№ 19701
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА
РАДЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20241110117010 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Ж. М. С., ЕГН
**********, срещу И. В. И., ЕГН **********, интимен партньор на
молителката, с искане за налагане на мерки за защита на последната, при
твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на домашно
насилие, както следва:
На 02.03.2024 г. след като молителката за пореден път помолила
ответника да я остави и да не я измъчва, в съобщение чрез приложение
Уотсап той й написал следното от ползвания от него номер
++359********* до ползвания от нея такъв - ++359*********: „АЗ СЕГА
ЗАПОЧВАМ”. „ТИ СИ ДУШЕВНО БОЛНА”. „ТИ СИ С БИПОЛЯРНО
РАЗСТРОЙСТВО”. „НЯКОЙ ЩЕ ДОЙДЕ И ЩЕ ТИ СПУКА ГЛАВАТА,
НЕ ГУМИТЕ БЪДИ СИГУРНА В ТОВА”. След това поискал да се видят
лично, за да си стиснат ръцете и да обещае, че ще я остави на мира. Тя се
съгласила да се срещнат на обяд на следващия ден - на 03.03.2024 г., в
ресторант „Регал“ в кв. „Стрелбище“, ул. „Траянова врата“ № 63;
1
На 03.03.2024 г. страните се срещнали на обяд в посочения по-горе
ресторант, където ответникът заявил на молителката, че няма нищо общо
с рязането на гумите на колата й, дори не знаел за случая на 18 февруари,
за който тя лично му била казала и то в присъствието на други лица.
Тогава молителката казала на ответника, че има поставени камери на
магазина за хранителни стоки на брат й в ж.к „о.“, които са заснели и
нейната кола, и него. Тогава ответникът отвърнал: „Ти с милиция ли ще
ме плашиш, мен не ме е страх от милиция. Ще ми счупиш кура”. През
цялото време молителката искала от ответника да я остави на мира, да
спре да се занимава с нея, разплакала се. Той отново поискал тя да се
върне при него, казал й, че пак ще й купува пръстен. Тя му отказала и
тогава той я обвинил, че отново го подвежда. По-късно същия ден - към
19,00 часа, ответникът се върнал пред дома на молителката с автомобил,
паркирал на ул. „Добри Х.“, на ъгъла с ул. „Боровец“, помолил я да слезе,
за да говори с нея; когато молителката влязла в автомобила, ответникът й
казал, че много е мислил относно това, за което говорили по-рано,
опитвал се да я прегръща, но тя се дърпала. Тогава той й казал:
„Следващия път, когато пак ме ядосаш, ще отрежа най-хубава част от
тялото ти - носа. Любимия ми нос“. Молителката много се уплашила от
думите му, защото вярвала, че ответникът е способен да направи такова
нещо. Виждайки, че нейна съседка се прибира, тя излязла от колата и
успяла да влезе във входа заедно със съседката.
В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, оспорва наличието на интимна връзка между
него и молителката, както и всички други, изложени в молбата за защита,
твърдения за осъществени от ответника спрямо молителката актове на
домашно насилие. Сочи, че страните живеят в един квартал и са съседи, а
молителката е кума на семейство, на едно от децата в което ответникът е
кръстник.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от актове на
2
домашно насилие, за собствената си защита срещу лице, за което се твърди, че
се е намирало в интимни отношения с пострадалата молителка от месец
ноември 2021 година до 22.08.2023 година. Ето защо съдът намира, че е
налице валидно сезиране на съда от активно процесуално легитимирано да
подаде молбата лице /съобразно чл. 8, т. 1 ЗЗДН/, срещу лице, притежаващо
пасивна процесуална легитимация да отговаря на молбата за защита, по чл. 3,
т. 2, предл. трето ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за
осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка” - съгласно това определение актът на
домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него
следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Ответникът оспорва обстоятелството, че страните са имали интимни
отношения помежду си. По отношение установяване наличието на интимната
връзка между страните по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която е декларирано обстоятелството, свързано с наличието на
интимна връзка между страните по делото в периода от месец ноември 2021
година до 22.08.2023 година. На следващо място, това обстоятелство се
извежда и от показанията на св. Кая С. /дъщеря на молителката/. Показанията
на тази свидетелка съдът кредитира, доколкото ги намира за достоверни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, преценявайки
ги по реда на чл. 172 ГПК. От показанията на св. С. се установява, че страните
са се срещали няколко пъти седмично, като ответникът е бил в дома на
молителката на вечеря и са говорили за връзката на страните, освен това е
имало случаи на демонстрация на ревност на страните един към друг пред
свидетелката. На следващо място, по делото се доказа наличието на интимна
3
връзка между молителката и ответника и от данните, свързани с
кореспонденцията между тях в мобилно приложение WhatsApp
/съдържанието на която безспорно се доказа и от неоспореното по делото
заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено/. Видно от съдържанието
на кореспонденцията, отразено в съдебно-техническата експертиза,
ответникът в съобщение до молителката е заявил, че винаги я е обичал, а това
изявление съдът приема да съдържа имплицитно признание от негова страна
за наличие на интимни отношения помежду им. Авторството на съобщенията
от тази кореспонденция съдът намира за доказано предвид постъпилата
информация от мобилен оператор „А1 България“ ЕАД, че номерът
++359********* е регистриран на името на разпитаната като свидетел -
Красимира И.а, съпруга на ответника, предвид липсата на оспорване от
ответника относно ползваните телефонни номера, както и предвид снимка в
рамките на тази кореспонденция, изпратена на номера, ползван от
молителката от цитирания по-горе телефонен номер, ползван от ответника, на
която е сниман ответникът, обут с бели къси панталонки и без облекло над
кръста, под която снимка е изпратено този номер съобщение до молителката
със следното съдържание: “ПАРИ ДАВАТ ЗА МЕН ТИ НЕ ИСКАШ ДА МЕ
ВИДИШ”. Ето защо и предвид изложеното дотук съдът приема за доказано
наличието на интимна връзка между страните за продължителност, повече от
60 календарни дни.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която в достатъчна степен са индивидуализирани процесните актове
на домашно насилие, на които не са присъствали очевидци. На следващо
място, изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се подкрепя и от
събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на
доведената от молителката св. С. относно получаваните от молителката
заплашителни съобщения /които свидетелката не е възприела в момента на
тяхното получаване от молителката, а впоследствие/. Съдържанието на
декларацията се подкрепя и от заключението по изслушаната съдебно-
техническа експертиза относно съдържанието на изпратените от ответника
към молителката съобщения чрез приложение за мобилна комуникация. Още
повече, по делото не се събраха доказателства, които да опровергаят
изложените в декларацията факти относно процесните актове на домашно
4
насилие. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира
показанията на св. И.а, съпруга на ответника, доколкото намира същите за
недостоверни и противоречиви. При преценка на тези показания по реда на
чл. 172 ГПК намира, че те издават заинтересованост на св. И.а от изхода на
спора и не кореспондират с други доказателства по делото, например със
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
/относно заявеното от св. И.а, че единствено молителката търси връзка с
ответника, доколкото от съдържанието на кореспонденцията, възпроизведена
в експертизата, се установява, че ответникът търси контакт с молителката,
включително заявявайки й, че винаги я е обичал, както и че идва и си я взима/.
Показанията на св. И.а противоречат и на тези на св. С. /относно
всекидневното вечеряне на ответника заедно със св. И.а, доколкото в
показанията на св. С. е посочено, че ответникът нееднократно е вечерял с
молителката и св. С./. Показанията на св. И.а противоречат, наред с това, и на
показанията на св. Кожухаров, който заявява, че е видял ответника заедно с
молителката пред дома на молителката около шест месеца преди разпита
/проведен на 01.07.2024 г./, в следобедните часове. Очевидно не е възможно
ответникът да е едновременно на работа заедно със св. И.а, както сочи
последната, и да бъде заедно с молителката пред дома на последната. Освен
това, съдът намира, че показанията на св. И.а съдържат и вътрешни
противоречия, тъй като заявеното от нея, че заедно с ответника са били
непрекъснато заедно, че са излизали винаги заедно, че са работили заедно, че
са се прибирали винаги заедно, вечеряли са заедно, лягали са си заедно и са
пили кафетата си заедно, както и че това се е случвало в последните тридесет
години, се опровергава от изявленията на същата тази свидетелка по време на
същия разпит - че всъщност не през целия ден свидетелката е била заедно с
ответника, тъй като не всеки път двамата да яли заедно, а се е случвало
свидетелката И.а да отиде да обядва с нейни приятелки; освен това, че не през
последните тридесет години, а само в последните няколко години,
свидетелката и ответникът са работили заедно, на едно и също работно място.
Предвид изложеното съдът не дава вяра на показанията на св. И.а и не ги
взема предвид при формиране на вътрешното си убеждение. По отношение на
последиците от актовете на насилие съдът взе предвид показанията на св.
Кожухаров /които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, извършвайки
5
преценка по реда на чл. 172 ГПК, доколкото този свидетел е брат на
молителката/. От показанията му се установява, че молителката след
раздялата с ответника се е притеснявала да ходи сама на работа и е молила или
св. Кожухаров да я придружава, или други лица, като е споделяла на св.
Кожухаров, че прави това поради страх ответникът да не й навреди. Освен
това, този свидетел е възприел и телефонен разговор между молителката и
ответника, проведен на високоговорител на 18.02.2024 г., в който молителката
обвинила ответника, че е нарязал гумите на автомобила й, а ответникът й
отвърнал, че е тъпачка. Свидетелят Кожухаров е изгледал и запис от камера,
монтирана пред магазина на свидетеля, на който запис е видял мъжки силует,
наподобяващ този на ответника, който се навежда за няколко секунди до
автомобила на молителката, след което да се изправя. След сигнализиране на
полицейските органи на следващия ден свидетелят установил, че камерата на
магазина му е изгоряла.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че се установява извършено от
ответника домашно насилие спрямо молителката под формата на психическо
насилие, поради което молбата за защита следва да бъде уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя,
а налагани от съда принудителни административни мерки, които имат за цел
защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице. При налагане
на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки, след оценка на риска. В настоящия случай, с оглед
характера на деянието на ответника и след извършване на оценка на риска,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4
ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, както и забрана да
доближава жилището, което обитава и местоработата й, както и забрана да
осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация. За посочената мярка за защита по чл. 5,
6
ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да
се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и
не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ срок
от 18 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на
поведението от страна на ответника. След приспадане съобразно правилото на
чл. 15, ал. 8 вр. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН на срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита № 94/26.03.2024 г., срокът на мерките
следва да бъде определен до 26.09.2025 г.
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски. Направата на
такива се установява в размер на 800,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар,
както и 500,00 лв. - заплатен депозит за вещо лице, поради което и следва да
бъдат присъдени в общ размер на 1300,00 лв. На основание чл. 11, ал. 2, предл.
първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв.,
като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следната ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
на Ж. М. С., ЕГН **********, срещу И. В. И., ЕГН **********, като налага
следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. В. И., ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ж. М. С.,
ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН И. В. И., ЕГН
**********, да не доближава Ж. М. С., ЕГН **********, на разстояние, по-
малко от 200 метра, за срок до 26.09.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН И. В. И., ЕГН
**********, да не доближава жилището, което обитава Ж. М. С., ЕГН
**********, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Боровец“ № 5, на
разстояние, по-малко от 100 метра, за срок до 26.09.2025 г.
7
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗЗДН И. В. И., ЕГН
**********, да не доближава местоработата на Ж. М. С., ЕГН **********, на
адрес: гр. София, ул. „Президент Линкълн“ № 41, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок до 26.09.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН И. В. И., ЕГН **********,
да не осъществява контакт с Ж. М. С., ЕГН **********, под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок
до 26.09.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. В. И., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН И. В. И., ЕГН
**********, да заплати на Ж. М. С., ЕГН **********, сума в размер на
1300,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН И. В. И., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд сума в размер на
25,00 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок, считано от 01.11.2024 г. /чл. 17, ал. 1, изр. първо, предл. второ
ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8