Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 26.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д.
№ 775 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, с вх. №
031384/ 12.10.2020 г., подадена от Р.И.К. ***, ж. к. „***********, с ЕГН **********,
чрез процесуалния и представител, против разпореждане на ЧСИ С.Я.с рег. № 844
на КЧСИ по изп. д. № 20198440402918, с което на жалбоподателката, в качеството
на длъжник по изп. производство са били начислени обикновени такси в размер на
64,30 лв., както и пропорционална такса в размер на 95,02 лв. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, сумите са недължими, тъй като взискателят се е
снабдил с изпълнителен лист за сума, многократно надвишаваща дължимата, като
допусната очевидна фактическа грешка е била поправена по надлежния ред.
Длъжницата е погасила всички дължими суми преди образуване на изпълнителното
производство, предвид което таксите и разноските по изпълнението следвало да
останат за сметка на длъжника. Тъй като доброволното погашение било в размер на
сумата преди поправката и по реда на ОФГ, включително били заплатени дължимите
по изпълнителното производство разноски, сторени от взискателя, то въпросните
суми били достатъчни за заплащане изцяло и на таксите на ЧСИ. Настоява се за
отмяна на разпореждането, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
Взискателят
„Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмено становище.
От
приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител се
установява, че намира жалбата за неоснователна. Погашението на дълга било
извършено след образуване на изпълнителното производство, поради което следвало
да заплати сторените от взискателя авансово разноски, както и таксите, сторени
от ЧСИ.
Размерът
на дължимите от длъжницата разноски са и били съобщени на 09.10.2020 г. Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащо на съдебен контрол действие на съдебния изпълнител,
предвид което е процесуално допустима.
Досежно
основателността и, Градският съд намира следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба, с вх. № 059508/ 16.12.2019 г., подадена от
„Т.С.“ ЕАД и приложен изпълнителен лист от 05.12.2019 г. по гр. д. № 33140/
2017 г. по описа на СРС, 61-и състав, по силата на който Р.И.К. е била осъдена
да заплати на кредитора сума в размер на 513,23 лв., ведно със законната лихва,
считано от 25.05.2017 г. до пълното изплащане на дължимата сума, както и 26,68
лв., такса за дялово разпределение. В молбата се съдържа искане за проучване
имущественото състояние на длъжника, налагане на запор върху банковите му
сметки и върху възнагражденията му по трудов договор. На 18.12.2019 г. ЧСИ
изготвил сметка за дължимите от взискателя авансови такси в размер на 108 лв. с
ДДС, които са били заплатени с фактура на същата дата.
Изпълнителното
производство е било образувано с нарочно постановление на ЧСИ от 23.12.2019 г.,
като първите действия по проучване имущественото състояние на длъжника са
започнали от 06.01.2020 г.
На
11.03.2020 г. длъжникът Р.И.К., чрез процесуалния си представител, е депозирала
пред ЧСИ молба за прекратяване на изпълнителното производство поради пълно
погашение на дълга преди образуване на изпълнителното производство, като в тази
връзка са представени 3 бр. платежни нареждания от 19.12.2019 г.: за сумата от
517,88 лв., представляваща главница по гр. д. № 84896/ 2017 г. на СРС; сумата
от 136, 20 лв., законна лихва върху главницата за периода от 25.05.2017 г. до
19.12.2019 г., както и сумата от 27,87 лв. за дялово разпределение; както и за
сторените по исковото производство разноски. Приложена е и справка, че към
момента на плащане против Р.И.К. не е имало образувано изпълнителни
производство.
С
решение № 100776/ 26.05.2020 г. по гр. д. № 84896/ 2017 г. на СРС е била
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като сумата от 513,23 лв. в
съдебното решение, дължима от Р.И.К. *** ЕАД следва да се чете от 209,95 лв.
Съдебният
изпълнител е определил размера на таксите, дължими от длъжника в размер на
64,30 лв. обикновени такси и 95,02 лв. пропорционални такси. На 21.10.2020 г.
на жалбоподателката е било изпратено електронно писмо от кантората на ЧСИ, че
дължи 161 лв. авансово заплатени такси от взискателя, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение; 64,30 лв. обикновени такси и 37,20 лв. пропорционална такса
върху главницата по ТТРЗЧСИ. Доколкото този факт е настъпил след подаването на
жалбата от страна на длъжника, то настоящият съдебен състав приема, че така
определените такси и разноски са предмет на настоящото въззивно производство.
Настоящият
съдебен състав намира, че същите не са дължими от длъжника и настоящ
жалбоподател, тъй като погашението на задължението е извършено от нея преди
образуване на изпълнителното производство.
Разпоредбата
на чл. 426 ал. 1 от ГПК предвижда, че съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен
лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Независимо, че законодателят не е
предвид изрично, че изпълнителното производство се образува с нарочен акт на
съдебния изпълнител, по пътя на тълкуването и по аргумент на по силното
основание на чл. 426 ал. 3, вр. чл. 129 от ГПК може да се приеме, че съдебният
изпълнител дължи произнасяне относно редовността на молбата за образуване на
изпълнителното производство, включително дали пристъпва към изпълнение по
представения изпълнителен лист, образувайки изпълнителното производство. В тази
връзка следва да се има предвид, че изричната разпоредба на чл. 125 от ГПК, че
делото се счита образувано от постъпване на исковата молба в съда, касае
единствено исковото, но не и изпълнителното производство и не може да се
прилага по аналогия, включително липсва препращаща разпоредба за прилагането и
по изпълнителни дела.
В
процесния случай кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително
производство на 16.12.2019 г. На 19.12.2019 г. задължението по изпълнителния
лист преди поправката на очевидна фактическа грешка относно дължимата от Р.И.К.
сума е било изцяло платено. На 23.12.2019 г. изпълнителното производство е било
образувано с постановление при липса на основание, тъй като към този момент дълг
вече не е съществувал. Факт е, че това обстоятелство е било неизвестно на
съдебния изпълнител, а взискателят не е проявил процесуална добросъвестно да го
уведоми, но това влече процесуална санкция за него. Няма основание в тежест на
длъжника да се възлагат както сторените от кредитора разноски, включително за
авансови такси за изпълнителни действия, които не се е налагало да бъдат
извършвани, така и за такси за ЧСИ, както обикновена, така и пропорционални,
тъй като не е имало основание за извършване на действия по принудително
изпълнение. Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК сочи, че разноските по
изпълнителното производство са в тежест на длъжника, освен в случаите, в които делото
се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. В процесната хипотеза съдебният изпълнител е
отказал прекратяване на изпълнителното производство въпреки представените от
длъжника доказателства за плащане на целия дълг преди образуването му и дори
плащането му в по – голям размер, доколкото взискателят се е снабдил с
изпълнителен лист преди поправката на допуснатата в решението очевидна
фактическа грешка, но този отказ, незаконосъобразен според настоящия съдебен
състав, не може да влече отговорността на длъжника за разноски.
Според правната доктрина,
отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, което
произтича от процесуалния закон и е уредено в него и се изразява в правото на
едната страна да иска, и задължението на другата страна да плати разноските по
делото. По правило, отговорността за разноски представлява своеобразна санкция
за неоснователно предизвикания правен спор и инструмент за налагане на
процесуална дисциплина е по своя характер е обективна. В настоящия случай
длъжникът е изпълнил цялото задължение след депозирането на молбата за
образуване на изпълнително производство, но преди неговото формално образуване,
предвид което не следва да му бъдат възлагани авансово заплатените от
взискателя разноски, извън таксата за образуване на изпълнителното производство
и минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, съразмерно на
свършената работа по подаване на молба за образуване на изп. д.
Извършваните от ЧСИ
изпълнителни действия не са били поради недобросъвестно поведение на длъжника,
поради което не се дължат от него. Неоснователното водене на изпълнителното
производство при платен дълг сочи на недобросъвестност на взискателя, в която
тежест следва да бъдат възложени таксите на съдебния изпълнител.
Предвид изложените съображения
Градският съд намира подадената жалба за изцяло основателна. Претендираните от
длъжника – жалбоподател разноски за водене на настоящото производство се дължат
не по реда на чл. 78 от ГПК, а по реда на претендиране на вреди от съдебния
изпълнител, поради което няма как да бъдат присъдени в настоящото производство.
Водим от горното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА разпореждане на ЧСИ С.Я.с
рег. № 844 на КЧСИ по изп. д. № ******** за дължими от Р.И.К. ***, ж. к. „***********,
с ЕГН **********, парични суми, както следва: 161 лв. авансово заплатени такси
от взискателя „Т.С.“ ЕАД, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; 64,30 лв.
обикновени такси и 37,20 лв. пропорционална такса върху главницата по ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.