Решение по дело №527/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 83

 

гр. Велико Търново, 25.03.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                           

при участието на секретаря П. И.и прокурора от ВТОП Донка Мачева, изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 527 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

           

Образувано е по искова молба, подадена от *** А.. от ВТАК в качеството му на пълномощник на С.Х.С. ***, ЕГН ********** против Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени от отменена от съда като незаконосъобразна Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“. Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с посочената заповед му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като същата е отменена с Решение № 267/14.06.2019 г. по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, добило законна сила като необжалваемо. От ищеца се претендира, че са претърпени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за периода от издаването й до датата на отмяната й, изразяващи се в преживените от него значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърняване на доброто му име, чест и достойнство. Наведени са доводи, че с гордост е изпълнявал служебните си задължения и че е полагал усилия да се отличи спрямо останалите си колеги и налагането на наказанието се оказало внезапно, неочаквано и несправедливо и пълен разрив с ценностната му система и по тази причина изпитал дълбоко чувство на възмущение, гняв и обида. Твърди, че се е ползвал с уважение и авторитет пред колегите си и след наложеното дисциплинарно наказание отношението към него се променило и почуствал негативно отношение, пренебрежение и отхвърляне от колегите му, което го направило подтиснат. След налагане на наказанието у него се появило чувство на уязвимост от реална възможност да му бъде наложено по – тежко такова и в съзнанието му започнали да се развиват натрапчиви сценарии, които включвали последващо уволнение. Дисциплинарното наказание се отразило и на кариерното му израстване – възпрепятствало го е не само да повиши военното си звание, но и да кандидатства за заемане на по – висока длъжност, не е можел да бъде награждаван за годишни резултати, изпращан на курс за квилификация за заемане на по-висока длъжност, допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или висше военно училище, допускан до кандидатстване за обучения в граждански или висши военни училища за обучение по гражданска специалност, допускан до кандидатстване в докторантура. Твърди, че честта и достойнството му били накърнени, срамувал се от случилото се, ограничил рязко извънслужебните си контакти и се затворил в себе си. Наложеното дисциплинарно наказание се отразило и на здравословното му състояние, като изживеният стрес му причинил главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние, неспокойство и тревожност. В резултат на незаконосъобразно издадения ИАА месечното му възнаграждение било изплащано в редуциран размер. Претендира се и законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от 14.06.2019 г. - датата на отмяната на незаконосъобразния ИАА до окончателното изплащане на обезщетението. Тези съображения се поддържат от жалбоподателя и от процесуалния му представител в хода на устните състезания и в представена по делото писмена защита. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Служба „Военна полиция“ към Министерство на отбраната, представлявана от ***Б.С., чрез ***М. П. – ***притежаващ диплома за висше образование по специалност „Право“ и удостоверение за придобита юридическа правоспособност, в представен по делото отговор на исковата молба и в писмена защита взема становище, че искът е процесуално допустим, а по същество неоснователен. Поддържа, че твърдението на ищеца, че с гордост е изпълнявал служебните си задължения и е полагал усилия да се отличи спрямо останалите си колеги е бланкетно. Оспорва твърдението на ищеца, че се е ползвал с добро име и уважение сред колегите си, че у него се е появило чувство на уязвимост от реална възможност да му бъде наложено по–тежко наказание, че дисциплинарното наказание се е отразило на кариерното развитие на ищеца. Излага, че повишаването и преназначаването на длъжност става след мотивирано предложение на пряк началник, каквото не е имало за ищеца. Счита за несъстоятелно и твърдението за пропуснати ползи и невъзможност ищеца да получава годишна награда за постигнати резултати. Намира за недоказано твърдението, че наложеното наказание се е отразило на здравословното състояние на ищеца. Счита за неоснователно и твърдението, че в резултат на издадения ИАА месечното възнаграждение е било изплащано в редуциран размер, като сочи, че ищецът е имал предходно дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ и съгласно чл. 3, ал. 6 от Приложение към чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при изпълнение на военна служба на военнослужещите от служба „Военна полиция“, допълнителното възнаграждение се изплаща на 50%, а за времето от 21.02.2019 г. до 02.07.2019 г. е бил в отпуск по болест и не е получавал трудово възнаграждение, а обезщетение от НОИ. Счита, че не са събрани доказателства, обосноваващи извод за наличие на причинно-следствена връзка между издадения незаконосъобразен ИАА и твърдения вредоносен резултат. Излага доводи, че ако изобщо има някакви вредни последици, то те са вследствие на заповедта за ограничаване на достъп до класифицирана информация и тази за уволнение. Моли да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер.

Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Донка Мачева, поддържа мотивирано становище за частична основателност на исковата претенция, тъй като размерът, който се претендира е изключително завишен. Счита, че изложените в исковата молба твърдения за неимуществени вреди в по – голямата си част не се подкрепят от писмените и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от вложеното по настоящото дело адм. дело № 45/2019 г. по описа на АСВТ, че със Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ на основание чл. 244, т. 6, във вр. с чл. 242, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на С.Х.С. – инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Със Заповед № ПЛ-191/05.01.2019 г. на Директор на РС „Военна полиция“ – Плевен е обявен едногодишен срок от 15.01.2019 г. до 14.01.2019 г. вкл. за изтърпяване на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение, наложено със Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ на ***С.Х.С.; на основание т. 2 от раздел VIII на Заповед № 6-1144/28.07.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция“, за времето до изтичане срока за изтърпяване на дисциплинарното наказание е определено на ***С. да се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при изпълнение на военна служба на военнослужещите от служба „Военна полиция“ в размер на 50% от определеното му със Заповед № 6-1144/28.07.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция“. С Решение № 267/14.06.2019 г. по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, добило законна сила като необжалваемо, Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ е отменена като незаконосъобразна.

 Преди това наложено с процесната заповед дисциплинарно наказание, със Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на С.Х.С. – инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“. Със Заповед № ПЛ-3505/06.11.2018 г. на Директор на РС „Военна полиция“ – Плевен е обявен шестмесечен срок от 30.10.2018 г. до 29.04.2019 г. вкл. за изтърпяване на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене”, наложено със Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ на ***С.Х.С.; на основание т. 2 от раздел VIII на Заповед № 6-1144/28.07.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция“, за времето до изтичане срока за изтърпяване на дисциплинарното наказание е определено на ***С. да се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при изпълнение на военна служба на военнослужещите от служба „Военна полиция“ в размер на 50% от определеното му със Заповед № 6-1144/28.07.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция“. С Решение № 557/18.12.2018 г. по адм. дело № 816/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ е отменена като незаконосъобразна. При извършената служебна проверка се установява, че решението е влязло в законна сила на 17.10.2019 г.

От приложените от ищеца Лист за преглед на пациент в СО № 003990/21.02.2019 г., Амбулаторен лист № 2011/21.02.2019 г. и Амбулаторен лист № 2080/26.02.2019 г. се установява, че от три месеца С. е на лечение с Небиволол, който не е вземал от двадесет дена и на 21.02.2019 г. се почувствал зле, повърнал еднократно, имал разстрайство, втрисане. Измерил АН 170/100. Към 26.02.2019 г. все още има главоболие, болки във врата, изтръпване на лявата ръка, като болките се засилват при движение и не може да си вдигне ръката. От десетина дена е с високо кръвно налягане с измерени стойности около 140/90.

От приетите като доказателства заверени преписи от Болничен лист № Е20182917846; Болничен лист № Е20182917854; Болничен лист № Е20196289047; Болничен лист № Е20196839644; Болничен лист № Е20197199591; Болничен лист № Е20196289135 и Болничен лист № Е20196289186 се установява, че в периода от 21.02.2019 г. до 02.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск по болест, като първият болничен лист е с диагноза: Вирусна инфекция, неуточнена, а останалите шест са с диагноза: Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде.

Ищецът прилага два броя грамоти от 25.10.2006 г. и от 02.12.2006 г. за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните задължения. От приложения препис от Служебен картон е видно, че ищецът е поощряван с „Обявяване на благодарност” на 05.11.2012 г. и на 24.04.2013 г. За периода от 24.06.2016 г. до 03.07.2019 г. на С. са наложени следните дисциплинарни наказания: „Мъмрене“, „Строго мъмрене“, „Предупреждение за уволнение“, „Уволнение“, като първите три са отменени.

От представените от ищеца 3 бр. справки относно придобити лични впечатления от кандидата за оперативен работник в Служба „Военна полиция“ С.Х.С. изх. № Пл-955/03.05.2012 г., № Пл-954/03.05.2012 г. и № Пл-964/03.05.2012 г., първите две изготвени от ***Т.Т., а последната от ***. И. Т. се установява, че С.С. е показал умения да взема бързи и правилни решения и притежава всички необходими качества за оперативен работник в Служба „Военна полиция“.

Видно от приетия Атестационен формуляр за атестационен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г. на ***С.Х.С. е определена крайна оценка 4 за изпълнение на целите „Често надхвърля постиженията на други офицери на същата длъжност”. Препоръките от атестиращия офицер са следните: Да се постигнат по – високи професионални резултати, съобразени с възможностите на ОР; Планиране и правилно разпределение на ежедневните задачи; Изграждане на чувство за екипност и лоялност. Атестиращият ***Д.Х.е препоръчал атестирания да се преназначи на длъжност за притежаваното военно звание, а ст. атестиращ ***. Б.П.е препоръчал атестирания да се повиши в следващо военно звание. Атестационният формуляр е връчен на ищеца на 28.12.2018 г.

От представената от ответника справка рег. № Пл-94/07.01.2020 г. се установява, че за периода от м.октомври 2018 г. до м. август 2019 г. /общо 229 работни дни/ о.з.***. Б.П.е ползвал 180 дни за законоустановени отпуски /130 работни дни и 50 календарни/, а о.з. к-н С.С. е ползвал 163 дни за законоустановени отпуски /113 работни дни и 50 календарни/.

Приобщените документи, представляващи класифицирана информация, съдържащи се в адм. дело № 45/2019 г. по описа на съда,  приложени в обособен съгласно закона том към настоящото дело, а именно: с peг. № RB 211101-007-04/6-317/19.04.2017 г., екз. № 1-2 листа „Поверително“; с peг. № RB 211101-007-04/6-547/07.07.2017 г., екз. № 1 - 2 листа „Поверително“; peг. № RB 211101-007-04/6-769/11.10.2017 г., екз. № 1 - 2 листа „Поверително“; peг. № RB 211101-007-04/6-167/12.04.2018 г. екз. № 1-2 листа „Поверително“; peг. № RB 211101-007-04/6-171/13.04.2018 г., екз. № 1-2 листа „Поверително“; peг. № RB 211101-007-04/6-439/26.07.2018 г., екз. № 1 - 2 листа „Поверително“; peг. № RB 211101-007-04/6-452/07.08.2018 г., екз. № 1-2 листа „Поверително“ и peг. № RB 211101-007-04/6-533/11.10.2018 г., екз. № 1-2 листа „Поверително“, касаят дейността на ищеца преди налагане на отмененото дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, поради което са неотносими към иска, предмет на настоящото производство и не следва да се обсъждат.

В рамките на настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А.С.К. – С., Б.Б.П.и Й.***.Ст. Й., водени от ищеца и свидетелите Ч.Т.Ст., Д.Зв.Х. и Т.П.Т., водени от ответника.

А.С.е съпруга на ищеца и го познава от 2004 г. като усмихнат и весел човек, с чувство за хумор, много контактен. Сочи, че след налагане на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ в началото на 2019 г. съпругът й бил разочарован от институцията и несправедливостта. Чувствал се обиден, затворил се в себе си, избягвал контакти с приятели и близки, нямал желание за разговори и събирания, бил изнервен, напрегнат и депресиран. Спряли комуникациите с хора. В него настъпила коренна промяна. Преди това ходел с желание на работа, обичал работата си и се гордеел с нея, работел с хъс и желание, изпипвал нещата докрай. След налагане на наказанието „Предупреждение за уволнение“ започнал да се оплаква от главоболие вечер. Имал високо кръвно налягане и безсъние. Започнал да избягва децата, да играе и излиза с тях. Това продължило до отмяна на наказанието през лятото и имало промяна, но тя не продължила дълго предвид последвалото наказание „Уволнение“.

Й.Й. свидетелства, че с ищеца са втори братовчеди и имат силна връзка. Виждат се всяка събота и неделя и се чуват през седмицата. Сочи, че ищеца е честно момче, амбицирано в работата, не прави компромиси, всеотдаен. Определя го като много жизнен и усмихнат човек, с чувство за хумор, енергичен. През януари 2019 г. ищецът започнал да го избягва. Забелязъл, че се е променил и е изпаднал в депресия, навел глава, не се усмихвал, изгубил чувството си за хумор. Споделил за наложеното наказание и че е притеснен да не остане без работа. Спрял да ходи на лов, който му бил хоби. Оплаквал се от високо кръвно налягане.

Б.П.свидетелства, че познава ищеца от 2012 г. и му е бил пряк началник до м.юли 2019 г., когато му било наложено наказание „Уволнение“ и бил освободен. В приятелски отношения е с ищеца. Познава го като добър, спокоен, честен, справедлив и вежлив човек. Сочи, че уважавал колегите си и те него. Бързо навлязъл в работата и за кратко време показал много добри резултати. Станал най – добрият оперативен работник в сектора и в отдела, който ръководил. Четял законите, подзаконовите нормативни актове, нормативната база свързана с неговата ежедневна дейност. Помагал на колегите си при изготвяне на докладни записки, справки от проверки, оказвал съдействие и насоки към тяхната работа като военни полицаи на колегите, които са били в гр. Велико Търново. Някой път тъй като имат и взаимозаменяемост, оказвал помощ и на колегите в гр. Плевен. След наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ видимо се почувствала промяна в него. Странал по – предпазлив и затворен. Опасявал се от налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, което се случило и впоследствие. След налагане на наказанието се скъсала връзката с останалите му колеги, които променили отношението си към него. Комуникацията на ищеца била предимно с него. Споделил за здравословното си състояние, че има проблеми с повишаване на кръвното налягане и проблеми в семеен план. Свидетелства, че последната атестация на ищеца е за 2018 г. и той дал крайната оценка, която била да бъде предложен за повишение в звание. Не е правил писмено предложение, а изразил устното си мнение пред ***. Ст. за повишаване на ищеца, който бил най – подходящ, но съгласно правилата наложеното наказание възпрепятствало неговото преназначаване. По това време във ВП се открило място за началник сектор от 01.07.2019 г., на което бил назначен друг човек по предложение на ***.ч.. Във връзка с наложеното наказание „Предупреждение за уволнение“, на 21.02.2019 г. на ищеца бил ограничен достъпа до работа с класифицирана информация.

Ч.***.Ст. е Директор на РС „Военна полиция“ – Плевен от март 2018 г. Оценява работата му като незадоволителна, тъй като подадената от него информация не е била със стойност да доведе до завеждане на ДП. Сочи, че ищецът е споделял, че работи с 10% от капацитета си. Не оспорва, че св. Б.П.му е казвал, че С. е най – добрия. Официално не му е предлагал да бъде повишен. От 01.07.2019 г. били разкрити две длъжности – началник сектор „Разкриване на престъпления“  и старши инспектор, които били заети по мотивирано предложение от негова страна. Тези длъжности не са обявявани в регистъра и за заемането им не е имало конкурс. Не е получавал сведение от колега на ищеца последният да му е оказвал експертна помощ. Сочи, че колегите от гр. Велико Търново си направили тържество, след като ищецът напуснал. Счита, че поставената в атестационния формуляр на ищеца оценка от Б.П.не е обективна, тъй като П. е отсъствал продължително време от работа и не е имал преки наблюдения върху работата на ищеца. От друга страна самооценката на атестирания и оценката на ст.атестиращия се различават от оценката на атестиращия, който е непосредствения началник. Оценката от атестационния формуляр се взема предвид, но не е задължителна за по – горестоящия началник.

Д.Х.е бил непосредствен началник на ищеца от 2018 г., а го познава от 2012 г. Сочи, че ищецът е особен в отношенията си с колегите, не се ползвал с добро мнение в средата, в колектива и сред колегите си. Най – добре се е разбирал с ***. П.. Не му е известно за други наложени дисциплинарни наказания на ищеца. Счита, че оценката му е обективна. Личната оценка на С. била, че работи на санитарния минимум и това като негов непосредствен началник не го удовлетворявало и не били оправдани очакванията му от работата на С.. Като препоръка в атестацията е вписал да се преназначи на длъжност, но в рамките на притежаваното от него звание.

Т.Т. от 01.07.2019 г. заема длъжността началник сектор „Разкриване на престъпления“ Велико Търново. Познава ищеца от края на 2012 г. Не счита, че ищецът се е ползвал с репутация сред колегите си, както в професионален, така и в личен аспект. Няма доверие на ищеца и никога не му е искал съвет или помощ. От 21.02.2019 г. ищецът бил в болничен – от деня, в който станали ексцесиите с връчване на заповедта му. Счита ищеца за проблем и гледал максимално да се отдалечи от него. Съмнявал се, че е възможно започналите около 2012 г. анонимни сигнали да произтичат от ищеца. Няма впечатление някой колега да е търсил помощ от ищеца. Споделяли са негативното си отношение към него. Не е забелязъл промяна в поведението или психичното състояние на ищеца. Не смята, че С. има качества на военен полицай.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл. 203 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Само когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага - чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.

