Решение по дело №373/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.225а от ЗУТ.

Образувано е след отмяна на Решение № 1465/31.10.2023г. по адм.д. № 358/2023г. на Адм.съд - Варна, с Решение № 1748/14.02.2024г. по адм.д. № 11875/2023г. на ВАС и връщане за ново разглеждане жалбата на Г. И. Г. и С. З. Г., двамата от гр.Варна, [улица]ет.4 ап.8, против Заповед № КС-225А-2/03.01.2023г. на Кмета на район “Аспарухово“, с която е наредил премахване на незаконен строеж: „Постройка – допълващо застрояване“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5426.550 по КККР на район „Аспарухово“, гр.Варна.

В първоначалната жалба се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения и постановяването й в противоречие с разпоредбите на приложимия материален закон, и целта на закона. Конкретно се сочи несъответствие на установената от органа фактическа обстановка с действителното положение, относно местоположение, вида на материалите и начина на изпълнение на строежа. Оспорва се възприетото от органа становище, че се касае за полумасивна постройка с предназначение „лятна кухня“, като се твърди, че изграденото представлява лека постройка – навес към плътна ограда на имот 10135.5426.2601 и част от подпорна стена с височина от 1.20 м. към техния имот, като под навеса няма „зидано барбекю“, както е посочено в КА № 24/13.10.2022г. /послужил като основание за издаване на оспорения акт/, а същият служи за съхраняване на стопански инвентар и дърва за огрев. Твърди се несъответствия в съдържанието на заповедта с констатациите в КА № 24/13.10.2022г., относно местоположението на изграденото. С оглед неправилното описание в КА, оспорва се и издаденото във връзка със същия, становище на Главния архитект за нетърпимост на строежа. Сочи се, че погрешно установената фактическа обстановка е довела и до неправилно приложение на материалния закон, доколкото за изграденото не се изисква нито инвестиционен проект, нито разрешение за строеж. Твърди се, че е нарушен принципът за съразмерност съгласно чл.6 от АПК. На изложените основания се моли отмяна на процесната заповед. При първото разглеждане на делото, чрез пълномощника адв.В., в съдебно заседание се прави възражение за нищожност на оспорения акт, поради отсъствието на надлежно делегирани правомощия от компетентния орган – кмета на общината.

При новото разграждане на делото, чрез пълномощника адв.В., а по съществото на спора и чрез адв.Т., жалбата се поддържа на изложените основания. Допълнително се сочи, че в случая е налице хипотезата на чл.151 ал.1 т.3 от ЗУТ, /при която не се изисква РС/, която изключва приложението на чл.147 ал.2 /решение на инженер-конструктор/ и чл.148 от ЗУТ. Твърди се, че възраженията относно вида и предназначението на строежа се установяват от приетата по делото СТЕ-за. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, депозиран при първото разглеждане на спора. Депозирани са писмени бележки, в които подробно са развити горните основания и се сочи, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че в случая се нарежда премахването на строеж, различен от реално съществуващия на място, което води и до неяснота на волята на административния орган. Последният не е формирал и собствени мотиви за нетърпимост на построеното, а само се е позовал на становище на главния архитект, което почива на неправилни констатации в КА. Сочи се, че изграденото изобщо не е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, както и че доколкото в случая налице хипотезата на чл.151 ал.1 т.3 от ЗУТ, въпросът относно търпимостта не подлежи на изследване.

Ответникът - Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна, чрез процесуален представител - ст.юриск. М.К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства установяващи изключенията по чл.151 от ЗУТ и оборващи констатациите в издадената заповед. Сочи, че от материалите по преписката, в т.ч. и изготвения в хода на проверката снимков материал, безспорно се установява, че се касае за строеж VІ-та категория, допълващо застрояване, за което се предвижда облекчен режим - издаване на разрешение за строеж след становище на инженер-конструктор, като не са представени доказателства за такива. Твърди наличието на мотиви, поради които административният орган е приел, че строежа не е търпим. Сочи, че освен представената от жалбоподателите декларация за годината на построяването й, други доказателства за търпимост не са събрани. Допълнително обръща внимание, че в графичната част на одобрения за имота през 2003-2004 г. ПУП, тази постройка не е отразена. По изложените съображения моли жалбата да бъде отхвърлена, доколкото оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбите основания, доводите на страните и събраните доказателства, представени по адм.д. № 358/2023г. и приети и приложени и по настоящото дело, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по жалба рег.№ РД22011464АС/01.06.2022г. от Б. Т., в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 10135.5426.2598 и на ПИ с идентификатор 10135.5436.2599, находящи се в гр.Варна, район „Аспарухово“, м-ст „Ракитника – І“, м.„24“, с твърдения за изграждане на незаконно строителство в съседния ПИ с идентификатор 10135.5426.550 и навлизане на съществуващата граница с ди 2.70 м. в неговия имот.

Във връзка с така депозираната жалба от служители в „Контрол по строителството“ в Дирекция КСИД при район „Аспарухово“ при Община Варна е извършена проверка на място, при която, съобразно Констативен протокол /КП/ от 07.06.2022г. на собствениците на имота е оставена покана за осигуряване на достъп и представяне на документи. Във връзка със същите от Г. И. Г. и С. З. Г. е подадено Заявление № РД22012466АС/09.06.2022г., с което са представени: констативен нот.акт № 11, том ІІ, рег.№ 2736/2004г., с който двете лица са признати за собственици на имот 550, ведно с изградената в него жилищна сграда, скици от 18.04.2003г. и от 23.05.2022г., Протокол за извършено трасиране от 07.10.2004г. и Заповед за одобряване на ПНИ 19.04.2006г. на Областен управител, съгласно която имот 550 е новообразуван имот № 2597.

Извършена е проверка на място, обективирана в КП от 20.07.2022г., съгласно който към момента на проверката се констатира Лятна кухня с барбекю и стени на границата със съседните два имота. Размерите на допълващото застрояване са 5м/6.6м/6.2м. и височина на покрива от около 2.2м до 2.8м. Помещението е с три плътни стени и ПВЦ-дограма. Изготвен е и снимков материал.

Към датата на извършване на проверката от жалбоподателите са представени допълнително Разрешение за строеж № 90/07.06.1989г. за основната сграда в имота и Декларация по §127 ал.9 от ПЗР на ЗУТ. В последната Г. Г. и С. Г. са декларирали, че строежът: подпорна стена с лятна кухня в имот СО „Ракитника“ с идентификатор 10135.5426.550 е започнат през 1993г. и е завършен през 1994г.

Във връзка с изискана от район „Аспарухово“ информация, от Община Варна, Дирекция „АГУП“ е отговорено с три писма, в което общо се сочи, че няма данни за издавани строителни книжа за имот с идентификатор 10135.5426.550, както и издадено удостоверение за търпимост съгласно § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Във връзка с преценката относно търпимостта на строежа е представено становище от главния архитект на район „Аспарухово“ при Община Варна, рег.№ РД22011464АС_012АС/13.10.2022г. В същото е посочено, че територията на СО „Ракитника“ придобива статут на селищно образувание през 2000 г., като преди това е със статут на земеделска земя, предоставена за земеделско ползване. Такъв строеж, в териториите предоставени за земеделско ползване, не е описан като възможност и строежът не е търпим съгласно правилата и нормативи действали по време на декларираната година на извършване. Посочено е, че не е търпим и по действащите нормативи, тъй като не отговаря на изискванията на чл.21,ал.5 от ЗУТ- липсва нотариално заверено съгласие от собствениците на ПИ 10135.5426.552 и ПИ 10135.5426.2598 по КК на гр.Варна. Не отговаря и на изискванията на чл.48,ал.8 от ЗУТ, тъй като ПИ с идентификатор 10135.5426.550 не е урегулиран.

Въз основа на установените в хода на проверката обстоятелства, от длъжностните лица при район „Аспарухово“ е издаден Констативен акт № 24/13.10.2022г. В същия е възприето, че собственици и възложители на строежа са настоящите жалбоподатели, които са и собственици на имота. Строежът „Постройка – допълващо застрояване“ представлява полу-масивна постройка с неправилна форма, с посочените в КП размери. Изградена е от бетонови блокчета и дограма със стъклопакет. Обзаведена е със зидана камина тип барбекю, умивалник и мебели за сезонна употреба, с функционално предназначение за лятна кухня. Прието е, че изграденото е „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, от VІ-та категория, съгласно чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ. Извършен е без конструктивно становище с указания за изпълнението му, съгласно чл.147 ал.2 от ЗУТ и без издадено разрешение за строеж, поради което се явява незаконен такъв по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Посочени са като нарушение разпоредбите на чл.147 ал.2 и чл.148 ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на жалбоподателите, като в указания срок от същите е постъпило възражение.

Във връзка с посочените констатации и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, производството е приключило с издаване на оспорената Заповед № КС-225А-2/03.01.2023г. на Кмета на район “Аспарухово“, с която като е приел възражението на жалбоподателите за неоснователно, е наредил премахване на незаконен строеж: „Постройка – допълващо застрояване“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5426.550 по КККР на район „Аспарухово“, гр.Варна

При първото разглеждане на делото е допусната и приета СТЕ, ведно с комбинирани скици и цветни снимки към него. Съобразно поставените въпроси, от приетото заключение се установява, че наредената за премахване постройка представлява навес с неправилна форма в план. Същата е разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор 10135.5426.3278, долепена до материализираната граница /плътна ограда и подпорна стена/ с поземлени имоти 10135.5426.3260 и 10135.5426.2598 /Приложение №1 и Приложение № 4/.

Постройката е с дървена конструкция /дървени греди 10/10 см/ с височина при стрехата 220 см и 280 см при билото. Покривът също е с дървена конструкция, дървени ребра върху които е положена дъсчена обшивка, покрит с битумни керемиди тип "Bardoline". Дървената конструкция стъпва върху стоманобетонова плоча излята на терена в ПИ 10135.5426.3278 (стар номер 550). Подовата настилка е гранитогрес. Между дървените колонки 10/10 см са поставени общо 3 прозореца. Отводняване е решено чрез ПВЦ олуци и водосточни тръби. Между дървените колонки в северната част на постройката е иззидана стена с височина варираща между 85 см и 145 см, като върху тази стена са монтирани прозорци. /Приложение № 2 и № 3/.

Вещото лице е установило съответствие между констативния акт и в оспорената заповед по отношение на описанието на строежа /неправилна форма в план/; по отношение на местоположението /в ПИ с идентификатор 10135.5426.3278 (стар номер 550)/; по отношение височината на постройката. Констатирало е незначителни разминавания в размерите, което сочи, че може да се отчете и като провисване на ролетката при заснемането и по-значително разминаване по отношение дължината една от стените, като същата в КА е описана 270 см, а при заснемане е 110 см., обозначена с червени цифри на скицата Приложение № 2.

Дало е заключение, че е налице и разминаване по отношение на функционалното предназначение, тъй като видно от приложените снимки, изготвени към момента на извършения от него оглед /м.септември 2023 година/ постройката се използва като склад за инвентар - градински инструменти /мотики, метла, лопати, пръскачка, бидони, стълба и др./ Приложение № 3.

По т.2 е дадено заключение, че предвид конструкцията на сградата /дървена/ и отчитайки факта, че две от трите преградните стени на същата са съществуваща масивна ограда /материализирана граница/ между ПИ 10135.5426.3278, ПИ 10135.5426.2598 и ПИ 10135.5426.3260/, както и наличието на градински инструменти, отоплителни материали /дървени разпалки/, може да се направи извод, че същата представлява лека постройка за съхранение на отолителни материали и инвентар.

В проведеното съдебно заседание, вещото лице Й. е дал пояснения, че на място не е установил наличието на камина. Сочи, че по КК номера на имота е 3270, а в заповедта е отразен с новия 550, но категорично може да се каже, че става дума за процесната постройка /предмет на заповедта/ в имота на жалбоподателите. Заявява, че е възможно стената, по отношение на която установява разминаване в дължината, да е измервана от проверяващите през плътната ограда от другата страна, докато измерването от него е извършвано от вътрешната страна.

При новото разглеждане на делото са приети и приложени събраните по адм.д. № 358/2023. доказателства, а предвид необходимостта от изясняване на релевантни за спора факти, в т.ч. във връзка с изследване въпросът за търпимостта на построеното, от съда служебно е допусната СТЕ, като на страните е дадена възможност за поставяне на допълнителни задачи и представяне на доказателства. С оглед изрично направено изявление от жалбоподателите, чрез пълномощник и невнасяне на определения от съда депозит, СТЕ е заличена.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирани лица с правен интерес от оспорването и в законоустановения срок. Предвид изложеното, същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, Кмета на район „Аспарухово“, действащ в рамките на преотстъпени от Кмета на Общината правомощия по чл.225а, ал.1 от ЗУТ в съответствие с т.6 от Заповед № 2556/ 11.08.2021г. - да издава мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съгласно мотивите на обжалваната заповед, строежът, за който се отнася, е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6, вр. чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 2003 г. на МРРБ.

В горния смисъл са и мотивите на ВАС в отменителното Решение № 1748/14.02.2024г. по адм.д. № 11875/2023г. на ВАС.

Изпълнени са изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени фактическите и правните основания за издаването й в достатъчна степен, позволяваща упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Строежът, обект на разпореждането за премахване, е описан по начин позволяващ на адресатите да разберат точно какъв е обхватът на оспорваната заповед.

Предвид изложеното, не са налице основания за прогласяване нищожността на процесната заповед, каквото искане е поддържано при първото разглеждане на делото.

По процесуалната законосъобразност на акта, съдът съобрази следното:

Заповедта съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, доколкото ЗУТ не установява различни изисквания към формата и съдържанието на административния акт. Посочен е издателят на заповедта, адресатите, строежът, по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран е имота, в който е извършено строителството. Посочени са фактическите и правните основания за издаването на акта – от фактическа страна заповедта е обоснована с липсата на издадени строителни книжа. В конкретния случай строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на чл.147, ал.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Оспореният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като в тази връзка са изискани данни и информация от жалбоподателите, от трети лица и организации. В съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, е извършена нарочна проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ - служители в администрацията на район „Аспарухово“, в резултат на която е издаден и КА № 24/13.10.2022г., който е връчен на жалбоподателите. Зачетено е правото на адресатите да участват в административното производство, което те надлежно са упражнили в хода на кореспонденцията с администрацията, с различни подавани молби и основно с подаденото възражение срещу констативния акт и с обжалването на заповедта.

Неоснователно жалбоподателите поддържат възражение за несъответствие в съдържанието на заповедта с установяванията в КА № 24/13.10.2022г., относно индивидуализацията на имота и местоположението на изграденото. Видно от представените с административната преписка доказателства, част от които представени и от самите жалбоподатели: нот.акт № 11/2004г., скици от 18.04.2003г. и от 23.05.2022г., протокол за извършено трасиране от 07.10.2004г., Заповед № 30/10.03.2004г. за одобряване на ПУП-ПЗ, ведно с графична част и Заповед за одобряване на ПНИ 19.04.2006г. на Областен управител, ведно с графична част, процесният имот, собственост на жалбоподателите е с идентификатор 10135.5426.550 и с № по предходен план 2597. От своя страна съставените в хода на проверката протоколи, скици и снимки, както и приетото заключение установяват по безспорен начин, че разпоредения за премахване строеж е разположен в южната част на имота, на границата с ПИ с идентификатор 10135.5426.2598. Именно по този начин строежът и имотът, в който е изпълнен са индивидуализирани както в КА, така и в оспорената заповед.

В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно вещото лице е посочило, че се касае за имот с идентификатор 10135.5426.3278 /стар номер 550/, поради което и съдът не кредитира тези данни.

Нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и не може да стане объркване по въпроса кой е обекта на изпълнение. Това ясно личи и от становищата и възраженията на самите жалбоподатели, направени още в хода на административното производство, поради което и не може да се приеме, че е нарушено правото им на защита.

Гореизложеното води до извод, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, годни да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт на това основание.

Съдът намира оспорената заповед и за материално законосъобразна поради следните съображения:

Основният спор между страните е относно вида на изграденото и дали същото е в хипотезата на разрешителен режим. В тази връзка на първо място съдът следва да посочи, че не кредитира заключението на вещото лице, прието при първото разглеждане на делото, в частите, в които твърди, че е налице разминаване между заповедта и действителното положение по въпроса относно функционалното предназначение на строежа, като предвид конструкцията на сградата /дървена/, както и наличието на градински инструменти, отоплителни материали /дървени разпалки/, може да се направи извод, че същата представлява лека постройка за съхранение на отполителни материали и инвентар.

В частта относно вида на материалите и начина на изграждане, заключението е в противоречие с всички останали доказателства, в т.ч. с даденото в обстоятелствената част на експертизата описание, както и с изготвения от самото вещо лице снимков материал. Последните, в т.ч. и снимки на външна стена /л.68/ установяват изградени с бетонни блокчета стени, надграждащи съществуваща по границата със съседния имот ограда. Обстоятелството, че към момента на огледа от вещото лице в постройката е имало разположени градински инструменти и отоплителни материали, както и отсъствието на барбекю, не са определящи за предназначението на строежа.

Именно горното противоречие се опита да преодолее съдът с допусната в настоящото производство СТЕ, но същата беше заличена по искане на жалбоподателите, въпреки указаната доказателствена тежест. Предвид това, съдът намира, че не е доказана в настоящото производство тезата на жалбоподателите относно вида на изграденото.

Горните обстоятелства, както и фактите по които няма спор - начина на изграждане и вида на покривна конструкция, олуци извеждащи дъждовните води, алуминиева дограма, бетонов под, покрит с гранитогрес и т.н., безспорно водят до извода, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ. Същият предвид разположението и начина му на изграждане се явява такъв от VІ-та категория по смисъла чл.137, ал.1, т.6, вр. чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 2003 г. на МРРБ и правилно е определен от органа като „Постройка – допълващо застрояване“.

Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изграждане на постройки на допълващото застрояване не се изисква одобрение на инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ и конструктивно становище. По делото няма спор, че такива строителни книжа и документи няма.

В случая не се касае за лека постройка за отоплителни материали и инвентар. Т.е. не е налице твърдяното от оспорващите изключение по чл.151 ал.1 т.3 от ЗУТ, при което не се изисква разрешение за строеж. Още повече, че същото противоречи и на твърдението на самите жалбоподатели, направено в подадената в хода на административното производство Декларация по §127 ал.9 от ПЗР на ЗУТ, в която са декларирали обстоятелства по отношение на строеж „лятна кухня“ в имот СО „Ракитника“ с идентификатор 10135.5426.550.

По настоящото дело не се установи и строежът да е „търпим“ по смисъла на закона. В тази връзка от жалбоподателите е представена единствено горецитираната декларация, в която е заявено, че строежът е изграден в периода 1993 – 1994г. Въпреки изрично дадените от съда указания и предоставена възможност, жалбоподателите не са ангажирали доказателства в тази насока.

Допълнително следва да се посочи, че в издадените през 2004 г. заповед на кмета на района за одобряване на ПУП за процесния имот и през 2006г. заповед на областен управител за одобряване на ПНИ, в графичните части на същите тази постройка не фигурира. Дори обаче да се даде вяра, че декларираният период е този на изграждане, то съдът намира, че не са налице предпоставки строежът да се квалифицира като „търпим“. С оглед времето на извършване на строителството строежът попада в обхвата на § 16, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ, като в случая не е изпълнено условието по тези разпоредби същият да е деклариран пред компетентните органи до 31 декември 1998, или съответно в 6-месечен срок от обнародването ЗУТ в ДВ /02.01.2001г./, за да бъде приет за търпим. Нареденият за премахване строеж не е търпим и по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада във времевия обхват на посочената разпоредба съобразно трайната практика на ВАС.

Не се споделя и възражението за допуснато нарушение на принципа за съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК. Действително, с оспорената заповед е осъществена намеса в правото на собственост, но тази намеса на държавата в случая е допустима и пропорционална, предвид факта че се отнася до незаконен строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на ЗУТ да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Като освен това никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Издадената заповед е съответна и на целта на закона - недопускане и премахване последиците от извършено незаконно строителство.

С оглед горното, съдът намира, че оспореният административен акт като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и съобразяване с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно заявената от ответната страна претенция з, жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл.143, ал.4 от АПК, да заплатят солидарно в полза на Община Варна сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По гореизложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. Г. и С. З. Г., двамата от гр.Варна, [улица]ет.4 ап.8, против Заповед № КС-225А-2/03.01.2023г. на Кмета на район “Аспарухово“, с която е наредил премахване на незаконен строеж: „Постройка – допълващо застрояване“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5426.550 по КККР на район „Аспарухово“, гр.Варна.

ОСЪЖДА Г. И. Г., [ЕГН] и С. З. Г., [ЕГН], двамата от гр.Варна, [улица]ет.4 ап.8, да заплатят солидарно в полза на Община Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.