Старозагорски окръжен съд                           - 1 -                         н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия Р.А.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 14.01.2012 г. в с.Шаново, общ.Мъглиж, направил опит умишлено да умъртви другиго – В.К.Б., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Счита, че не са налице нито афект на подсъдимия С., нито неизбежна отбрана. Предлага на подсъдимия С. да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минималния размер, предвиден в закона – десет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Изразява становище, че предявеният от пострадалия В.К.Б. граждански иск следва да бъде уважен от съда в пълен размер.

Частният обвинител В.К.Б. поддържа така повдигнатото обвинение по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Изразява становище, че на подсъдимия С. следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства, значително над минималния размер, предвиден в закона. Счита, че съдът следва да определи съответния режим за ефективното изтърпяване на това наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. Г.Г..

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия В.К.Б. срещу подсъдимия Р.А.С. за обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от престъплението по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК в размер на 50 000 лв. Гражданският ищец претендира за горната сума, ведно със законната лихва от 14.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. Г.Г..

Подсъдимият Р.А.С. отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че действията му са продиктувани от страх за собствената му безопасност и че е действал в условията на неизбежна отбрана. Моли съда за справедливост. Защитата на подсъдимия С. оспорва квалификацията по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като счита, че деянието следва да се преквалифицира по чл.12, ал.1 от НК, по чл.12, ал.3 от НК или по чл.12, ал.4 от НК, подсъдимият С. да бъде оправдан и гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно, защитата на подсъдимия С. развива съображения за преквалифициране на деянието по чл.119 от НК и налагане на наказание на подсъдимия в минималния размер, предвиден в закона. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си защитниците на подсъдимия С. – адв. С.Д., адв. Р.К. и адв. Т.В..

                                                         - 2 -

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно

и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият Р.А.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Тъй като бащата на Р.С. загинал при трудова злополука през 2005 г., подсъдимият живеел в с. Шаново – ту при родителите на баща си /свидетелите С.С.С. и И.Т.С./, ту при родителите на майка си /дядо си Радко и баба си Райна/, която заминала на работа в Италия.

Свидетелят В.К.Б. ***, но често пребивавал в с. Шаново, тъй като родителите му имали наследствена къща там.

В с. Шаново живеели и свидетелите Ж.А.И. и Р.И.Р. /съответно, майка и син/. На свидетелката Ж.И. в селото й казвали „Желка”.

Свидетелят Р.П.И. ***, но всяка седмица ходел в с. Шаново, където живеела майка му.

Подсъдимият С. и свидетелят Б. били в приятелски отношения, често били в една компания, в която се забавлявали и консумирали алкохол.

На 17.12.2011 г., в с. Шаново, подсъдимият С. и свидетелят Б. били на гости /на прасе/ в дома на родителите на Х.С.Х. /по прякор „Пумпала”/. Там били и други младежи, сред които и Р.Б.С. /по прякор „Спицата”/. От сутринта до вечерта присъстващите яли и пили алкохол, като в края на гостуването си всички били доста пияни.

След като напуснали /през кратък интервал от време/ дома, в който гостували, възникнал конфликт между Р.С., от една страна, и В.Б. и Р.Б., от друга страна. Конфликтът прераснал в сбиване, при което пострадал подсъдимият С..

За това свидетелстват както дядото и бабата на подсъдимия /свидетелите С. и С., при които С. се прибрал веднага след побоя/, така и кметският наместник на с. Шаново /свидетелят И.Г.С., който извикал полиция и се срещнал на площада в селото със С., С. и С./.

Подсъдимият С. бил във видимо нетрезво състояние, очевидно бит и извадил от ботуша си един нож, с който казал, че „ще заколи някого” /според свидетеля С./.

Дошли полицейски служители, които посъветвали подсъдимия С. да си извади съдебномедицинско удостоверение за нанесените му травми.

Била изготвена докладна записка № 1398-М/19.12.2011 г. от полицай Г. Гаджев при УП – Мъглиж и снети саморъчни обяснения от Р.С. на място /съответно, л.343 и л.344, т.ІІ от настоящото дело/.

Но на следващия ден С. не си извади съдебномедицинско удостоверение, тъй като Б. отишъл в дома на С. и С., извинил се за действията си и ги помолил да не предприемат нищо срещу него.

Старозагорски окръжен съд                           - 3 -                         н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

При това си посещение в дома на Славови свидетелят Б. и лекият му автомобил, в който бил Р.Б., били забелязани от съседи на сем. Славови /свидетелите Д.И.Б. и К.Е.М./.

Следите от побоя върху лицето на подсъдимия С. били видени този ден и от свидетелите Й.К.К., Р.И.Б., К.Е.М. и И.И.К., като първите трима и дочули, че С. е бил бит от Б..

След това, същият ден, подсъдимият С., свидетелите Б. и Р. и Р.Б. отишли заедно до с. Дъбово да пият бира. Свидетелят Р. също видял, че подсъдимият С. е бит /имал синина някъде над дясната си устна/.

 След този случай подсъдимият С. не търсил активно срещи със свидетеля Б., но и не прекратил контактите си с него.

На 14.01.2012 г., в ранния предиобед, свидетелите Ж.А.И. и Р.И.Р. извикали подсъдимия С. ***, за да им помага. Целият ден подсъдимият С. и свидетелят Р. рязали дърва и правили оранжерия, като рязали и опъвали найлони. Подсъдимият С. носел /запасан в кания на кръста му/ и използвал при работата си саморъчно направен нож с обща дължина 29,3 см., дължина на острието 17 см. и ширина 2,2 см.

Около 18.30 ч. подсъдимият С. и свидетелят Р. отишли до барчето в центъра на селото, за да си купят цигари, Там Р. пил уиски, а С. – бира. След това двамата се върнали в дома на Р., за да се почерпят в една наскоро пригодена за механа стая.

По пътя на свидетеля Р. по мобилния телефон се обадил свидетелят Б. /сутринта на същия ден той бил поканен от Р. да види механата, докато двамата пиели кафе в барчето в центъра на селото/. Р. му казал, че се прибира вкъщи заедно със С. и повторил сутрешната си покана към Б., за когото разбрал, че е у дома си с Р.И..

Подсъдимият С. и свидетелят Р. седнали да се почерпят в механата в дома на Р. – малка правоъгълна стая с една врата и един прозорец, който гледал към коридор във вътрешността на къщата.

На масата имало буркан с вино и месни мезета, които домакинът междувременно приготвял на външна скара. С. и Р. си  пуснали музика от касетофон и се забавлявали.

В механата на Р. дошли на гости двама негови роднини /братовчед му Диян с баща си И./, които стояли сравнително кратко време. Непосредствено преди те да си тръгнат, в дома на Р. дошли и свидетелите Б. и И..

Това било около 22 ч. Както С. и Р. /които пили алкохол в барчето, а след това – и в механата/, така и Б. и И. /които преди да тръгнат към дома на Р. пили вино в дома на родителите на Б./ били вече видимо повлияни от алкохола.

                                                      - 4 - 

Масата била четириъгълна и присъстващите били седнали на нея така: Р. седял на страната откъм вратата на механата, тъй като му се налагало да става да носи вино и да пече мезета; до него бил седнал С., а по-нататък били И. /по-близо до С./ и Б., които се падали срещу Р..

Подсъдимият С. седял кротко на мястото си. Според свидетеля И., двамата със С. си говорили от време на време.

Свидетелят Б. играел кючек до масата и от време на време, когато свидетелят Р. излизал, закачал по различни начини подсъдимия С.. Последният не се оплакал на Р., но И. видяла и чула всичко това.

Свидетелката И. по това време била в стаята си, в която се влизало от коридор /широк около 1 м./ и към чиято врата гледал единственият прозорец на механата. На прозореца нямало нито пердета, нито саксии и от стаята, при отворена врата, имало пряка видимост към вътрешността на механата.

Свидетелката И. се опасявала, че може да възникне някакъв конфликт между гостите им /тъй като всички вече били във видимо нетрезво състояние/ и към 23 ч. поканила свидетелите Б. и И. да си тръгват.

Двамата станали и тръгнали неохотно към пътната врата /през която от улицата се влизало в двора на Р. и И./, а подсъдимият С. останал в механата по препоръка на домакинята И..

За да се излезе от двора на Р. и И., от механата трябвало да се мине през циментирана площадка, циментирана пътека, врата на междинна ограда, площадка и навес /съответно, трябвало да се изминат последователно 9,30 м., 13,48 м. и 11,32 м./. Т.е. – разстоянието до пътната врата било 34,10 м.

Тъй като циментираната пътека през двора била тясна /0.72 м./, Б. и И. вървели напред, а след тях били Р. и И..

В двора имало лампи, които го осветявали.

Свидетелите Б. и И. излезли от двора, сбогували се с домакините и се отдалечили на няколко метра от къщата.

Свидетелят Р. също излязъл и се насочил към отсрещната страна на улицата, за да „пусне една вода”. А свидетелката И. останала до входната врата да изчака сина си.

Но след малко свидетелите Б. и И. се върнали към пътната врата, протестирайки на глас, че домакините им все защитават подсъдимия С.. Даже И. ритнал с крак вратата, която майката на Р. междувременно била притворила. След като И. извадил мобилния си телефон и заплашила, че ще се обади в полицията, И. се отдръпнал от пътната врата и се отдалечил на около пет метра надолу по улицата, където започнал разговор с Р..

В това време свидетелят Б. тръгнал към пътната вратата, като отправял закани, очевидно, насочени към подсъдимия С. /че ще го „оправи”, че ще го „нареди” и т.н./. Виждайки това, свидетелката И. излязла пред вратата, на тротоара, и започнала с ръката си да избутва постепенно свидетеля Б. назад, към асфалтовото платно, като му говорела че той и И. са разумни момчета и че трябва да си тръгват.

Старозагорски окръжен съд                           - 5 -                         н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

Свидетелят Р. бил с гръб към къщата си, а свидетелят И. бил срещу него, като двамата не гледали какво става встрани от тях /където били Б. и И./.

На улицата било тъмно, въпреки че имало улична лампа на десетина метра по-надолу /на юг, в посока към паркирания лек автомобил на Р./.

Така, като избутвала леко Б. и си говорила с него, И. и гостът й се установили на асфалтовото платно, на около 1/3 част от общата му широчина, навътре от бордюра /на изток/. Свидетелката била обърната с гръб /леко странично наляво/ към къщата си, а Б. бил с лице срещу нея.

В това време подсъдимият С. излязъл на улицата и застанал зад гърба на свидетелката И.. Свидетелят Б. започнал да маха с ръце и да посяга през „леля си Желка”, като така успял през нея да удари подсъдимия С. /според самия него/. Тогава подсъдимият С., под влияние на алкохола и провокиран от трайното агресивно поведение на свидетеля Б. /започнало с побоя на 17.12.2011 г./, извадил ножа, който бил в канията на кръста му, и със сила намушкал Б. отляво, в основата на шията, като забил ножа в дълбочина. Чувството на гняв, желанието за реванш и импулса да накара Б. „да го остави на мира”  подтикнали подсъдимия С. да направи това.

Свидетелят Б. усетил „парене отзад” във врата, подсъдимият С. извадил ножа от тялото му и тогава Б. казал на С.: „Толкова ли ме мразиш, че ме наръга с нож”.

След като свидетелят Б. се присвил от внезапната болка и от раната му започнало да тече обилно кръв, свидетелката И. извикала: „Стана белята, стана белята!”.

Едва тогава свидетелите Р. и И. погледнали в тази посока и видели как подсъдимият С. /който „се разревал”, според свидетеля Б./ се обръща и влиза в двора на Р. и И..

Свидетелят Б. се замаял от силното кръвотечение и седнал на отсрещния тротоар.

В този момент оттам минавал случайно с личния си автомобил свидетелят Н.Д.П., който пътувал от с. Ягода за гр. Мъглиж. Той видял, че свидетелят Б. е гол до кръста и целият в кръв. Пред къщата били още свидетелите И., Р. и И..

Присъстващите качили свидетеля Б. в автомобила и свидетелят П. откарал него и свидетеля И. ***.

Оттам свидетелят Б. незабавно бил откаран в  МБАЛ  „Проф. д-р С. ***, където бил опериран по спешност.  

През това време свидетелите Р. и И. отворили с помощта на „едно желязо” пътната врата /която малко заяждала/ и влезли в двора си. Свидетелката И. се обадила на кметския наместник /свидетелят С./ и на дядото и бабата на С. /свидетелите Славови/, на които съобщила за случилото се.

                                                         - 6 -

Свидетелят С. извикал полиция и дошъл на местопроизшествието със свидетелите С. и С., като междувременно подсъдимият С. влязъл в механата, оставил нож на масата и казал да викат полиция.

Свидетелката И. взела ножа, с който бил намушкан свидетелят Б., и го дала на свидетелката С.. Последната го предала, ведно с канията, на полицейския екип, който пристигнал малко след това на мястото на инцидента /протокол за доброволно предаване от 14.01.2012 г. – л.44 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 13.02.2012 г. /л.78 – л.80 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, пострадалият В.К.Б. при инцидента на 14.01.2012 г. е получил следните травматични увреждания: едно проникващо прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията в ляво, със засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух. Описаното по-горе нараняване е от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът. Нараняването отговаря да е получено по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство. Касае се за нараняване, проникващо в гръдната кухина. В конкретния случай е била налице и реална опасност за живота на пострадалия, която е предотвратена чрез навременна и висококвалифицирана лекарска намеса. Необходим е срок поне три месеца за възстановяване на пострадалия.

Видно от заключението на допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 15.05.2012 г. /л.96 – л.97 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, пострадалият В.К.Б. към момента на изготвянето на експертизата е в период на възстановяване от нараняването при инцидента на 14.01.2012 г. и наложилото се във връзка с него животоспасяващо оперативно лечение. Налице е срастване между плеврата на левия бял дроб и околосърцевата торбичка, което е неизбежно, предвид обема на извършената оперативна интервенция. Не са налице груби усложнения във връзка с нараняването. Според експерта д-р Т., дълбочината на нараняването на пострадалия Б. е около 7-8 см., като не е нужна твърде голяма сила за причинилия това нараняване удар. Ножът е проникнал в основата на шията вляво, в отвесно положение, като режещият ръб е бил насочен напред и е поникнал на 8 см. дълбочина. Експертът д-р Т. счита, че с оглед траекторията на ножа и направлението на раневия канал, са еднакво възможни два механизма за нанасяне на нараняването на пострадалия Б. – лице в лице с нападателя /вкл. и през един човек/ или ако нападателят е зад пострадалия /встрани и леко вляво/.

Видно от заключението на съдебнопсихиатрична експертиза № 58/27.05.2012 г. /л.101 – л.103 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, Р.А.С. не страда от психично заболяване. Същият   е   бил   в   състояние   да  разбира   свойството   и   значението на извършеното от него, както и в състояние да си ръководи постъпките. Не са налице клинични данни С. да е изпаднал в състояние на силно раздразнение. Р.А.С.

Старозагорски окръжен съд                           - 7 -                         н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Психичното му състояние  позволява той да участва във фазите на наказателното производство, както и да изтърпява наказание.

Видно от заключението на съдебнопсихиатрично-психологична експертиза № 19/06.03.2013 г. /л.173 – л.178 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, Р.А.С. не страда от психично заболяване. Структурата на личността описва С. като нетърпелив, раздразнителен, на времена самонадценяващ се и емоционално незрял. По време на инцидента С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на С. непосредствено преди, по  време и след деянието е било повлияно от приетото количество алкохол /фактор, разтормозващ импулсите и личностовите нагласи, поради отпадане на корективните функции на съзнанието/ и от развитието на конфликта му с пострадалия, който има продължителна предистория с натрупване на емоции от кръга на гняв и страх. Страхът се е появил като водеща емоция в периода след инцидента.

Основните фактори, определящи поведението на С. по време на инцидента, са приетото количество алкохол и развитието на конфликта  му с пострадалия, който има  продължителна предистория. Не са налице клинични данни по време на извършване на деянието С. да е изпаднал в състояние на силно раздразнение. Употребеното количество алкохол е дало отражение върху неговото психично състояние като фактор, разтормозващ импулсите и личностовите нагласи, поради отпадане на корективните функции на съзнанието. Р.А.С. е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Според експертите д-р К. и доц. П., чувството на страх у С. е ескалирало след деянието, защото той няколко пъти е имал възможност да се евакуира от средата и да избегне конфликта, но не го е направил.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 9/14.02.2012 г. /л.84 – л.86 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, засъхналата червено-кафява материя по представените за изследване нож /обект № 1/ и марлен тампон /обект № 2 – иззет при огледа на местопроизшествието/ е кръв от човешки произход. Кръвната група на човешката кръв по тампона е „А/бета/”. Количеството на човешката кръв по ножа е недостатъчно за определяне на груповата й принадлежност. Кръвната група на В.К.Б. е „А/бета/”.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 106-2014 от 14.03.2014 г. /л.422 – л.423, т.ІІ от настоящото дело/, при прегледа и проведените изследвания е установено, че Р.А.С. на  21 г. е клинично здрав. В миналото е преболедувал от вирусен Хепатит А, бил е излекуван и няма данни за усложнения и последици за здравето му. Състоянието му не се нуждае от лечение и специална диета.

                                                        - 8 -       

Безспорно по делото е, че на 14.01.2012 г. в с Шаново, общ. Мъглиж, на улицата, пред дома на свидетелите Р. и И., подсъдимият С. нанесъл един удар със собствения си нож в основата на шията, вляво, на свидетеля Б.. По този начин подсъдимият С. причинил на свидетеля Б. едно проникващо прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията в ляво, със засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух.

По делото се спори за правната квалификация на деянието, в което е обвинен подсъдимият С., за мотивите за неговите действия, за състоянието му преди и по време на инкриминираното деяние и за намеренията му спрямо свидетеля Б..

Прокурорът и частният обвинител Б. поддържат така повдигнатото обвинение по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Считат, че не са налице нито афект на подсъдимия С., нито неизбежна отбрана или превишаване пределите на същата.

Повереникът на частния обвинител Б. – адв. Г., отрича да е имало конфликт между пострадалия и подсъдимия  – както на 17.12.2011 г. /Б. да е нанасял побой над С./, така и непосредствено преди инкричминираното деяние /Б. да се е държал агресивно и предизвикателно със С. в механата/. Адв. Г. поддържа тезата, че подсъдимият С. е бил зад гърба на свидетеля Б., когато е нанесъл удара с ножа, тъй като пострадалият, докато е разговарял със свидетелката И., не го е видял пред себе си.

Подсъдимият С. твърди, че свидетелят Б. през цялата вечер му се заканвал /включително и „да го изпрати при баща му”/ и след като чул глъчката пред пътната врата, се уплашил /както за домакините си, така и за себе си/. Според подсъдимия С., когато той излязъл на улицата, свидетелят Б. продължил да го заплашва, псувал го и го ударил няколко пъти. Заявява, че „не е искал да удари с ножа” пострадалия, „а само да го уплаши”, като му покаже оръжието, или „да пореже по ръката” Б., за да го „остави на мира”.

Защитата на подсъдимия С. /адв. Д., адв. К. и адв. В./ оспорва квалификацията по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като излага съображения в подкрепа на тезата, че подсъдимият С. е действал при условията на чл.12, ал.1 от НК, на чл.12, ал.3 от НК или на чл.12, ал.4 от НК, поради което съдът следва да го оправдае. Алтернативно, адв. Д. пледира деянието да се преквалифицира по чл.119 от НК и на подсъдимия С. да бъде наложено минимално наказание.

От заключението на съдебнопсихиатрична експертиза № 58/27.05.2012 г. и от заключението на съдебнопсихиатрично-психологична експертиза № 19/06.03.2013 г. /съответно, л.101 – л.103 и л.173 – л.178 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/ става ясно, че не са налице клинични данни по време на извършване на деянието подсъдимият С. да е изпаднал в състояние на силно раздразнение.

С оглед приетата и изложена по-горе фактическа обстановка по делото,

Старозагорски окръжен съд                           - 9 -                         н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

съдът счита, че не са налице и обективни данни, които дори и в минимална степен да обосновават извода, че подсъдимият С. е действал под влиянието на физиологичен афект.

Предвид на това, както съдът, така и страните са единодушни, че в случая не е налице хипотезата на чл.118 от НК.

Основната теза на защитата на подсъдимия С. е, че на 14.01.2012 г. той е действувал в условията на непосредствено противоправно нападение, като адв. Д., адв. К. и адв. В. излагат правна интерпретация на събитията, с акценти върху чл.12, ал.1 от НК, чл.12, ал.3 от НК и чл.12, ал.4 от НК.

Съдът не може да възприеме тезата на подсъдимия С., че е действувал в условията на неизбежна отбрана.

Въпреки че свидетелят Б. отрича да е участвал в побой над подсъдимия С. на 17.12.2011 г., с оглед събраните по делото доказателства /обясненията на подсъдимия С., показанията на свидетелите С., С., С., Р., Б., М., К., Б. и К., докладна записка № 1398-М/19.12.2011 г. от полицай Г. Гаджев при УП – Мъглиж и обяснения от Р.С. от 18.12.2012 г./, съдът приема, че е имало такъв инцидент.

А именно, че на 17.12.2011 г., в с. Шаново, подсъдимият С., свидетелят Б., Р.Б.С. /по прякор „Спицата”/ и други младежи били на гости /на прасе/ в дома на родителите на Х.С.Х. /по прякор „Пумпала”/. Тъй като от сутринта до вечерта присъстващите яли и пили алкохол, в края на гостуването си всички били доста пияни.

След като напуснали /през кратък интервал от време/ дома, в който гостували, възникнал конфликт между Р.С., от една страна, и В.Б. и Р.Б., от друга страна. Конфликтът прераснал в сбиване, при което пострадал подсъдимият С..

Според съда и видно от посочените по-горе доказателства, няма категорични данни, че в побоя над подсъдимия С. на 17.12.2011 г. е участвал и свидетелят И..

Действително, тези събития предхождат настоящия случай, но следва да се отбележи, че след този инцидент подсъдимият С. не прекратил контактите си със свидетеля Б. – още на следващата сутрин пили заедно бира в барчето на с. Дъбово. Двамата, като част от младежката общност в с. Шаново, продължили от време на време да се срещат и да бъдат заедно в една компания.

По делото е безспорно, че на 14.01.2012 г., в ранния предиобед, свидетелите И. и Р. извикали подсъдимия С. ***, за да им помага. Целият ден С. и Р. рязали дърва и правили оранжерия, като рязали и опъвали найлони. Подсъдимият С. носел /запасан в кания на кръста му/ и използвал при работата си саморъчно направен нож с обща дължина 29,3 см., дължина на острието 17 см. и ширина 2,2 см.

Около 18.30 ч. подсъдимият С. и свидетелят Р. отишли до

                                                        - 10 -   

барчето в центъра на селото – купили си цигари, Р. пил уиски, а С. – бира. След това двамата тръгнали обратно към дома на Р., за да се почерпят в механата му /наскоро пригодена за това стая/.

По пътя на свидетеля Р. по мобилния телефон се обадил свидетелят Б. и Р. му казал, че се прибира вкъщи заедно със С..

Съдът не приема за основателно становището на защитата на подсъдимия С., че свидетелят Б. целенасочено е търсел контакт с подсъдимия С., за да го малтретира. Според адв. Д. и адв. К., именно с тази цел свидетелят Б. е отишъл в дома на свидетеля Р., след като предварително се е заинтересувал дали и подсъдимият С. е там.

По делото беше безспорно установено /от показанията на свидетелите Р. и Б./, че още сутринта на същия ден, докато пиели кафе в барчето в центъра на селото, Р. поканил Б. да види механата, която си е направил. Така че – при провелия се телефонен разговор между свидетелите Р. и Б., първият просто повторил сутрешната си покана към Б., за когото разбрал, че е у дома си с Р.И..

Освен това, по делото няма данни, че към този момент С. и Б. са били в лоши отношения, или пък че Б. е отправял някакви заплахи /директни или индиректни/ към С..

Поради това съдът не може да приеме тезата на защитата на подсъдимия С., че посещението на свидетеля Б. в дома на свидетеля Р. е било тенденциозно и насочено към саморазправа с подсъдимия С.

 Същият извод се отнася и за свидетеля И., който бил на гости у приятеля си Б. и го придружил при посещението на новонаправената механа на Р..

Около 22 ч. в дома на свидетеля Р. дошли свидетелите Б. и И.. Вече всички били определено повлияни от алкохола, тъй като дотогава С. и Р. се черпили с вино и месни мезета, които домакинът приготвял на външна скара /а преди това пили, съответно, бира и уиски в барчето в центъра на селото/, а Б. и И. пили вино в дома на родителите на Б..

В механата на Р. били и двама негови роднини /Диян и И./, които си тръгнали непосредствено след идването на Б. и И..

На масата имало буркан с вино и мезета, звучала музика от пуснатия касетофон – безспорно e, че присъстващите искали да се забавляват.

Механата била малка правоъгълна стая с една врата и единствен прозорец, който гледал към коридор /широк около 1 м./. На прозореца нямало нито пердета, нито саксии и поради това от стаята, в която се намирала по това време свидетелката И., при отворена врата, имало пряка видимост към вътрешността на механата.

Масата била четириъгълна и присъстващите били седнали на нея така: Р. седял на страната откъм вратата на механата, тъй като му се налагало да става да носи вино и да пече мезета; до него бил седнал С., а по-нататък били И. /по-близо до С./ и Б., които се падали срещу Р..

Старозагорски окръжен съд                           - 11 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

Подсъдимият С. седял кротко на мястото си /според свидетеля И., двамата със С. си говорили от време на време/. Свидетелят Р. твърди за подсъдимия С.: „… само ей така млъкна, нищо не говореше и гледаше надолу” /л.374, стр.2 – долу, т.ІІ от настоящото дело/.

По отношение поведението на свидетеля Б., съдът приема за установено, че същият играел кючек до масата и от време на време, когато свидетелят Р. излизал, закачал по различни начини подсъдимия С..

Въпреки че свидетелят Б. отрича да се е държал по този провокативен начин, това се потвърждава от показанията на свидетелите Р. /„Само играеше покрай него, но да го е закачал пред мен – не. Мисля, че играеше кючек, музиката свиреше, играеше нещо покрай него. Нямаше много място, защото тя не е голяма стаята” – л.374, стр.2 – долу, т.ІІ от настоящото дело/ и И. /„Веско влезе и отиде до Р. да играе кючек. След това се извъртя на другата страна на масата, като отиде пак при Р. и нещо го човъркаше” – л.381, стр.2 – по средата, т.ІІ от настоящото дело/. Поради това, според съда, възражението на адв. Г., че свидетелите Р. и И. не са видели Б. да закача и удря С., е неоснователно.

Действително, подсъдимият С. не се е оплакал на домакина от поведението на свидетеля Б., но свидетелката И., която била в стаята си, видяла и чула всичко това. Както беше описано по-горе, в стаята на И. се влизало от коридор с широчина около 1 м., а врата й била точно срещу единствения прозорец на механата. На прозореца нямало нито пердета, нито саксии и от стаята, при отворена врата, имало пряка видимост към вътрешността на механата.

В хода на съдебното следствие на 13.03.2014 г. беше проведен оглед на къщата на свидетелите Р. *** и изготвен фотоалбум за това /съответно, л.408 – л. 412 и л.440 – л.444, т.ІІ от настоящото дело/. Съдебният състав, след като влезе в механата, както и в стаята, където на 14.01.2012 г. е била свидетелката И., констатира, че от всяко едно от посочените помещения има добра видимост към другото, ако вратата на стаята е отворена. Това се вижда от снимките на механата и стаята, както и от скицата, направени по време на огледа.

Освен разказаното от свидетелите Р. и И., показателно за това, че свидетелят Б. се е държал предизвикателно към подсъдимия С., е и обстоятелството, че домакинята е отишла в механата и е поканила само Б. и И. да си тръгват, а не и С..

Свидетелката И. описва този момент така: „Те не помнят нищо, защото те всички бяха пияни… Викам си – тука ще става нещо, изскочих отвънка, слязох долу и реших да ги изпъдя. Отидох долу, в механата, и им казах: „Момчета, много се извинявам, ама си хващайте пътя и си заминавайте”, и ги изпъдих” /л.381, стр.2 – по средата, т.ІІ от настоящото дело/.

Свидетелите Б. и И. станали и тръгнали неохотно към пътната врата, а подсъдимият С. останал в механата /свидетелката И.: „Веско и Р. станаха да си тръгват – те вървят напред, двамата – аз и Р. след тях, не ги

                                                                        - 12 -

оставям. Р. го оставих вътре да стои” – л.381, стр.2 – по средата, т.ІІ от настоящото дело/.

Разстоянието от механата до пътната врата било 34,10 м., тъй като трябвало последователно да се мине през циментирана площадка, циментирана пътека, врата на междинна ограда, площадка и навес /съответно, с дължина 9,30 м., 13,48 м. и 11,32 м./. Тъй като циментираната пътека през двора била тясна /0.72 м./, Б. и И. вървели напред, а след тях били Р. и И..

Дворът бил осветен – имало лампи.

Съдът не възприема като достоверно инцидентно споменатото от свидетеля Р., че докато той и майка му изпращали Б. и И. и четиримата вървели през двора, подсъдимият С. е бил зад тях /л.221, стр.1, - последните 2 абзаца долу, т.І от настоящото дело/, защото тези показания са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото.

След като излезли от двора, Б. и И. се сбогували с домакините и се отдалечили на няколко метра от къщата; Р. излязъл и се насочил към отсрещната страна на улицата /да „пусне една вода”/; а И. останала до входната врата да изчака сина си.

След малко свидетелите Б. и И. се върнали към пътната врата, протестирайки на глас, че домакините им все защитават подсъдимия С.. Даже И. ритнал с крак вратата, която майката на Р. междувременно била притворила. След като И. извадил мобилния си телефон и заплашила, че ще се обади в полицията, И. се отдръпнал от пътната врата и се отдалечил на около пет метра надолу по улицата /на север/, където започнал разговор с Р..

В това време свидетелят Б. тръгнал към пътната вратата, като отправял закани, очевидно, насочени към подсъдимия С. /че ще го „оправи”, че ще го „нареди” и т.н./. Виждайки това, свидетелката И. излязла пред вратата, на тротоара, и започнала с ръката си да избутва постепенно свидетеля Б. назад, към асфалтовото платно, като му говорела че той и И. са разумни момчета и че трябва да си тръгват.

Свидетелят Р. бил с гръб към къщата си, а свидетелят И. бил срещу него, като двамата не гледали какво става встрани от тях /където били Б. и И./.

На улицата било тъмно, въпреки че имало улична лампа на десетина метра по-надолу /на юг, в посока към паркирания лек автомобил на Р./.

Така, като избутвала леко Б. и си говорила с него, И. и гостът й се установили на асфалтовото платно, на около 1/3 част от общата му широчина, навътре от бордюра /на изток/. Свидетелката била обърната с гръб /леко странично наляво/ към къщата си, а Б. бил с лице срещу нея.

В хода на съдебното следствие на 13.03.2014 г. беше проведен следствен експеримент и изготвен фотоалбум за това /съответно, л.408 – л.412 и л.432 – л.439, т.ІІ от настоящото дело/. Целта на това процесуално-следствено действие беше всеки един от участниците в разследваните събития да покаже според него кой къде е стоял и кой какво е направил, а именно – къде точно са се намирали по

Старозагорски окръжен съд                           - 13 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

време на извършване на деянието пострадалият Б., свидетелката И. и подсъдимият С., как точно е нанесен ударът с нож от подсъдимия С., къде точно са се намирали свидетелите И. и Р. по същото време /на нанасянето на удара/.

Приетото от съда и описано по-горе фактическо разположение на Р., И., И. и Б. на улицата пред къщата се подкрепя както от показанията на посочените свидетели, така и от данните, събрани чрез проведения от съда следствен експеримент.

Твърдението на подсъдимия С., че по време на нанасянето на удара той и свидетелите Б. и И. са били на тротоара, пред къщата, е изолирано и неподкрепено от другите доказателства по делото.

Местоположението на свидетелите Б. и И. се установява и от обективни находки, а именно – групата от петна кръв на асфалтовото платно, намерени при огледа на местопроизшествието на 15.01.2012 г. и отразени на сн. № 3, сн. № 4 и сн. № 6 от изговения при огледа фотоалбум /съответно, л.22 и л.24 – л.25 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Т.е. – преди подсъдимият С. да излезе на улицата и да нанесе един удар с нож в основата на шията на свидетеля Б., пострадалият и „леля Желка” са се намирали на разстояние около 38 м. от подхода към механата, където останал С. /разстоянието от там до пътната врата е 34,10 м., тротоарът пред къщата е широк 2,60 м., а пътното платно – 6,30 м./.

Подсъдимият С. се появил на улицата внезапно и неочакван от никого – говорещите помежду си по-надолу свидетели Р. и И. не го видели; не го видяла и свидетелката И., която била с гръб /леко странично наляво/ към къщата си; свидетелят Б. също твърди, че не го е видял.

Подсъдимият С. твърди, че е излязъл да види какво става отвън на улицата, защото домакините му са се забавили – той се изплашил за тях, а и за себе си. И тъй като чул глъчка и закани по свой адрес, отправени от Б. и И., решил да отиде и да попита Б. „какво му е направил, защо така прави”.

Съдът приема обясненията на подсъдимия С. за това какво го е мотивирало да излезе на улицата за негова защитна позиция.

След като свидетелката И. е дошла в механата и е изпъдила /както самата тя казва/ свидетелите Б. и И., подсъдимият С., безспорно, е останал на сигурно място вътре. Това място, освен че е в къщата на свидетелите Р. и И. /която, очевидно, иска да защити С. и да предотврати евентуални посегателства срещу него/, се намира на около 38 м. от мястото на улицата пред къщата, където е станало инкриминираното деяние.

За да стигне до там, където са се намирали свидетелите Б. и И., подсъдимият С. е излязъл от механата, минал е през циментираната площадка, по циментираната пътека, през вратата на междинната ограда, през площадката и навеса, излязъл е през пътната врата и е минал през тротоара и част от асфалтовото платно.

                                                      - 14 -

Това е един твърде дълъг път, който подсъдимият С. е изминал от сигурното място, където се е намирал, до т.нар. „източник на опасността”, поради което съдът не може да приеме за правдоподобна тезата на С., че е излязъл на улицата, подтикван от страх за себе си и за своите домакини. А и твърде голямо е разстоянието между механата и улицата, за да се приеме, че се е чувала някаква глъчка в двора /като се има предвид наличието на висока външна ограда, порта, стопански постройки, вътрешна ограда и врата на тази ограда, видно от скицата и снимките на имота, направени на 13.03.2014 г. при проведените оглед и следствен експеримент/.

Следва да се отбележи и това, че в момента, в който подсъдимият С. излязъл на улицата, обстановката там вече била умиротворена и сравнително спокойна. Действително, малко преди това свидетелите Б. и И. протестирали на глас, че домакините им все защитават подсъдимия С., свидетелят И. ритнал с крак притворената пътна врата, а свидетелят Б. тръгнал към нея, отправяйки закани, че ще „оправи” подсъдимия С.. Но след около една минута, непосредствено преди излизането на С. на улицата, нещата изглеждали другояче. А именно – И. и Р. разговаряли на около пет метра надолу по улицата /на север/, а И., след като избутала постепенно Б. назад,  стояла срещу него асфалтовото платно и му говорела, че с Р. са разумни момчета и че трябва да си тръгват.

Именно тогава, непровокиран от нищо и невикан от никого, подсъдимият С. излязъл на улицата и застанал зад гърба на свидетелката И..

Съдът приема това местоположение на подсъдимия С., въпреки че свидетелят Б. твърди, че не го е видял, докато е разговарял с „леля си Желка”, и счита, че С. го е издебнал отзад /защото го е видял зад гърба си, когато е усетил „паренето” във врата/. Основание за този извод съдът намира както в обясненията на подсъдимия С., така и в показанията на свидетелката И. /единствената трезвена участничка в инцидента/, която твърди, че не е видяла С. пред себе си, но Б. е махал с ръце и е посягал през нея. Явно, за да удари подсъдимия С., който бил зад гърба на свидетелката И..

Свидетелят Б. неколкократно променя показанията си за това дали е видял подсъдимия С. да излиза от пътната врата на улицата. След като в съдебното заседание на 13.02.2014 г. на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля Б., дадени пред друг състав на съда /л.215, стр.2, последните два абзаца долу, и л.216, стр.1, т.І от настоящото дело/, същият заяви, че поддържа първоначалните си показания. А именно това, което е казал пред съда на 23.09.2013 г.: „Първо Р. излезе и след това влезе. Когато говорих с леля Желка, тогава усетих паренето. Тъмно е – нищо не се вижда”.

Въз основа на описаните по-горе доказателства съдът приема, че свидетелят Б. е посягал през свидетелката И. към подсъдимия С. и така успял да го удари. Съдът приема последното за установено, въпреки че освен обясненията на С., няма други доказателства за нанесен удар върху него.

Старозагорски окръжен съд                           - 15 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

Тогава подсъдимият С., под влияние на алкохола и провокиран от агресивното поведение на свидетеля Б. във времето и от желанието си за реванш, извадил ножа, който бил в канията на кръста му, и със сила го забил дълбоко отляво, в основата на шията на пострадалия.

Свидетелят Б. усетил „парене отзад”, подсъдимият С. извадил ножа и Б. казал на С.: „Толкова ли ме мразиш, че ме наръга с нож”.

Свидетелят Б. се присвил и от раната му започнало да тече обилно кръв, а свидетелката И. извикала: „Стана белята, стана белята!”.

Едва тогава свидетелите Р. и И. се обърнали и видели как подсъдимият С. се обръща и влиза в двора на Р. и И..

Според защитата на подсъдимия С., срещу него е било осъществено непосредствено противоправно нападение, срещу което той се е защитил с гореописаните действия, предмет на настоящото наказателно производство.

Адв. К. и адв. В. поддържат становището, че нападението е започнало тогава, когато свидетелите Б. и И. /които веднъж вече са се сбогували с домакините/ са се върнали и са искали отново да влязат в дома на Р. и И., за да осъществят физическа разправа с подсъдимия С.. Свидетелят И. е ритнал пътната врата, а свидетелят Б. се е опитал отново да влезе, като е отправял закани, очевидно, насочени към подсъдимия – по този начин, според защитата, Б. и И. са афиширали желанието си да се саморазправят със С..

Съдът не може да приеме тази правна интерпретация на установеното и описано по-горе поведение на свидетелите Б. и И..

Действително, у последните двама неминуемо е имало известно раздразнение, породено от обстоятелството, че домакинята ги е поканила да напуснат къщата, а С. е останал в механата. Но, въпреки това, свидетелите Б. и И. безропотно са си тръгнали, без да протестират или да потърсят сметка за „изпъждането” си от подсъдимия С., който в този момент бил седнал заедно с тях на масата в механата.

Едва след като са се сбогували с домакините си, свидетелите Б. и И. са решили да покажат по някакъв начин своето недоволство от ситуацията. И тъй като всички са били „доста почерпени” /според свидетелката И./, първоначално Б. и И. са реагирали по описания по-горе начин, връщайки се към пътната врата. Но този т.нар. „протест” бил кратък – непосредствено след това първият слушал наставленията на И. на уличното платно, а вторият спокойно си говорил с Р. /който току-що уринирал/ по-надолу по улицата.

Т.е. – нямало е никакво непосредствено противоправно нападение – нито срещу подсъдимия С., нито срещу свидетелите И. или Р., което да е налагало активна защита от страна на подсъдимия С..

Позоваването на защитата на подсъдимия С. на ППВС-12-73 не може да аргументира поддържаната теза за наличието на пряко и непосредствено противоправно нападение от свидетеля Б. към подсъдимия С..

                                                  - 16 - 

Както беше изложено по-горе, без да бъде директно заплашен или извикан от някого, подсъдимият С. излязъл от механата, изминал около 38 м. през целия двор и се озовал на улицата, където между него и свидетеля Б. била свидетелката И.. Нито тя, нито синът й са били застрашени от нещо – всеки един от тях разговарял, съответно, с Б. и с И., без да има агресия от нечия страна.

Още повече, че ако е имало някаква опасност за свидетелката И. /вече справила се с недоволството на гостите/, синът й Р. би се намесил веднага и категорично в нейна защита. Но такава опасност не е била налице.

Поради това съдът не възприема тезата за наличието на непосредствено противоправно нападение срещу подсъдимия С. от свидетеля Б. изобщо, включително и в интерпретацията на адв. Д. – от момента, в който Б. започнал да замахва през И., за да удари С..

Според ППВС-12-73, т.2, непосредственото и противоправно нападение е едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите, като обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др.

В ППВС-12-73, т.3, е развита тезата, че неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се” съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание.

В случая, подсъдимият С. е излязъл на улицата, непровокиран от нищо, без да има директна заплаха срещу него, без някой да го вика за обяснение или за помощ, а както той самият казва – да попита Б. „какво му е направил, защо така прави” /л.356, стр.1 – горе, т.ІІ от настоящото дело/. Вместо да направи това /съдът не го приема за доказано, тъй като само подсъдимият твърди, че е искал обяснения от Б./, С. се приближил и застанал зад гърба на И..

Като се вземат предвид късния час /било след 23 ч. на 14.01.2012 г./, състоянието на всички /видимо повлияни от алкохола, с изключение на И./, напрежението от предишните дрязги и от т.нар. „изпъждане” на Б. и И. /което явно било в защита на подсъдимия/, описаните по-горе действия на С. биха могли да се приемат за целенасочени, агресивни и предизвикателни в по-голяма степен, отколкото поведението на Б., който в този момент, на асфалтовото платно, слушал напътствията на И..

Действително, свидетелят Б. посегнал няколко пъти през свидетелката И. към подсъдимия С. и така успял да го удари /съдът приема това за установено, въпреки че единственото доказателство за това са обясненията на С./. Замахванията от страна на Б., според съда, са били по-скоро защитна, а не агресивна проява към внезапно приближилия се С..

В подкрепа на това е и описанието на движенията на свидетеля Б., дадено от подсъдимия С.: „Глава и ръце и когато се мъчеше да мине от едната

Старозагорски окръжен съд                           - 17 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

й страна и да ме хване мене, тогава вече го виждах половината. После от другата страна. Тогава вече се помъчих да му хвана ръцете, но той пак се откопчи, пак мина пред леля Желка, после – от другата страна. И постоянно така” /л.357, стр.2 – долу, т.ІІ от настоящото дело/.

Именно поради това и поради изложените по-горе съображения съдът не може да възприеме тезата на подсъдимия С., че е действувал при условията на неизбежна отбрана, както и позоваването на адв. В. на Р-464-79-І н.о. Посоченото решение се отнася до фактическа обстановка, която не съответства на фактическата обстановка по настоящото дело.

Действително, съгласно ППВС-12-73, т.4, нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. В този смисъл е и цитираната от адв. В. съдебна практика /Р-570-92-І н.о./.

Но в случая не е налице реална и непосредствена опасност за увреждане на личността на подсъдимия С., тъй като отвън, на улицата пред дома на Р. и И., свидетелите разговаряли двама по двама: Р. – с И., а И. – с Б.. Както беше изложено по-горе, появата на подсъдимия С. на улицата е била неочаквана за другите, внезапна и импулсивна, а поведението му – своего рода предизвикателство към свидетеля Б., който бил „изпъден” от свидетелката И. в защита на С..

Следва да се отбележи и това, че защитата на подсъдимия С. пледира за наличие на започнало непосредствено противоправно нападение срещу  подсъдимия С. /или на реална и непосредствена опасност за увреждане на личността му/, а не за предполагаемо или бъдещо нападение, при което неизбежна отбрана не е допустима /ППВС-12-73, т.4/.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че няма непосредствено противоправно нападение от страна на В.Б. срещу Р.С.. Не е налице нито един от елементите на фактическия състав на неизбежната отбрана, за да се квалифицира деянието на подсъдимия С. по чл.12, ал.1 от НК.

По същите съображения съдът не приема за състоятелна и тезата на защитата на подсъдимия С. за наличие на превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или смущение, както и предложената правна квалификация на деянието по чл.12, ал.4 от НК. В случая няма непосредствено противоправно нападение от страна на В.Б. срещу Р.С., а и заключението на съдебнопсихиатрично-психологичната експертиза № 19/06.03.2013 г. /л.173 – л.178 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, е категорично, че подсъдимият С. не е действувал в състояние на уплаха, а употребата на алкохол е довела да отпадане на задръжките и улеснила извършването на престъплението.

Според тази експертиза, структурата на личността описва С. като нетърпелив, раздразнителен, на времена самонадценяващ се и емоционално незрял.

                                                                         - 18 -   

Психичното състояние на С. непосредствено преди, по време и след деянието е било повлияно от два основни фактора – от приетото количество алкохол /заради което са отпаднали корективните функции на съзнанието/ и от развитието на конфликта му с пострадалия, който има продължителна предистория с натрупване на емоции от кръга на гняв и страх. Страхът се е появил като водеща емоция в периода след инцидента.

Според експертите д-р К. и доц. П., чувството на страх у С. е ескалирало след деянието /когато подсъдимият е осъзнал, че е станало нещо нередно – намушкването на Б., и че това може да застраши собствената му личност/, защото той няколко пъти е имал възможност да се евакуира от средата и да избегне конфликта, но не го е направил.

Експертът д-р К. обяснява, че страхът, обикновено, провокира индивида да предприеме два типа действия – бягство или борба /когато тя е безалтернативна/. Според д-р К., в настоящия случай борбата не е била безалтернативна, особено в определени периоди от възникване на ситуацията.

От подробно проследеното развитие на събитията, предмет на настоящото дело, се налага изводът, че реална и безалтернативна борба между Б. и С. е нямало. Както беше изложено по-горе, съдът счита, че подсъдимият С. с поведението си /излизане на улицата и заставане зад И./ в голяма степен е провокирал възникването на конфликта, без да се е старал да го избегне.

Действително, според ППВС-12-73, т.6, неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият може да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението, като не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива или да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица.

Но в случая няма непосредствено противоправно нападение от страна на В.Б. срещу Р.С., за да се приеме, че последният е упражнил своето право на активна защита. Поради това, цитираните от адв. В. ППВС-12-73, т.6, и Р-25-85-І н.о. са неотносими към настоящия случай.

Няма и непосредствено противоправно нападение, извършено чрез проникване с насилие в чуждо жилище, за което развива съображения адв. К., в подкрепа на становището си, че е налице правна квалификация на деянието на подсъдимия С. по чл.12, ал.3 от НК.

Както многократно беше изложено по-горе, свидетелите Б. и И. не са влезли повторно, нито са проникнали с насилие в дома на свидетелите Р. и И.. Просто Б. и И. са били под влиянието на изпития алкохол и връщайки се към пътната врата, с думи и с действия са показали своето отношение към решението на И., която ги поканила да си тръгнат. Избликът на недоволството им бил твърде кратък и не бил съпроводен с насилие или влизане в чуждо жилище, тъй като непосредствено след това, на уличното платно, Б. слушал наставленията на И., а И. спокойно говорел с Р. по-надолу.

Старозагорски окръжен съд                           - 19 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

Поради това съдът счита, че е несъстоятелна и тезата на защитата на подсъдимия С. за наличие на неизбежна отбрана, осъществена при нападение, извършено чрез проникване с насилие в чуждо жилище, както и предложената правна квалификация на деянието по чл.12, ал.3 от НК.

Адв. Д. пледира, алтернативно, деянието на подсъдимия С. да бъде преквалифицирано по чл.119, във връзка с чл.18, ал.1 от НК – опит за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Съдът не може да възприеме тази теза, тъй като няма доказателства, които да я подкрепят. По-горе подробно бяха изложени съображенията на съда за това, че няма непосредствено противоправно нападение от страна на В.Б. срещу Р.С. изобщо. Не е налице нито една от хипотезите на чл.12, ал.1 от НК, чл.12, ал.3 от НК и чл.12, ал.4 от НК, поради което съдът не може да приеме за правилна и законообоснована предложената от адв. Д. правна квалификация по чл.119, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие съдът констатира, че според личните им карти подсъдимият С. е висок 1,80 м., свидетелката И. – 1,76 м., а свидетелят Б. – 1,70 м.

От проведения следствен експеримент се установи, че физически е възможно С. да намушка с ножа Б., замахвайки от горе на долу, стоейки зад гърба на И. и през нея /снимки на л.343 и л.346, т.ІІ от настоящото дело/.

Както беше изложено по-горе, съдът приема това местоположение на подсъдимия С., с оглед обясненията на последния, показанията на свидетелката И. и действията на свидетеля Б..

Свидетелката И. /единствената трезвена участничка в инцидента/ твърди, че не е видяла С. пред себе си, но Б. е махал с ръце и е посягал през нея. Поради това И. стига до заключението, че С. е зад Б..

Действията на свидетеля Б. също са показателни – той замахва неколкократно през И., за да достигне С.. Следва да се отбележи, че свидетелят Б. не е направил други опити за това /напр. да заобиколи И./.

Основание за извода, че подсъдимият С. е бил зад гърба на свидетелката И. /а не зад гърба на свидетеля Б./ съдът намира и в експертното становище на д-р Т., изготвил двете съдебномедицински експертизи за състоянието на В.Б.. Според д-р Т., ножът е проникнал в основата на шията вляво, в отвесно положение, като режещият ръб е бил насочен напред и е проникнал на 8 см. дълбочина. Действително, експертът счита, че с оглед траекторията на ножа и направлението на раневия канал, са еднакво възможни два механизма за нанасяне на нараняването на пострадалия Б. – лице в лице с нападателя /вкл. и през един човек/ или ако нападателят е зад пострадалия /встрани и леко вляво/, но съдът възприема първия механизъм, с оглед посочените по-горе гласни доказателства.

Съдът не може да възприеме като основателно възражението на адв. К., че тъй като свидетелят Б. е бил зад свидетелката И. и се е

                                                                     - 20 -

движил, в мрака подсъдимият С. не е имал възможност да види къде точно нанася удара.

Действително, навън е било тъмно, но не е било пълен мрак – имало светеща улична лампа на десетина метра нагоре по улицата /на юг, в посока към паркирания лек автомобил на Р./.

Самият подсъдим твърди, че през цялото време е виждал свидетеля Б. през свидетелката И.: „Мисля, че е малко по-ниска… Главата му я виждах по всяко време, защото той се навеждаше, минаваше от другата страна… Глава и ръце и когато се мъчеше да мине от едната й страна и да ме хване мене, тогава вече го виждах половината. После от другата страна” /л.357, стр.2 – долу, т.ІІ от настоящото дело/.

Т.е. – въпреки че на улицата е било сравнително тъмно, подсъдимият С. много добре е виждал главата и на моменти – горната част от тялото на свидетеля Б..

Поради това съдът не възприема тезата на защитата, че подсъдимият С. е нанесъл удара с ножа си напосоки и че случайно острието е улучило основата на шията на свидетеля Б.. Подсъдимият С. описва замахването си и нанесения удар с нож така: „Странично на леля Желка, от рамото, до рамото и точно. Да, от горе на долу, над рамото” /л.357, стр.2 – долу, т.ІІ от настоящото дело/.

Като се вземат предвид физическите характеристики на използвания от подсъдимия С. нож /саморъчно направен, с обща дължина 29,3 см., дължина на острието 17 см. и ширина 2,2 см./, мястото на удара /вляво, в основата на шията на свидетеля Б./, дълбочината на проникване на ножа в тялото на свидетеля Б. /8 см./, нанесената му травма /едно проникващо прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията в ляво, със засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух/ и наличието на реална опасност за живота на пострадалия, която е предотвратена чрез своевременна и висококвалифицирана лекарска намеса /видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 13.02.2012 г. и от заключението на допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 15.05.2012 г./, следва да изцяло да се изключи квалификация на деянието на подсъдимия С. по чл.129 от НК – причиняване на средна телесна повреда.

Предвид установената по делото фактическа обстановка и след внимателна преценка на описаните по-горе оръдие на престъплението, място на нанасяне на удара, дълбочина на проникване на ножа, нанесена травма и реална опасност за живота на пострадалия, единственият възможен логически и правен извод е, че подсъдимият С. е искал да умъртви свидетеля Б..

Престъплението по чл.115 от НК е резултатано – деянието е довършено с настъпването на смъртта на жертвата.

Правната теория и практика приема, че е възможен както недовършен, така и довършен опит към убийство.

Старозагорски окръжен съд                           - 21 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

При недовършения опит деецът само е започнал изпълнителното деяние, но не го е довършил, не е извършил всичко, което е обективно необходимо, за да настъпи целения от него резултат – смъртта на лицето /Р-4-86-ОСНК/. Довършен опит ще е налице, когато е довършено изпълнителното деяние, но по независещи от дееца причини не е настъпил резултатът – смъртта на жертвата /Р-386-95-І н.о./.

След анализ на установената по делото и подробно изложена по-горе фактическа обстановка се налага правният извод, че извършеното от подсъдимия С. престъпление е довършен опит за убийство по чл.115 от НК. Подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в пледоариите на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора и на частното обвинение.

Съдът счита, че това е правната квалификация на извършеното от подсъдимия С., тъй като изпълнителното деяние на престъплението убийство е довършено – подсъдимият С. е намушкал с нож свидетеля Б. в основата на шията, в ляво, като ножът е проникнал на дълбочина 8 см., налице е засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух, както и реална опасност за живота на пострадалия. Наложило се е да бъде проведено спешно и животоспасяващо оперативно лечение.

Единствено това е предотвратило настъпването на леталния изход.

Всичко това е безспорно установено и то обосновава извода, че подсъдимият С. е действувал с пряк умисъл за убийство. Престъпният резултат – умъртвяване на свидетеля Б., не е настъпил поради независещи от подсъдимия С. причини – навременната и висококвалифицирана медицинска намеса.

Защитата твърди, че липсва умисъл за убийство, защото ако подсъдимият С. е искал да умъртви пострадалия, той можел да го направи, но не е повторил удара с ножа. С това разсъждение се подкрепя защитната теза, че подсъдимият е искал само да отблъсне противоправното нападение на Б..

Но тъй като не е налице непосредствено противоправно нападение от страна на Б. срещу С. и за вината се съди по действията на подсъдимия, а не по неговите изявления, съдът не приема горното  възражение за основателно.

Вината е психическото отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на деянието, а не след това. Последващото критично отношение на дееца, след като деянието е вече завършило, няма значение за определяне на вината.

Неуспялото престъпление съставлява довършен опит, при който деецът е извършил престъпното деяние, т.е. от обективна страна той е направил онова, което обикновено е необходимо, за да се причини резултатът, но в конкретния случай деянието му се е оказало неуспешно. Поради липсата на едно или друго обективно условие за настъпване на резултата извършеното деяние не е успяло да породи предвидените в закона общественоопасни последици. Обстоятелството, че деецът не е повторил неуспялото въздействие и че не е извършил втори път престъпното

                                                                       - 22 -

деяние, не изключва отговорността за довършения до този момент опит за престъпление. Деецът просто не е повторил опита си. Но той на общо основание следва да отговаря за осъществения довършен опит към престъпление /Р-386-95-І н.о./.

Според съдебната практика, когато е налице довършен опит за убийство, осъществяването или не на някакво допълнително действие от страна на дееца, имайки обективната възможност за това, не променя квалификацията на деянието. Т.е. – не води до прилагане на чл.18, ал.3 от НК. То може да има правно значение, но само ако се установи, че първоначално извършеното причинителско действие – за умъртвяването на лицето, само по себе си не е достатъчно за настъпването на резултата. В този смисъл са Р-168-96-ВК, Р-364-71-І н.о., Р-416-95-І н.о., Р-62-95-І н.о., Р-386-95-І н.о.

В настоящия случай подсъдимият С. е нанесъл на свидетеля Б. един удар с нож, с което му е причинил едно проникващо прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията в ляво, със засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух. Тази травма, видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 13.02.2012 г. и от заключението на допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 15.05.2012 г., е била достатъчна, за да умъртви свидетеля Б.. Тя е създала реална опасност за живота на пострадалия, която е предотвратена единствено чрез спешната и висококвалифицирана лекарска намеса.

Поради това съдът счита, че по-прецизната формулировка на обвинението срещу подсъдимия С. е, че деянието, макар и да е довършено, не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици. Така формулираното обвинение изцяло отговаря както на волята на държавното обвинение /изложена в обвинителния акт и в обвинителната реч на прокурора/, така и на установената по делото фактическа обстановка .

Видно от справка за съдимост № 1145/25.03.2014 г. на Старозагорския районен съд /л.447, т. ІІ от настоящото дело/, подсъдимият С. е бил неосъждан към датата на извършване на инкриминираното деяние – 14.01.2012 г.

Със споразумение от 14.08.2013 г. по н.о.х.д. № 1120/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, за извършено на 30.07.2013 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимия С. е наложено наказание пробация. На С. са наложени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация за срок от десет месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи за срок от десет месеца и лишаване от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от десет месеца. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 14.08.2013 г.

Видно от приложената характеристична справка от 07.02.2012 г. /л.112 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимият С. не се ползва с добро име сред съселяните си, системно употребява алкохол /което го прави агресивен/ и не проявява уважение към държавните институции.

Старозагорски окръжен съд                           - 23 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

В този смисъл са и показанията на свидетеля Б.И.М., както и поведението на подсъдимия С. по време на мярката му за неотклонение „домашен арест” /л.96, л.98– л.112, л.132 – л.134 и чл.139 – л.163, т.І от настоящото дело/.

Според свидетелите Й.К.К., Р.И.Б., К.Е.М. и И.И.К., подсъдимият С. е ведър, усмихнат и работлив млад човек, готов винаги да се притече на помощ.

В хода на съдебното следствие са проведени очни ставки между подсъдимия Р.С., от една страна, и свидетелите В.Б. и Р.И., от друга страна, по отношение на важни обстоятелства, свързани с инцидента на 17.12.2011 г. и със събитията от 14.01.2012 г. Всеки един от участниците в очната ставка подкрепи изложеното при разпита си в същото съдебно заседание и остана на вече изразеното си мнение за случилото се.

Проведени са очни ставки и между свидетеля В.Б., от една страна, и свидетелите С.С. и И.С., от друга страна, по отношение на това дали Б. е ходил в дома на сем. Славови в с. Шаново по повод инцидента на 17.12.2011 г. Всеки един от участниците в очната ставка подкрепи изложеното при разпита си в същото съдебно заседание и остана на вече изразеното си мнение за случилото се.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Р.С., показанията на свидетелите В.Б. /част от показанията му, дадени пред друг състав на съда, са четени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Р.И., Р.Р. /част от показанията му, дадени пред друг състав на съда и в хода на досъдебното производство, са четени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК и чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.1 от НПК/, Ж.И. /част от показанията й, дадени пред друг състав на съда и в хода на досъдебното производство, са четени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК и чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 от НПК/, С.С., И.С., И.С., Н.П., Д.Б., Й.К., И.К., Р.Б., К.М. и Б.М., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на вещите лица Г.Р., д-р Т.Т., д-р Г.К., доц. М.П., С.Х., д-р Е.Б., д-р К.Т.-Г., приложените към делото писмени и веществени доказателства, извършените оглед и следствен експеримент в хода на съдебното следствие.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Р.А.С. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 14.01.2012 г. в с.Шаново, общ.Мъглиж, направил опит умишлено да умъртви другиго – В.К.Б., като деянието, макар и да е довършено, не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици.

                                                      - 24 -    

От субективна страна престъплението по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК от НК е извършено умишлено, като формата на вината е внезапен пряк умисъл – подсъдимият С. е искал да умъртви свидетеля Б., като това намерение е възникнало у подсъдимия спонтанно, непосредствено преди извършване на престъплението. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.            

По време на извършване на деянието подсъдимият С. е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и не е бил в състояние на физиологичен афект. Той е бил под влияние на употребеното немалко количество алкохол /бира и вино/, което е улеснило отпадането на задръжките му.

Видно от заключението на съдебнопсихиатрично-психологична експертиза № 19/06.03.2013 г. /л.173 – л.178 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, структурата на личността описва С. като нетърпелив, раздразнителен, на времена самонадценяващ се и емоционално незрял. Психичното състояние на С. непосредствено преди, по  време и след деянието е било повлияно от приетото количество алкохол /фактор, разтормозващ импулсите и личностовите нагласи, поради отпадане на корективните функции на съзнанието/ и от развитието на конфликта му с пострадалия, който има продължителна предистория с натрупване на емоции от кръга на гняв и страх. Страхът се е появил като водеща емоция в периода след инцидента.

Експертите д-р К. и доц. П. са категорични, че определящи поведението на С. по време на инцидента са приетото количество алкохол и развитието на конфликта  му с пострадалия, който има  продължителна предистория. Употребеното количество алкохол е дало отражение върху психичното състояние на подсъдимия С. като фактор, разтормозващ импулсите и личностовите нагласи, поради отпадане на корективните функции на съзнанието.

При повлияните от алкохол лица има изострено периферно внимние – незначителни факти и обстоятелства се интерпретират като много значими, а съществените такива се пропускат, защото е нарушена способността за концентрация, а оттам – способността за мисловна обработна на протичащите процеси.

Според експертите д-р К. и доц. П., чувството на страх у С. е ескалирало след деянието, защото той няколко пъти е имал възможност да се евакуира от средата и да избегне конфликта, но не го е направил.

Всички описани по-горе обстоятелства, а именно:

-оръдието на престъплението – саморъчно направен нож, с обща дължина 29,3 см., дължина на острието 17 см. и ширина 2,2 см.;

-мястото на удара – вляво, в основата на шията на свидетеля Б.;

-нанесеният със сила удар върху свидетеля Б. – достатъчно силен, за да мине ножът през гръдната стена и да засегне горния дял на левия бял дроб;

Старозагорски окръжен съд                           - 25 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

-дълбочината на проникване на ножа в тялото на Б. – 8 см.;

-разстоянието, от което подсъдимият С. е посегнал на свидетеля Б. с ножа – непосредствено през рамото на И. /която е била като „жива преграда” между подсъдимия и пострадалия/, описано от подсъдимия С. така: „Странично на леля Желка, от рамото, до рамото и точно. Да, от горе на долу, над рамото” /л.357, стр.2 – долу, т.ІІ от настоящото дело/;

-нанесената травма на свидетеля Б. – едно проникващо прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията в ляво, със засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух;

-наличието на реална опасност за живота на свидетеля Б. – спасила го е единствено спешната и висококвалифицирана медицинска намеса;

-целта на подсъдимия С., пречупена през неговата защитна позиция: “Исках да ме остави… Да ме остави на мира” /л.360, стр.1 – горе, т.ІІ от настоящото дело/, изцяло подкрепят извода на съда за наличието на пряк умисъл у подсъдимия С. за умъртвяването на пострадалия Б..

С оглед посочените по-горе обстоятелства, съдът не приема за достоверни изявленията на подсъдимия С., че е искал само да покаже ножа си на свидетеля Б. /за да го уплаши/ или да го пореже по ръката. Нито едно от действията на подсъдимия С. на улицата, пред къщата на свидетелите Р. и И., не сочи за такова намерение.

Същото се отнася и за това, което е казал подсъдимият С. непосредствено след инцидента на дядо си и баба си /свидетелите С. и С./, че ако не се е отбранявал, са щели да го „приберат в ковчег”. Това е защитна позиция на подсъдимия С., негов опит да се оправдае и да получи подкрепата на близките си. Това последващо изказване, след като деянието е вече извършено, няма значение за определяне на вината.

Защитата на подсъдимия С. /адв. Д./ пледира, при евентуална осъдителна присъда, на подсъдимия да бъде наложено минимално наказание.

С оглед обсъдената по-горе и приета от съда правна квалификация на престъплението по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, тъй като деянието е осъществено във фазата на опита, при обсъждане на въпроса за наказанието съдът е длъжен да се занимае и да направи преценка за възможността да се приложи чл.58, б.”а” от НК, както и да се съобрази с обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, като прецени степента на осъщественото намерение и причините, поради които престъплението е останало недовършено /Р-39-70-ІІ н.о., Р-396-84-І н.о./

Според чл.58, б.”а” от НК, съдът може да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и при опит – поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК.  Тази възможност /за прилагане на чл.55 от НК/ е налице както при недовършения, така и при довършения опит, защото и при двата вида опит преследваният от дееца резултат не е настъпил, т.е. налице е „недовършеност на престъплението” /Р-328-76-І н.о./.

                                                         - 26 -

Текстът на чл.18, ал.2 от НК определя законовите изисквания за наказване на дееца при опит, а именно – при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Видно от изложената по-горе фактическа обстановка по делото, подсъдимият С. в голяма степен е осъществил намерението си да умъртви свидетеля Б.: е намушкал го е с нож в основата на шията, в ляво, като ножът е проникнал на дълбочина 8 см., налице е засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух, както и реална опасност за живота на пострадалия. Единствено спешното оперативно лечение е предотвратило настъпването на смъртта на свидетеля Б..

Действително, подсъдимият С. е имал обективна възможност да осъществи допълнително действие за осъществяване на своето намерение да умъртви свидетеля Б. /напр. да го намушка втори път/, но не го е направил. Както беше изложено по-горе, това не променя квалификацията на деянието, но може да се вземе предвид, наред със смекчаващите вината обстоятелства, при индивидуализацията на наказанието.

Тъй като чл.58, б.”а” от НК може да бъде приложен и когато опитът от субективна страна е довършен, но предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението не са настъпили поради независещи от волята на дееца причини, какъвто е настоящият случай, съдът счита, че са налице основанията на чл.58, б.”а” от НК за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно – определяне на наказанието на подсъдимия С. под най-ниския предел, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, /Р-513-80-І н.о., Р-83-82-І н.о./. В подкрепа на горния извод са и обстоятелствата, свързани със спецификата на обстановката, в която е извършено престъплението – вечерно младежко събиране в компания, в която преобладават приятелските отношения, придружено с консумация на много алкохол и по-свободно поведение, приключило с извършване на инкриминираното деяние.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, с изискванията за индивидуализация на наказанието, с възможността по чл.58, б.”а” от НК да се приложи чл.55 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия С. следва да се определи под най-ниския предел, предвиден в закона, без в случая да има изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия С. са: млада възраст и реална възможност да се поправи, проблемно детство и юношество, усложнено семейно положение след ранната смърт на баща му, дава обяснения за случилото се, чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, наличие и на положителни характеристични данни /отзиви на някои то съселяните му за него/, провокативно поведение на пострадалия Б. преди извършване на деянието.

Старозагорски окръжен съд                           - 27 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

Отегчаващите вината обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието /намушкване с нож в основата на шията, в ляво, с дълбочина 8 см./ и сравнително висока степен на обществена опасност на дееца /наличие и на лоши характеристични данни, системна употреба на алкохол, поведение по време на мярката за неотклонение „домашен арест”/.

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е, с оглед разпоредбата на чл.58, б.”а”, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, подсъдимият С. да бъде осъден на седем години лишаване от свобода /размер, който е с три години под минималния размер на наказанието лишаване от свобода от десет до двадесет години, предвиден в закона/.

Видно от справка за съдимост № 1145/25.03.2014 г. на Старозагорския районен съд /л.447, т. ІІ от настоящото дело/, подсъдимият С. е бил неосъждан към датата на извършване на инкриминираното деяние – 14.01.2012 г.

Със споразумение от 14.08.2013 г. по н.о.х.д. № 1120/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, за извършено на 30.07.2013 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимия С. е наложено наказание пробация. На С. са наложени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация за срок от десет месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи за срок от десет месеца и лишаване от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от десет месеца. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 14.08.2013 г.

Налице са изискванията на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията по н.о.х.д. № 1120/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд /пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация за срок от десет месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи за срок от десет месеца и лишаване от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от десет месеца/ и по настоящото дело /седем години лишаване от свобода/, тъй като подсъдимият С. е извършил отделните престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание в размер на седем години лишаване от свобода.

Така наложеното общо най-тежко наказание е справедливо и за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият С. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия С. за изтърпяване на наказанието седем години лишаване от свобода първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.

На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.3 от НК към така наложеното общо най-тежко наказание седем години лишаване от свобода съдът счита, че следва да присъедини наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от десет месеца.

                                                     - 28 -

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият С. е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – 15.01.2012 г. и от 09.04.2012 г. до влизане на присъдата в сила.

В наказателното производство е предявен граждански иск от пострадалия В.К.Б..

Пострадалият Б. е конституиран като граждански ищец по делото, като исковата му претенция е подсъдимият Р.А.С. да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

По безспорен и категоричен начин по делото се установи, че на 14.01.2012 г. в с.Шаново, общ.Мъглиж, подсъдимият С. е направил опит умишлено да умъртви пострадалия Б., като деянието, макар и да е довършено, не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици – престъпление по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.

При извършването на това престъпление подсъдимият С. е причинил на гражданския ищец Б. едно проникващо прободнопорезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията в ляво, със засягане на горния дял на левия бял дроб и изпълване на лявата гръдна кухина с кръв и въздух. В конкретния случай е била налице и реална опасност за живота на пострадалия, която е предотвратена чрез навременна и висококвалифицирана лекарска намеса.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 13.02.2012 г. /л.78 – л.80 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, е необходим срок поне три месеца за възстановяване на пострадалия.

Според заключението на допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 15.05.2012 г. /л.96 – л.97 от д.п. № ЗМ-79/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, пострадалият Б. е получил срастване между плеврата на левия бял дроб и околосърцевата торбичка, което е неизбежно, предвид обема на извършената оперативна интервенция. Не са налице груби усложнения във връзка с нараняването.

Гражданския ищец Б. твърди, че във връзка с инцидента на 14.01.2012 г. и полученото травматично увреждане е бил десет дни на лечение в болницата и са му направени повече от 30 шева. Според гражданския ищец Б., той все още не се е възстановил напълно и има дефицит в обема на движенията /не може да си вдига лявата ръка до крайна горна позиция/, тъй като има сраствания в областта на ключицата.

По делото не се спори, че подсъдимият С. е нанесъл на гражданския ищец Б. един удар с нож в основата на шията, в ляво, в резултат на което Б. е получил описаното по-горе травматично увреждане и срастване

Старозагорски окръжен съд                           - 29 -                       н.о.х.д. № 317/2013 г.

 

между плеврата на левия бял дроб и околосърцевата торбичка, вследствие големия обем на извършената оперативна интервенция. Безспорно е и това, че гражданският ищец Б. се е възстановявал повече от четири месеца след инцидента /към момента на изготвянето на заключението на допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2012 г. от 15.05.2012 г. пострадалият Б. е бил период на възстановяване/ и че понастоящем още не е напълно възстановен.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът за обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец Б. от престъплението по чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, предявен срещу подсъдимия С., е доказан по основание – чл.45 от ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който се прилага субсидиарно /предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и с оглед конкретната фактическа обстановка.

Следва да са преценят събраните доказателства и справедливостта, както и установените обстоятелства за претърпените от гражданския ищец Б. болки и страдания – шокът от нанесения удар с нож, стресът от животозастрашаващата ситуация, претърпяната оперативна намеса и сравнително дългият възстановителен период, както и последиците от получената травма.

Предвид всичко това, съдът счита, че предявеният граждански иск за немуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

А до пълния предявен размер от 50 000 лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

Вещественото доказателство по делото – саморъчно направен нож с кания, като малоценен предмет, следва да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лева, както и направените по делото разноски в размер на 1 145,72 /хиляда сто четиридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/ лева.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия С. са ниско правно съзнание, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, слаби морално-волеви задръжки и злоупотреба с алкохол.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: