РЕШЕНИЕ
гр.
София, 07.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-A въззивен състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и С.емнадесета
година, в състав:
ПРЕДС.АТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ВАСИЛ
АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия Васил
Александров в. гр. д. № 4734/2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение I-120-156/16.10.2015 г., постановено по гр. д. № 35822/2012 г. по описа
на СРС, I Г. О., 120-ти състав е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 108 ЗС от Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А. срещу „К.С.“
ООД за осъждане на последното да предаде на ищците владението върху недвижим
имот, находящ се в с. Ж., с площ от 5300,00 кв. м., а именно имот с
идентификатор 29204.7658.20 по кадастралната карта на с. Ж., одобрена със
заповед № РД-18-30 от 28.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съС.и
по тази карта имоти с идентификатори 29204.7658.29, 29204.7658.21,
29204.7658.33. С решението е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П.,
И.Х.Х. и А.Х.А., че К.С.“ ООД е собственик на основание покупко-продажба на
недвижими имот, както следва: сграда, представляваща „Обор за сто крави“, със
застроена площ от около 630 кв. м., застроена в Парцел I от
6,105 дка, находящ се в с. Ж., СО, м. „В.“, при граници: от изток – път; от
запад – ливада; от север – път и от юг – ливада, и сграда „Заслон за петстотин
овце“ с площ от около 600,00 кв. м., застроена в пасищен комплекс, съставляващ
Парцел II, с площ от 5,383 дка от изработения парцеларен план
на стопански двор, находящ се в с. Ж., СО, м. В.“, при граници: от изток –
ливада; от запад – път; от север – път; от юг – ливада. С решението е отхвърлен
и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А., че К.С.“
ООД е собственик по давностно владение на имот, представляващ „Заслон за
петстотин овце“ с площ от около 600,00 кв. м., застроена в пасищен комплекс,
съставляващ Парцел II, с площ от
5,383 дка от изработения парцеларен план на стопански двор, находящ се в с. Ж.,
СО, м. В.“, при граници: от изток – ливада; от запад – път; от север – път; от
юг – ливада. С решението е признато за установено по отношение на Б.Х.Т., С.Х.Т.,
Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А., че К.Сед“ ООД е собственик по давностно владение на
имот, Обор за сто крави“, със застроена площ от около 630 кв. м., застроена в Парцел
I от 6,105 дка, находящ се в с. Ж., СО, м. „В.“, при
граници: от изток – път; от запад – ливада; от север – път и от юг – ливада, и
сграда. С решението е прекратено производството, като е върната исковата молба
в частта, с която е предявен иск по чл. 64 ЗС от „К.Сед“ ООД срещу Б.Х.Т., С.Х.Т.,
Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А., като недопустим по чл. 130 ГПК.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба с вх. № 1107384/30.10.2015 г. от ответника, с която
решението на районния съд се обжалва в частта, с която е прекратено
производството по иска с правно основание чл. 64 ЗС и в частта, с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено в отношения между страните, че ищеца по насрещния иск е собственик
на сграда – заслон (обор) за петстотин овце, с твърдения за неправилност,
поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа, че исковата претенция по чл. 64 ЗС била допустима, за
да бъде осигурен достъп на носителя на ограничено вещно право, освен искът бил
предявен при условията, че ищците бъдат признати за собственици на процесния
имот, а с оглед изхода на спора по първоначалния иск, то районният съд изобщо
не било трябвало да се произнася по така предявения иск. Навежда довод, че
наличието на правен интерес от предявения иск се обуславяло от твърденията на
първоначалните ищци, че ищеца по насрещния иск нямал право да ползва имота,
като в случая се касаело за субективно потестативно право, което принадлежало
на всеки суперфициар и можело да се противопостави на всеки, които го оспорвал,
което аргументира подробно. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд, за
да бъде отхвърлен установителния иск за сграда – заслон за петстотин овце били
неправилно, тъй като мотивите на съдебното решение нито имали СПН, нито
обвързваща сила. Навежда довод, че в случая било безспорно установени, че
правото на собственост върху сградата е било придобито по § 29, ал. 1 ПРЗЗСПЗЗ.
Излага съображения във връзка с евентуалното придобивно основание – давностно
владение, че необосновано било прието, че сградата не съществува, като
единствено били събрани доказателства, че сградата имала нарушена цялост – била
полуразрушена, но съществувала като обект на правото. Освен това на мястото
съществували нейните основи като суперфициарят, респ. собственика имали право
да я изградят отново, като по делото не било твърдяно и доказано, че правото на
строеж се било погасило, поради което правото трябвало да бъде признато от
съда. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивна жалба от Й.П., в който се твърди, че жалбата е
неоснователна, тъй като в обжалваната част съдът бил изложил подробни и
обосновани мотиви, които кореспондирали със събраните по делото доказателства.
Навежда довод, че е установено, че сградата заслон за овце не съществува към
настоящия момент, а договорите за покупко-продажба били нищожни, като с оглед
на това правилно съдът бил направи извод, че правото на собственост не може да
се придобие за несъществуваща сграда по давност. Излага съображения, че било
неправилно прието, че може да се придобие правото на строеж за сградата обор за
сто крави, тъй като това било допустимо единствено, ако земята в чуждия имот е
можела да се придобие по давност, което в случая не можело да се стане тъй като
земята била държавна и имало мораториум за придобиване по давностно владение на
държавни имоти до 31.12.2017 г., поради което и постройката не можела да се
придобие по давност, тъй като последната била приращение към земята. Твърди, че
е неоснователна претенцията за придобито право на ползване в процесния имот,
като прилежащи части.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба с вх. № 1109368/05.11.2015 г. от ищците, с която
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл. 108 ЗС, като се твърди, че последното е неправилно.
Поддържа, че действащата към момента на издаване на административния акт
разпоредба на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ има само препоръчителен, но не и императивен
характер, като решенията се взимали от обикновено мнозинство – независимо дали
членовете били четен, или нечетен брой – и се подписвали от председателя и
секретаря, което аргументира подробно, като сочи и практика на ВКС. Навежда
довод, че по отношение наличието предходен отказ за възстановяване на същия
имот, съдът не бил взел предвид събраните по делото доказателства, включително
текста на самото решение и релевантна нормативна уредба, която е действаща към
този момент, като искането за изменение на предходното решение било
законосъобразно и не водело до нищожност. Излага съображения, че съдът се е
произнесъл по недопустимо възражение, тъй като имало предходно решение, с което
бил отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, който бил предявен от ответника по делото, в
хода не което дело спорното решение било представено и не било оспорено, поради
което възраженията за неговата законосъобразност и валидност били преклудирани,
като прави извод, че е установено правото на собственост на въззивниците-ищци
било установено, поради което искът бил основателен. Твърди, че насрещният
установителен иск за собственост въз основа на придобивна давност за обект обор
за сто крави, бил недоказан, а първоинстанционното решение било неправилно и
необосновано. Поддържа, че не е доказан периода на владението, като във връзка
с това не били обсъдени свидетелските показания по делото и неоспорените
документи. Излагат съображения, че са въведени в имота с протокол за въвод във
владение през 1999 г., което било три години след твърдяната начална датата на
владението на ответника. Навежда довод, че не било доказано, че в периода
1996-2012 г. в имота е съществувал обор за сто крави, по вид и размер, какъвто
бил възприето в решението на районния съд, в която връзка черпи аргументи от
заключението на СТЕ, като инвокира довод, че сградата имала характеристиките на
преместваем обект. Твърди, че като не е бил установен правилно статута на
обекта е било нарушено правото на защита, като били допуснати и нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът не бил взел предвид показанията на св.
Николов, а в мотивите на решението към думите на св. Ш.имало добавено съдържание.
Излага съображения, че са кредитирани единствено показанията на свидетелите на
ответника, но въпреки това съдът бил приел, че в имота има само един строеж,
поради което и бил отхвърлил иска за признаване за установено правото на
собственост върху заслон за петстотин овце. Обосновава, че неправилно били
отхвърлени възражения, то с оспорване на правата на ищеца по насрещния иск в
предходния процес между страните, се било осъществило оспорване, което
прекъсвало давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск и отхвърляне на уважения
насрещен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивна жалба от ответника, в който се твърди, че в обжалваната
част първоинстанционното решение е правилно, обосновани и законосъобразно.
Поддържа, че релевираните оплаквания от въззивника не съдържат нито един
аргумент за допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон. Навежда
доводи, че правилно първоинстанцицонния съд бил приел, че ищците не били доказали
правото си на собственост, поради което исковете били неоснователни, като
твърденията на ищците, че били собственици на имота въз основа на земеделска
реституция били опровергани от събраните по делото доказателства. Излага
подробни съображения, че направените възражения не са преклудирани от
предходния правен спор между страните, което аргументира подробно. Обосновава,
че ищците не били станали собственици, тъй като в хода на процеса не били
доказани пълно и главно предпоставките за възстановяване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ в стари реални граници, като не бил настъпил и
реституционния конститутивен ефект за спорния имот, за което прави подробно
изложение. Поддържа, че доводите за неправилно на първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен насрещния иск за сграда – обор за сто крави са
неоснователни, а решението било правилно и законосъобразно, като акцентира, че
предмет на правото на собственост по иска била сградата, а не имота под нея, в
който са били въведени във владение ответниците по насрещния иск и е имало
предходен правен спор, като доводите във
въззивната жалба в тази насока били неотносими. Навежда довод, че е било пълно
и главно доказано наличието на процесната сграда в имота, а твърденията за
статута на сградата били несвоевременно въведени в процеса и били недоказани.
Излага съображения, че съдът е достигнал до правилен правен извод по отношение
сградата краварник за сто крави, като бил обсъдил свидетелските показания по
делото, а това, че не били кредитирани определени свидетели не водело до
порочност на обжалвания съдебен акт. Аргументира, че съдът е събрал и
анализирал достатъчно доказателства – писмени и гласни, като е направил
законосъобразни, правилни и обосновани изводи въз основа на техния анализ. Иска
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира заплащането на
деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба с вх. № 1119944/26.11.2015 г. от Й.П., с която
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска по
чл. 108 ЗС и в частта, с която е уважен насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с
твърдения за незаконосъобразност и необоснованост, а в останалата част
решението било правилно и законосъобразно. Заявява, че поддържа доводите в с
вх. № 1109368/05.11.2015 г., като обосновава, че в противоречие със събраните
по делото доказателства бил отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, като изводът, че
решението на ПК-Кремиковци било нищожно, противоречал на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Навежда довод, че в случая се касаело за решение за изменение на друго решение
не поземлената комисия, а не за отказ, което не било основание за нищожност,
като твърди, че неправилно районният съд бил приел, че е сезиран с иск за
прогласяване на нищожност, тъй като било поискано единствено косвен съдебен
контрол, освен това нищожният административен акт не пораждал правно последици,
но едва след обявяването му за такъв. Излага съображения, че неправилно е уважен
насрещния иск за придобиване по давност на сградата обор за сто крави, тъй като
по делото било установено, че в случая се касае за имот държавна собственост.
Поддържа, че сградата е приращение към имота, като не била учредена надлежно
суперфиция в полза на дружеството, което е подало насрещния иск, поради което с
оглед забраната за придобиване по давност на държавни имоти, то не можело да е
придобита и сградата. Твърди, че са незаконосъобразни мотивите на районния съд,
че в за постройката била налице хипотезата на чл. 64 ЗС, като дружеството било
станало суперфициарен собственик на процесната сграда, като не било посочено,
защо съдът бил приел, че било надлежно учредено право на строеж в полза на
ищеца по насрещния иск, като за него да било възникнало и правото да ползва
чужд имот и да му бъде предоставен достъп до имота. Иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и уважаване на първоначално
предявеният иск, а насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивна жалба от ответника, в който се твърди, че в обжалваната
част първоинстанционното решение е правилно, обосновани и законосъобразно.
Поддържа, че релевираните оплаквания от въззивника не съдържат нито един
аргумент за допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон. Навежда
доводи, че правилно първоинстанционния съд бил приел, че ищците не били
доказали правото си на собственост, поради което исковете били неоснователни,
като твърденията на ищците, че били собственици на имота въз основа на
земеделска реституция били опровергани от събраните по делото доказателства. Обосновава,
че ищците не били станали собственици, тъй като в хода на процеса не били
доказани пълно и главно предпоставките за възстановяване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ в стари реални граници, като не бил настъпил и
реституционния конститутивен ефект за спорния имот, за което прави подробно
изложение. Инвокира довод, че съдът не се е произнасял по иск за прогласяване
на нищожността на решението на поземлената комисия, какъвто не бил предявяван и
приеман за съвместно разглеждане в процеса, а в случая се касаело за косвен
съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК. Поддържа, че е неоснователно твърдението
във въззивната жалба, че ревандикационния иск можел да бъде отхвърлен, едва
след като решението бъде прогласено за нищожно по съдебен ред. Твърди, че
правилно районният съд бил приел, че в случая решението било нищожно поради
незаконност на състава, както и на основание предходно влязло в сила
произнасяне на административния акт за същия имот, постановено по същата
преписка, с което било отказано възстановяване на процесния имот, което било
съобщени при действието на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ и не било обжалвано, като не
било и отменено или изменено, поради което последващото решение се явявало
нищожно, което обосновава подробно. Поддържа, че доводите за неправилност на
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен насрещния иск за сграда
– обор за сто крави са неоснователни, а решението било правилно и
законосъобразно, като акцентира, че предмет на правото на собственост по иска
била сградата, като счита, че са неоснователни твърденията, че давността не
трябвало да бъде зачетена, защото сградата била приращение към имота, който бил
държавна собственост, предвид действащия мораториум. Навежда довод, че на
основание чл. 64 ЗС като носител на ограничено вещно право имал право да ползва
прилежащия терен в нормативно определените размери, съгласно стопанското
предназначение на сградата. Излага съображения, че районният съд е обсъдил
писмените и гласни доказателства по делото подробно и задълбочено, като
правилно е възприел фактическата обстановка и е направил законосъобразни изводи
в обжалваното решение. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като претендира и сторените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Жалбите са подадени в срока
по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, като са насочени срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивно обжалване, поради което са процесуално допустими.
СРС, 120-ти състав е бил
сезиран с първоначално активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 108 ЗС и насрещно последващи обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 64
ЗС.
С Определение от 03.08.2017
г., постановено по в. гр. д. № 4734/2017 г. по описа на СГС, IV-„А“ въззивен състав на мястото на
починалата въззивница Б.Х.Т. са конституирани низходящи правоприемници –
наследници по закон Невена Р.Т. и М.Р.М..
I. От фактическа страна
С оглед процесуалното
поведение на страните и доводите наведени във въззивните жалби и отговорите на
въззивни жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар.
ограничен въззив (апелация), съдът намира, че страните не спорят: 1) че Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П.,
И.Х.Х. и А.Х.А. са наследници на Х.А. В., който е починал на 15.07.1978 г.; 2) че между страните е влязло в сила
Решение по гр. д. № 11080/2001 г. на СРС, 46-ти състав, с което е било
отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаването на владението на имот № 43020 по
картата на съществуващите стари реални граници на землището на с. Ж. с площ от
5300,00 кв. м., при граници: имот № 043023 – неидентифициран собственик, ливада
и път № 000225, който иск е бил предявен от „К.-С.“ ООД срещу Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А.,
което решение е било оставено в сила с Решение от 20.01.2006 г., постановено по
гр. д. № 4340/2004 г. по описа на СГС, II-„А“
отделение (като въззивна инстанция) и Решение от 27.07.2007 г., постановено по
гр. д. № 596/2006 г. по описа на ВКС, IV г.о.
От Решение №
1136/25.03.1999 г. на ПК – Кремиковци се
установява, че на наследниците на Х.А. В.е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху Ливада от 5.300 дка,
девета категория, местност „Клопец“, имот № 043020 по картата на землището на
с. Ж., при граници: Имот № 043017 – Ливада на Стопанисване от СО, Имот № 000225
Полски път на СО.
Представено е
Решение № 1136/18.04.1996 г. по заявление с вх. № 1136/29.01.1992 г. на ПК –
Кремиковци на наследниците на Х.А. В., от което се изяснява, че са били
възстановени в стари реални граници недвижими имоти, както следва: 1) Пл. ливади от 1.100 дка, девета
категория, находящ се в землището на с. Ж. в местност „Бировете“; 2) Пл. ливади от 2.500 дка, девета
категория, находящ се в землището на с. Ж., местност „Брезаняко“; 3) Пл. ливади от 2.000 дка, девета
категория в землището на с. Ж., местност „Брезаняко“. С решението е отказано да
бъде възстановено правото на собственост в същестуваващите стари реални граници
на следни имоти – 1) Пл. ливади от
2.100 дка, девета категория, находящ се в землището на с. Ж., местност „Козя
ливада“; 2) Пл. Ливади от 5.300 дка,
девета категория, находящ се в землището на с. Ж., местност „Клопец“. Решението
е връчени на заявителя А.Х.А., което се установява от обратна разписка (л. 63 в
кориците на делото пред СРС).
От Решение № 511C/18.04.1996 г. на ПК-Кремиковци по заявление с вх. №
511C/18.12.1991
г. се установява, че на наследниците на Х.М., Х.А., Никола и Петър Т. Влъчкови,
бивши жители на с. Ж. е възстановено правото на собственост върху пл. ливади от
20.436 дка, девета категория, находящи се в землището на с. Ж., местност
„Клопец“, като заявителят е Б.Х.М.е бил уведомен, което се установява от
обратна раписка (л. 65 в кориците на делото пред СРС).
Представени са
писмени доказателства, както следва: 1)
Поименен списък на правоимащи лица по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ на заличено ТКЗС „****“,
с. ****; 2) заверени копия на
преписка, находяща се в архив на бивша ПК/ОСЗ „Кремиковци“, съдържащи се в
административна преписка, образувана по молба на „К.-С.“ ООД относно землището
на с. Ж., район Кремиковци; 3) материали
по приемане и одобряване на плана за земеразделяне и на стари реални граници за
землището на селото, депозирани от ОСЗ – Панчарево; 4) административно дело № 3446/2003 г. по описа са СГС; 5) заверени
преписи от АЧДС № 00912/08.06.1998 г. и № 00972/26.06.1998 г., заедно с
досие РД-94-00-468“а“ от 25.07.1997 г. и заповеди за деактуване №№
РД-57-362/14.12.1999 г. и РД-57-363/14.12.1999 г. на Областния управител на
Област София; 6) заверен препис на
административна преписка, образувана по заявление с вх. № 99-4127/30.01.2012 г.
на Т.Борисова Колева, управител на „К.-С.“ ООД, депозирани от „Служба по
геодезия, картография и кадастър“ – София-град; 7) заверени преписи от административна преписка „Пасищен комплекс –
местност „В.“, с. Ж..; 8) заверени
преписи на административна преписка, образувана по молба на ответното
дружество; 9) заверени преписи на
административна преписка по изработването и одобряването на плана за
земеразделяне, обнародван в ДВ, бр.35/1999 г. и на плана (картата) на
съществуващите стари реални граници на землище с. Ж. (обн. Д.В., бр.61/1998 г.);
10) два заверени преписи от договори
за покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.1996 г. и
заверени преписи от два договора а покупко-продажба на недвижим имоти – частна
държавна собственост от 02.11.1998 г.
Съдът, цени така
представените по делото писмени доказателства, като ги взема предвид в
съвкупност с останалите събраните по делото доказателствени средства.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. М., Й. М.,
Й.Ш., В.Н..
От разпита на
св. М. се установява, че познава фирма „К.-С.“ от 1995-1996 г., тъй като била
основана от нейна колежка, която се казвала Т.К.. Изяснява, че фирмата имала
две места – стопански сгради. Едното било в стопански двор пред началото на с. Ж.,
а другото се намирало в местността „В.“, пак в балкана на селото. Местата били
купени от фирмата от ТКЗС, още при основаването си. Установява, че сградите в
местността „В.“ били построени за отглеждане на животни и били ползвани за това
от фирмата, като и към настоящия момент се гледали животни. Свидетелства, че е
близка с Т.и че има къща в същата местност, поради което имала преки наблюдения
върху сградите на „К.-С.“, като имало животни и в двете сгради. Животните били
крави, които били отглеждани от основателката на фирмата. Изяснява, че
дружеството било основание през 1995 година и стопанисвало сградите, като
животни били наоколо, като имало и теленца на поляната. Установява, че не знае
за периоди на прекъсване, през които да не са се отглеждали животни.
Свидетелства, че сградите се стопанисвали непрекъснати, като след 2000 г. имало
период в който нямало животни, тъй като не било изгодно да бъдат отглеждани.
Изяснява, че с основателката на фирмата били приятелки, била ходила на гости
при Т.през лятото, като в настоящата година била ходила поне три пъти, а
последният път бил преди две седмици, за това имала и преки впечатление за
стопанисването на сградите, които били успоредно разположени една спрямо друга
и били доста големи. Свидетелства, че дължината била около сто метра, а стените
били панелени с метални покриви, като сградата от ляво била правена реконструкция
и от неизвестни лица били свалени металните конструкции. Изяснява, че на близо
има собствена ливада, която посещавала и виждала и процесните сгради.
Свидетелства, че Т.и семейството й били отглеждали животните сами, но сега вече
имали работник. Изяснява, че живее в с. Ж.. В самото дворно място имало
ограждения – мрежестта ограда. Установява, че не може да каже дали оградата е
променяла местоположението си. Изяснява, че познава Г.Г., който живеел в същото
село, но не може да каже дали последният е построил гараж от материали от
процесните сгради. Свидетелства, че знае, че имало претенции за земята и
спорове за някаква сума, но не може да каже нищо повече.
От казаното от
св. М. се установява, че знае за „К.-С.“, който през 1995 г., били купили
дворно място с къща и стопански сгради, като тогава започнали да отглеждат
животни. Изяснява, че местността се водела „В.“. Животните били отглеждани в стопанските
сгради. На по-малката от стопанските сгради били откраднали конструкцията.
Свидетелства, че третата сграда в имота била битова и била отделно – била къща,
която била в близост до стопанските сгради. Установява, че и в момента там
имало животни, а сградите били стопанисвани само от „Ком С.“ от 1996 г., без да
е имало прекъсване. Свидетелства, че е от селото и има мястото в близост до
спорното, като за да стигне до своето място трябвало да мине покрай процесното
място. Изяснява, че е работела в Кремиковци от 1990 г. до 1995 г., като е била
и кмет на с. Ж.. Установява, че двете сгради били разположени успоредно и били
правоъгълни. Свидетелства, че имало гледач на животните и не била чувала нищо
за претенции за сградите. Изяснява, че множество пъти била ходила на мястото,
като през два, три месеца минавала през процесното място. Установява, че в
голямата сграда имало животни – говеда, а на малката сграда била открадната
покривната конструкция, което станало преди две, три години. Изяснява, че Т.К.
казвала, че ще покрият малката сграда, за да отглеждат малки теленца.
Свидетелства, че в предходната година, както и преди пет години се гледали
животни, но не знае дали е имало строителни книжа. Била чувала, че фирмата има
дела.
При разпита на
св. Ш.се изяснява, че е кмет на с. Ж. от 2003 г. Установява, че до него има
жалба от А. от 02.04.2012 г., с която той искал да му съдейства като кмет, въз
основа на решение на ВКС, за да премахне част от обора от процесния имот.
Свидетелства, че бил разговарял с „К.-С.“, като му били предоставени документи
– решение на ВАС, първо тричленен състав, а след това петчленен състав, с което
било установено, че спорът е в полза на ответното дружество. Изяснява, че му е
било представено копие от Държавен вестник, за да бъде преработена частично
картата за възстановената собственост на селото, но в резултат на тази заповед
част от мястото отивало в ползва на ответното дружество. Свидетелства, че е
ходил на мястото отдавна, като повече от две години не бил ходил. Установява,
че мястото се стопанисва от „К.-С.“ от доста време, като се гледали животни, но
имало периоди на прекъсване, през които не се гледали животни. Изяснява, че
дружеството продължава да стопанисва сградите, което стопанисване продължавало
повече от десет години. Свидетелства, че не може да каже, дали към жалбата е
било приложено решението на ВКС. Знаел, че страните имали спор, но не знаел
точно за какво.
От казаното от
св. Николов се установява, че е ходил на процесното място, което било с площ
декар. Свидетелства, че го обработвали с картофи. Мястото се намирало в
местността „В.“. Изяснява, че е имало селскостопански навес и една вила, който
били държани от АПК. През 1998 г., той сам и с помощта на А. бил разорал
мястото, което било заградено с винкели. Установява, че не е виждал телена
ограда. Имало фургон. Свидетелства, че под мястото където сеели имало части от
сграда. В поредни години отглеждали картофи. Изяснява, че първоначално имало
животни през зимата. Имало крави за една, две години в началото на периода,
след което изчезнали. Свидетелства, че от година и половина има крави.
Установява, че преди месец е бил на мястото, където имало навес, който бил
разрязан на средата. Не би виждал строителство. Навесът се намирал в имота на А..***,
но не в този район. Фургонът бил до тяхното мястото и бил на дядо му. Изяснява,
че сградите били три – саван, вила и фургон, като едната била селскостопанска
сграда, която се намирала в имота на дядо му. Установява, че навесът
представлявал ламирини и покрив, като на един метър от земята имало панел. Тази
сграда в момента се ползвала от „К.С.“. Казва, че последното преди два месеца е
бил там, като пашата се осъществявала през деня.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията
на свидетелите М., М. и Ш.за достоверни, тъй като, преценени по правилата на
чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа
свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото.
Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо
повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
детайлите по-общо, допускай неточности в някои от тях, които избледняват с
времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че
субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се
изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е
нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, според собствената
си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори.
По отношение казаното от св. Николов, съдът намира, че следва да кредитира
показанията му единствено в частта, че към настоящия момент едната сграда се
ползва от „К.-С.“ ООД, като в имота има крави. В тази част показанията на
свидетеля кореспондират с останалите доказателства по делото и са правно и
житейски логични. В останалата си част показанията на свидетеля са схематични,
като настоящата инстанция отчита и евентуалната заинтересованост на свидетеля,
доколкото при преценката на неговите показания съобразно чл. 172 ГПК, трябва да
се отчете, че последният е в отношения на сватовство с едната от страните в
правния спор. Това обстоятелство не може изначално да изключи възможността
свидетелят да дава достоверни показани по принцип, но е индиция, че съдът
трябва да подходи със завишена критичност към думите на този свидетел, особено
в настоящия случай – при схематичност на показанията, която в голямата си част
не се подкрепя от доказателствената маса по делото.
Прието и неоспорено е заключението на СТЕ,
както и е прието заключението на допълнително СТЕ. От
заключенията на вещото лице се установява, че Парцел I, находящ се в м. „В.",
с. Желявна, целия с площ от 6,105 дка, при граници: от изток – път; от
север – път; от юг – ливада, съгласно изработения Парцеларен план на стопанския
двор е идентичен на имот с кад. № 224
по Картата на съществуващите стари реални реални граници (КССРГ) (ДВ бр. 61 от
29.05.1998г.). Парцел II, находящ се
в м. „В.”, с. Ж., целия с площ от 5,383 дка, при граници: от изток - ливада; от
запад - път; от север - път; от юг - ливада, съгласно изработения Парцеларен
план на стопанския двор е идентичен
на имот с кад. № 226 по Картата на съществуващите стари реални реални граници
(КССРГ)(ДВ бр.61 от 29.05.1998 г.). Одобреният
План за земеразделяне (ПЗ) на землище с. Ж., район Кремиковци е изработен
от СД ”К.” и е влязъл в сила след обява в ДВ бр.35/16.04.1999 г. В
одобреният План за земеразделяне са отразени и имотите от КССРГ. Установено е,
че са заличени кадастрални единици с №№ 224 и 226 и е образуван нов имот с
№ 043020 с площ от 5,300 дка. Същият е бил възстановен с Решение
№ 1136/25.03.1999 г. на Х.А. В.по преписка № 1136/29.01.1992 г. С Договор
от 17.01.2001 г. е извършена доброволна делба на имот № 043020 между
наследниците на Х.А. В.. С одобрен от Зам.министър на Земеделието и горите
Протокол от 18.12.2002 г., съставената комисия със задача да установи наличието
или липсата на основание за частична преработка на КССРГ на землището на с. Ж..
съгласно чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ и в съответствие с чл. 26, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ
е приела решение, че са налице основания за преработка,която е била по вина на
фирмата изпълнител на техн. дейности – СД „К.“ и ОСЗГ „Кремиковци“. Със
Заповед № РД-47-25/04.03.2003 г. (л. 142 в кориците на делото пред СРС) на
Министъра на МЗГ е наредено да се преработи частично одобрената карта на
възстановената собственост на с.Ж.., р‑н „Кремиковци”, Софийска община, в
частта на масив 43 и парцели с номера 17 и 20; кадастрални номера №№ 224; 226. Общата площ на преработката е 6,2
дка. Преработката е приета от Комисия с Протокол от 10.06.2003 г. и е обявена в
ДВ бр.66/25.07.2003 г. Заключението изяснява, че при съпоставка между
отразеното на Скица № 2,
представляваща извадка от КССРГ на землището на с. Ж., където парцел I и парцел II по плана на Пасищен комплекс, м. „В.” са нанесени
съответно като имоти с кад. № 224, оцветен в зелено и кад. № 226,
оцветен в жълто, с отразеното на Скица
№3, представляваща извадка от плана за възстановяване на зем. земи /План
за земеразделяне - П3/, в землището на с. Ж.., обявен в ДВ бр.35/16.04.1999 г.,
където в масив № 43 е нанесен имот с пл.№ 20, оцветен в синьо, се
установява различие в масив № 43.
Вещото лице прави заключение, че в Парцеларния
план на Пасищен комплекс - м. „В.” към ТКЗС в ликвидация, с. Горни Богров,
отразяваща парцел I - ограничен със
зелен контур и парцел II - ограничен
с оранжев контур (в Скица №1),
процесиите стопански сгради са нанесени и са отбелязани както следва: Сградата
в Парцел I – „Краварник” и Сградата в парцел II – „Заслон за овце”.
В Картата на съществуващите стари реални граници /КССРГ на землището на
с. Ж., обявен в ДВ бр. 61 от 25.05.1998 г., където парцел I и парцел II по
плана на Пасищен комплекс, м. „В.” са нанесени съответно като имоти с кад. №224,
оцветен в зелено и кад. № 226, оцветен в жълто, процесните стопански сгради не
са нанесени (Скица № 2). В
коригирания план за възстановяване на земеделски земи в землището на с. Ж.
(План за земеразделяне – ПЗ), обявен в ДВ бр.35/16.04.1999 г., където в масив №
43 е нанесен имот с пл.№ 20, оцветен в синьо, възстановен с Решение
№ 1136/25.03.99 г. на наследниците
на Х.А. В., процесните сгради не са нанесени (Скица № 3). По делото е приложена Скица № 29074/08.05.2012 г.
(л. 7 и л. 367 в кориците на делото пред СРС), издадена от АГКК – Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - гр.С., отразяваща ПИ с идентификатор
29204.7658.20 и съседни имоти, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Ж., в м. „Клопец”, с площ от 5300 кв.м., одобрени със заповед № РД-18-30/
28.05.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма нанесени сгради. В Скица
№ 84551/28.11.2012 г. на ПИ с идентификатор 29204.7658.21 по кад. карта на
с. Ж., издадена от АГКК, е нанесена една от процесиите сгради, в Скица на
сграда № 84552/28.11.2012 г. с идентификатор 29204.7658.21.1 по кад. карта
на с. Ж., е показана сграда с предназначение селскостопанска и с площ от
514 кв.м. Като собственици на ПИ с идентификатор 29204.7658.21 и сградата
с идентификатор 29204.7658.21.1 е записано: „К.СЕД” ООД – Договор № 98,том
XV, рег.№20749/02.11.1998 г., издаден от Районен съд - гр. София. Сградата
„Краварник” попада в имот кад. № 224, идентичен
на Парцел I по Парцеларния план, а Сграда „Заслон за овце” попада в имот кад. №226,
идентичен на Парцел II по Парцеларния план. По действащата Кадастрална карта на
с. Ж., СО обл. София. Сградата „Краварник” не е нанесена, но по местоположение
попада в поземлен имот с идентификатор 29204.7658.20,
а Сграда „Заслон за овце” по местоположение попада в поземлен имот с идентификатор
29204.7658.21.
От сравнението на данните по Скица № 5 и Скица № 6 (към заключението на СТЕ) се изяснява, че ПИ с
идентификатор № 29204.7658.20 по
кадастралната карта на землището е
идентичен на имот № 043020 по
КВС след влизане в сила на одобрената преработка въз основа на Заповед № РД-47-25/04.03.2003
г. на Министъра на Земеделието и горите. При съпоставка на Скица № 5 и Скица № 6,
приложени към експертизата, се изяснява,че Поземлен имот с идентификатор № 29204.7658.20 по кадастралната карта
на землището е идентичен на имот
№ 043020 по КВС след влизане в сила на одобрената преработка въз
основа на Заповед № РД-47-25/04.03.2003 г. на Министъра на Земеделието и
горите.
Недвижимият имот, предмет на делото е възстановен
на ищците по реда на ЗСПЗЗ, представляващ по решение на ПК Ливада с площ от
5,300 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Ж.., м. „Клопец”,
съставляваща имот № 043020 по КВС на землището е идентичен отчасти (с площта
си, с която се препокрива с парцели I и II) с имоти кадастрални единици 224 и
226 по картата на съществуващите стари реални граници – ДВ бр.61 от 29.05.1998
г.
Установява, се че в имота предмет на делото
съществува сграда, отговаряща на описанието „Обор за 100 крави със застроена
площ от около 630 кв.м., построена в пасищен комплекс, съставляваща парцел
I с площ от 6,105 дка, находящ се в с. Ж., м. „В.“, при описани граници, която
сграда не е нанесена в действащата КК и КРНИ, одобрена със Заповед
№РД-18-30/28.05.2010 г. на изп. директор на АГКК.” Местоположението на тази
сграда, спрямо границите на Поземлен имот с идентификатор 29204.7658.20 по КК и
КР е показано на Скица № 4, която е
приложена към експертизата в сив цвят. Вещото лице изяснява, че при извършен
оглед и измерване на място, е установено следното: В парцел I по плана на
Пасищен комплекс, идентичен на имот пл.№ 224 по плана от 1998 г. съществува
изградена сграда, предвидена за краварник, с размери около 10 м./ 63 м., или
със застроена площ от около 630 кв.м. В конструктивно отношение сградата е
изпълнена от метална конструкция - метални ферми върху метални колони. Стените
са изпълнени от бетонови панели с височина 1,0 метър и ЛТ ламарина, разположена
върху тях. Над ламарината е изпълнена метална дограма (прозорци). Покривната
конструкция е покрита с гумени ленти и ЛТ ламарина. В средната част има срутен
участък от сградата. Югозападната част от сградата се ползва за краварник, а
останалата част – за складиране на сено и слама. В парцел II по плана на
Пасищен комплекс, идентичен на имот пл.№ 226 по плана от 1998 г. е била
изградена подобна сграда, със същата конструкция както тази в парцел I, но от
която в момента са останали само бетонови панели с височина около 1,0 метър,
разположени по задната страна (северозападната), тоест в момента не съществува
сграда („Заслон за овце").
От приложената Скица № 1 на експертизата, при изготвянето на Парцеларния план,
пред сградата „Краварник” в Парцел I е била заснета и отразена площ, оградена
с ограда. Подобна площ, оградена с ограда е отразена и пред сградата „Заслон за
овце”. При извършен оглед на място е констатирано, че с около 15-16 м. е
изместено в южна посока местоположението на североизточната част на оградата
пред сграда „Краварник”, като е скъсена и дължината на страната й с около 4-5
м. Крайната точка на тази част е свързана с югоизточният ъгъл на съществуващата
ограда, като по този начин, между новото положение на оградата и съществуваща
теренна денивелация се е оформило пространство, използвано за преминаване.
Настоящият съдебен състав кредитира
заключенията на вещото лице, тъй като преценени съобразно правилото на чл. 202 ГПК са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е дало
изчерпателни отговори на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства, че последното недобросъвестно или че е заинтересовано от изхода
на правния спор.
II. От правна страна
1. По
отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС
Чрез петиторения иск по чл. 108 ЗС ищците искат от
съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че владението като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се осъди
ответника, който я владее или държи, без да има основание за това, да предаде
фактическата власт на собственика. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска
предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и
една отрицателна материална предпоставка. На ищците принадлежи правното
задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху
спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен
осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата
власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
В процесният случай, въззивниците първоначални
ищци, основават правото си на собственост на реституция и наследствена
сукцесия. Между страните не се спори, че ищците (включително
новоконституираните) са наследници
на Х.А. В., който е починал на 15.07.1978 г. Следователно, правният спор между
страните е концентриран върху обстоятелството, дали е налице валидна
реституционна процедура по ЗСПЗЗ. С оглед на това, настоящият съдебен състав
възприема и постановките на Тълкувателно
решение № 9 от 12.11.2012 г. по т. д. № 9/2012 г. на ОСГК, ВКС, според
което „Ответникът по иск за собственост,
основан на земеделска реституция... може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ,
ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена. Той не
може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,
респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на
образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания
преди колективизацията.“.
За да породи вещноправно действие, в решението на органа на поземлената
собственост следва да се индивидуализира имотът с очертаване на неговия размер
и категорията, неговото местоположение, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, както предписва правната
норма, уредена в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Издаването на скица на имота, заверена
от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните
територии - и от техническата служба на общината, не е част от фактическия
състав на възстановяване на правото на собственост по земеделската реституция.
Както е прието в т. 1 от ТР № 1 по гр.
д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК индивидуализацията на земеделските земи се
определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени
комисии.
В случая, процесният имот е бил индивидуализиран в Решение № 1136/25.03.1999 г.
на ПК – Кремиковци в достатъчна степен – Ливада от 5.300 дка, девета категория,
местност „Клопец“, имот № 043020 по картата на землището на с. Ж., при граници:
Имот № 043017 – Ливада на Стопанисване от СО, Имот № 000225 Полски път на СО.
При действащата редакция на чл. 14 ал.1
ЗСПЗЗ (редакция 1997 год.-1999 год.) респ. на чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ (изм.ДВ. бр.
31 от 2003 г.) установява, че общинската служба по земеделие постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота,
неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на
имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на
урбанизираните територии - и от техническата служба на общината“. Тоест, само
влязлото в сила решение на административния орган на поземлената реформа по чл.
14 ал.1 ЗСПЗЗ респ. чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В чл.18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се пояснява, че
скицата на възстановения имот следва да бъде заверена от общинската служба по
земеделие, а за имоти в урбанизираните територии – и от техническата служба на
общината.
Законодателната промяна в чл.14, ал. 1
ЗСПЗЗ, извършена с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г., с която е въведено изискване за
прилагане на скица към решението с което се възстановява правото на собственост
върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници.
Подчертава се, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота. Приема се обаче, че когато в решението имотът е описан
чрез посочване на номера му по кадастрален план, включително и по действащия,
той е надлежно индивидуализиран, тъй като границите се определят от кадастралния
план. Липсата на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност на
решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими
реални граници, след като възстановеният имот може да бъде индивидуализиран по друг
начин – така Решение № 219 от 20.05.2011
г. по гр. д. № 807/2010 г. на ВКС, І ГО; Решение № 93/07.06.13 г. по гр. д. №
883/2012 г. на ВКС, II Г.О.
Възстановяването на правото на
собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се извършва с акт (актове) на
специализирания административен орган по поземлената собственост – поземлената
комисия, сега общинската служба по земеделие. Правото на собственост се
възстановява в полза на правоимащите, доколкото те са го заявили – чл. 13, ал.
1 ППЗСПЗЗ, и след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган.
Поради това то не се възстановява по силата на закона. До произнасянето на
поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на
определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде
възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи
или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за
земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ – тоест
точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се
възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Същевременно, за
да породи правните последици, към които е насочено - възстановяването на
правото на собственост върху земеделска земя, решението на административния
орган следва да отговаря на изискванията за валидност, едно от които е то да
бъде подписано. Дали решението за възстановяване на правото на собственост
върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на
фактическо установяване, след преценка за съответствие на административния акт
със законоустановените изисквания. Решенията на
поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие, са стабилни
индивидуални административни актове, които не могат да се отменят или изменят
от органа, който ги е издал. Затова нищожно е решението, постановено при
незачитане стабилитета на предходно валидно произнасяне, освен ако то бъде
отменено или изменено по предвидените за това извънредни способи за защита, при
явна фактическа грешка – чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, в хипотезата на чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ и тази на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ – при влязло в сила решение по спор за
материално право с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е отречено
възстановяването на собствеността по отношение на ползуващите се от него лица – така Решение
№ 463/21.01.2012 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, I г.о.; Решение №
183/29.10.2013 г. по гр. д. № 2070/2013 г., II г. о. Трайната
съдебна практика приема, че в спора за собственост към настоящия момент, по
какъвто е постановено обжалваното решение, следва да се осъществи косвен
съдебен контрол и да се обсъди преюдициалният въпрос за законосъобразността на
акта с реституционен ефект. В случая, правилно районният съд е съобразил, че
преди Решение № 1136/25.03.1999 г. на ПК – Кремиковци е било налице Решение № 1136/18.04.1996 г. по
заявление с вх. № 1136/29.01.1992 г. на ПК, с което за процесният имот е бил
постановен отказ. По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че
Решение № 1136/18.04.1996 г. по заявление с вх. № 1136/29.01.1992 г. на ПК е
било надлежно оспорено, респ. отменено или изменено по предвидените за това
извънредни способи за защита, при явна фактическа грешка – чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ,
в хипотезата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и тази на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ – при влязло
в сила решение по спор за материално право с правно основание чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, поради което съдът намира, че последното е в сила и се ползва със
стабилитет. Ето защо, последващото Решение № 1136/25.03.1999 г. на ПК –
Кремиковци е нищожно и като такова няма
действие и е негодно да легитимира ищците като собственици на процесния имот.
За пълнота е необходимо да се изясни, че
въззивният съд не споделя доводите на първоинстанционния съд за нищожност на
Решение № 1136/25.03.1999 г. на ПК – Кремиковци, поради нарушаване на чл. 60,
ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тъй като в ЗСПЗЗ не е посочено, че протоколът, с който е взето
решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, следователно
действителността на административния акт, издаден от колективен административен
орган се удостоверява с полагане на подпис от председателя и секретаря му, като
в случая е налице подпис не само от председателя и секретаря, но и други от
членове, като се формира мнозинство. Нещо повече, правилото на чл. 60, ал. 4
ППЗСПЗЗ не е императивно и когато е
формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо
от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на
комисията – така Решение № 179 от
21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 857/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 327 от
10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., II г. о., ГК; Решение № 368 от
27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 310/2011 г., II г. о., ГК. В случая това
обаче е ирелевантно, доколкото процесното решение на ПК-Кремиковци е нищожно на
друго основание, какъвто извод е направил и първоинстанционния съд.
Не може да бъде приет доводите, че в
случая районният съд се бил произнесъл по непредявен иск за нищожност на
административния акт. В случая се касае за косвен съдебен контрол по реда на
чл. 17, ал. 2 ГПК, а не за отделен иск.
Тъй като в случая не е доказана пълно и
главно първата материална предпоставка на предявения от въззивниците ищци
ревандикационен иск, то искът е правилно отхвърлен от първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК, обжалваното решение е
правилно в тази част и трябва да бъде потвърдено.
2.
По отношение насрещните положителни установителни искове с правно основание чл.
124 ГПК
Между страните не спорно, че е налице
влязло в сила Решение по гр. д. № 11080/2001 г. на СРС, 46-ти състав, с което е
било отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаването на владението на имот № 43020
по картата на съществуващите стари реални граници на землището на с. Ж. с площ
от 5300,00 кв. м., при граници: имот № 043023 – неидентифициран собственик,
ливада и път № 000225, който иск е бил предявен от „К.-С.“ ООД срещу Б.Х.Т., С.Х.Т., Й.Х.П., И.Х.Х. и А.Х.А.,
което решение е било оставено в сила с Решение от 20.01.2006 г., постановено по
гр. д. № 4340/2004 г. по описа на СГС, II-„А“
отделение (като въззивна инстанция) и Решение от 27.07.2007 г., постановено по
гр. д. № 596/2006 г. по описа на ВКС, IV г.о., като в
мотивите на посочените решения подробно е обсъдено, че договорите за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.1996 г. са нищожни, поради което
искът предявен „К.-С.“ ООД основан именно на тези договори е бил отхвърлен.
От буквалния прочит на двата договора за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.1996 г. се установява, че предметът
им е бил не само конкретния недвижим имот, но и изградени в него сгради, който
са предмет на настоящото дело.
Неправилно районният съд е приел, че в
случая мотивите на решението имали установително действие между страните, тъй
като установителното действие е един от ефектите на силата на пресъдено нещо, а
в предходното дело между същите страните не е имало отделен иск за установяване
нищожността на процесните договори, поради което този въпрос подлежи на
самостоятелно изследване.
Въззивният съд намира, че крайният извод
на районния съд обаче е правилен. В случая договорите за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.03.1996 г. са нищожни.
В нормата на § 12
ПЗРЗСПЗЗ е предвидено, че се прекратяват съществуващите трудовокооперативни
земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява
всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922
за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн.,
ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ
№ 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански
бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и
кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена
разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено
внасянето на земеделска земя. В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ е прието,
че собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства
и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски
стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на
дялове от имуществото на посочените организации. Това право се реализира чрез
сделки, които представляват смесени фактически състави, които включват както
гражданскоправни елементи, така и властнически волеизявления на държавни
органи, като правният ефект на сделката (вкл. вещното действие) е в зависимост
от валидното проявление в обективната действителност на всички елементи от
смесения фактически състав – гражданскоправни и административноправни.
Съобразно чл. 48 и чл. 49 ППЗСПЗЗ
първоначалното разпореждане с недвижимите имоти, собственост на прекратените
организации се е извървашвало от ликвидационните съвети към съответната
организация чрез търгове по предвидения ред. Със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 45/95 г.)
ликвидационните съвети прекратява дейността си, а съобразно § 29, ал. 1
ПЗРЗИДЗСПЗЗ, общо събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ може да определи
физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на
организацията по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, но с изменението на § 29, ал. 1 ПЗРЗИДЗПСЗЗ (ДВ
бр. 79/96 г.), представителите на правоимащите са имали възможност да се
разпореждат с недвижимите имоти на организации с писмени договори с нотариална
заверка на подписите на страните и то след провеждането на търг по реда на Наредбата
за търговете.
В правилото на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е
предвидено, че лицата придобили собствеността върху сгради от имуществото на
организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, могат да ползват незастроената част от земята
около тях в нормативно определените размери, като могат и да придобият
собствеността върху нея. За това следва да е проведена процедурата по чл. 45
ППЗСПЗЗ по изработване на ПУП за имотите в строителните граници на населените
места и на планове за новообразуваните имоти за имотите извън строителните
граници, с които се определят необходимите площи, прилежащи към тези сгради. В
разпоредбата на чл. 45, ал. 5 ЗСПЗЗ е предвидено, че за стопанските дворове
разположени извън строителните граници на населените места се изработва
частично застроително решение, след влизане в сила на което се съставя протокол
от регионалните служби „Поземлена реформа“, като той се заверява от съответната
ОСЗГ. Докато не е приключила тази процедура прилежащите терени не съставляват
самостоятелен обект на правото на собственост и сключените с тях сделки са
нищожни поради липса на предмет. Ако процедурата е спазена, прилежащите терени
могат да бъдат продадени на собственика на сграда по негово искане, без да се
провежда търг, като съобразно чл. 45а ППЗСПЗЗ, продажбата се извършва със
заповед на Министъра на земеделието или на упълномощено от него длъжностно
лице.
От досие РД-94-00-468“а“ от 25.07.1997 г.
се установява, че при продажбата на процесните имоти не са били осъществени
предпоставките, които са задължителни съобразно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ (към момента на
сключването на договорите. От една страна ищецът по насрещния иск не е бил собственик
на сграда, освен това договорите са сключени в писмена форма. С оглед на това
договорите не могат да породят своя транслативно-вещен ефект, тъй като не е
спазен предвидена в закона форма, доколкото не е предвидена опростена форма за
прехвърляне на недвижими имоти от прекратеното ТКЗС. От друга страна липсва и
представителна власт за разпореждане с процесните сгради, тъй като § 29, ал. 1
ПЗРЗИДЗСПЗЗ предвижда единствено възможност за разпределяне на имуществото
между правоимащите, а не предвижда възможност пълномощниците да се разпореждат
с него чрез сделки с трети лица. В случая липсват доказателства и за това, че е
проведен предвидения търг, както и че е проведена процедурата по чл. 45
ППЗСПЗЗ.
За пълнота трябва да се отбележи, че в
случая съобразно разпоредбата на § 12 ПЗРЗПСПЗЗ не областния управител, а
министъра на земеделието и горите е компетентен да извършва разпоредителни
сделки с имоти върху които са разположение обекти на прекратените организации.
Следователно, неспазването на
установения ред за продажба води до незавършеност на смесените фактически
състави, поради което последните не са породи валидни правни последици. Тоест,
ищецът по насрещния иск не е станал собственик на деривативно правно основание
– процесните договори за покупко-продажба.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Фактическият състав на владението съгласно чл.
68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче
фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили
и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – тоест, фактическата власт върху вещта и
държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно
да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – арг. от чл. 81 ЗС; 3)
да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това,
че я държи за себе си; 4) да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се
упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта
като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата
власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага
за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не
права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено
става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението (animus
domini rem
sibi habendi) – намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на
владението (corpus possessionis) – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица
и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан
фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори - така ТР № 1/2012 г. от 6 август 2012 г. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от 17
декември 2012 г. по тълкувателно дело
№ 4 по описа за 2012 г.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд по отношение процесната сграда,
представляваща обор за сто крави, като на основание чл. 272 ГПК, препраща към
тях, като ги прави част от логическите си съждения.
При съвкупния анализ на събраните гласни
доказателствени средства и на заключенията на вещото лице, че ищеца по
насрещния иск владее и ползва сградата представляваща обор за сто крави, повече
от десет години, като свидетелите изясняват, че началния период е от 1996 г.,
което продължава понастоящем, а съобразно правилото на чл. 83 ЗС, който докаже,
че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже противното, която презумпция в случая намира действие, тъй
като е доказано владение в различни време, което е постоянно, а действията на
владелеца не са еднократни, а постоянни, трайни и несъмнени – така Решение №
68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 3 от
19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 45 от 16.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6533/2014 г., II г. о., ГК.
В разпоредбата
на чл. 55 ЗС е предвидено, че вещните права върху чужда вещ, доколкото те са
предвидени в закони, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по
давност или по другите начини определени в закона. В случая, доколкото е
доказано, че действията по владение и ползване на процесната сграда – обор за
сто крави са идентични на действията, които съставляват и правомощията, които
има ограничено вещно право на строеж, чието осъществяване води до възникване на
суперфициарна собственост, то в случая именно по давност е възникнала именно
такава суперфициарна собственост за ищеца по насрещния иск за сградата обор за
сто крави – арг. чл. 63 и сл. ЗС.
По отношение положителния установителен
иск за придобивна давност на сградата заслон за петстотин, настоящият съдебен
състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че след като
сградата е разрушена същата не може да бъде годен обект на правото, респективно
не може да бъде годен предмет на владение и да бъде придобита на основание на
придобивна давност.
В случая ищецът по насрещните искове
трябва да установи пълно и главно, че е владял постройката, която е била обект
на правото и е станал неин собственик. Само при това обстоятелство, ако ищецът
беше доказал, че преди постройката да бъде разрушена е станал собственик, би
могло да му се признае правото на строеж върху последната, каквито доводи са
развити във въззивната жалба на ищеца по насрещните искове.
Тъй като това обстоятелство не е
доказано пълно и главно от ищеца по насрещния иск, то и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест съдът е длъжен да
приеме, че недоказаният факт е неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, в случая по делото не са ангажирани и
доказателства, че ищеца по насрещния иск е извършил действия, които изпълват
съдържанието на правото на строеж, като единствено е установено, че е имал
намерение да реконструира сградата, но за което липсват доказателства и
понастоящем.
Не могат да бъдат приети доводите на
ответниците по насрещния иск, че не било доказано владението и периода по
отношение сградата обор за сто крави. По делото са ангажирани достатъчно
доказателства, които анализира по отделно и в тяхната съвкупност водят до извод
за наличието на владение върху сградата, което е изпълвало съдържанието на
ограниченото вещно право на суперфициарния собственик. Обстоятелството, че
ответниците не са провели насрещно доказване по отношение релевантните обстоятелства
не може да доведе до неблагоприятен изход от спора за ищеца. В случая,
показанията на единият от свидетелите на ответниците са изолирани, за което
съдът е изложил съображенията си при тяхната оценка.
Неоснователни са доводите, че в случая
сградите не можели да бъдат придобити по давност, доколкото са приращение към
имоти държавна собственост, за които имало мораториум за придобиване по
давност. Между страните не се спори, а и по делото е установено, че имотите са
били част от ТКЗС, което изключва изначално възражението, че в случая се
касаело за имоти държавна собственост, които са обхванати от мораторииума за
придобивна давност.
Не може да се приемат твърденията, че
предходното производство между страните е прекъснало придобивната давност.
Последната може да се прекъсна само чрез иск. В случая липсват данни в предходното
производство да е предявяван насрещен иск от въззивниците-ищци, който би могъл
да прекъсне придобивната давност. Нещо повече, спорът в предходното
производство е бил свързан с имота, а не с постройките в него. В този смисъл
доводите, че давността може да бъде прекъсната с възражение са неправилни.
Единствената възможност придобивната давност да се прекъсне с възражение е,
когато последното формира сила на пресъдено нещо. За пълнота е необходимо да се
акцентира и върху принципното схващане на настоящият съдебен състав, че
страната не може със свое действия (извън признанието съобразно чл. 116, б. „а“ ЗЗД) да прекъсне течащата в нейна полза придобивна давност. Прекъсването на
давността е свързано с активно поведение на насрещната заинтересована страна.
3.
По отношение въззивна жалба с вх. № 1107384/30.10.2015 г., в частта по
прекратяване на производството по чл. 130 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в
посочената част въззивната жалба има характера на частна жалба срещу
прекратително определение по чл. 130 ГПК, поради което на основание чл. 275,
ал. 1 ГПК срокът за обжалването му е едноседмичен от връчването на страната,
както правилно е отбелязал в решението си и районния съд.
Препис от първоинстанционното решение е връчено
на „К.-С.“ ООД на 23.10.2015 г., поради което частната жалба е подадена в срок,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна,
поради следните правни съображения:
Правилото на чл. 64 ЗС цели да регламентира
отношенията между собственика на земята и суперифициарния собственик, но до
толкова колкото е нужно за фактическото ползване на сградата и с възможно
най-ограничено засягане на правото на собственост. По реда на чл.64 ЗС собственикът
на сградата може да иска да му бъде предоставено правото да ползва съответна
част от терена само ако сградата е вече построена и докато тя съществува. Това
право възниква с факта на построяването на сградата и се погасява с факта на
разрушаването й – така Решение №152/30.09.2015 по дело №1318/2015 на
ВКС, ГК, I г.о. Правилото
на чл. 64 ЗС, обаче не намира приложение
по отношение на сградата, която е разрушена. Разпоредбата на чл. 64 ЗС е
приложима само имот, в който съществуват
постройки, собствеността върху които принадлежи на лице, различно от
собственика на земята. Ако правото на строеж, все още не е реализирано и
собственикът на терена препятства възможността за извършване на строителството,
сурперфициарят може да защити правото си като предяви негаторен иск. До
завършване на строителството, когато правото на строеж се трансформира в
суперфициарна собственост върху построената сграда, суперфициарят не разполага
с правото да ползва част от терена на основание чл. 64 ЗС, а оттам и не
разполага с иск за защита на това право.
В случая се касае за нередовна искова молба,
чийто нередовности трябва да бъдат изправени, за да може съдът да се произнесе
по предявения иск. Суперфициарният собственик има право да да ползва част
мястото, което право може да се осъществи и защитава, като се предяви иск с
правна квалификация чл. 64 ЗС. В случая ищецът е формулирал претенцията си непрецизно,
като е поискат определяне на прилежащата към правото на строеж площ около
сградата. Правото на собственост върху постройка отделно от собствеността върху
земята, съдържа в себе си иманентно и притежаване на правото на строеж за
сградата, поради което правният интерес на ищеца е свързан с определяне обема
на правото му като суперфициарен собственик, да ползва част от земята – така Определение № 12/13.01.2014 г. по ч. гр. д.
№ 7615/2013 г., по описа на I г.о. на ВКС. Съвсем отделен е въпроса,
дали искът е би бил основателен, с оглед пасивната материална легитимация на
ответниците, доколкото по делото е безспорно установено, че последните не са
собственици на процесните недвижими имоти.
С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че неправилно първоинстанционния съд е върнал исковата молба и е
прекратил производството в тази му част по отношение на сградата представляваща
обор за сто крави, поради което обжалваното определение трябва да бъде частично
отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения
иск.
При този изход на правния спор деловодните
разноски следва да останат в тежест на страните, така както са ги сторили.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от получаването му от страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а в частта, с която е
отменено преграждащото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение I-120-156/16.10.2015 г., постановено по гр. д. № 35822/2012 г. по описа
на СРС, I Г. О., 120-ти състав в частта имаща характер на определение, с която е върната на
основание чл. 130 ГПК исковата молба подаден от „К.-С.“ ООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление срещу Б.Х.Т. – с правоприемници конституирани по
реда на чл. 227 ГПК Н. Р.Т.,
ЕГН: ********** и М.Р.М., ЕГН: **********, С.Х.Т., ЕГН: **********, Й.Х.П., ЕГН: **********,
И.Х.Х., ЕГН: ********** и А.Х.А., ЕГН: ********** по отношение на сградата
„Обор за сто крави“ със застроена площ от около 630 кв. м., застроена в Парцел I от 6,105 дка, находящ се в с. Ж., СО, м. „В.“ .
ВРЪЩА делото на
Софийският районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение I-120-156/16.10.2015 г., постановено по гр. д. №
35822/2012 г. по описа на СРС, I Г. О., 120-ти
състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от получаването от страните пред ВКС,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а в частта, с която е отменено преграждащото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.