Предвид това искът за репариране на претърпени неимуществени вреди е допустим. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.

В случая не е спорно, че Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“, чийто адресат е ищецът, е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред с Решение № 267/14.06.2019 г. по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, добило законна сила като необжалваемо. Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт.

Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.

Видно от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите С., Й. и П., ищецът С.С. действително е претърпял в исковия период емоционални неудобства, душевни болки и страдания в резултат от незаконосъобразния административен акт – чувство на възмущение, гняв и обида от наложеното дисциплинарно наказание; чувство на подтиснатост предвид появилото се негативно отношение, пренебрежение и отхвърляне от колегите му; чувство на уязвимост от реална възможност да му бъде наложено по – тежко наказание; чувство на неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на заеманата от него служба, в резултат на което променил отношението си към живота – ограничил рязко извънслужебните си контакти и се затворил в себе си; невъзможност за кариерно израстване.

Предвид заинтересоваността на свидетелите С. (съпруга на ищеца), Й. (роднина на ищеца) и П. (бивш пряк началник и приятел на ищеца) в полза на ищеца, съдът прецени показанията им с олед на всички данни по делото и ги кредитира като последователни, непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, тъй като същите установяват факти и обстоятелства, лично и непосредственно възприети от тях в общуването им с ищеца, показанията им не установяват противоречиво един и същи факт, както и съответстват с приетите писмени доказателства. В този смисъл неоснователни са твърденията на ответника, че показанията на свидетелите С. и Й. са противоречиви, а П. не е имал непосредствени впечатления от емоционалното и здравословно състояние на ищеца, тъй като е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и е възпроизвел пред съда заявеното от ищеца. Показанията на свидетелите, разпитани по почин на ищеца относно претърпените от него неимуществени вреди не се разколебават от показанията на свидетелите ***.Ст., Х.и Т., разпитани по почин на ответника.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите ***.Ст., Х.и Т. в частите, в които сочат, че работата на ищеца е била незадоволителна. Съгласно чл. 172 от ГПК съдът съобрази, че тези свидетели са в служебна зависимост от ответника, като същият им се явява пряк началник и работодател. Показанията на посочените свидетели относно изпълнение на служебните задължения от ищеца се опровергават от приетите писмени доказателства. Показанията на св. Х.в частта, в която сочи, че работата на С. не го удовлетворявала и не били оправдани очакванията му от работата на С. противоречат на отразените от него оценки в Атестационния формуляр за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г., от който е видно, че като атестиращ е поставил предимно оценки 4 „Често надхвърля постиженията на другите офицери на същата длъжност“ за изпълнение на целите от С.. От друга страна твърдението на Х., че не му е извество на С. да са налагани други дисциплинарни наказания сочи, че като пряк началник на С. не е бил запознат детайлно с работата му. Показанията на св. Т., че С. няма качества на военен полицай противоречат на изготвените от него 2 бр. справки относно придобити лични впечатления от кандидата за оперативен работник в Служба „Военна полиция“ С.Х.С. изх. № Пл-955/03.05.2012 г. и № Пл-954/03.05.2012 г., в които е отразил, че С.С. е показал умения да взема бързи и правилни решения и притежава всички необходими качества за оперативен работник в Служба „Военна полиция“. В показанията на свидетеля ***.Ст. липсва конкретика относно възприети лично от него факти и обстоятелства относно изпълнение на служебните задължения от ищеца. Предвид констатираните противоречия в показанията на Х.и Т. с отразени факти и обстоятелства в изготвени лично от тях документи, противоречие на показанията на Х., Т. и ***.Ст. с приетите писмени доказателства, както и служебната им зависимост с ответника, съдът приема, че тези свидетели са заинтересовани в полза на ответника и показанията им в частта относно изпълнение на служебните задължения от ищеца не следва да се кредитират. В останалата си част относно авторитета на ищеца сред колегите и колектива, както и относно разкритата от 01.07.2019 г. длъжност началник сектор „Разкриване на престъпления” гр. Велико Търново показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви и взаимно се допълват, не се опровергават от приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите С., Й. и П., поради което съдът ги кредитира като достоверни. Следва да се отбележи и, че предвид обстоятелството, че в периода от 21.02.2019 г. до 02.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск по болест, свидетелите ***.Ст., Х.и Т. не са имали възможност да имат лични и непосредствени наблюдения върху психическото състояние, поведението, преживяванията и живота на ищеца.

Безспорно от приетите по делото писмени доказателства - 3 бр. справки относно придобити лични впечатления от кандидата за оперативен работник в Служба „Военна полиция“ С.Х.С. изх. № Пл-955/03.05.2012 г., № Пл-954/03.05.2012 г. и № Пл-964/03.05.2012 г., първите две изготвени от ***Т.Т., а последната от ***. Иван Топалски, Атестационен формуляр за атестационен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г. на ***С.Х.С., два броя грамоти от 25.10.2006 г. и от 02.12.2006 г. за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните задължения и препис от Служебен картон с вписани поощрения с „Обявяване на благодарност” на 05.11.2012 г. и на 24.04.2013 г. се установява, ищецът притежава всички необходими качества за оперативен работник в Служба „Военна полиция“, поощряван е за постигнати високи резултати в службата и е получил за 2018 г. крайна оценка 4 за изпълнение на целите „Често надхвърля постиженията на други офицери на същата длъжност”. Наложените за периода от 24.06.2016 г. до 12.10.2018 г. дисциплинарни наказания „Мъмрене“ и „Строго мъмрене“, са отменени. Изложените факти и обстоятелства обуславят извод, че ищецът съвестно е изпълнявал служебните си задължения.

От показанията на свидетелите С., Й. и П. се установява, че ищецът е бил отдаден в работата си, обичал я и се гордеел с нея, а П. установява, че за кратко време ищецът показал много добри резултати и станал най – добрият оперативен работник в сектора и в отдела, който ръководил. След налагане на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ в началото на 2019 г. ищецът бил разочарован от институцията и несправедливостта. Чувствал се обиден, затворил се в себе си, избягвал контакти с приятели и близки, нямал желание за разговори и събирания, бил изнервен, напрегнат и депресиран. Имал главоболие, високо кръвно налягане и се оплаквал от безсъние. Избягвал контактите си с приятели и близки. В него настъпила коренна промяна. Започнал да избягва децата, да играе и излиза с тях. Изгубил чувството си за хумор и ходел с наведена глава. Споделял, че е притеснен да не остане без работа. П. установява, че след налагане на наказанието се скъсала връзката на ищеца с останалите му колеги, които променили отношението си към него, както и бил възпрепятстван да бъде повишен в звание във връзка с новоразкритата длъжност от 01.07.2019 г. началник сектор „Разкриване на престъпления” гр. Велико Търново, въпреки, че бил най – подходящия за това и устно изразил мнението си пред ***.ч..

От показанията на свидетелите ***.Ст. и Т. се установява, че ищецът не се е ползвал с уважение и авторитет пред колегите си, но св. П. установява, че след налагане на наказанието се скъсала връзката на ищеца с останалите му колеги, които променили отношението си към него.

Безспорно от показанията на свидетелите ***.Ст., Т. и П. се установява, че е проведена процедура за промяна на щата на РС „Военна полиция” – Плевен и разкриване на ново работно място – началник на сектор „Разкриване на престъпления” гр. Велико Търново, както и овакантяване на длъжност старши инспектор в същия сектор, считано от 01.07.2019 г. На новата длъжност началник на сектор „Разкриване на престъпления” гр. Велико Търново е назначен св. Т. по предложение на св. ***.Ст.. Поради наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и в предвид разпоредбите на чл. 21, т. 4 и чл. 151, т. 1 и т.2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Репубика България ищецът не е могъл да бъде повишен в следващо военно звание и да бъде назначен на по – висока длъжност. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че в Служба „Военна полиция” не се провежда процедура по подбор при назначаването на длъжност при организационно щатни промени и редът за преназначаването е уреден в чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция, а именно преназначаването на длъжност в Службата се извършва във основа на подадено по команден ред мотивирано предложение от пряк началник…. Св. П. в показанията си сочи: „Устното предложение го направих през 2019 г. Тогава се извършваха организационно щатни структури. Във ВП се откри място за началник сектор от 01.07.2019 г., на което беше назначен друг човек. С. с неговите качества, възможности и атестиране, отговаряше да бъде назначен на тази длъжност, но както казах наложеното наказание възпрепятства това…”. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че именно наложеното дисциплинарно наказание е направило ищеца неотговарящ на изискванията на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ за заемане на по – висока длъжност, както и повишен във военно звание и е възпрепятсвало св. П. като пряк началник да ваправи мотивирано предложение за преназначаването на ищеца на новоразкритата длъжност.

Предвид ползания от ищеца в периода от 21.02.2019 г. до 02.07.2019 г. отпуск по болест, който е несъвместим с посочените в чл. 151, т. 3-т.7 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Репубика България възможности, съдът намира, че е недоказано твърдението на ищеца, че не е можел да бъде награждаван за годишни резултати, изпращан на курс за квилификация за заемане на по-висока длъжност, допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или висше военно училище, допускан до кандидатстване за обучения в граждански или висши военни училища за обучение по гражданска специалност, допускан до кандидатстване в докторантура.

Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и настъпилия за С. развой в обществено и служебно положение може да доведе до негативни емоционални състояния – обида, гняв и възмущение, подтиснатост предвид появилото се негативно отношение, пренебрежение и отхвърляне от колегите му, уязвимост от реална възможност да му бъде наложено по – тежко наказание, затваряне в себе си, състояние на стрес, срам и неудобство, невъзможност за кариерно израстване – заемане на по – висока длъжност, повишаване във военно звание. В тази връзка, съдът намира за доказани твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални неудобства, душевни болки и страдания - изпитани обида, гняв и възмущение, подтиснатост, уязвимост и притеснения за бъдещето, срам, унижение, стрес и затваряне в себе си. Няма основание да се приеме, че С. би понесъл каквито и да е емоционални неудобства, душевни болки и страдания без да е издадена въпросната заповед, а също така и че състоянието му се дължи на други фактори. Изцяло неоснователно е твърдението на ответника за недоказаност на предявения иск по основание по съображения, че ако изобщо има някакви вредни последици, то те са вследствие на заповедта за ограничаване на достъп до класифицирана информация и тази за уволнение, а не от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. Не се установява вредите да са настъпили по вина на ищеца или пък по вина на трети лица и доколкото издадената Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ е отменена като незаконосъобразна, то същите следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за доказан по основание.

Съдът счита, че по делото не се доказаха твърденията на ищеца за настъпили като пряка последица от издадената незаконосъобразна заповед неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, чест и достойнство. От свидетелските показания на ***.Ст. и Т. се установява, че ищецът не се е ползвал с уважение и авторитет пред колегите си. Тези свидетели не са променили отнешението си към ищеца и след налагане на дисциплинарното наказание. Не са ангажирани други доказателства за отзвука от наложеното дисциплинарно наказание сред колеги, приятели и въобще в обществото в гр. Велико Търново, нито пък за евентуално дистанциране след отмяна на наказанието. Така събраните показания не са годни да установят субективното отношение и възприятията на обществеността по повод ангажираната дисциплинарнонаказателна отговорност на ищеца.

Недоказани са и твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, като следва да се посочи, че претенции от такъв характер следва да се докажат не със свидетелски показания (в каквато насока са показанията на свидетелите С., Й. и П.), а с медицинска документация или експертиза по делото, каквито в настоящото производство липсват. От приложените по делото Лист за преглед на пациент в СО № 003990/21.02.2019 г., Амбулаторен лист № 2011/21.02.2019 г. и Амбулаторен лист № 2080/26.02.2019 г. се установява, че от три месеца С. е на лечение с Небиволол, който не е вземал от двадесет дена. От приетите като доказателства заверени преписи от Болничен лист № Е20182917846; Болничен лист № Е20182917854; Болничен лист № Е20196289047; Болничен лист № Е20196839644; Болничен лист № Е20197199591; Болничен лист № Е20196289135 и Болничен лист № Е20196289186 се установява, че в периода от 21.02.2019 г. до 02.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск по болест, като първият болничен лист е с диагноза: Вирусна инфекция, неуточнена, а останалите шест са с диагноза: Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде. С оглед изложеното съдът приема, че повишеното кръвно налягане и главоболие на ищеца, за които свидетелстват посочените свидетели са в следствие на неприемане от С. на предписани медикаменти за лечение на оплаквания, които са се появили преди налагане на дисциплинарното наказание. Що се отнася до ползвания продължителен отпуск по болест, липсват доказателства, които да сочат, че отразените в болничните листове заболявания са в пряка причинна връзка с наложеното дисциплинарно наказание. Общоизвестно е обстоятелство, че налагането на дисциплинарно наказание се отразява негативно на психиката на всеки човек, но доказателства за трайно засягане на здравето на С., което да е в причинна връзка с наложеното наказание, не са представени по делото.

Недоказано е и твърдението на ищеца, че в резултат на незаконосъобразно издадения ИАА месечното му възнаграждение било изплащано в редуциран размер. Ищецът е имал предходно дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, наложено със Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“. Със Заповед № ПЛ-3505/06.11.2018 г. на Директор на РС „Военна полиция“ – Плевен е обявен шестмесечен срок от 30.10.2018 г. до 29.04.2019 г. вкл. за изтърпяване на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене”, наложено със Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ на ***С.Х.С.; на основание т. 2 от раздел VIII на Заповед № 6-1144/28.07.2016 г. на Директора на Служба „Военна полиция“, за времето до изтичане срока за изтърпяване на дисциплинарното наказание е определено на ***С. да се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при изпълнение на военна служба на военнослужещите от служба „Военна полиция“ в размер на 50% от определеното му със Заповед № 6-1144/28.07.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция“. Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ е отменена като незаконосъобразна с Решение № 557/18.12.2018 г. по адм. дело № 816/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, влязло в законна сила на 17.10.2019 г. С оглед изложеното е установено, че ищецът е имал предходно дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ и съгласно чл. 3, ал. 6 от Приложение към чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при изпълнение на военна служба на военнослужещите от служба „Военна полиция“, допълнителното възнаграждение се изплаща на 50%, а за времето от 21.02.2019 г. до 02.07.2019 г. е бил в отпуск по болест и не е получавал трудово възнаграждение, а обезщетение от НОИ.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Според доктрината и съдебната практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в случая издаването на незаконосъобразния акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение. При определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете и продължителността на преживения дискомфорт от ищеца, като в тази връзка съдът съобрази, че времето, през което се е развило и приключило съдебното производство по оспорване на незаконосъобразния административен акт с влязъл в сила съдебен акт е 5 месеца,  т.е. не се установява някакъв по-продължителен, надвишаващ значително обичайния такъв. На следващо място, по никакъв начин не е доказано негативните изживявания да са оказали трайно и продължително въздействие на физическото и психическото състояния на лицето, което да е продължило и към датата на предявяване на исковата молба.

Тези обстоятелства, съобразени съвкупно и ведно с горепосоченото относно недоказаността на останалите твърдени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с отменената заповед, мотивират съдът да приеме, че исковата претенция е установена като основание, но завишена с оглед претендирания размер. Справедливият размер на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди според съда възлиза на сумата от 2500 лв., която кореспондира на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Претенциите за неимуществени вреди над определената от съда сума до претендираните 5000 лв. са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на искането за присъждане на лихва, съдът намира, че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В тази връзка, в разглеждания казус лихвата върху определения размер на обезщетението следва да бъде присъдена от 14.06.2019 г. – датата на влизането в сила на решението, с което е бил отменен оспорения акт. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и предвид изхода на делото ответникът следва да се осъди да плати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева и разноски за хонорар за един адвокат, размерът на който, съразмерно на уважената част от иска, възлиза на 100 лв. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Изхождайки от това правило и предвид изхода на делото и направеното искане ищецът следва да се осъди да заплати на ищеца 50 лв. съгласно минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.             Водим от изложените съображения, съдът   Р   Е   Ш   И   :   ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на Република България, представлявана от ***Б.С. да заплати на С.Х.С. ***, ЕГН **********, сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.01.2019 г. до 14.06.2019 г., причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, ведно със законната лихва считано от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С.Х.С. ***, ЕГН ********** против Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на Република България, представлявана от ***Б.С., за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, в останалата му част, до размера на претендираната сума от 5000 лв. ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на Република България, представлявана от ***Б.С. да заплати на С.Х.С. ***, ЕГН **********, сумата от 110 лв. (сто и десет лева), представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА С.Х.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на Република България, представлявана от ***Б.С., сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                          

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: