№ 12453
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110149721 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.Ищецът *** извежда
съдебно предявените си права при твърдения, че Д. и М. М.и са съсобственици на
топлоснабдения имот , посочен в исковата молба, с адрес: ***, аб. № 32516, и като
съсобственици, дължат заплащане на ползвана за битови нужди за период от 5.2019г. до
4.2021г. в размер 1232,67 лева , ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда,
мораторна лихва в размер 167,40 лева, начислена за период от 15.9.2020г. до 10.6.2022г.,
сумата 105,58 лева главница за дялово разпределение за период от 5.2019г. до 4.2021г.,
законна лихва върху нея и мораторна лихва от 20,60 лева за период 1.7.2019г.- 10.6.2022г.,
като претендира посочените суми при равни квоти от ответниците.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответниците са подали идентични отговори на исковата молба, в срока по чл.131
ГПК. Оспорва се дължимостта на вземанията, при твърдения, че ответниците не са
собственици на имот с адрес ***. В тази връзка, се сочи, че представените към исковата
молба доказателства касаят съсобствения им имот с адрес град София, улица „Александър
1
фон Хумболт” № 35А, като доказателствата касаят ап.3, за който апартамент са и
издадените фактури.
Относно имоти на този адрес, ако претенцията се отнася до ап.на първи етаж, то се
сочи, че квотите са определени правилно, но не са представени доказателства за неплатени
сметки, като се твърди, че вземанията относно този имот, са били платени. Относно ап.3, се
сочи, че квотите са определени неправилно – твърди се, че съсобственици на този имот са
били *** и ***, като след смъртта на *** през 2018г., наследници по закон са двамата
ответници, заедно с баща им ***, поради което и квотите са: 4/6 за ***, и по 1/6 за двамата
ответници. Прави се възражение за погасителна давност.
Ответната страна счита претенцията за недоказана, защото се основава на частни,
изходящи от ищеца документи. Не са представени доказателства за измерване и отчитане на
доставяната до абонатната станция ТЕ.
В уточнителна молба от 4.5.2023г., ищецът сочи, че имотът е посочен погрешно в
исковата молба, както и че искът е предявен за неплатени суми за имот с адрес ***, на първи
етаж, както и че в информационната система на ищеца, този имот е с абонатен номер 32516,
инсталация **********. В първото по делото о.с.з, съдът допусна поправка на техническа
грешка в исковата молба.
Предявени , кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153
ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
По делото са представени договор, сключен през 2001г. с *** за извършване на
дялово разпределение за етажната собственост с адрес улица ***, с приложена справка за
заявен обем на отопление, в която са вписани, относно абонатни номера 32516, 32513,
32514, както следва: за номер 32513- /*** - 235 , коригиран на 71, 32514 – *** – 35, 32516- Д.
В. М. – 257, коригиран 100.
В списъка на етажните собственици, приложен към протокол от 2001г. за проведено
ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение, Д. В. М. е вписан с 257 куб.м.
отопляем обем, както и 8 радиатора.
Представена е молба – декларация, подадена през 2001г. от Д. В. М., за открИ.не на
партида за имот с адрес ***, с искане за открИ.не на партида, при посочване на предишен
абонат ***., аб.№ 32516, както и договор за продажба на недвижим имот от 1999г., с който
*** и *** са придобили право на собственост от Столична община, върху идеални части от
дворното място, протокол от 1989г, в който се съдържа одобрение на съдебно споразумение,
с което Д. М. и М. М. са придобили в дял при равни квоти апартамент, заемащ целия първи
етаж на сграда с адрес „Анри Барбюс” № 35А, а *** и *** – апартамент мезонетен тип на
трети и четвърти етажи откъм същата улица. С нотариален акт от 2003г., Д. М. и М. М. са
учредили в полза на кредитна институция договорна ипотека върху апартамент, находящ се
на целия първи етаж на жилищната сграда. През 2007г. е съставен нотариален акт за
идеални части на мястото и бистро. Видно от представеното удостоверение от ГИС София,
налице е идентичност на посочената сграда.
2
Представените общи фактури към исковата молба са издадени на името на Д. М., за
адрес: град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номер 35А, вход 1, апартамент 3,
абонатен номер 32516, инсталация **********. Няма номер на етаж.
Видно от представеното от ответната страна удостоверение за наследници, *** е
починала на 19.2.2018г., като е оставила като свои наследници по закон съпруг – ***., и деца
– ответниците. В удостоверението за наследници, и изготвените от съда справки по реда на
Наредба № 14/2009г., М. М. е вписана с адрес: улица „Александър Фон Хумболт“, номер
35А, 01, а Д. М.- улица „Александър Фон Хумболт“, номер 35А, 03.
Ответниците са представили обща справка за отопление и топла вода за отоплителен
сезон 2013-2014г, за етажна собственост с адрес улица ***, вход 2, 3, 4, като, относимо към
твърденията в отговора, срещу абонатните номера, посочени в отговора, е вписано следното:
32512- ***, адрес – вход А, ап.2, 32513- *** – вход А, ап.5, 32514- М. М. – вход А, ап-1,
32515-***- вход А, ап.2, 32516- Д. М. – вход А, ап.3, 32517- *** – вход А, ап.4, като във вход
А, ап-1 е вписано дружество – клиент.
Ответната страна е представила индивидуални справки от третото лице относно
абонатни номера 32513 и 32514. Абонатен номер 32514 е вписан във справката с адрес: вход
1,ап.1, и клиент М. М., а абонатен номер 32513 – с адрес –вход 1, ап.5, клиент- ***.
Представени са доказателства за платени суми в полза на ищеца за тези два абонатни
номера.
Третото лице – помагач на страната на ищеца е представил дялово разпределение и
протоколи за отчет относно абонатен номер 32516, при посочен клиент Д. М., и адрес: град
София, улица „Александър Фон Хумболт“, номера 35А,, вход 1, ап.3. В отчетите, извършени
през 2020г. и 2021г., са вписани 11 броя ИРРО и един водомер, посочени са показания.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
3
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По силата на постигната съдебна спогодба от 1989г, Д. М. и М. М. са придобили в
дял при равни квоти апартамент, заемащ целия първи етаж на сграда с адрес „Анри Барбюс”
№ 35А, като с молба – декларация, подадена през 2001г. от Д. В. М., за открИ.не на партида
за имот с адрес ***, с искане за открИ.не на партида, при посочване на предишен абонат
***., аб.№ 32516, кредитирана заедно с формулярите за отчет на този клиентски номер, с
вписан адрес град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номера 35А,, вход 1, ап.3, и
представената обща справка за отопление и топла вода за отоплителен сезон 2013-2014г, за
етажна собственост с адрес улица ***, вход 2, 3, 4, в която, за клиентски номер 32516, е
вписан Д. М. вход А, ап.3, се налага извод, че се доказва твърдението на ищеца, че
ответниците Д. М. и М. М. са съсобственици на отделен обект в етажна собственост с адрес
град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номера 35А,, вход 1, ап.3, за който отделен
обект, преди 2001г., ищецът е открил партида с клиентски номер 32516 /в заявлението –
вписано, на името на предишен абонат ***./. Претенцията на ищеца, конкретизирана
допълнително, въз основа този клиентски номер, е доказана да се основава именно на този
имот. Ответната страна прави твърдение, че имотът на първи етаж е разделен. Не се
установява това твърдение, за което следва да има строителни книжа, а за да е
противопоставимо на ищеца и третото лице, следва за същото твърдение да са съставени
съответните протоколи по Наредбата за топлоснабдяването. В този смисъл, дори и да е
налице фактическо разделение в самия имот, без съответни книжа, за да може
собствениците на обекта, намиращ се на първи етаж, да претендират за отделно дялово
разпределение, следва да уведомят за разделянето както ищеца, така и третото лице. Няма
доказателства писмено това да е сторено. Нещо повече, още през 2013г./началото на
отоплителния сезон, за който е представено общото потребление от ответниците, което касае
три входа, видно от вписването в него/, са съществували абонатни номера 32513, 32514.
Производството по делото не е за установяване право на собственост върху обекта, а за
неплатени сметки за топлинна енергия, която е установено, че е отчетена от третото лице,
като в отчетите са вписани показанията на 11 броя радиатори. Доказано е право на
собственост на двамата ответници, върху апартамент на първи етаж. Единственото
доказателство, което противоречи на посочените писмени документи, е молба – декларация
от 2001г., в която самият абонат е вписал апартамент на трети етаж, като на основание
чл.175 ГПК, доколкото фактът е благоприятен за него, не може да доведе до доказаността
му, доколкото твърдението, че този клиентски номер касае друг обект, за който са платени
сметките, е опровергано както от представените от третото лице документи за отчет на
името на Д. М., така и от документите, представени от ответниците. В платените сметки по
абонатен номер 32514 с вписан във справката и сметките с адрес: вход 1,ап.1, и клиент М.
М., а абонатен номер 32513 – с адрес –вход 1, ап.5, клиент- ***. Същите са неотносими към
4
претенцията на ищеца за абонатен номер 32516, доколкото се установява отделен отчет,
отделна изравнителна сметка.
Доколкото енергията, начислена от ищеца, е в съответствие с техническата част на
Наредбата за топлоснабдяването, съгласно заключението на СТЕ, искът е основателен.
Неоснователни са възраженията по квотите в съсобствеността – ищецът доказва
твърдението си за собственост на двамата ответници с представената съдебна спогодба от
1989г, следователно и квотите за Д. М. и М. М. са по ½.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
5
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на
основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация От представените към исковата молба
извлечения от счетоводната система на ищеца, е видно, че издаваните ежемесечни фактури
съдържат ежемесечна консумация, въз основа дистанционен отчет на уредите.
Следователно, фактурите са издавани на база реална консумация.
Искът е предявен на 13.9.2022г., като съгласно чл.33, ал.2 ОУ, след изтичане на
периода, за който се отнася фактурата, съдържаща реално ползваното отчетено количество,
и изтичане на 45- дни след датата на издаването на фактурата, настъпва падежът на
вземането. Видно от обща фактура, и приетата СТЕ, от 31.7.2020г., същата съдържа цялото
вземане на ищеца за отоплителен сезон 5.2019г.- 4.2020г. на стойност 861.56 лева. Видно от
ССЕ, текущите вземания на ищеца по прогнозни фактури от 5.2019г. до 4.2020г. на стойност
2012,19 лева са сторнирани, като е издадена една обща фактура на стойност 861,56 лева,
съдържаща цялото вземане на ищеца за отоплителния сезон, намалена поради промяна на
цената, на сумата 695,35 лв. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите,
от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени
след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Ето защо, в погасителна давност е
вземанието по текуща фактура от 5.2019г. и 6.2019г., като за текущата фактура от 31.
7.2019г. , искът подаден на 13.9.2022г., прекъсва давността. Ето защо, искът следва да се
отхвърли за сумата от 73,82 лева главница, като на основание чл.119 ЗЗД и за обезщетение
за забава в размер 13 лева за период от 15.9.2020г. до 10.6.2022г.Останалата главница се
следва на двамата ответници, поравно, съразмерно с квотите им в собствеността.
6
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение. Съгласно чл.36 ОУ,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
По делото е представен договор, сключен между третото лице и ЕС. Не е представен
договор, с който на ищеца да е възложено събиране на главницата за услугата дялово
разпределение. Представеният договор е сключен с „Техем Сървизис” ЕООД, а не с
конституирания помагач на ищеца- „Директ” ООД
Нещо повече – цената на услугата е изцяло недоказана – в договора, сключен между
ФДР и ЕС, е посочена годишна цена от 6лева за отчет на уреди, и няма доказателства, тази
сума да е променяна, въз основа преговори с ЕС. При липса на доказателства ФДР да е
възложило на ищеца събиране на /неясно/ вземане, искът следва да се отхвърли – за
главница и лихва за забава.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски от 200 лева за държавна такса, следва да му се определи
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, и сумата от 600 лева депозити за СТЕ. От
общата сума 900 лева, съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се следва
сумата от 774,39 лева, дължима поравно.
Ответниците претендират общо платено адвокатско възнаграждение от 450 лева и 200
лева депозити, от които, съразмерно с неоснователната част на иска, им се следва сумата от
90,72 лева, платима общо на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. М. ЕГН ********** с адрес ***, етаж 3, да заплати на *** с ЕИК:
********* и адрес: ***, сумата 579,42 лева представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
улица „Александър Фон Хумболт” № 35А, аб.№ 32516 за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 77,20 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.6.2022
г.и сторените разноски от 387,19 лева.
Отхвърля предявения от *** с ЕИК: ********* и адрес: ***, против Д. В. М. ЕГН
********** с адрес ***, етаж 3, иск за горницата за топлинна енергия, над уважения размер
7
от 579,42 лева до пълния предявен размер от 616,33 лева, както и за период от м.5.2019г. до
6.2019г., за лихва, за горницата над уважения размер 77,20 лева до пълния предявен размер
от 83,70 лева, както и за сумата 52,79 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,30 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 01.7.2019 г. до 10.6.2022 г
ОСЪЖДА М. В. М. ЕГН ********** с адрес ***, етаж 1, да заплати на *** с ЕИК:
********* и адрес: ***, сумата 579,42 лева представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
улица „Александър Фон Хумболт” № 35А, аб.№ 32516 за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 77,20 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.6.2022
г. и сторените разноски от 387,19 лева.
Отхвърля предявения от *** с ЕИК: ********* и адрес: ***, против М. В. М. ЕГН
********** с адрес ***, етаж 1 иск за горницата за топлинна енергия, над уважения размер
от 579,42 лева до пълния предявен размер от 616,33 лева, както и за период от м.5.2019г. до
6.2019г., за лихва, за горницата над уважения размер 77,20 лева до пълния предявен размер
от 83,70 лева, както и за сумата 52,79 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,30 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 01.7.2019 г. до 10.6.2022 г
ОСЪЖДА *** с ЕИК: ********* и адрес: *** да заплати на Д. В. М. ЕГН **********
с адрес ***, етаж 3 и М. В. М. ЕГН ********** с адрес ***, етаж 1 сторените разноски от
90,72 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - Директ ЕООД ЕИК *********. .
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8