Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12.03.2021 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На осми февруари Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар Румяна Гигелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 134, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на XXXII-ра от ГПК – производство по
търговски спорове.
Търговско дело № 134/2019г., по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 7192/25.07.2019 г., изпратена по подсъдност от СГС и входирана под № 108725/14.08.2018 г., подадена от А.Г.И., с ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв. К. против „ЗК Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д.
Ищецът А.Г.И., твърди в исковата си молба, че на 31.01.2018 г. около 19:30 часа в град Свиленград при движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № * **** **, управляван от водача С.И.А. *** на кръстовището с ул. „Сан С.“***, нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно предписанията на знак Б – 2, като извършил маневра завой на ляво, вследствие на което отнел предимството на движещия се по ул. „Княз Борис“ посока ромската махала велосипедист А.И. и го блъснал. В резултат на ПТП ищецът пострадал и получил множество телесни увреждания. По случая било образувано ДП № 54/2018 г. по описа на РУП – Свиленград, пр.пр. № 133/2018 г. на Районна прокуратура – Свиленград, производството по което към датата на подаване на исковата молба все още не било приключило.
Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните последици била виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача И.А., който не е спазил изискванията на пътен знак Б – 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, навлязъл в кръстовището, без да спре и пропусне движещия се по пътя с предимство велосипедист А.И., в резултат на което предизвикал ПТП. Ето защо съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач И.А. и причинените телесния увреждания на ищеца.
По отношение на лекия автомобил, управляван от А., имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника по застрахователна полица BG/ 22/ 117000838334/15.03.2017 г. със срок на валидност една година, считано от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г., със ответника ЗК „Лев Инс” АД.
Съгласно изискванията на чл. 380 КЗ ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя, като представил всички необходими документи. По случая е била заведена преписка № 0000 – 1000 – 63 – 18 – 7222 от 13.03.2018 г., по която застрахователят не се произнесъл в законоустановения за това срок. Така били налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
В резултат на произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: Contusio capitis et corporis V.I.c. capitis regio occipitalis. Fractura crania linearis et fractura baseos cranii. Hemorrhagia subarachnoidalis traumatica. Contusio cerebri multifocalis. Веднага след инцидента ищецът бил транспортиран в МБАЛ – Хасково, откъдето е насочен към Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – гр. Пловдив. На 01.02.2018 г. е приет за лечение в клиниката в тежко общо състояние, афебрилен, с разкъсно-контузна рана в тилната област – обработена, с кървене от носа, кръвонасядане на клепачите двустранно, неконтактен, на момента буйстващ. След проведени прегледи му е предписано да продължи антихипертензивната терапия, назначена от личния му лекар. Проведено е медикаментозно лечение и инвазивни, диагностични и терапевтични процедури. След 12-дневен престой е изписан от болницата с окончателна диагноза: Contusio capitis et corporis V.I.c. capitis regio occipitalis. Fractura crania linearis et fractura baseos cranii. Hemorrhagia subarachnoidalis traumatica. Contusio cerebri multifocalis. Дадени са препоръки за лечебно – охранителен режим в продължение на 30 дни, временно неработоспособност и му е назначено медикаментозно лечение за дома, дадени са указания за активно проследяване, насочване за ЕЕГ и консултация с невролог, както и за контролни прегледи.
В резултата на увреждането, ищецът търпял силни болки и страдания, като възстановяването му продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на травмата ищецът трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, имал оплаквания от болки в главата. Преди инцидента той бил напълно работоспособен, но след това бил за дълго време лишен от обичайния си начин на живот, лишен от контакти с приятели, дълго време изпитвал неудобства и не се чувствал добре. Към настоящия момент все още не бил възстановен, продължавал да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния му процес продължавал, имал нарушения на съня, напрегнатост, не бил в състояние да се натоварва физически и психически, а изживеният силен стрес при инцидента щял да остане за цял живот.
Преживените болки, неудобства и страдания следвало да бъдат компенсирани. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от причиненото увреждане. Вредите за ищеца произтичали от виновното поведение на водача на лекия автомобил С.А., а за причинените от него вреди отговарял застрахователят – ЗК „Лев Инс“ АД по силата на чл. 432 КЗ, предоставящ право на пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед на така изложените твърдения в петитума на исковата молба се отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца А.И. сумата от 25 500 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2018 г. – датата, на която е изтекъл срока по чл. 429, ал. 3 вр. чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на разноски по делото и адвокатки хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, с ДДС.
Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. Чобанова, подава писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди – по основание и размер като прекомерен. Във връзка с образуваната застрахователна преписка № 0000 – 1000 – 63 – 18 – 7222 по случая на пострадалия ищец било указано да представи документи, което той не направил и поради това нямало отказ от страна на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът не представил доказателства за заявените обстоятелства и механизъм на ПТП и причините за настъпването му, за да се направи извод за виновно и противоправно поведение на водача А.. Оспорват се твърденията в исковата молба относно механизма на ПТП и фактическата обстановка. Изтъква се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който нарушил разпоредбите на Закона за движението по пътищата и на правилника за прилагането му, тъй като се движел извън позволените за движение на велосипедистите места на пътното платно – не се движел в най-дясната част на платното за движение или трасе, предназначено за велосипеди. В тази насока ищецът не се съобразил с разпоредбите на чл. 79, т. 1, т. 3 и т. 4, чл. 80 и чл. 81 ЗДвП, тъй като управлявал велосипед, неозначен с устройство за излъчване на бяла или червена светлина в предната и задна част на велосипеда, без работещи спирачки, като се е придвижвал на неопределено място за движение на велосипеди, а в случай, че се е намирал на място за движение на пешеходци е следвало да слезе и пресече, бутайки велосипеда. Твърди се, че ищецът управлявал велосипеда без светлоотразители на двете колела. Допълнително ищецът се движел с висока скорост и допринесъл за вредоносния резултат, като на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД това било основание за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Отделно се оспорват твърденията на ищеца, че са възникнали описаните по вид и характер увреждания на здравето, оспорва се техния медико-биологичен характер, лечебния процес и неговата продължителност, както и необходимостта от помощ при битово обслужване и хранене в периода. Оспорва се и твърдението, че не е налице пълно излекуване, тъй като не били представени медицински документи, удостоверяващи към настоящия момент оплаквания за болка или констатирани увреждания. Също така се посочва, че претендирания размер на обезщетението е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Освен това на самостоятелно основание във връзка с твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат застрахователното обезщетение също трябвало да бъде съразмерно намалено. Искът за присъждане на лихва се оспорва като неоснователен поради обстоятелството, че на основание чл. 497 вр. чл. 496 КЗ същата се дължи и след представяне на всички необходими доказателства във връзка с доказване на претенцията. Поради непредставяне на всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред в настоящия случай лихва не следва да бъде присъждана.
Отправя
се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани,
а в случай, че искът за неимуществени вреди бъде уважен алтернативно се отправя
искане за намаляване на размера му като завишен и неотговарящ на травмите и
принципа за справедливостта. Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В
указания от съда срок по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба,
в която ищецът oспорва като неоснователни възраженията на ответника досежно
накърнените материални права на ищеца, оспорния
механизъм на процесното ПТП и вината на водача на лекия автомобил „Фолсваген Пасат“ С.А. и въведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, както и оспорената от
ответника причинно – следствената връзка между произшествието и травматичните
увреждания.
В срока по чл. 373 от ГПК писмен отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
В съдебно заседание се явява упълномощения представител на ищеца, който поддържа исковата молба. Ответникът изпраща представител, който поддържа искането за отхвърляне на иска.
В хода на производството, в открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2020 г., като трето лице – помагач е конституиран И.С.А., за когото се твърди, че е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № * **** **.
В хода на производството, в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г., съдът допусна изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличение цената на предявения иск до размер от 300 000 лв.
В определения от съда срок по чл. 375, ал. 2 от ГПК, страните депозират писмени защити.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена към 31.08.2018 г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на МПС марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117000838334, с начална дата на покритие 16.03.2017г. и крайна дата на покритие 15.03.2018 г.
Видно от Констативен протокол № 2 за ПТП с пострадали лица от 28.02.2018 г. на РУП – Свиленград, на 31.01.2018 г., около 19:30 ч, в гр. Свиленград, на кръстовището на ул. „Сан Стефано“ с ул. „Княз Борис I“, в посока на движението кв. „Гебран“ водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № * **** ** – И.С.А., нарушава предписанията на пътен знак „Б-2“, извършва маневра завой наляво, вследствие на което отнема предимството на движещият се по ул. „Княз Борис“ посока ромската махала велосипедист А.Г.И. и го блъска, като от удара пострадал И. – с фрактура на главата и настанен в МБАЛ – гр. Пловдив, с опасност за живота.
Видно от Епикриза към ИЗ № 7364/89 г. издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, ищецът постъпил на 01.02.2018 г., където пролежал до 13.02.2018 г., когато бил изписан с диагноза Contusio capitis et corporis V.I.c. capitis regio occipitalis. Fractura crania linearis et fractura baseos cranii. Hemorrhagia subarachnoidalis traumatica. Contusio cerebri multifocalis.
Видно от Епикриза към ИЗ № 8864/2018 г. издадена от МБАЛ „Свиленград“ ЕООД, ищецът постъпил на 10.12.2018 г. в отделение по „Неврохиругия“, където пролежал до 13.12.2018 г., когато бил изписан с диагноза: епилепсия – комплексни парцални пристъпи с вторична генерализация .
Видно от Експертно Решение № 1473 от заседание № 85/05.11.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград, ищецът е с 40 % трайно намалена работоспособност.
Видно от представения в хода на производството протокол от открито съдебно заседание по НОХД № 321/2020 г., по описа на Районен съд – Свиленград, с Определение № 112 от 02.07.2020 г. е одобрено от съда сключено между прокурора и защитника споразумение, по силата на което подсъдимият И.С.А., с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 31.01.2018 г.в гр.Свиленград на кръстовището между улица „Княз Борис“ и ул. „Сан Стефано“ при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ * **** ** нарушил правилата за движение визирани в чл. 20, ал.1 и ал.2 пр.5 и пр.6 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват. Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояния да спрат пред всяко препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и в чл. 37, ал.1 от ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинил на А.Г.И., с ЕГН ********** *** тежка телесна повреда – продължително разстройство на съзнанието -„челен синдром“ синоним на „Органично личностово разстройство" в следствие на поражение на челния дял изразяващ се в разстройство на настроението и поведението, беззадръжност на афекта и агресивни импулси, нарушения на волята, които са довели до настъпила трайна личностова промяна от органичен тип у А.Г.И., с което е нарушен обичайният стил на живот и контакти, като и пълноценното му социално функциониране, като деянието е извършено в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта 0,80 промила, установена с техническо средство Дрегер 7510 ARBA № 0093 - престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, буква „а“ предл.1 вр.чл.343, ал.1, буква „б“,предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо инж. П., чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно.
От заключението на експерта се установява, че траекторията на движение на велосипеда управляван от А.Г.И., непосредствено преди произшествието - по ул. „Княз Борис I” била в посока към Центъра на гр.Свиленград. Непосредствено преди кръстовището с ул. „Сан Стефано” - в лентата за движещите се ППC в права посока, на около 0,5 м. в ляво от бордюра на разделителния остров,и при преминаване през кръстовището - в посока към централната част на лентата за навлизане по продължението на ул. „Княз Борис I“ траекторията на движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с peг. № Х 6208 KK и непосредствено преди произшествието е била по ул. „Княз Борис I” – престрояване в лентата за движещите се ППС в посока наляво и преминаване през кръстовището с маневра „завой наляво”, в посока към кв. „Кап. Петко Войвода”. Определено е следното място на удар, с параметри на първоначален контакт: Място на удара между лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг.Nв * **** ** и велосипедиста, с параметри на първоначалния контакт: на около 7,40 м. преди Op.1 /спрямо посоката на огледа/ — по дължина; на около 7,30 м. в дясно от мисленото продължение на левия край на платното за движение на ул. „Сан Стефано” – по широчина; като Ор. 1 е електрическия стълб с лампа, намиращ се на разстояние 2,40 м. от началото на пътното платно за движение на ул. „Княз Борис I” и на разстояние 2,0 м. от началото на пътното платно за движение на ул. „Сан Стефано”.
Според вещото лице, процесното ПTП е възникнало през тъмната част на денонощието и следната видимост за водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” с peг.№ * **** ** при осветеността от фаровете на автомобила, който управлява: на къси светлини - на разстояние 50 м. пред автомобила; на дълги светлини – на разстояние най-малко 150 м. пред автомобила.
Видно от заключението, скоростта на автомобила в момента на удара със системата велосипед-велосипедист е била около 44 км/ч, а непосредствено преди произшествието – 44,4 км/ч., докато скоростта на движение на велосипеда непосредствено преди и в момента на удара с автомобила, е била 10,0 км/ч. при бавно движение, за мъже от 51 до 60 г. и велосипеди с предавки и същата величина при вариант, че велосипедиста навлиза в кръстовището с постоянна скорост.
Според заключението, велосипедистът е нямал техническа възможност да предотврати удара с л.а. „Фолксваген Пасат” с peг. № Х 6208 KK, чрез екстремно спиране, в момента на възможността да го възприеме като опасност /промяната на траекторията на движение на автомобила - за изпълнение на маневра „завой наляво“/, докато водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № * **** ** е имал техническа възможност да предотврати удара с велосипедиста, чрез екстремно спиране, в момента на възможността да го възприеме като опасност ,когато велосипедистът се е намирал по траекторията си на движение в зоната на стоп линията и след нея, преди навлизането си върху мисленото продължение на платното за движение на ул. „Сан Стефано” в кръстовището и е бил в осветената зона от светлините на фаровете на автомобила.
Вещото лице, относно поведението на водача на МПС и на велосипедиста, посочва, че велосипедистът е предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището” със запазване посоката си на движение, в момент когато към кръстовището се е приближавал насрещно движещ се лек автомобил, без да се е убедил в намерението на водача му, при положение, че е имал техническа възможност да го възприеме и да наблюдава поведението му. Водачът на процесния лек автомобил е предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището” със завой наляво, пред велосипедиста, без да се е убедил в намеренията му, в момент когато е имал техническа възможност да възприеме велосипедиста на осветеността на фаровете на автомобила и да наблюдава поведението му. Произшествието е било предотвратимо, при своевременно възприемане на опасността от двамата водачи, спиране до убеждаването им в намеренията на другия и осигуряване на предимство в съответствие с характера на кръстовището. Няма данни пострадалият да е управлявал велосипеда без да държи кормилото. Произшествието е станало на хоризонтален, cyx, асфалтов пътен участък.
Посочва се още, че в случай, че пострадалият е бил със светлоотразителна жилетка и светлоотразители на колелата и работещи светлини отпред и отзад на велосипеда, това би повлияло единствено върху времето за реакция на водача на процесния лек автомобил - би се намалило, поради факта, че активирането им ги прави лесно видими. При наличието на това оборудване на велосипеда и велосипедиста, ударът е предотвратим при своевременно екстремно спиране от страна на водача на автомобила, но при възникването на възможността да възприеме опасността. Отделно от това, възможността за предотвратяване на удара, за водача на процесния лек автомобил, я имало и без това оборудване на велосипеда и велосипедиста. Велосипедът марка „Biria” е бил оборудван със светлоотразители. Светлоотразителите били монтирани на спиците на двете колела - по 2 броя на всяко колело, съобразно установения вид.
Като техническите причини за настъпване на ПТП-то, вещото лице отбелязва липсата на реакция за екстремно /аварийно/ спиране от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. № * **** **, в процеса на изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище” със завой наляво, при откриване на възможността да възприеме велосипедиста на осветеността на фаровете на автомобила, като опасност.
Като механизъм на настъпване посочва, че на 31.01.2018 г., около 19:30 часа, в гр.Свиленград, по ул. „Княз Борис I” се е движил лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с peг. № * **** **, управляван от И.С.А., в посока към кръстовището с ул. „Сан Стефано”. Движението се е извършвало през тъмната част на денонощието, по сухи, асфалтови участъци от платната за движение.
При приближаване на кръстовището на ул. „Княз Борис I” с ул. „Сан Стефано”, водачът на автомобила е предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището със завой наляво” в посока към кв. „Гебран”, със скорост 44,4 км/ч., в момент когато велосипедистът А.Г. ***, с велосипед марка „BIRIA”, се е движил се по ул. „Княз Борис I”, в противоположна посока и предприел преминаване през кръстовището със запазване посоката си на движение - към Центъра на гр. Свиленград, със скорост около 10 км/ч. При така създалата се ситуация е възникнал удар между тях място с параметри на първоначалния контакт: - на около 7,40 м. преди Op.1 /спрямо посоката на огледа/ - по дължина и на около 7,30 м. в дясно от мисленото продължение на левия край на платното за движение на ул. „Сан Стефано” - по широчина, настъпил на платното за движение, в зоната на кръстовището. В следствие на произшествието били нанесени материални щети на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. № * **** **, велосипед марка „BIRIA” и телесни увреждания на водача на велосипеда - А.Г.И..
Неразделна част от заключението е и скица на произшествието.
При
изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК поддържа
заключението. Допълва, че въпреки липсата на данни дали е работело монтираното
улично осветление, но ако работело – видимостта щяла да е по-достатъчна.
Съдът назначи и комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Е. и д-р К.-С., които в заключението, след запознаване с материалите по делото посочват, че ищецът А.Г.И. е получил черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на главата, счупване на покрива и основата на черепа, множество контузии на мозъка, травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, травматична кома, челен синдром и като пряка последица и усложнение от травмата развил посттравматична епилепсия.
Според експертите причинено било разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК, дължащо се на черепно-мозъчната травма включваща контузии на мозъка, кръвоизлив под мозъчните обвивки, състояние на травматична кома. Нараняването, проникващо в черепната кухина, по смисъла на чл. 129 от HK, се дължало на счупванията на покрива и основата на черепа в едно с разкъсно-контузна рана на главата. Развилата се посттравматична епилепсия била причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, по смисъла на чл. 128 от HK. Проведено било консервативно лечение в неврохирургия непосредствено след травмата за овладяване на острите последици.
След преодоляването на преките първи последици от травмата било приложено противогърчово лечение с Депакин, което А. И. самоволно бил спрял спрял през м. септември. За втори път И. постъпил на болнично лечение в Свиленград по повод на големи епилептични припадъци и при изписването му отново било назначено противогърчово лечение с препарата Депакин. Възстановяването от острия период от травмата и свързаните с него прояви били отзвучали в рамките на престоя в неврохирургията в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Проследяването на състоянието и лечението на възникналата след травмата епилепсия било пожизнено. Пострадалият не бил напълно възстановен и като остатъчна проява била описаната пo-горе посттравматична епилепсия. Последната била с посттравматичен произход, в пряка причинна връзка с процесното ПTП.
При изслушването им в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р Е. и д-р С. поддържат така представеното заключение и предвид поставените им от страните въпроси допълват, че ищецът имал наранявания с прониквания в черепната кухина, като можели да се обобщят като открита черепно-мозъчна травма. Допълнително били налице по-леки увреждания, открити с компютърния томограф по време на лечението - счупен нос, разкъсно-контузна рана. Като водещо в травмата е отбелязана контузията на мозъка, представляваща множество контузии, създали временна опасност за живота. Едва след 10 месеца му е поставена диагнозата „епилепсия с комплексни парциални пристъпи с вторична генерализация. Състояние след травматичен субарахноидален кръвоизлив“ след престой в болница в Свиленград, с назначение лечение – противогърчова терапия, противоепилептична. Имало отчетени изменения в биоелектричната активност на мозъка /ЕЕГ-записа/, т.е. имало епилепсия и тя била посттравматична. От друга страна, контузията била морфологично изменение, доказано с образна компютърна томография –кръвонасядания в мозъчната тъкан, която не се възстановява след такива увреждания, а се подменяла с гвиална съединителна тъкан и тези огнища от гвиална тъкан можели да представляват източници на патологична мозъчна възбудимост и да провокират пристъпи и гърчове и да оформят клиниката на посттравматична епилепсия. Посттравматичната епилепсия спадала към уврежданията, които причиняват постоянно общо разстройство на здравето и опасност за живота, като назначеното лечение на И. било да предотврати пристъпите и гърчовете. Епилепсията била квалифицирана с медико-биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето и опасност за живота“, която опасност била в момент на пристъп.
По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р П., чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно. В своето заключение, изготвено след запознаване с материалите по делото и извършен преглед на ищеца И., психиатърът сочи, че не са налице значими увреждания по отношение на претърпяната травма, които да са настъпили в резултат на процесното ПТП. За времето, през което било налице страдание от страна на ишеца, същият бил компенсиран с възможността за трудоустрояване.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК поддържа заключението, изготвено въз основа на наличните писмени данни и извършения личен преглед на лицето. Допълва още, че от психиатрична гледна точна при И. нямало сериозни анамнестични, клинични или параклинични преки доказателства, които да сочат, че той има промяна в психичното си функциониране преди и след ПТП-то. Епилепсията сама по себе си следвало да бъде разглеждана в два аспекта, като първият от тях е, че страдащите от нея били хора, които на фона на един абсолютно нормален психичен живот, имали пристъпни състояния – опасни за живота, докато епилепсията трябвало да бъде разглеждана като психиатрично състояние, защото пристъпите и уврежданията получаващи се по време на пристъпите не водела до нарушение на психичното функциониране при И.. Пряка клинична изява на епилепсията били пристъпни състояния и най-често парциални или генерализирани гърчове, а при И. такива има анамнестично и документално описани през 2018 година. Тези гърчове били сериозни и драматични състояния, налагащи хоспитализация и често водели до регистрацията им от някакъв лекар. От тогава до датата на последното съдебно заседание не съществували такива анамнестични данни. Ако се приемело, че ищецът имал епилепсия, по същество това следвало да се разглежда като едно хронично медицинско състояние налагащо перманентно медицинско и медикаментозно обгрижване и предписаната медикаментозна терапия да бъде приемана, която да предпазва от появата на подобни пристъпи. От наличните медицински данни по делото, този припадък вероятно е получен поради причина, че пациентът е спрял приема и е преустановил лечението си с лекарството „Депакин“ през 2018 година, от тогава насам, и към момента И. приемал този медикамент. Относно това, че причината за епилепсия била черепно-мозъчната травма и тя била посттравматична, експертът е скептичен, че някой експерт в света може да заяви със 100%-ва категоричност, че едното е пряко свързано с другото. Важен бил въпросът дали епилепсията водела до нарушение на психичното функциониране на един човек, а това не можело да бъде диагностицирано при И..
Ищецът ангажира по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ф.Ю.А. – без родство със страните и Ж.А.М. – дъщеря на ищеца.
Св. А., споделя, че придружавала братовчедка си в гр. Пловдив, докато ищецът пролежавал там. Според възприетото от свидетелката – бил на смъртно легло, като не му давали шанс да живее, тъй като бил ударен тежко и имал видима рана на главата отзад. Преди А. работел в строителството, но вече не работел. Ищецът се бил променил, не можел да общува с хората, станал агресивен. Докато се възстановявал вкъщи около 3 месеца, не можел сам – имал нужда от чужда помощ, не помнел в началото какво се е случило и не разпознавал хора. Преди инцидента бил много добър човек, работлив, уважителен. Според свидетелката, на два пъти през декември 2018 г. ищецът бил получил епилептични пристъпи. Свидетелката посочва, че откакто го ударили – не обичал хората, а и самата тя се притеснявала, защото буйствал.
Св. А. за
процесния инцидент сочи, че заедно с майка ѝ разбрали от съседи.
Непосредствено след инцидента ищецът не
разпознавал хора и искал да си ходи вкъщи. При извършен скенер, лекар бил
заявил, че ищецът нямал шанс да живее и да очакват „най-лошото“. След инцидента
не бил същият хубав, чист и културен човек, а бил останал половин човек. Два
пъти бил получил епилептични пристъпи, забравял много бързо и гледал неутрално. Ищецът бил получил
пристъп вкъщи пред свидетелката - получил нещо като гърч, очите му започнали да
се въртят, паднал и пяна започнала да излиза от устата му, бил в безсъзнание 5
- 10 минути, което разстроило свидетелката. След оказана му спешна помощ бил
откаран в болница, където отново получил пристъп. Прекарал на легло 3 месеца,
носел памперси, не можел да се храни сам, гледал без да говори и не разпознавал
абсолютно никого и повтарял каквото му казвали, не помнел инцидента. Ищецът
преди работел в строителството, а сега вече не можел да работи, а отделно от
това станал агресивен.
Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Установен е, на база заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, механизмът на настъпване процесното пътно-транспортно произшествие, а именно, че на 31.01.2018 г., около 19:30 часа, в гр.Свиленград, по ул. „Княз Борис I” се е движил лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с peг. № * **** **, управляван от И.С.А., в посока към кръстовището с ул. „Сан Стефано”. Движението се е извършвало през тъмната част на денонощието, по сухи, асфалтови участъци от платната за движение. При приближаване на кръстовището на ул. „Княз Борис I” с ул. „Сан Стефано”, водачът на автомобила е предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището със завой наляво” в посока към кв. „Гебран”, със скорост 44,4 км/ч., в момент когато велосипедистът А.Г. ***, с велосипед марка „BIRIA”, се е движил се по ул. „Княз Борис I”, в противоположна посока и предприел преминаване през кръстовището със запазване посоката си на движение - към Центъра на гр. Свиленград, със скорост около 10 км/ч. При така създалата се ситуация е възникнал удар между тях.
Вече бе изложено, че заключението е компетентно, безпристрастно и в пълна степен дава отговор на поставените въпроси.
От друга страна, влязлата в сила присъда, постановена от наказателен съд, на основание чл. 300 от ГПК, има задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ граждански последици от деянието. Влезлият в сила съдебен акт, слагащ край на развило се наказателно производство, изключва преценката на състава в гражданското производство относно осъществяването или неосъществяването на фактите, субсумирани под състава на престъплението. В случая одобреното от Районен съд – Свиленград споразумение има характер на влязла в сила присъда, поради което и има задължителна сила за настоящия съдебен състав относно извършеното деяние, неговата противоправност, както и виновността на водача И.А., управлявал застраховано при ответното застрахователно дружество МПС.
Предвид одобреното от съда сключено между прокурора и защитника споразумения с протоколно Определение № 112 от 02.07.2020 г., постановено НОХД № 321/2020 г., по описа на Районен съд – Свиленград, безспорни са противоправното деяние и вината на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ * **** ** - И.С.А., който на 31.01.2018 г.в гр.Свиленград на кръстовището между улица „Княз Борис“ и ул. „Сан Стефано“ при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ X 6208 КК нарушил правилата за движение визирани в чл. 20, ал.1 и ал.2 пр.5 и пр.6 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват. Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояния да спрат пред всяко препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и в чл. 37, ал.1 от ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинил на А.Г.И., с ЕГН ********** *** тежка телесна повреда – продължително разстройство на съзнанието -„челен синдром“ синоним на „Органично личностово разстройство" в следствие на поражение на челния дял изразяващ се в разстройство на настроението и поведението, беззадръжност на афекта и агресивни импулси, нарушения на волята, които са довели до настъпила трайна личностова промяна от органичен тип у А.Г.И., с което е нарушен обичайният стил на живот и контакти, като и пълноценното му социално функциониране.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача А. е причинило болки и страдания от престърпените травматични увреждания на ищеца И., а именно е получил черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на главата, счупване на покрива и основата на черепа, множество контузии на мозъка, травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, травматична кома, челен синдром и като пряка последица и усложнение от травмата развил посттравматична епилепсия. Тези увреждания са причинили продължително разстройство на съзнанието, което предвид своите медико-биологични характеристики покрива съдържанието на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК, съобразно задължителните указания на Пленума на ВС, изложени в т. 1 на Постановление № 3 от 27.11.1979г. на ВС, както е отбелязано и в развилото се наказателно производство.
За тези свои изводи съдът черпи данни от заключението на д-р Е. и д-р С., кредитирано като обосновано, всестранно и обективно изготвеното от експерта. Вещите лица посочат получените от ищеца увреждания и заключават, че епилепсията е пряка последица от процесното ПТП.
Що се касае за неудобствата, търпени от ищеца в период от около няколко месеца наложило чужди грижи, доказателства съдът черпи от показанията на разпитаните свидетелки А. и М.. Показанията на св. М. съдът цени през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната ѝ заинтересованост от крайния изход на спора, които обаче са изградени въз основа на лични и непосредствени нейни впечатления, поради което и се кредитират като непротиворечиви помежду си и еднопосочни и в съответствие с останалите събрани доказателства. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната достоверност, тъй като свидетелката е от най-близкия кръг на ищеца, който му е помагал през периода, в който същият е бил на легло и с най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период, наложил едно възстановяване на легло за ищеца И. и обслужване от първа необходимост, което да се извършва именно от най-близкия семеен роднински кръг. И двете свидетелки споделят за възприета от тях трайна и съществена промяна в поведението на ищеца, като дори това определено от тях като агресивно, дори породило у св. А. нежелание да ходи в дома на ищеца. От друга страна, ищецът започнал да забравя, в началния период на възстановяване на разпознавал хора, включително и своите близки. Отделно от това св. М. е станала очевидец на получения от ищеца епилептичен пристъп в дома им, което силно я разстроило.
От друга страна, експертът – психиатър посочва, че епилепсията при И. не водела до нарушение на психичното му функциониране.
Предвид кредитираните заключения на вещите лица, за установено съдът приема тези увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие ПТП, като липсват ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна степен експертните заключения на медиците и в по-малка степен това на психиатъра, че епилепсията е получена като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Както медиците, така и психиатърът посочват, че гърчовете в следствие на епилепсията били опасни за живота.
Доказателства по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът не ангажира доказателства по отношение на бланкетния довод, че такава липсвала.
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на валидно сключена към 31.08.2018 г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на МПС марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117000838334, с начална дата на покритие 16.03.2017г. и крайна дата на покритие 15.03.2018 г.
Въз основана
на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички
предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от
застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от
наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в
сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни
последици. При така изложените дотук съображения, съдът намира за предявения иск
за доказан по своето основаниe,
тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на
елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради
което ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от
ищците вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на водача на застрахованото МПС.
Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
На първо място, следва да се обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец, изразяващо се в твърдения, че ищецът се движил извън позволените за движение на велосипедистите места на пътното платно – най-дясната част на платното за движение или трасе, предназначено за велосипеди, а и управлявал велосипед, неозначен с устройство за излъчване на бяла или червена светлина в предната и задна част на велосипеда, без светлоотразители на двете колела, без работещи спирачки, като се е придвижвал на неопределено място за движение на велосипеди, а в случай, че се е намирал на място за движение на пешеходци е следвало да слезе и пресече, бутайки велосипеда.
Доказателства по делото категорично оборват тезата за съпричиняване, тъй като на база установения със знанията и уменията на вещото механизъм на настъпване, се изведе, че ПТП-то е било предотвратимо от страна на виновния водач дори и без липса на посоченото във възражението оборудване. Макар и пострадалият велосипедист е управлявал велосипеда в тъмната част на денонощието без устройство за излъчване на бяла или червена светлина в предната и задна част на велосипеда, с което да е извършил нарушение на ЗДвП, то ПТП-то е било предотвратимо, тъй като водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара с велосипедиста, чрез екстремно спиране, като при преминаване през кръстовището не е пропуснал насрещно движещия се велосипедист. Недоказани останаха другите доводи на ответника, тъй като при огледа от вещото лице се установява, че велосипедът е бил със светлоотразители, монтирани на спиците на двете колела - по 2 броя на всяко колело, останалите доводи не кореспондират с ангажираните по делото доказателства. Тук е важно да се отбележи, че към момента на инцидента виновният водач е бил под влиянието на алкохол, предвид отчетеното количество алкохол в кръвта му – 0,8 на хиляда, видно от споразумението, т.е. предвид негативните последици на алкохола върху преценка и реакции на водачите, извършеното от велосипедиста И. нарушение на ЗДвП не може да бъде квалифицирано от настоящия състав като допринасящо, тъй като водачът на МПС-то е могъл при екстремно спиране да предотврати удара.
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца А.Г.И., съдът черпи сведения от ангажираните по делото доказателства, а именно както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заключенията на медицинските експерти. Както вече се посочи св. М., като част от най-близкия му семеен кръг излага, че дори и тя е участвала във възстановителния период на ищеца, който пролежал 3 месеца вкъщи, а преди това е бил в болница в гр. Пловдив, като дори самите лекари не давали на близките на ищеца надежда, че същият ще е оцелее и им казвали да се подготвят за „най-лошото“, тъй като можело да не оцелее. През това време грижи полагали всички в семейния кръг, най-вече неговата съпруга, налагало се ищецът да носи дори памперс.
С оглед претърпяното увреждане, ищецът получил и посттравматична епилепсия. Преустановил работа, като преди работел в строителството, станал раздразнителен и агресивен, вече не можел да издържа семейството си.
Инцидентът безспорно оказал силно отражение върху психиката на ищеца, като макар експертът – психиатър да посочва, че липсва нарушение на психическото функциониране на ищеца, то безспорно е забелязана промяна в поведението, както изложиха разпитаните свидетели.
С оглед данните по делото така търпените от ищеца съзнавани болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането а и понасянето на това състояние от самия увреден, настоящия състав намира, че сумата в размер на 60 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от А.Г.И. неимуществени вреди, като искът до пълния предявен размер от 300 000 лв. следва да се отхвърли като недоказан по размер. Така отмереното обезщетение съдът съобрази и с лимитите на застраховане по чл. 492 от КЗ.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.02.2018 г. – датата на изтичане на срока по чл. 429, ал. 3, вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ, следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 – хипотеза или с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в хипотезата, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Видно, ищецът е сезирал ответника на 15.03.2018 г. /дата на пощенското клеймо на изпращането на претенцията/ и тримесечният срок е изтекъл на 15.06.2018 г., т.е. законна лихва се дължи от 16.06.2018г., като претенцията за периода от 07.02.2018 г. до 15.06.2018 г., като неоснователна следва да се отхвърли.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция. Ищецът А.Г.И. е освободен от заплащане на такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на 2 400 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и сумите в размер 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и 263,50 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 2 863,50 лв.
Ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /А.Г.И., от една страна, а от друга – адв.П.К./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищците – адв. К., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 60 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 2 796 лв. с ДДС, която сума следва да се изплати на адв. К..
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат на общо 1113,50 лв., от които 863,50 лв. – депозити за вещи лица и 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай относно размера юрисконсулстското възнаграждение приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за представителство по гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв. Предвид цената на иска, фактическата правна сложност на спора, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 250 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково въззивно производство. Предвид изложеното, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 890,80 лв., предвид отхвърлената част от трите субективно съединени иска.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на А.Г.И.,
с ЕГН **********,*** сумата в размер на 60 000
лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически
болки, страдания и неудобства, вследствие на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 31.01.2018
г. около 19:30 часа в град Свиленград на кръстовището на ул. „Княз Борис I” с
ул. „Сан Стефано”, по вина на
застрахования водач на лек автомобил марка
и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № * **** ** – И.С.А., с ЕГН **********
по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117000838334, с начална дата на покритие 16.03.2017г. и крайна дата на покритие 15.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2018 г. до окончателното изплащане сумата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. и претенцията за лихва за периода от 07.02.2018 г. до 15.06.2018 като неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 2 863,59 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и три лева и 59 стотинки/ – държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове и депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат П.Д.К. – адвокат при САК с личен № ********** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап. 9 сумата в размер на 2 796 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева/, с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.Г.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 890,80 лв. /осемстотин и деветдесет лева и 80 стотинки/ – депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: