ал.2 от ППЗДДС, в размер на 746,69 лева. В НП обаче
като санкционна норма е посочена чл.180, ал.3 от ЗДДС, съгласно която когато
регистрираното лице е начислило данъка в срок до шест месеца от края на месеца,
в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева. Съставът на
тази санкционна норма без съмнение изисква фактическа обстановка, различна от
посочената в издаденото наказателно постановление, която сочи на хипотеза, в
която задълженото лице не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Налице е разминаване
между описаната фактическа обстановка и приложената санкционна норма, доколкото
в АУАН и НП актосъставителят и наказващият орган не са възприели
обстоятелството, че
жалбоподателят е начислил дължимия данък в шестмесечен срок от края на месеца,
в който данъкът е следвало да бъде начислен /за което не са ангажирани и
доказателства/. Допуснатият от наказващия орган порок е съществен, тъй като се
отразява върху същността на административнонаказателното обвинение и
приложената спрямо нарушителя санкция, като създава непреодолима по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН неяснота за волята на наказващия орган. Както фактическите,
така и техническите неточности в наказателното постановление не може да бъдат
преодолявани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало
правото на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да
почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства,
законосъобразно приложена санкция и ясно изразена воля на наказващия орган.
Също
така определена по този начин санкцията в размер на неначисления данък, а
именно 746,69 лева, съответства на разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, но не
и на предвидената в чл.180, ал.3 от ЗДДС санкция. По този начин за
жалбоподателя се създава затруднение да разбере по коя норма е бил санкциониран
– основният състав по чл.180, ал.2 от ЗДДС с глоба в размер на 746,69 лева, или
по привилигирования състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС, при който в случая би
следвало да бъде определена санкция в размер на 200 лева.
В
допълнение следва да се посочи, че с едно деяние е невъзможно да бъде
осъществено нарушение както по чл.180, ал.2 от ЗДДС, така и по чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като първата разпоредба касае въобще неначислено ДДС, а втората –
късно начислено ДДС.
По
своята същност погрешно посочената санкционна норма или погрешно определената
санкция винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Касае се за липса на
реквизит в НП по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно: законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, абсолютно задължителен за неговата
законосъобразност.
Мотивиран
от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 442971-F482022/17.06.2019 год., издадено от ******** на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на ЕТ „****-89-Н.К.“,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Х. Д.“ №
**, ет. *, представлявано от Н.М.К., ЕГН **********, на основание чл.180, ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 746,69 лева /седемстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ за нарушение на чл.180, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗДДС.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК