Решение по дело №767/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 507
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20224520200767
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Русе, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200767 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ф. Г. Ф. от с.Иваново, обл.Русе, до Русенския
Районен съд, против Наказателно постановление № 22-1882-
000062/04.04.2022г. на Началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР Русе, с
което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и на
основание чл.638, ал.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на Ф. било наложено наказание
“Глоба” в размер на 250.00 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което
упълномощен процесуален представител на АНО заявява, че поддържа
издаденото наказателно постановление и излага аргументите си по същество,
с което иска същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозира молба, с която моли Съда да отмени наказателното постановление
по изложените в жалбата аргументи.
1

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:

На 24.03.2022 г., около 10.41 ч. на бул.“Мидия Енос“ в гр. Русе, в
изпълнение на служебните си задължения, свид.к.к. и И.Д. – полицейски
служители в Първо РУ при ОД МВР-Русе, спрели за проверка лек автомобил
„БМВ“ с рег. № Р 9622 КА. В хода на проверката полицейските служители
установили, че автомобила се управлява от жалб.Ф.Ф. и е негова собственост.
При проверката на документите на автомобила, жалб.Ф. представил полица за
сключена застраховка “Гражданска отговорност” към Застрахователно
дружество „Лев Инс“, която била с начален момент на действие от 11.00ч. на
24.03.2022 г. Свид. к. извършил проверка в базата данни на “Гаранционен
фонд” и установил, че към този момент, за автомобила действително няма
сключен и валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Поради
това преценил, че жалб.Ф.Ф. е извършил нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
и му съставил акт за това, че като собственик на МПС, което е регистрирано
на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е изпълнил
задължението си да сключи договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” валидна към датата на проверката.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Ф. била наложена глоба в размер на 250.00лв., на осн. чл.638,
ал.1 от Кодекс за застраховането.

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за установена по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
2
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в
развилото се съдебно производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна страна от Ф.Ф.,
тъй като към датата и часа на проверката, за процесният л.а. „БМВ“ с рег. № Р
9622 КА, собственост на жалбоподателя, нямало сключена и валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно е, от представената и приобщена от съда полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ BG/22/122000876218, че на 24.03.2022г. жалб.Ф.
сключил застрахователен договор със ЗД „Лев Инс“АД, който влизал в сила
от 11.00ч. на 24.03.2022г. Поради това, безспорно е, че към датата и часа на
проверката – 10.41ч. на 24.03.2022г. жалб.Ф., като собственик на МПС, което
е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не
бил изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” и същата да е валидна към датата на
проверката.
Поради изложеното Съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането.
От друга страна, ако административнонаказващият орган беше
изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от
жалб.Ф., както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност,
застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, то би
3
стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е
осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то
това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. да
приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме
случая за маловажен са налице:
На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по
делото, в случая не е налице изначална липса на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като жалб.Ф. изпълнил задължението
си да сключи такава застраховка в деня на проверката, но по неустановени в
хода на делото причини, началният час на валидност бил различен /по-късен/
от момента на подписване на застрахователния договор. Самото забавяне на
влизането в сила на застрахователния договор, по отношение момента на
проверката, било само в рамките на около 40 минути и както се установява, в
края на проверката договорът вече бил влязъл в сила.
На второ място, следва да се приеме, че от деянието не са настъпили
други вредни последици извън съставомерните, тъй като липсват
доказателства за причинени от жалб.Ф. на трети лица имуществени или
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
процесното МПС, които да са били предпоставка за активирането на
застрахователната отговорност.
И трето, установява се от изложеното в жалбата и от представените от
жалбоподателя по делото доказателства, че придвижването му с процесния
автомобил по улиците на гр.Русе, било продиктувано от здравословен
проблем на детето му.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с
оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност,
респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
4
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
Поради това Съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Ф.Ф. за извършено от него
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, поради което,
като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на делото, Съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1 и ал.4 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1882-000062/04.04.2022 г.
на Началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР Русе, с което за нарушение
по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и на основание чл.638, ал.1,
вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, на Ф. Г. Ф. от с. Иваново, обл.
Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 250.00
лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ф. Г. Ф. от с. Иваново, обл. Русе, ЕГН-
**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6