Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Г.Т., 13.12.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на двадесет
и девети ноември две хиляди двадесети първа година в състав:
Районен
съдия: Динко Минчев
при секретаря М. Димова..
…………………………………………
разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 00038 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е
искова молба от Г.Д.Д. ЕГН ********** *** Т. и Р.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу К.Д.Х. ЕГН ********** *** Т., с
която се твърди, че страните са собственици по наследство от С.Д.Ф.на находящи се в землището на с. К., общ. Г.Т. поземлен имоти
: 1.
Нива с площ 20003 кв.м., идентификатор № 35393.105.51, стар № 105051 и 2. Нива с площ 20003 кв.м., идентификатор №
35393.105.52, стар № 105052. при квоти на съсобственост от по 1/4 ид. част за
всеки от двамата ищци и 2/4 ид. части за ответника и
се иска делба на процесните имоти при посочените
квоти.
Предявен
е иск за делба на два поземлени имота с произход по наследство.
С
отговора на исковата молба, искът се оспорва като недопустим, а по същество
като неоснователен, като се твърди, че поради извършено дарение на двата процесни имота от общия наследодател в полза на ответника,
то не е налице съсобственост върху имотите, а същите са лична собственост на
ответника.
В
условията на евентуалност, ответника прави възражение и за настъпили правни
последици на придобивна давност както на основание чл.79, ал.1 от ЗС,
така и на основание чл.79, ал.2 от ЗС
Исковете са с правно основание
чл. 341 и сл. ГПК вр. чл. 69 ЗН.
В
първото по делото заседание процесуалният представител на ищците е оспорил
твърдението на ответника, че е придобил правото на собственост на процесните поземлени имоти
по силата на направено в негова полза дарение, обективирано
в нотариалния акт представен към
отговора.
Оспорва
възражението на ответника, при условията евентуалност, че е придобил процесните имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.
Направено
е изрично възражение, че сделката за дарение е нищожна, поради липса на
съгласие или воля на дарителката.
В тази
връзка ищците твърдят, че извършеното от наследодателката упълномощаване на дарителя, да извърши
със сам себе си сделка на дарение, по
която упълномощителката е дарителка, е нищожно на
основание чл.26, ал.2 изречение първо от
ЗЗД, тъй като дарителката към момента на извършване на упълномощаването,
а и в последствие, трайно не е могла да разбира и ръководи действията си,
поради изключително влошеното си здравословно състояние, причинено от последици
след прекаран мозъчен инсулт на 11.05.2006г., а и предвид възрастта й, и
свързаните с това в съчетание състояние на старческо слабоумие, деменция, което е продължило до момента на смъртта й.
Заявено
е, че правилата за нищожност на
двустранните сделки се отнасят и за едностранните, по силата на чл.44 от ЗЗД,
като порока на сделка е същия в казуса дарение е същият какъвто е порока на
заявената едностранна сделка за упълномощаване.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните по делото са
наследници по закон на С.Д. ф., починала на 8.06.2007г., като ищците са нейни
наследници-низходящи от втори ред, а ответникът –низходящ от първи ред.
На основание реституция и
договор за доброволна делба наследодателката на
страните е придобила правото на собственост върху процесните
поземлени имоти.
Видно от приложеният по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от
25.10.2006г. общата наследодателка
С. Д.Ф.упълномощила ответника да дари сам на себе си процесните
поземлени имоти.
С договори за аренда на
земеделска земя от 13.02.2014г., със срок на действие пет стопански години, и от 20.06.2019г., със срок на
действие пет стопански години, ответникът
отдал спорните поземлени имоти
под земеделска аренда.
В показанията си свидетелите Н.
Н. и Н. Няголова заявяват, че през месец май 2006г. С. Д.Ф.получила мозъчен
инсулт. При посещенията на свидетелите в дома й тя не разбирала какво й говорят
свидетелките, не ги познавала, постоянно била на легло, не можела да се
обслужва сама, била неадекватна. От
месец септември или октомври 2006г. С. Д.Ф.била в дома на ответника.
Свидетелите Е. И. и Н.
Величкова посещавали наследодателката, когато вече
била в дома на ответника. Твърдят, че
водели смислени разговори с нея, но говорът й бил „леко завален при инсулт“. Била трудно подвижна.
По делото са приложени
съдебно-медицински експертизи както следва:
Заключението на вещото лице по
първата експертиза, съставена от д-р М. Й., е оспорена като необоснована и
неаргументирана.
Съгласно тройната съдебно-медицинска експертиза по
делото, при заболяването си, наследодателката била в
състояние на частична сензо-моторна афазия, което е
признак на нарушени когнитивни възможности за разбиране и осъзнаване на писмена
и говорима реч. Афазията е нарушение на речта вследствие на увреждане на
мозъчната кора : Моторната афазия е нарушена способност за произнасяне на думи,
ограничаване на движенията, сензорната
афазия се характеризира с пълна или частична липса на разбиране на собствената
или чужда реч, пострадалият не разбира
значението на казаните му думи- не разбира другите и не може да говори
нормално, не е в състояние да формулира искане и да разбира смисъла на
говоримата реч и написаното. Проявяват се несъмнено симптомите на дементен синдром.
В конкретния случай психичните
проблеми при съдовата деменция са необратими не могат
да доведат до сериозно подобрение или оздравяване. След полученият инсулт през
месец май 2006г. наследодателката С.Ф.не е била в
състояние да използва и прилага изградени навици и умения, заради психичните
промени от дементен характер, не е била в състояние
да се справя с елементарни битови дейности, да осмисля, преценява и да
анализира заобикалящата я среда. Нарушенията във волевата дейност са довели до
положение, в което същата не е можела да осмисли, да прецени последиците от
извършеното.
Заключението по тройната
съдебно-медицинска експертиза е, че посмъртно освидетелстваната С. Д.Ф.е не е била в състояние да разбира
свойството и значението на извършените от нея действия, както и да ръководи
действията си по упълномощаването на ответника до дари сам на себе си към
12.10.2006г. В материалите по делото липсват данни за подобряване на
физическото, неврологичното и психично състояние на С. Д.Ф.след датата на
подписване на пълномощното от 12.10.2006г. до датата на смъртта й -8.06.2007г.
Може да се предположи, че независимо от прилагането на активно медикаментозно
лечение и рехабилитация, увреждането на мозъка е прогресирало, като в
най-добрия случай е било стационирано, но пълно
обратно развитие на болестната симптоматика в насока на оздравяване не може да
се прогнозира.
Тройната съдебно-медицинска
експертиза е съставена от хабилитирано лице специалист по неврохирургия,
специалист по психиатрия и специалист съдебна психиатрия. Направено е
задълбочено изследване на приложената по делото медицинска документация, извършен
е обстоен анализ на болестната симптоматика, последиците от заболяването,
като в резултат на това е проследено
болестното състояние на посмъртно
освидетелстваното лице до настъпилата смърт.
Поради тези обстоятелства тази
експертиза следва да бъде преценена като
годно доказателство по делото.
Показанията на първата група свидетели
са еднопосочни, без противоречивия, взаимно допълващи се, произтичат от
лица, които имат непосредствени наблюдения и възприятия за конкретни факти и обстоятелства, не са заинтересовани от
изхода на делото по смисъла на чл.172 ГПК, поради което съдът кредитира тези показания. Освен това техните
показание са потвърдени от заключението по тройната съдебно-медицинска
експертиза по делото.
От така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По въведеното възражение по
чл.26,ал.2 от ЗЗД. От приложените по делото доказателства се установява, по
категоричен начин, че С. Д.Ф.не е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършените от нея действия, както и да ръководи действията си по
упълномощаването на ответника да дари сам на себе си към 12.10.2006г.,
получените от нея увреждания са били трайни и необратими. Налице е заболяване,
което е поставило в трайна невъзможност лицето да разбира и ръководи действията
си по извършената от него упълномощителна сделка и
това негово състояние не е било временно, с краткотраен ефект. Поради болестното
си състояние С. Д.Ф.е била изпаднала в трайна недееспособност, поради
което и сделката за дарение е нищожна на осн. чл.26,
ал.1, изр. първо, предл. второ от ЗЗД. Едностранните
сделки страдат от същите пороци, както и двустранните. При липса на възможност
за формиране и изразяване на воля, извършеното от С. Д.Ф.упълномощаване от
12.10.2006г. е нищожно, не е породило действие и в резултата на това процесния договор за дарение е нищожен на същото правно
основание.
Следва да се посочи, че е
неоснователно твърдението на процесулания
представител на ответника, че сделката
била унищожаема по смисъла на чл.31,ал.1 от ЗЗД, тъй като посочената разпоредба разглежда случаите на
временно преходно състояние на недееспособност, какъвто не е настоящия случай.
По
възраженията на ответника за настъпили
правни последици на придобивна давност както на основание чл.79, ал.1 от ЗС,
така и на основание чл.79, ал.2 от ЗС.
Като доказателства за придобивна давност от
ответника са приложени два договора за аренда в земеделието: от 2014г. и от
2019г., като ответникът твърди, че владее процесните
поземлени имоти чрез трето лице.Приобретателят по
нищожна правна сделка е недобросъвестен владелец, тъй като нищожната сделка не е породила правно
действие, а нищожното правно основание
не създава на ответника права на добросъвестен владелец.
От приложените по делото два договора за аренда в земеделието от
2014г. и от 2019г. не се установява непрекъснато владение в десетгодишен срок,
тъй като към датата на постъпването на исковата молба в съда – 31.01.2020г.,
този срок не е изтекъл.
Предвид
така изложената фактическа и правна обстановка съдът приема, че приложения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.10.2006г. е нищожен,
не е произвел правно действие, ответникът не е придобил по давност правото на собственост върху процесните поземлени имоти, поради което спорните недвижими
имот следват да бъдат допуснати до съдебна делба, съгласно законово установените квоти.
В
случая по правилото на чл.5,ал.1 от ЗН
ответникът получава квота от 1/2 идеални части
от наследството, двамата ищци, по заместване и като низходящи от втори
ред, получават по 1/4 идеална част, всеки от тях.
Поради
това процесните поземлени имоти следва да бъдат допуснати до съдебна делба
при квота от 2/4 идеални части от общата квота за ответника и по 1/4 идеална част за всеки от един от двамата ищци.
Като
съобрази всичко изложено съдът :
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
до съдебна делба между Г.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН ********** и К.Д.Х.
ЕГН ********** следните поземлени имоти :
1.
Нива с площ 20003 кв.м., идентификатор № 35393.105.51, стар № 105051 и 2. Нива
с площ 20003 кв.м., идентификатор № 35393.105.52, стар № 105052. при
следните законово установени квоти : 1/4 идеална част за Г.Д.Д. ЕГН **********;
1/4 идеална част за Р.Д.Д. ЕГН **********
и 2/4 идеални части за К.Д.Х. ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д.
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: