Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 28.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия
Шефки адм. дело №306 по описа на КАС за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, във вр. с чл.144 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр.
с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/, вр.
с чл.226 от АПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „Пегас - Б. - Д. Б.”, ЕИК ***, чрез Д. С. Б., против Акт за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ № 1437/23.12.2019 г., издаден от главен експерт
в Дирекция „Местни приходи” при Община Кърджали, потвърден с Решение №
МП-03/16.04.2020 г. на директора на Дирекция „Местни приходи” при Община
Кърджали. На основание чл. 227 от ГПК вр. чл. 144 АПК, като жалбоподатели, на мястото на починалия Д. С. Б., са конституирани
наследниците му по закон - Е.И.Б., М.Д.Б. и С.Д.Б.
В
жалбата се твърди нищожност на оспорения акт, както и
неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Твърди се също, че в нарушение на чл.107 ДОПК, в оспорения
АУЗД не е посочен процесуалният ред, по който е протекла и приключила
процедурата по издаването му, както и материалноправните
разпоредби, въз основа на които е определен размерът на дължимите данъци и
такси. Не била индивидуализирана и данъчната основа, на база на която е
определен дължимия данък за недвижимите имоти и пътните превозни средства. Навеждат
се доводи и за липса на мотиви, както и на доказателства по отношение на
собствеността на имотите и превозните средства, както и относно размера на
задълженията за данък и начислената лихва. Сочи се, че размерът на начислените
данъци, такси и лихвите за тях, е определен в противоречие с материалноправните норми. В с.з., процесуалния представител
поддържа подадената жалба. В писмено становище са изложени допълнителни
съображения за неправилно определяне на размера на ТБО, въз основа на
разгънатата застроена площ на имотите, а не въз основа на количеството битови
отпадъци. Сочи се и липса на индивидуализация на размера на таксата за всеки
един от трите й компонента, както и липса на доказателства за предоставяне на услугите
по събирането и извозването на битови отпадъци в района, в който се намират
недвижимите имоти, посочени в АУЗД. Твърди се и неправилно определяне на
размера на лихвите, както и изтичане на погасителната давност за последните
задължения. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
- Директор на Дирекция “Местни приходи”, при Община Кърджали, чрез пълномощник,
намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореният акт е законосъобразен,
като определеният размер на задълженията е потвърден и от заключението по
приетата експертиза. Намира, че от представените доказателства се установява и
предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване
и почистване на обществени територии. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
С
Акт за установяване на задължение по декларация №
1437/23.12.2019г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи” при
Община Кърджали, на основание чл.107, ал.3 ДОПК, във вр.
с чл.9б от ЗМДТ, по отношение на ЕТ „Пегас - Б. - Д. Б.” са установени следните
задължения: за данък недвижими имоти и лихви за просрочие
към 23.12.2019 г. – ***
лв.; за такса битови отпадъци и лихви – *** лв. и за данък върху ППС, ведно с лихви – *** лв., за периода 01.01.2014
г.- 31.12.2019 г. В АУЗД са взети предвид подадените от задълженото лице
декларации по ЗМДТ, както и документите за собственост на следните имоти, представляващи
земя и сгради: 1. недвижим имот с парт.№*** –
селскостопански обект, находящ се в ***; 2. недвижим
имот с парт.№*** - селскостопански обект, находящ се в ***; 3. недвижим имот с парт.№***
- селскостопански обект, находящ се в *** и 4.
недвижим имот с парт.№*** – друг нежилищен имот, находящ се в ***. За последния имот е отразено, че са
представени и заявления за 2018 г. и
2019 г., за определяне на такса битови отпадъци, според количеството
генериран отпадък. И за четирите имота са посочени данъчните оценки на земята и
сградите, както и разгънатата застроена площ на последните. Прието е, че лицето,
като собственик на недвижими имоти на територията на общината, на основание
чл.11 и чл.64 от ЗМДТ, е задължено да заплаща данък върху недвижимите имоти
/ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, като дължимият данък се определя върху
данъчната оценка на имотите. По отношение на ТБО е посочено, че от 2016 г.
таксата за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване
и обезвреждане се определя въз основа на количеството на битовите отпадъци,
събирани в стандартен съд, разположен в границите на имота и съобразно определената
честота на извозване за съответната година. Когато не може да се определи
количеството на битовите отпадъци за имота, таксата за горните услуги се
определя на база на квадратен метър разгъната застроена площ на сградите, като
последната основа се използва и за определяне на таксата за услугата по
почистване на териториите за обществено ползване в населените места. Посочено е
също, че за имотите, представляващи незастроени терени и прилежащи площи към
сгради, в границите на обслужваните райони се дължи такса само за услугата по
почистване на териториите за обществено ползване. При определяне на данък върху
превозните средства /ДПС/ са взети предвид представените от жалбоподателя
декларации по чл.54 от ЗМДТ за притежавани ППС: 1.лек автомобил с рег.№ *** –
до 08.11.2017 г.; 2. товарен автомобил с рег.№ *** - до 01.11.2017 г. и 3. товарен автомобил с рег.№ ***. Според
отразеното в акта, задълженото лице-собственик на декларираното имущество,
ежегодно е било информирано, с писмено съобщение за установените задължения,
данъчната основа и данъчната ставка, както и за сроковете за плащане на
задълженията, но последните не са били платени в срок. Установеният размер на
задълженията за данъци и такси, за описаните недвижими имоти и ППС по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към датата на
издаване на акта, са изложени в табличен вид.
С
Решение № МП-03/16.04.2020 г., постановено по
повод на оспорване на горния АУЗД, директорът на Дирекция „Местни приходи“ при
Община Кърджали, потвърдил изцяло оспорения пред него акт.
С Решение №11176/04.11.2021г. постановено по адм.д.№949/2021 г. по описа на ВАС е отменено Решение №
240/27.11.2020 г., постановено по адм.д. № 150/2020
г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му, с която е
отхвърлена жалбата против АУЗД № 1437/23.12.2019 г., касаеща
установени задължения за: 1. данък върху превозните средства за 2017 г. и 2019
г., в размер на ***
лева, от които: главница, в размер на *** лева и лихви - ***
лева; 2. данък върху недвижимите имоти, за поземлени имоти с партиден №***, за
2017 г., 2018 г. и 2019 г., в размер на *** лв
/***
лв. - главница и ***
лв.- лихви/; 3. такса за битови отпадъци за поземлен имот с партиден №***, за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., в размер на *** лв. /*** лв.
-главница и лихви за забава- ***
лв./, и делото е върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав на същия съд. В останалата част, с която АУЗД №***/*** г. е обявен за нищожен, в
частта му, с която по отношение на жалбоподателя са установени задължения за ДПС,
ДНИ и ТБО и лихви за забава върху тях, за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., решението
на АС-Кърджали не е обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка, в настоящото
производство подлежат на установяване само фактите и обстоятелствата, касаещи
горните задължения за местни данъци и такси, за периода 2017 г. - 2019 г.
Установи се от приетите по делото доказателства /л.14-17 и л.34 от адм.д.№150/2020г./ - Договор №**/*** г. за покупко - продажба по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ; НА №**/***
г.; НА № **/*** г. и НА № **/*** г., че жалбоподателят
е собственик на недвижимите имоти, посочени в оспорения АУЗД, съответно с парт.№***.
За горните недвижими имоти
жалбоподателят е подал и декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, за облагане с данък
върху недвижимите имоти /л.35-42 от адм.д. 150/2020г./.
Според
представената справка от ОДМВР- Кърджали, изготвена на 29.09.2019 г. /л.12 от адм.д.№150/2020г./ и декларации по чл.54, ал.1 ЗМДТ,
жалбоподателят е бил собственик на посочените в АУЗД: 1.ППС - товарен автомобил
с рег.№ ***; 2. ППС –лек автомобил с рег.№ *** – до 08.11.2017 г.; 3. ППС -
влекач с рег.№ *** - до 01.11.2017 г.
Видно от приложените по
делото заявления, за недвижим имот с парт.№***, представляващ
административна сграда, находяща се в ***, в периода
2018-2020 г., ежегодно е било заявявано използването на 1 бр. поцинкована кофа – 110 л. за
определянето на ТБО въз основа на количеството генерирани отпадъци.
Със Заповеди
№№1016/14.10.2016 г.; №1221/03.10.2017 г. и №1247/29.10.2018 г. /л. 55-66 от адм.д.150/2020г./, издадени от кмета на община Кърджали, на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени границите на обслужваните райони в
Община Кърджали за всяка от трите услуги по управление на отпадъците, за периода
2017-2019 г. Видно от т.I.1.2b, т. I.1.3 на горните заповеди,
притежаваните от жалбоподателя имоти, попадат в границите на районите, за които
е предвидено предоставянето на услугите по събиране и извозване на битовите
отпадъци, като според
т.II. 1.2b
имотът, находящ се в *** попада и в границите на районите, за които
е предвидено предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. С т.III от заповедите е предвидено
също така, услугата по обезвреждане на отпадъците в депо или други съоръжения
да се предоставя на територията на цялата община.
Според приложените договори
№№***/*** г.
и №***/*** г., Община Кърджали е възложила дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за
обществено ползване в периода 31.05.2014
г. – 31.05.2024 г. и за районите, определени с горните заповеди, на дружество
по ЗЗД „***“, ***.
Дейностите по експлоатация, мониторинг и поддържане на Регионално депо за
неопасни отпадъци на всички общини в област Кърджали, вкл. и община Кърджали, в
периода 2016 г. – 2021 г., са възложени на „***„ АД, ***, видно от приложения
договор №***/*** г.
По делото са приложени и
ежемесечни фактури за установяване на количествата изпълнени дейности по
сметосъбиране, сметоизвозване за всички райони на
гр.Кърджали, с издател - дружество по ЗЗД „***“ и получател - Община Кърджали,
придружени от обобщени двустранно подписани месечни протоколи за извършени
работи по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване
на обществени места, за периода 2017 г. - 2019 г.; месечни фактури, издадени от
оператора „***“ АД, с получател Община Кърджали, ведно с двустранно подписани
протоколи за установяване на количеството отпадъци, приети за депониране в
горния период; Кантарни бележки /л.153- 513 по адм. д. 150-20 г./ за количества смесени битови
отпадъци, извозени и предадени от
дружество по ЗЗД „***“, в Регионален център за управление ***, в периода
2017-2019 г., в т.ч. и от район „Източна промишлена зона“.
Според неоспореното заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, задълженията на жалбоподателя /главница и лихви към
23.12.2019 г./, за периода от 2017-2019 г., са следните: 1. за такса битови
отпадъци /дължима само за имот с парт.№***, находящ
се в ***/ – *** лв., от които: главница – *** лв. и лихви – *** лв.; 2. за данък недвижими имоти, за поземлени
имоти с партиден №***, общо в размер на *** лв., от които: главница - *** лв. и лихви – *** лв.; 3. за данък върху притежаваните 3 бр. ППС: товарен
автомобил с рег.№ ***; лек автомобил с рег.№ *** – до 08.11.2017 г.и седлови влекач с рег.№ *** – общо
в размер на *** лв., от които: главница – *** лв. и лихви – *** лв. По отношение на изпълнението и отчитането на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места, както и
депонирането на битови отпадъци, вещото лице е изготвило таблица със
съставените за горните дейности фактури, придружени с протокол за извършените
дейност, подписани от представители на възложителя и изпълнителя. Съдът кредитира заключението, като компетентно, обосновано и съответстващо
на приложимите разпоредби на материалния закон и събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на срока, предвиден в чл.156, ал.1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния административен контрол.
Предмет на настоящото производство е
законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация №
1437/23.12.2019г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи” при
Община Кърджали, в частта му, с
която по отношение на ЕТ “Пегас-Б.“, ***, са
установени задължения за: 1. данък върху превозните средства за 2017 г. и 2019
г., в размер на ***
лева, от които: главница, в размер на *** лева и лихви - ***
лева; 2. данък върху недвижимите имоти, за поземлени имоти с партиден №***, за
2017 г., 2018 г. и 2019 г., в размер на *** лв
/***
лв. - главница и ***
лв.- лихви/; 3. такса за битови отпадъци за поземлен имот с партиден №***, за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., в размер на *** лв. /*** лв.
-главница и лихви за забава- ***
лв./.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът установи, че последният е издаден от надлежен орган по приходите- съгласно
Заповед №463 от 08.04.2019 г. на кмета на община
Кърджали, и в рамките на неговата
компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ.
Задълженията за данък върху недвижимите
имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания,
което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1
и т.3 от ДОПК. Според чл.
166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон, а според чл.4, ал.3 и ал.4 ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, като служителите се определят
със заповед на кмета на общината. АУЗД е издаден и в предвидената от закона писмена форма,
установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал.
3 от ДОПК – неплащане на задълженията в срок и липса на проведено производство
по чл. 108 от ДОПК, поради което е валиден акт.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви, относно размера на данъчната основа, респ., на задълженията за данък и начислената лихва, както и за размера на ТБО за всеки един от трите компонента, посочени в чл.62 ЗМДТ. Видно от констатациите в оспорения акт, органът по приходите е посочил за всеки имот поотделно номер и дата на подадената декларация по ЗМДТ, номер на откритата за имота партида, административен адрес на имота, документа за собственост, вида и предназначението на сградите, площта на земята и сградите, /в т.ч. РЗП за последните/, данъчната оценка на имота, както и подадените заявления за 2018 г. и 2019 г. за определянето на ТБО, според количеството на генерираните отпадъци за имот с парт.№***, находящ се в гр.Кърджали. Посочено е също, че ДНИ е определен върху отразената в акта данъчна оценка на недвижимите имоти, като видно от приложените декларации по чл.17 ЗМДТ, сравнена с отчетната стойност на имотите, това е по-високата стойност. В разпоредителната част на акта за всяка отделна партида е посочен вида и размера на установеното задължение, ведно с лихвите за просрочие, към датата на издаване на акта. Действително, в акта не са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, т.к. ставките и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно, за да се извърши проверка за законосъобразността на установения размер – чл. 22 и чл. 28 от ЗМДТ, и чл. 15, б.“б“ от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Кърджали – за ДНИ; чл. 66, ал. 3 ЗМДТ в редакцията на текста преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), чл. 68, ал. 2 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), чл. 23 и чл. 24, ал. 1-4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кърджали, и чл. 25, чл.26 и т.2 от Решение №10/28.12.2015 г. на ОбС-Кърджали– за ТБО; чл. 54 ЗМДТ за ДПС; чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за невнесени в срок публични задължения.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен
план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на
територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти, като според чл.13 ЗМДТ, данъкът се заплаща
независимо от това дали недвижимите имоти се използват.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите
се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно
приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта,
конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Размерът на данъка се определя от Общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал.
2 в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот
– чл. 22 от ЗМДТ.
Размерът на ДНИ на територията на Община Кърджали е определен с Наредба за
определяне на местните данъци на територията на община Кърджали, приета с
Решение №35/31.01.2008 г. на ОбС – Кърджали. Съгласно
приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 15, б.“б“ от НОМД /изм. с
Решение 1/22.01.2009 г. на ОбС-Кърджали/, размерът на
данъка върху недвижимите имоти за нежилищните имоти на предприятията е 1,3 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в срок до 30
юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Според приложените по делото нотариални актове и договор за покупко – продажба на имот, взети предвид и от органа по
приходите, едноличния търговец е бил собственик на визираните в акта четири
недвижими имота. По делото не са представени доказателства, установяващи последващо разпореждане с тези имоти в периода 2017-2019
г., поради което следва да се приеме, че в горния период, имотите са
собственост на ЕТ „Пегас-Б. - Д. Б.“, и за тях
жалбоподателят дължи ДНИ.
От заключението по СчСЕ се установява, че
дължимият данък върху недвижимите имоти,
за посочените четири недвижими имота, с
партиден №***, за периода 2017г.-2019 г., е в размер на *** лв., от които: главница - *** лв. и лихви - *** лв. При определяне размера на дължимия ДНИ, вещото лице е взело предвид
приложимата Наредба за определяне на местните данъци на територията на Община
Кърджали /НОМД/, както и че размерът на данъка за нежилищните имоти на
предприятията, според чл.15, б.“б“ от НОМД, изм. с Решение №11/20.01.2011 г. на
ОбС Кърджали, и за трите изследвани години е 1,3
промила на хиляда. Данъчните оценки на имотите не са оспорени и правилно
последните са приети като основа за определяне на данъка /като по-високата
стойност, сравнена с отчетната/. Така определеният в заключението размер на ДНИ
е по-висок с 0,38 лв. от изследвания, и с оглед забраната в чл.160, ал.6 от ДОПК за влошаване положението на оспорващия, съдът следва да приеме размера на
ДНИ, установен за периода 2017-2019 г., респ.,
посочения в решението, постановено по адм.д.№150/2020г.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, в редакцията на текста към 2017 г. и 2018 г., таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Според чл.63, ал.1 и ал.2 /редакция към 2017 г. и 2018 г./, за имоти,
намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване, като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване
се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30
октомври на предходната година.
Аналогично, в чл. 62, ал. 1 ЗМДТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, в сила от
01.01.2019 г., е предвидено ТБО да се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1/ събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2/ третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3/ поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината. ТБО се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на
територията на общината. Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията
на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите
отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично
до 31 октомври на предходната година.
В чл. 64 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено таксата да се заплаща от
лицата по чл. 11 – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и да се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, в редакция
приета с Решение №9/28.12.2015 г. на ОбС-Кърджали /л.143-148
от делото/, годишният размер на таксата се определя ежегодно с решение на
общинския съвет, според количеството на битовите
отпадъци. Основа за определяне
на таксата за битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или др. съоръжения е количеството на битовите отпадъци, събирани в стандартен съд, разположен в границите на имота
(кофа 110 л., кофа 120 л., кофа 240 л., съд “Бобър” 1100 л.) и при
определената по реда на чл. 21, ал. 1 честота на извозване на съда за годината. За услугата по почистване на териториите за обществено ползване в населените места, таксата се определя на база квадратен метър разгъната застроена площ на имота. В случаите, в които не може да се определи количеството на битовите отпадъци за всеки отделен имот за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, е предвидено таксата да се определя на база квадратен метър разгъната застроена площ на сградите. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил
размер на таксата за битови
отпадъци за текущата
година, таксата се събира
на база действащият размер към
31 декември на предходната
година /чл.24, ал.4/. Аналогични са
и разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.4 от обшинската НОАМТЦУ, в редакцията,
приета с Решение 152/26.07.2018 г.на ОбС Кърджали
/л.106-142 от делото/.
Оспорения АУЗД е установено задължение за ТБО само
по отношение на имот с парт.№***-***,
находящ се ***, ***.
Установи
се от обсъдените по-горе
заповеди на кмета на община Кърджали,
издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, че
горният имот с парт.№***, находящ
се ***,
за периода 2017-2019 г., попада в границите на обслужваните райони, за всяка
една от услугите по управление на отпадъците, посочени чл.62 ЗМДТ.
Установи се също така от
представените договори №№***/*** г.;
№***/*** г. и №***/*** г., че Община Кърджали е възложила дейностите по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за
обществено ползване за разглеждания период, на изпълнител- дружество по ЗЗД „***“,
***,
а дейностите по експлоатация, мониторинг и поддържане на Регионално депо за
неопасни отпадъци, са възложени на „***„ АД, ***. Видно от обсъдените
по-горе фактури, придружени от обобщени двустранно подписани месечни протоколи
за извършени работи по сметосъбиране, сметоизвозване
и почистване на обществени места, за периода 2017 г. - 2019 г.; кантарни бележки за количества смесени битови
отпадъци, извозени и предадени от
дружество по ЗЗД „***“, в Регионален център за управление ***, в периода
2017-2019 г., в т.ч. и от район „Източна промишлена зона“, в който се намира
медицинския център; месечни фактури, ведно с двустранно подписани протоколи за
установяване на количеството отпадъци, приети за депониране в горния период,
както и от заключението вещото лице, че изпълнителите /дружество по ЗЗД „***“, *** и „***“
АД, ***/,
са изпълнили и отчели дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за
обществено ползване, както и по третиране на битовите отпадъци в Регионално
депо за неопасни отпадъци, за разглеждания период. Обстоятелството, че
жалбоподателят е ползвал поцинкова кофа за отпадъци се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. По изложените съображения,
неоснователни са твърденията в жалбата, че горните услуги не са били
предоставяни.
Тъй като за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. няма влезли в сила решения на
общинския съвет за определяне годишния размер на ТБО, то относим,
по силата на чл.24, ал.4 от НОАМТЦУ и чл. 66, ал.3 ЗМДТ, към процесния период 2017г. -2019 г., е размерът на таксата по
видове услуги, посочен в т.2 от Решение №10/28.12.2015
г. на ОбС-Кърджали. При определяне размера на ТБО за
горния имот за 2017 г., за която собственикът не е подал декларация по чл.25 от
наредбата, за определяне на таксата в зависимост от количеството на битовите
отпадъци, според приложимия текст на чл.24, т.4 от наредбата, размерът се
определя съгласно т.2.3 от Решение №10/28.12.2015 г. на ОбС-Кърджали,
на база квадратен метър разгъната застроена площ. За 2018 г. и 2019 г., за
които собственикът е подал заявление по чл.25 от общинската наредба, размерът
на таксата следва да се определи съобразно т.2.3 от Решение №10/28.12.2015 г.
на ОбС-Кърджали.
Според заключението на вещото лице,
задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци, за периода 2017-2019
г., за имот с парт.№***,
са общо в размер на *** лв., от които: главница – *** лв. и лихви – *** лв. При определянето на този размер вещото лице се е съобразило с
приложимите за процесния период Наредби за определяне
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кърджали /НОМТЦУ/,
приети с Решение №9/28.12.2015 г. и Решение № 152/26.07.2018 г. на ОбС-Кърджали, като е взело предвид, че размерът на ТБО за
изследвания период следва да се определи съобразно т.2 от Решение
№10/28.12.2015 г. на ОбС-Кърджали. При изчисляване
размера на ТБО за 2018 г. и 2019 г., са съобразени и подадените от лицето
декларации по чл.25 от НОМТЦУ, за определяне на размера на таксата, според
количеството битови отпадъци. Такъв е и размерът на ТБО - *** лв., по отношение на който е отхвърлена жалбата с решението, постановено по адм.д.№150/2020г. по описа на КАС, и който размер е предмет
на настоящата проверка. По изложените съображения жалбата и в тази част, касаеща дължима такса за битови отпадъци за периода 2017-2019
г. се явява неоснователна.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република
България. Данъкът, според чл.53 ЗМДТ, се
заплаща от собствениците на превозните средства. Размерът на данъка се определя
от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и
се съобщава на данъчно задълженото лице - чл. 54. Данъкът се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим – чл. 60 ЗМДТ.
Според представената
справка от ОДМВР- Кърджали и подадените декларации по чл.54, ал.1 ЗМДТ,
жалбоподателят е бил собственик на посочените в АУЗД: 1.ППС - товарен автомобил
с рег.№ ***; 2. ППС –лек автомобил с рег.№ *** – до 08.11.2017 г.; 3. ППС -
влекач с рег.№ *** - до 01.11.2017 г.
Според заключението на вещото лице, дължимият ДПС, за 2017 г. и 2019 г. за
притежаваните от търговеца ППС е общо в размер на *** лв., от които: главница – *** лв. и лихви – *** лв. По отношение на размера дължимия ДПС, в зависимост от вида на ППС и
декларираните данни за година на производство, мощност и др. характеристики,
вещото лице е приложило разпоредбите на
чл.41, ал.1, ал.6 и ал.7 от НОМД, както и предвиденото в чл.58, ал.4 от ЗМДТ по
отношение ППС с рег.№ *** и рег.№ ***, чиито регистрации са били
прекратени съответно: на 08.11.2017 г. и
на 01.11.2017 г., като за така определения
размер на ДПС, не са налице никакви възражения. Определения в заключението размер съответства и на размера на ДПС за 2017 и
2019 г., установен в АУЗД, както и на този, посочен
в решението, постановено по адм.д.№150/2020 г.,
поради което жалбата е неоснователна и по отношение на установения размер на
ДПС.
Не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите за недвижимите
имоти ДНИ и ТБО, както и за дължимия ДПС
за притежаваните пътни превозни средства, поради което жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна, за
установените с АУЗД задължения и лихвите за забава към тях, за периода 2017 г.-2019
г., общо в размер на *** лв.
Неоснователно
е и възражението за изтекла давност по отношение на установените с акта лихви.
По силата на чл.161, ал.2, т.1, т.3 и т.9 от
ДОПК, общинските вземания за данъци, общински такси,
установени по основание със закон, както и лихвите
за горните вземания са публични такива.
Според чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В
случая, законът не установява по-кратък срок от 5-годишния, а последния не е
изтекъл, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите.
С
оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане, на основание чл.
161, ал. 1 ДОПК, в полза на
Община Кърджали следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в претендирания размер от 350 лв.,
въпреки, че същото, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1336 лв.
Водим от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Пегас - Б. - Д. Б.”, с ЕИК ***,
подадена чрез Д. С. Б., заместен на
основание чл.227 от ГПК, от наследниците си - Е.И.Б., М.Д.Б. и С.Д.Б., против
Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 1437/23.12.2019 г.,
издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи” при Община Кърджали, в
частта му, с
която по отношение на ЕТ “Пегас-Б.“, ***, са
установени задължения за: 1. данък върху превозните средства за 2017 г. и 2019
г., в размер на 172.25 лева, от които: главница, в размер на 149.38 лева и
лихви - 22.87 лева; 2. данък върху недвижимите имоти, за поземлени имоти с
партиден №***, за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., общо в размер на 4501.10 лв /3972.71 лв. - главница и 528.47 лв.- лихви/; 3. такса
за битови отпадъци за поземлен имот с партиден №***, за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., в размер на 22 194.08 лв. /18 458.04 лв. - главница и
лихви за забава - 3 898.05 лв./.
ОСЪЖДА Е.И.Б. от
*** ЕГН **********, М.Д.Б. от ***, с ЕГН ********** и С.Д.Б. от ***, с ЕГН **********, солидарно,
да заплатят на Община Кърджали, с адрес ***, разноски по делото в размер
на 350 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я: